№ 151
гр. Ямбол, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20232300500447 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. Г. от гр.*****, подадена чрез
пълномощника адв. И. Д. от АК- Ямбол, против Решение № 110 от 13.09.2023 г. на
Елховския районен съд, постановено по гр.д. № 248/2023 г. по описа на същия съд, с което
са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от нея против община
Болярово, представлявана от кмета Х.Х. обективно съединени искове по чл.344 ал.1, т.1 и т.2
от КТ– за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповеди № РД-5-
240 от 10.04.2023 г. и №10/18.04.2023 г. на Кмета на община Болярово и за неговата отмяна
и за възстановяване на ищцата на предишната й работа– директор на „Дом за пълнолетни
лица с умствена изостаналост“ с.Малко Шарково и въззивницата е осъдена да заплати на
община Болярово направените по делото разноски в размер на 800,00 лв.
Оплакването на въззивницата е за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивницата поддържа, че
с доклада по делото първоинстанционният съд не е отделил спорното от безспорното, като
не е приел като спорен факт между страните датата на прекратяване на трудовото
правоотошение, който е от съществено значение по делото, тъй като от тази дата започват да
текат сроковете за оспорване на уволнението. Изтъква, че неправилно и необосновано
районният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, като се твърди, че в същата липсва
индивидуализация на нарушителя- не е посочен ЕГН и адрес, псочени са и лица с имена Д.Г.
и Д.Д.Г., но съдът неправилно е приел, че се касае за допусната техническа грешка при
изписване на собственото име на нарушителя, която е санирана с посочване в
диспозитивната част на оспорената заповед на имената на ищцата и заеманата длъжност
1
като наказано лице. Въззивницата поддържа и доводи, че описанието на нарушенията в
констативните протоколи не съотвества на нарушенията описани в заповедта, като счита, че
по този начин е нарушена разпоредбата на чл.195 от КТ, както и това, че всички описани
нарушения в заповедта за уволнение са по длъжностна характеристика от 05.01.2016г, която
не съществува, а действащата длъжностна характеристика е от 13.01.2023 г., при което
описаните нарушения за минал период са неотносими към нея. Въззивцита поддържа и
доводи, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, първоинстанционният
съд е приел, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание по чл.194, ал.1 от КТ е
спазен, като е започнал да тече от 29.03.2023 г. с внасяне на докладна записка до кмета на
община Болярово от зам. кмета на общината, в която са били описани извършените
нарушения, за които на въззивницата е наложено дисциплинарното наказание. Според
въззивницата срокът за налагане на дисциплинарното наказание е започнал да тече от по-
ранна дата- 10.02.2023 г. и към момента на връчване на заповедта за уволнение е бил
изтекъл. Оспорени са и изводите на първоинстанционния съд, с които е прието, че
въззивницата е извършила описаните в заповедта за уволнение нарушения, като се излагат
подробни доводи за тяхната недоказаност в хода на производството. По тези съображения
въззивницата Г. настоява за отмяна на решението на първоинстанционния съд като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и за постановяване на ново решение от
въззивния съд по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Заявена е претенция за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна- община Болярово, представлявана от
кмета Х.Х., чрез пълномощника адв. Ж. К., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила
въззивната жалба по подробно изложените съображения, споделящи напълно мотивите на
районния съд. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане
на разноските пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от процесуалният
представител- пълномощник на въззивницата.
Въззиваемата страна чрез пълномощника си в съдебнсо заседание оспова
въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Ямболският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидвидения в чл.259, ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК
Пред първоинстанционния Елховски районен съд производството по делото е
образувано по искова молба на Д. Д. Г. от гр.*****, против община Болярово,
представлявана от кмета Х. Х., с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ- за отмяна като незаконно на дисциплинарното
уволение на ищцата, извършено със Заповед № РД- 5- 240 от 10.04.2023 г. на кмета на
община Болярово и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„Директор“ на „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“– с.Малко Шарково.
В исковата си молба ищцата е изложила, че е работила в ДПЛУИ– с.Малко
Шарково от 2001 г. до 18.04.2023 г. на длъжността „Директор“. На 18.04.2023 г. й била
връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", която подписала с
възражение, че „не е съгласна". Преди налагане на дисциплинарното наказание- на
29.03.2023 г. от ищцата били поискани писмени обяснения и тя дала такива на 04.04.2023 г.
Ищцата е оспорила заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като
незаконосъобразна на процесуално основание, като е поддържала, че при издаването й са
2
нарушени императивните изисквания на чл.195 от КТ относно индивидуализацията на
наказаното лице, липсата на конкретно правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, нарушение на чл.128а, ал.3 от КТ– липса на прекратяване на трудовото
праоотношение, немотивираност на уволнителната заповед, поради бланкетно посочване на
нарушенията и липса на конкретика, несъответствие между описанието на нарушенията в
констативните протоколи и оспорената заповед. Ищцата е твърдяла, че в искането до нея за
писмени обяснения са посочени нарушения по длъжностна характеристика, която не е била
актуална към този момент, както и е бил посочен период на извършване на нарушенията,
който не е идентичен с този, посочен в заповедта за уволнение. Оспорен е като неправилен и
посочения в заповедта периода на извършване на проверката.
Заповедта за уволнение е оспорена от ищцата и като материално
незаконосъобразна. Ищцата е поддържала, че посочените в заповедта за уволнение
нарушения на трудовата дисциплина не са тежки, не са извършени умишлено, в резултат на
което наложеното наказание се явява несъразмерно тежко с нарушенията. Според
твърденията на ищцата, работодателят не е спазил срока на налагане на дисциплинарното
наказание, като неправилно е приел, че срокът започва да тече от внасяне на докладната
записка от заместник кмета на обищината. Посочила е, че работодателят е узнал за
нарушенията с внасяне на протокола от 10.02.2023 г. и от тази дата е започнал да тече 2-
месечния срок за налагане на наказание. Според ищцата, в случая не е налице системност на
нарушенията на трудовата дисциплина, както е било прието в оспорената заповед, тъй като
посочените в последната две предходни нарушения, за които е била наказана, са погасени по
давност на основание чл.197 от КТ, поради изтичането на една година от налагането на
наказанията. По отношение на всяко едно от нарушенията, за които е наказана, ищцата е
поддържала, че са погасени по давност, както и че са описани бланкетно, в резултат на което
е била възпрепятствана да разбере в какво се изразява нарушението, а нарушението по т.2 от
заповедта е оспорила и като неизвършено.
С отговора на исковата молба ответникът- община Болярово е оспорил
предявените искове като неоснователни. Поддържал е доводи за законосъобразност и
обоснованост на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание. Оспорил е доводите на
ищцата за процесуална незаконоъобразност на заповедта за уволнение, като е поддържал, че
същата отговаря на императивните изисквания на КТ относно съдържание и е мотивирана,
като при издаване на заповедта е съобразена действащата към момента на прекратяване на
ТПО длъжностна характеристика на ищцата. Според ответника, дисциплинарното наказание
е наложено в предвидените от КТ срокове, като се поддържа, че срокът по чл.194, ал.1 от КТ
е започнал да тече от 29.03.2023 г.- датата на която работодателя е бил уведомен за всички
констатирани нарушения в тяхната последователност и повтаряемост. В писмения си
отговор ответникът е поддържал и доводи за материална законосъобразност на обжалваната
заповед, твърдейки, че посочените в същата дисциплинарна нарушения са извършени от
ищацата в посочения в заповедта период, по посочения начин и в условията на системност
по смисъла на закона и съдебната практика, с твърдения, че наложените на ищцата
предходни дисциплинарти наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ не са
обосновали извода на работодателя за наличие на системни нарушения на трудовата
дисциплина.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не страда от сочените от
ищцата пороци, тъй като при издаването й не са нарушени императивните разпоредби на
КТ- заповедта е мотивирана, съдържа задължителните законови реквизити, в същата са
описани отделните дисциплинарни нарушения, включени във фактическия състав на
„системни нарушения на трудовата дисциплина“, които са описани ясно и в хронологична
последователност като бездействия от страна на ищцата, не са налице несъответствия между
заповедта и протоколите за резултатите от извършените проверки. Съдът е приел, че всяко от
3
нарушенията е описано в заповедта за уволнение с неговите обективни и субективни
признаци, период на извършване, посочени са законовите разпоредби, които са нарушени,
като и са посочени неизпълнените от ищцата задължения по длъжностната характеристика.
Първоинстанционният съд не е възприел доводите на ищцата, че към датата на връчване на
заповедта за уволнение е изтекла давността по чл.194, ал.1 от КТ. За да достигне до този
правен извод съдът, позовавйки се на цитираната в решението съдебна практика на ВКС,
съдът е приел, че субектът на дисциплинарната власт е узнал за нарушенията на трудовата
дисциплина, изпълващи фактическия състав на „системно нарушение на трудовата
дисциплина“ за процесните периоди от време, въз основа на докладна записка от 29.03.2023
г. на заместник- кмета на община Болярово и това е датата, от която се поставя началото на
двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ, който към датата на връчване на заповедта за
дисциплинарно уволнение на ищцата- 18.04.2023 г. не е изтекъл. Районният съд, след
извършен анализ на доказателтвата по делото, като е разгледал всяко едно от описаните в
уволнителната заповед нарушения, е приел, че обжалваната заповед е и материално- правно
законосъобразна, тъй като по делото е доказано, че посочените в нея нарушения на
трудовата дисциплина са извършени от ищцата в условията на системност, като в
обжалваното решение са изложени подробни мотиви относно наличието на предпоставките
по чл.187, ал.1, т.3 от КТ- неизпълнение на възложената работа като конкретни
действия/бездействия, с които се нарушават 8 задължения на ищцата по длъжностната й
характеристика (т.1, т.2, т.5, т.8, т.10, т. 13 и т.14) и по чл. 187, ал.1, т.10 от КТ- неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, извършени в
рамките на 1 година, за които няма налагано преди това дисциплинарно наказание. Съдът е
изложил мотиви и относно тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, като е
приел, че при определяне на вида на наказанието работодателят е направил правилна
преценка на критериите, посочени в разпоредбата на чл. 190 от КТ. По отношение на
наложените на ищцата предходни дисциплинарни наказания, съдът е приел, че същите,
макар и да са отразени в заповедта за уволнение, не са обусловили извода на работодателя за
наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина.
По тези съображения ЕРС е отхвърлил предявения главен иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ като неоснователен и недоказан, както и е отхвърлил предявения от
ищцата против ответника акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. С постановеното по спора
решение ЕРС е осъдил ищцата да заплати на ответника направените от него разноски в
първоинстанционното производство в размер на 800.00 лв.
По делото е безспорно установено, че ищцата Д. Д. Г. е работила по трудово
правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор от 2001 г. с община
Болярово на длъжност „Директор“ на „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“
с.Малко Шарково.
От материалите, съдържащи се в приложеното по делото трудово досие на
ищцата се установява, че на същата са били налагани дисциплинарни наказания за
нарушения на трудовата дисциплина със Заповед № РД-5-658/15.12.2014 г. на кмета на
община Болярово- „забележка“ и със Заповед № РД-5-101 от 10.03.2020 г. на кмета на
община Болярово- „предупреждение за уволнение“.
Със Заповед № РД-5-240/10.04.2023г. на кмета на Община Болярово, на ищцата Д.
Д. Г., на основание чл.190, ал.1, т.3, вр. чл.192, ал.1, чл.193, ал.1 от КТ е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение" поради извършени системни нарушения на трудовата
дисциплина, описани в заповедта за уволнение в три основни пункта: 1. Неизпълнение на
възложената работа по т.2, т.4 и т.8 от длъжностната характеристика към трудовия договор-
да ръководи и контрнолира работата в заведенията, да сключва договори с потребителите,
желаещи да ползват услугата, да осъществява контрол върху работата на персонала, като
4
контретните нарушения, конкретно: 1.1 Нерегламентирано съхраняване на лични средства
на потребителите, като нарушението е извършвано системно, в периода 16.03.2022 г.–
20.02.2023 г.; 1.2. Неправилно определяне на таксата в договора на потребителите, като
нарушението е извършвано системно, в периода 16.03.2022 г.- 20.02.2023 г.; 2. Неизпълнение
на възложената й работа с т.1 и т.5 от длъжностната характеристика към трудовия договор,
състояща се в неспазване на задължението й за ръководене дейността за постигане целите на
ДПЛУИ и ЗЖ относно предоставяне качествена грижа за възрастните хора и осигуряване на
сигурна и безопасна среда и условия на потребителите, а именно неосигуряване на добра
материална база в ДПЛУИ-с. Малко Шарково и в ЗЖЛУИ-гр.***** и с.Малко Шарково,
като нарушението е извършвано системно, в периода 16.03.2022 г.- 20.02.2023 г. и 3.
Неизпълнение на възложената й работа с т.8, т.10, т.13 и т.14 от длъжностната
характеристика към трудовия договор, състоящо се в осъществяване контрол върху работата
на персонала и функционирането на услугата, контролиране спазването на критериите и
стандартите по предоставянето на социалната услуга, осъществяване контрол върху
работата на персонала и функционирането на услугата и поддържане добро ниво на
професионална компетентност на служителите, а именно: 3.1. неспазване на изискването за
извършване индивидуални оценки на потребителите и индивидуални планове за подкрепа, в
т.ч и планове за здравни грижи; 3.2. неспазване изискването за отчитане на задачите от
персонала, извършвана от работодателя, и отчитане на планираните дейности- липсва
програма за оценка на изпълнението задачите на персонала и доклад за оценка; 3.3.
неспазване изискването за осигуряване на възможности за повишаване квалификацията на
персонала с оглед спецификата на работата с хората с увреждания - липса на разработена
програма за повишаване на квалификацията; 3.4. неспазване изискването социалните
работници да имат изготвена програма за работа с настанените лица и план за социалната
работа; 3.5. неспазване на изискванията на разпоредбите на ЗСУ, ППЗСУ и Наредбата за
качеството на социалните услуги - констатирани са пропуски при оформяне на
документацията и неприлагане на нормативната уредба, регламентирана в Закона за
социалните услуги, Правилника за прилагането му и Наредбата за качеството на социалните
услуги - липсва разработена Програма за развитие на качеството на предоставяната услуга,
като нарушенията са извършени в периода 19.04.2022 г. - 20.02.2023 г.
Със Заповед № 10 от 18.04.2023 г. на кмета на обищна Болярово, връчена на
ищцата на 21.04.2023 г. ТПО между страните е прекратено, считано от 18.04.2023 г., поради
дисциплинарно уволнение.
От представеното по делото трудово досие на ищцата, се установява, че
дисциплинарното производство е било инициирано по предложение за започване на
процедура за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, обективирано в Докладна
записка вх.№ 91-00-176 от 29.03.2023 г. на заместник- кмета на Община Болярово, входирана
в община Болярово с вх.№ 91-00-176 от 29.03.2023 г. В същата са описани резултатати от
извършени множество проверки в периода от м. март 2022 г. до м. март 2023 г., касаещи
изпълнение на задълженията на ищцата като Директора на ДПЛУ и ЗЖЛУИ – с.М.Шарково
и ЗЖЛУИ-гр.*****, осъществени от Агенция за качеството на социалните услуги /АКСУ/ и
от Община Болярово, за които са съставяни посочените в докладната записка множество
констативни протоколи, въз основа на които е изведен извод за допуснати от ищцата
системни нарушения на трудовата дисциплина, описани по идентичен начин с тези,
посочени и в заповедта за уволнение.
Преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, на основание
чл.193, ал.1 от КТ кмета на община Болярово е поискал от ищцата Д.Г. писмени обяснения
за всяко едно от посочените в докладната записка на заместник кмета на община Болярово
нарушения на трудовата дисциплина в 3- дневен срок от получаването. Искането за даване
на писмени обяснения е обективирано в приложеното към трудовото досие на ищцата писмо
изх. №91-00-176 от 29.03.2023 г., връчено е на ищцата на 30.03.2023 г., за което е съставен
5
прокол. На 04.04.2023 г. ищцата е депозирала в община Болярово писмените си обяснения, в
които по същество е оспорила извършването на посочените в искането за обяснения
нарушения на трудовата дисциплина.
След като е приел писмените обяснения на ищцата и се е запознал с докладната
записка на заместник- кмета на общината от 29.03.2023 г., работодателят е упражнил
правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата, като е издал
оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
От материалите по делото се установява, че на основание множество заповеди,
издавани от кмета на община Болярово, в социалната институция, чийто директор е била
ищцата, през периода от м. март 2022 г. до м. февруари 2023 г. са били извършвани проверки
от нарочно назначени комисии, за които са съставяни констативни протоколи, приложени по
делото. Проверки в този период за организацията на работа по предоставяне на социалната
услуга ДПЛУИ с. М. Шарково, са били извършвани и от Агенция за качество на социалните
услуги, резултатите от които са обективирани в констативни протоколи, също приложени по
делото.
По делото са представени и доказателства за извършени ремонтни дейности в
ДПЛУИ с.М. Шарково и доставка на мебели през 2022 г. въз основа на сключени между
община Болярово и доставчици на услуги договори.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез показания
на разпитаните свидетели Д.Г.К., А.Т.С., двете служители в община Болярово и Д.Г.С.-
социален работник в ДПЛУИ-с.М. Шарково, а към момента временно изпълняващ
длъжността „Директор“ на дома в с. М. Шарково, кредитирани от районния съд като
правдиви, достоверни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. От
показанията на свидетелките К. и С., които са участвали и в състава на комисиите, назначени
от кмета на община Болярово за извършване на проверки в периода от 16.03.2022 г. до
23.01.2023 г. в ДПЛУИ- с. М. Шарково, както и от показанията на св. С., се установяват в
конкретика множеството пропуски и нарушения в работата на ищцата като директор на
дома през проверявания период, свързани с нерегламентирано съхранение на лични средства
на потребителите, неправилно определяне на таксата в договорите на потребителите,
неосигуряване на добра материална база в дома, нарушения и неспазване на нормативната
уредба, свързана с извършване на индивидуална оценка на потребителите, изготвянето на
индивидуални планове, отчитане на задачите и планираната работа, повишаване
квалификацията на персонала, изготвянето на програми и планове, съгласно нормативните
изисквания, които нарушения и пропуски не са били отстранявани, въпреки даваните на
ищцата препоръки и указания.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни правни
норми.
В производството по чл.344, ал.1, т.1 от КТ- трудов спор за законността на
извършено от работодателя уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че е
упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с оглед наведените от ищеца конкретни оплаквания и
възражения срещу законосъобразността на уволнението.
6
Дисциплинарните наказания се налагат при регламентирана в КТ процедура,
подчиняваща се на определени от закона изисквания, неспазването на които води до
незаконосъобразност на наложеното наказание и отмяна на извършеното уволнение. По
силата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед на
установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ правило за еднократност на наказанието, а също така с
оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и на
възможността работникът или служителят да се защити в производството по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ. Затова когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания, заповедта отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. При това, в случай че работодателят неправилно
определи правната квалификация на нарушението, това не води до незаконосъобразност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на установяване в
съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно
фактическите основания изложени в заповедта. Затова последните са от основно значение за
законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Законът не
поставя изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи
на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по
длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са
нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е
извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на
работника обстоятелства и документи. При това не може да се изисква от работодателя да
извършва анализ на нормативни разпоредби или на длъжностната характеристика, когато с
тях са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени задължения. В този случай за
законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно да
са посочени нарушенията на тези задължения, а въпросът за изясняване на обема и
причините за неупражняването им в конкретната ситуация, е въпрос по същество.
От изложеното следва, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение" е обстоятелствена и съдържа необходимата за нуждите на
дисциплинарното производство информация. Тя е мотивирана, защото предоставя
достатъчно информация за обективните и субективни елементи на поддържаните от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Описаните в заповедта за
дисциплинарно уволнение нарушения на трудовите задължения на ищцата, по повод на
които от нея са изискани и писмени обяснения, са достатъчно индивидуализирани според
изискванията на посочената разпоредба и дават възможност на съда да се произнесе по
същество за законосъобразността й.
Неоснователни са доводите на въззивницата за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на процесуалните правила, свързани с доклада по делото по чл.146 от ГПК.
В обжалваното решение районният съд е изложил подробни мотиви относно датата на
прекратяване на ТПО, като правилно и обосновано е приел, че същото е прекратено на
18.04.2023 г.- датата, на която на ищцата е връчена заповедта за дисциплинарно уволнение.
Между страните, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, не е бил налице
спор относно допустимостта на предявените искове с оглед спазване на преклузивния срок
по чл. 358 от КТ за предявяването им, а датата на прекратяване на ТПО е правен въпрос,
който е бил обсъден от ЕРС в обжалваното решение и на който е даден правилен и
законосъобразен отговор.
Не са налице и сочените от въззивницата нарушения на императивната
7
разпоредба на чл. 195, ал.1 от КТ, поради липсата на индивидуализиращи белези на
нарушителя. В случая в обжалваната заповед нарушителя е индивидуализиран в достатъчна
яснота с неговите три имена и длъжността, която заема при работодателя, като не оставя
никакво съмнение, че именно ищцата Д. Д. Георгиена е служителят, на който с процесната
заповед е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Заповедта е връчена на ищцата,
последната надлежно е упражинала правото си да оспори по съдебен ред наложеното й със
заповедта дисциплинарно наказание, т.е. самата ищца не е имала никакви съмнения, че е
адресат на връчената й на 18.04.2023 г. заповед. Непосочване на ЕГН и адрес на служителя
действително води до непълнота на обжалваната заповед, но те не са от категорията пороци,
които да обосноват отмяна на наложеното дисциплинарно наказание на процесуално
основание. До извод за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед не води и
допуснатата в същата техническа грешка при изписването на имената на наказаното лице в
обстоятелствената част на заповедта, в какъвто смисъл е и извода, до който е достигнал
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
За неоснователни се преценят и от въззивния съд доводите на въззивницата за
незаконосъобразност на обжалваната заповед във връзка с посочване на нарушения по
длъжностна характеристика от 05.01.2016 г., която не съществува. В обжалваната заповед са
посочени конкретно нарушени законови разпоредби, като са посочени и неизпълнените
задължения по длъжностна характеристика на ищцата, без да е цитираната датата, от която
същата е действаща. В докладната записка от 29.03.2023 г., с която е бил сезиран кмета на
община Болярово за извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, както и
във връченото на ищцата писмото, с което от нея са поискани обяснения във връзка с
дисциплинарното производство, действиетлно е посочено, че са извършени нарушения по
длъжностна характеристика от 05.01.2016 г., каквато не е представена по делото, а и не се
установи да е приложено към трудовото досие на ищцата. При извършената справка в
трудовото доисе ищцата, представено по делото, се установяват налични две длъжностни
характеристики- от 16.07.2001 г. и от 13.01.2023 г. Очевидно е, че се касае за допусната
техническа грешка при изготвянето на докладната записка от 29.03.2023 г., както и в
писмото, с което от ищцата са изискани писмени обяснения, като е посочена неприложена
към ТД и непредставена по делото длъжностна характеристика от 05.01.2016 г. Това обаче,
не представлява допуснато в хода на дисциплинарното производство съществено
процесуално нарушение, което да води като последица отмяна на обжалваната заповед като
незаконосъобразна, тъй като както в искането за писмени обяснения, така и в заповедта за
уволнение, всяко едно от нарушенията е описано ясно, точно и конкретно, вкл. и текстово,
като е видно, че словесното им описание съответства на приложената към ТД на ищцата
длъжностна характеристика от 13.01.2023 г. Освен това и във връзка с този довод за
незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение на въззивницата, следва да се
посочи и това, че както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание работодателят не е длъжен да посочи кои конкретни разпоредби
от вътрешния трудов ред, от длъжностната характеристика или от конкретен нормативен акт
са нарушени.
Относно доводите на ищцата, поддържани както пред първоинстанционния съд,
така и пред въззивната инстанция, за неспазен срок по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание, въззивният съд намира следното:
Съгласно разоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Съдебната практика е единна и непротиверочева, че съотношението
между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на
нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният
срок от извършването на нарушението, то той поглъща двумесечния срок от откриване на
нарушението. „Откриване на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава
8
узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци- субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и
субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на
двумесечния срок от откриването на нарушението, т. е. от установяване на посочените
съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да
извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и
да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника
или служителя. След изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал.1 от КТ, субективното
потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е
упражнено, се преклудира. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ не прави разграничение за
различни видове нарушения на трудовата дисциплина, изброени в чл. 187 КТ. Следователно,
установените от законодателя правила за кратки и абсолютни срокове за погасяване на
дисциплинарната отговорност са относими и за нарушенията по чл. 187, ал.1, т.3 и т.10 от
КТ /вменените във вина на ищцата са от този вид/. При това положение, дори и при
множество нарушения, за всяко отделно от тях работодателят може да наложи
дисциплинарно наказание не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-
късно от 1 година от извършването му. Формирана е и константна практика на ВКС,
обективирана в решения № 420 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 2619 по описа за 2004 г. на IV Г.
О. на ВКС, № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на IV Г. О. на ВКС, №175 от
24.06.2013 г. по гр.д. № 1259 по описа за 2012 г. на III Г. О. на ВКС, № 209 от 21.01.2019 г. по
гр.д. № 87 по описа за 2018 г. на III Г. О. на ВКС и др., според която изявлението на
работодателя за налагане на дисциплинарво наказание поражда действие от момента на
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като в рамките на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
трябва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или
служителя.
Настоящия въззивен състав не възприема приетото от първоинстанционния съд,
че кметът на община Болярово е узнал за нарушенията на трудовата дисциплина, изпълващи
фактическия състав на „системно нарушение на трудовата дисциплина“ за процесните
периоди от време, въз основа на докладна записка вх.№91-00-176 от 29.03.2023 г. на
заместник- кмет на община Болярово, както и приетото, че двумесечния срок по чл.194, ал.1
от КТ е започнал да тече от 29.03.2023 г.– датата, на която в община Болярово е внесена
докладната записка на зам. кмета на общината, и който срок към датата на връчване на
заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата- 18.04.2023 г. не е изтекъл.
В процесния случай се касае за множество нарушения на трудовата дисциплина,
част от които от един и същи вид, установени при извършени проверки в социалната
институция, чието директор е била ищцата, всяко от които конкретизирано в достатъчна
степен- установен е субекта на нарушението, времето и мястото на извършване на
нарушенията и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които
да го квалифицират като дисциплинарно нарушение, при което спазването на срока по
чл.194, ал.1 от КТ следва да бъде разгледан по отношение на всяко едно от конкретните
нарушения на трудовата дисциплина, за които ищцата е наказана.
Въз основа на данните по делото и дадените по- горе разяснения относно срока
по чл.194, ал.1 от КТ, следва да се приеме, че за част от посочените в заповедта за уволнение
нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, констатирани със съставени в периода от
16.03.2022 г. до 10.02.2023 г. и приложени по делото протоколи за резултатите от
извършените в ръководената от ищцата социална институция проверки от нарочно
назначени комисии със заповеди на кмета на община Болярово, сроковете по чл.194, ал.1 от
9
КТ за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, към релевантния момент- датата на
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание- 18.04.2023 г., са изтекли,
т.е. правото на работодаеля да наложи дисциплинарно наказание за контатираните
нарушения, е препятствано, тъй като не е упражнено в преклузивния срок.
Констативния протокол за извършената на 03.06.2022 г. проверка в ДПЛУИ и
ЗЖЛУИ на основание Заповед № РД- 5- 327 от 01.06.2022 г. на кмета на община Болярово, в
който са установени нарушения на трудовата дисциплина, за които ищцата е наказана, е бил
доведен до знанието на кмета на общината на 16.06.2022 г., видно от поставената от него
резолюция за провеждане на работна среща между комисията и директорите на социалните
заведения на 20.06.2022 г., поради което следвада се приеме, че правото на работодателя да
наложи на ищцата дисциплинарно наказание за установените с този протокол нарушение на
трудовата дисциплина, е упражнено след изтичане на 2- месечния срок от узнаване на
нарушението от работодателя.
Протокол №5 за извършена на 27.07.2022 г. проверка в ДПЛУИ и ЗЖЛУИ на
основание Заповед № РД- 5- 327 от 01.06.2022 г. на кмета на община Болярово, установяващ
нарушениия на трудовата дисциплина, за които ищцата е наказана, е бил доведен до
знанието на кмета на общината на 28.07.2022 г., като е заведен с вх. № 25- 00- 155 от
28.07.202 г. и е поставената върху него резоляция от работодателя на същата дата, поради
което следвада се приеме, че правото на работодателя да наложи на ищцата дисциплинарно
наказание за констатираните с протокола нарушения на трудовата дисциплина, е упражнено
след изтичане на 2- месечния срок от узнаване на нарушението от работодателя.
Констативен протокол за извършена в периода от 23.01.2023 г. до 27.01.2023 г. в
ДПЛУИ и ЗЖЛУИ на основание Заповед № РД- 5- 29 от 16.01.2023 г. на кмета на община
Болярово, също съдържащ констатации за нарушения на трудовата дисциплина, за които
ищцата е наказана с оспорената заповед за уволнение, е бил доведен до знанието на кмета на
общината на 10.02.2023 г., като е заведен с вх. № 91-00-79 от 10.02.2023 г. и върху същия е
поставена резолюция от работодателя на същата дата, а на 13.02.2023 г. до ищцата е
изпратено писмо изх. № 91- 00- 79 от 13.02.2023 г., подписано от кмета на общината, в което
са описани констатациите от проверката и дадените препоръки. С оглед на изложеното
следва да се приеме, че правото на работодателя да наложи на ищцата дисциплинарно
наказание за констатираните нарушения, обективирани в този протокол, е упражнено след
изтичане на 2- месечния срок от узнаване на нарушението.
Протокол №5 от 21.12.2022 г. за извършена на 21.11.2022 г. в ДПЛУИ и ЗЖЛУИ
на основание Заповед № РД- 5- 306 от 17.05.2022 г. на кмета на обищна Болярово проверка,
съдържащ констатации за нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, за които
последната е наказана, е бил доведен до знанието на кмета на общината на 22.12.2022 г.,
което се установява от поставената върху протокола на 22.12.2022 г. резолюция на кмета на
общината, поради което следва да се приеме, че правото на работодателя да наложи на
ищцата дисциплинарно наказание за констатираните нарушения, обективирани в този
протокол, е упражнено след изтичане на 2- месечния срок от узнаване на нарушението.
По отношение на нарушението, установено при извършената на 16.03.2022 г.
проверка от комисия, обективирано в Протоковл №1 от 16.03.2022 г., е изтекъл
едногодишният срок от извършването му, който поглъща двумесечния срок от откриване на
нарушението, поради което и по окношение на това нарушение следва да се приеме, че е
изтекъл преклузивния срок по чл.194, ал.1 от КТ и същото не подлежи на санкциониране.
За останалата част от нарушенията, за които ищцата на е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, посочени в заповедта от 10.04.2023 г. на кмета на
община Болярово, ЯОС приема, че не са изтекли преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от
КТ, тъй като са били доведени до знанието на субекта на дисциплинарната власт- кмета на
обищна Болярово, на 29.03.2023 г. с внасянето на докладна записка с вх. № 91- 00-176 от
10
29.03.2023 г. По делото не са налице безспорни данни за резултатите от извършените
проверки, обективирани в следните протоколи, изготвени от нарочно назначени със
заповеди на кмета на община Болярово комисии, както и констативен протокол от 03.05.2022
г. на АКСУ, субекта на дисциплинарна власт да е узнал в по- ранен момент от 29.03.2022 г.:
Констативен протокол № 235 от 03.05.2022 г. за резултатие от извършена на основание
Заповед РД- 18- 269 от 15.04.2022 г. на Изпълнителния директор на АКСУ в ДПЛУИ- с. М.
Шарково проверка в периода от 19.04.2022 г.- 20.04.2022 г.; Протокол №2 от 18.05.2022 г. за
резултатите от извършената на 18.05.2022 г. проверка в ДПЛУИ и ЗЖЛУИ на основание
Заповед № РД- 5- 306 от 17.05.2022 г. на кмета на обищна Болярово; Протокол №3 от
07.06.202 г. за резултатите от извършената на 07.06.2022 г. проверка в ДПЛУИ и ЗЖЛУИ на
основание Заповед № РД- 5- 327 от 01.06.2022 г. на кмета на обищна Болярово; Протокол №4
от 05.08.2022 г. за резултатите от извършената на 05.08.2022 г. от главния счетоводител на
община Болярово проверка в ДПЛУИ и ЗЖЛУИ и Протокол №6 от 23.01.2023 г., за
резултатите от извършената на 23.01.2023 г. проверка в ДПЛУИ и ЗЖЛУИ на основание
Заповед № РД- 5- 29 от 16.01.2023 г. на кмета на обищна Болярово.
С оглед изложеното по- горе, съдът следва да разгледа и се произнесе по
материалата законосъобразност на заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ по отношение на посочените в нея нарушения, за които не са изтекли
сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, като установи въз
основа на доказателствата по делото, дали ищцата е извършила вменените й във вина
нарушения, както и съответствието им с наложеното наказание „уволнение“.
Въз основа на разпоредената със Заповед №РД 5-306 от 17.05.2022 г. на кмета на
община Болярово, нарочна комисия, сформирана от служители на общината, между които и
свидетелите А.С. и Д.К., на 18.05.2022 г. в присъствието на ищцата и св. Д.С., извършила
проверка на съхраняваните лични средства на потребителите на социалните услуги в ЗЖ-
гр.*****, ЗЖ- с.Малко Шарково и ДПЛУИ- с.Малко Шарково. За констатациите от
проверката бил съставен Протокол №2 от 18.05.2022 г., от който е видно, че при проверката е
установена наличност в касата 51 611.15 лв.- лични средства на потребителите. От
комисията е дадена препоръка след получаване на пенсиите на потребителите от пощенския
клон, същите да се внасят в касата на Общината и в законоустановените срокове да се
превеждат по партидите на потребителите в „Банка ДСК“ ЕАД. Протоколът е подписан от
ищцата без възражения.
Въз основа на разпоредената със Заповед № РД 5-327 от 01.06.2022 г. на кмета на
община Болярово, нарочна комисия, сформирана от служители на общината, между които и
свидетелката Д.К., на 07.06.2022 г. в присъствието на ищцата, извършила проверка на
наличните средства на потребителите на социалните услуги в ЗЖ- гр.*****, ЗЖ- с.Малко
Шарково и ДПЛУИ- с.Малко Шарково. За констатациите от проверката бил съставен
Протокол № 3 от 07.06.2022 г., от който е видно, че при проверката е установена наличност в
касата на 25 252,74 лв.- лични средства на потребителите. Протоколът е подписан от ищцата
без възражения.
На 05.08.2022 г. св. А.С. в качеството й на главен счетоводител в община
Болярово, в присъствието на ищцата, извършила проверка на съхраняваните лични средства
на потребителите на социалните услуги в ЗЖ- гр.*****, ЗЖ- с.Малко Шарково и ДПЛУИ-
с.Малко Шарково. За констатациите от проверката бил съставен Протокол № 4 от 05.08.2022
г., от който е видно, че при проверката е установена касова наличност 40 750,71 лв.- лични
средства на потребители. Протокоът е подписан от ищцата без възражения.
Въз основа на разпоредената със Заповед № РД- 5-29 от 16.01.2023 г. на кмета на
община Болярово, нарочна комисия, сформирана от служители на общината, между които и
свидетелите А.С. и Д.К., на 23.01.2023 г. в присъствието на ищцата, извършила проверка на
налините средства на потребителите на социалните услуги в ЗЖ- гр.*****, ЗЖ- с.Малко
11
Шарково и ДПЛУИ- с.Малко Шарково. За констатациите от проверката бил съставен
Протокол № 6 от 23.01.2023 г., от който е видно, че при проверката е установена касова
наличност 48 875,48 лв.- лични средства на потребители. От комисията е дадена препоръка
да се открият сметки на потребителите на социалната услуга; да се подадат молби от
потребителите пред НОИ- Ямбол за безкасово получаване на пенсиите; наличните в касата
средства да се внесат по сметките на потребителите; средствата от облекло и хигиенни
материали на потебителите са предвидени в стандарта за издръжка на потребителите , а
закупуването им с лични средства е нарушение, което води до намаление на таксите за
ползваните услуги. Протоколът е подписан от ищцата без възражения.
Въз основа на Заповед № РД-18-268/15.04.2022 г. на Изпълнителния директор на
АКСУ, от нарочна комисия, сформирана от служители на Агенцията, е била извършена за
времето от 19.04.2022 г. до 20.04.2022 г. тематична проверка, свързана с организацията на
работа по предоставяне на социалната услуга „ДПЛУИ“ с.Малко Шарково, констатациите от
която са обективирани в Констативен протокол № КП-235/03.05.2022 г. В хода на
проверката е било установено, че състоянието на материално- техническата база е
задоволително, но същата е амортизирана и е необходимо да бъдат извършени ремонтни
дейности; по голямата част от стените в спалните помещения са замърсени и имат нужда от
освежаване; в три от жилищните блокове обзавеждането е в лошо състояние- леглата и
гардеробите са амортизирани и се нуждаят от подмяна; санитарните помещения в
жилищните сгради са в много лошо техническо състояние- захабени са подова настилка,
стени, тоалетни чинии, силно ерозирали са мивки и клекала, има счупен и липсващ фаянс, в
една от баните мазилката на тавана е с нарушена цялост и висяща на места, коуто
засктрашава здравето на потребителите и създава опасност от инциденти; установено е, че
броят на санитарните помещения не е достатъчен спрямо броя на настанените лица- две
тоалетни клетки и една баня се позват от 12 до 16 потребители; установена е неприятна
миризма в една от стаите с потребители в невъзможност за самообслужване. Проверката е
установила пропуски и в административната дейност на директора, като е констатила, че в
периода от 2020 г.- 2022 г. не са били провеждани обучения на ръководителя на СИ и
работещия персонал, в нарушение на чл.120, ал.1 от ЗСУ, както и не са провеждани
индивидуални и/или групови супервизии за персонала, в нарушение на чл. 122, ал.1 и ал.2 от
ЗСУ. Установено е, че в ДПЛУИ- с. М. Шарково не се спазват разпоредбите на чл.80, ал.1 от
ЗСУ и чл.25, ал.1 от ППЗСУ, тъй като за потребителите не се изготвят индивидуални
оценки, не за всички потребители са изготвени индивидуални пранове за подкрепа, а
изготвените такива не съответстват на изискванията на ППЗСУ- в тях не са заложени
целите, които трябва да се постигнат за удовлетворяване на потребностите на лицата, не са
включени конкретни дейности за постигане на целите, не са заложени резултатите, които
следва да се постигнат. Установено е, че наличните ИПП са подписани от потребителите, но
част от тях са без дата на изготвяне. За изготвените и датирани ИПП комисията е устаноила,
че не са неразделна част от договора да предоставяне на социални услуги. Установено е, че
от 2021 г. и към момента на проверката, мултидисциплинарният екип не е изготвял доклад за
оценка на постигнатите резултати, в т.ч. и за поставените под пълно запрещение
потребители с цел удължаване на срока за настаняването им по съдебен ред. Лицата са
подавали заявления до 20 дни преди изтичане на договора, вместо до 30 дни или без
поставена дата, в нарушение на ППЗУ.
От представените по делото доказателства, се установява, че по Договор № 48 от
14.06.2022 г., сключен между община Болярово и „Полисстрой“ ЕООД-гр.Ямбол, е извършен
текущ ремонт на покрив на сгради на ДПЛУИс. М.Шарково, а по Договор за доставка на
стоки от 26.09.2022 г., сключен между община Болярово и „Дискрет“ ЕООД, в ДПЛУИ-с.М.
Шарково и ЗЖЛУИ-гр.*****, са доставени мебели /легла, матраци, столове, гардероби и
др./.
Въз основа на изложеното, въззивният съд приема за доказано по делото, че
12
ищцата Д. Д. Г. е извършила множество нарушения на трудовата дисциплина, устновени
през периода от 29.04.2022 г. до 23.01.2023 г. от Агенция за качеството на социалните услеги
и от нарочно формирани със заповеди на кмета на община Болярово комиси, по повод на
които ищцата е поканена да даде обяснения и посочени в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, по отношение на които не са изтекли сроковете по чл.194, ал.1 от
КТ за налагане на дисциплинарно наказание.
При извършена проверка на 18.05.2022 г. е установено нерегламентирано
съхранение на лични средства на потребители в касата на ДПЛУИ- с.Малко Шарково в51
611.15 лв. При извършена на 07.06.2022 г. е установено нерегламентирано съхранение на
лични средства на потребители в касата на ДПЛУИ- с.Малко Шарково в размер на 25 252,74
лв. При извършена на 05.08.2022 г. е установено нерегламентирано съхранение на лични
средства на потребители в касата на ДПЛУИ- с.Малко Шарково в размер на 40 750,71 лв.
При извършена проверка на 23.01.2023 г. е установено нерегламентирано съхранение на
лични средства на потребители в касата на ДПЛУИ- с.Малко Шарково в размер на 48 875,48
лв.
Всяко едно от посочените по- горе нарушения, изразяващи се в нерегламентирано
съхраняване на лични средства на потребителите, е установено както от съставените
протоколи за извършени проверки, подписани и неоспорени от ищцата, така и от събраните
по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Д.К., А.С. и Д.С., от които е
видно, че на ищцата многократно, включително и във връзка с други поверки, са давани
указания да предприеме дейаствия по внасяне на личните средства на потребителите по
банковите им сметки, но при всяка една от последващите поверки е било констатирано
неизпълнение на дадените препоръки и налично съхранение на големи суми пари в касата
на ДПЛУИ- с.Малко Шарково.
Всяко едно от посочените по- горе нарушения е в неизпълнение на възложените
на ищцата с т.2 и т.8 от длъжностната й характеристика задължения по прекратеното
трудово правоотношение да организира, ръководи и контролира работата в повереното й
социално заведение и да осъществява контрол върху работата на персонала. Предвид вида и
характера си, всяко едно от тези нарушения съставлява нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 от КТ- неизпълнение на възложената работа.
На щцата Д. Г. като директор на процесната социална институция, с т.1 и т.5 от
длъжностната й характеристика е възложено да ръководи дейностите за постигане целите на
ДПЛУИ- предоставяне качествена грижа за възрастните хора и осигуряване на сигурна и
безопасна среда и условия на потребителите, да обезпечава предоставянето на сигурна и
безопасна среда и условия на потребителите, както и са опазна повереното имущество.
Видно е от представения по делото Констативен протокол № КП-235/03.05.2022 г., че при
извръшената за времето от 19.04.2022 г. до 20.04.2022 г. тематична проверка, в ДПЛУИ-
с.Малко Шарково, проверяващите са установили множество проблеми в материално-
техническата база на дома, описани подробно в съставения протокол- необходимост от
извършване на ремонтни дейности, тъй като по- голямата част от стените в спалните
помещения са замърсени и имат нужда от освежаване; в три от жилищните блокове
обзавеждането е в лошо състояние- леглата и гардеробите са амортизирани и се нуждаят от
подмяна; санитарните помещения в жилищните сгради са в много лошо техническо
състояние- захабени са подова настилка, стени, тоалетни чинии, силно ерозирали са мивки и
клекала, има счупен и липсващ фаянс, в една от баните мазилката на тавана е с нарушена
цялост и висяща на места, което засктрашава здравето на потребителите и създава опасност
от инциденти; установено е, че броят на санитарните помещения не е достатъчен спрямо
броя на настанените лица- две тоалетни клетки и една баня се позват от 12 до 16
потребители; установена е неприятна миризма в една от стаите с потребители в
невъзможност за самообслужване, които констатации се потвърждават и от показанията на
13
разпитаните по делото свидетели К., С. и С.. Констатираните проблеми в материално-
техническата база на ДПЛУИ с.Малко Шарково са в резултат на проявеното от ищцата като
директор на социалното заведение бездействие- липсата на предприети действия по
отправяне на искания, заявления, подаване на информация до доставкича на социалната
услуга, с цел извършване на необходимите ремонтни дейности и закупуване на
необходимите за нормалния живот на потребителите на услугата вещи, средствата за които
да бъдат предвидени в бюджета на община Болярово. Наличните по делото доказателства
сочат на частично подобряване на материално- техническата база на „ДПЛУИ“ с.Малко
Шарково в резултата на извършения частичен ремонт на покрив, подмяна на тоалетни чинии
в санитарните помещения и легла с матраци в спалните помещения, които подобрения обаче
се дължат не на проявени от страна на ищцата активност и действия /доказателства за тикав
не са представени по делото/, а са в резултат на предприетите от община Болярово като
доставчик на социалната услуга действия. Нарушението представлява нарушение на
трудовата дисциплина, посочено в разпоредата на чл.187, ал.1, т.3 от КТ.
С оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание ищцата е наказана
за неизпълвнение на възложеното с т.8, т.10, т.13 и т.4 работа от длъжностната
характеристика: неосъществяване на контрол върху работата на персонала и
функционирането на услугата, неосъществяване на контрол по спазването на критериите и
стандартите по предоставянето на социалната услуга, неосъществяване на контрол върху
качеството на предлаганата услуга и неподдържане добро ниво на професионална
компетентност на служителите. В заповедта за уволнение са описани и конкретните
неизпълнени от ищцата задължения: не е спазила разпоредбите на чл.80, ал.1 от ЗСУ и
чл.25, ал.1 от ППЗСУ, тъй като за потребителите не се изготвят индивидуални оценки; в
нарушение на чл.80, ал.1 от ЗСУ и чл.25, ал.1 от ППЗСУ, не за всички потребители са
изготвени индивидуални пранове за подкрепа, а изготвените такива не съответстват на
изискванията на разпоредбите на чл.28, ал.1, т.1, т.2 и т.5 от ППЗСУ- в тях не са заложени
целите, които трябва да се постигнат за удовлетворяване на потребностите на лицата, не са
включени конкретни дейности за постигане на целите, не са заложени резултатите, които
следва да се постигнат. Наличните ИПП са подписани от потребителите, но част от тях са
без дата на изготвяне, при което не може да се извърши преценка относно спазване на
изискването на чл.39, ал.3 от ППЗСУ. За изготвените и датирани ИПП не е установено те да
са неразделна част от договора да предоставяне на социални услуги. Изготвени са след
сключване на договора, в нарушение на чл.85, ал.2 от ЗСУ и чл.39, ал.3 от ППЗСУ.
Мултидисциплинарният екип не е изготвял доклад за оценка на постигнатите резултати, в
т.ч. и за поставените под пълно запрещение потребители с цел удължаване на срока за
настаняването им по съдебен ред по чл.101, ал.1 от ЗСУ.
Посочените по- горе нарушения са констатирани при извършената в периода от
19.04.2022 г.- 20.04.2022 г. проверка от АКСУ и се установяват както от представения по
делото констативен протокол от 29.04.2022 г. на АКСУ, така и от показанията на свидетелите
Д.К. и Д.С.. Установено е по делото, че дадените от АКСУ предписания във връзка с
констатираните нарушения не са били изпълнени изцяло от ищцата и към датата на налагане
на дисциплинарното наказание, установено въз основа на съставените от комисии, назначени
с различни заповеди на кмета на обищана Болярово констативни протоколи, приложени по
делото, като по отношение на този факт е налице и признание от страна на ищцата в
дадените от нея писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно
производство.
Въз основа на изложеното, въззивният съд намира, че от събраните по делото
доказателства се установява факта на извършени от Д. Д. Г. в качеството й на директор на
ДПЛУС- с. М. Шарково, нарушения по чл.187, т.3 и т.10 от КТ- неизпълнение на
възложената работа и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове- ЗСУ, ППЗСУ, Наредбата за качеството на социалните услуги,
14
посочени в т.1.1., т.2 и т.3 от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, по
отношение на които не са изтекли сроковете по чл.194, ал.1 от КТ.
С разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена възможност за налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина.
Легална дефиниция на понятието „системни нарушения" е въведена с пар. 1, т. 22 от ДР от
КТ (ДВ, бр. 107 от 2020 г.), съгласно която системни нарушения на трудовата дисциплина са
три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година,
като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са
изтекли съответните срокове, а за тези, които са налагани– когато дисциплинарните
наказания не са заличени по съответния ред.
В процесния случай се касае за извършени от ищцата Д. Г. в периода от
18.05.2022 г. до 23.01.2023 г. шест нарушения на трудовата дисциплина, за които на ищцата
не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането на които не са изтекли сроковете по
чл.194, ал.1 от КТ, поради което следва да се приеме, че същите са извършени в условията на
системност по смисъла на чл.190, ал.1, т.3, във вр. пар.1, т.22 от ДР на КТ.
Освен, че са извършени в условията на системност, всяко едно от нарушенията
може да се квалифицира като тежко по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ, с оглед значмостта
на неизпълнените задължения като конкретни деяния, преценени с оглед характера на
изпълняваната трудово функция- директор на ДПЛУИ, което предполага завишена
отговорност и грижа за лица в неравностойно поожение, сьс специфични потребности и
нужда от специални грижи, възможните последици от допуснатите нарушения, и
обосновава наложеното от работодателя най- тежко дисциплинарно наказание, респ.
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд за законосъобразност на наложеното на ищцата Д. Д. Г. със
Заповед № РД-5-240 от 10.04.2023 г. на кмета на община Болярово, дисциплинарно
наказание „уволнение“ и правилност и законосъобразност на решението на районния съд, с
което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са отхвърлени като неоснователни и
недоказани, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззивницата следва да бъде осъдена на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски пред
въззивната инстанция в размер на 800,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110 от 13.09.2023 г. на Елховския районен съд,
постановено по гр. д. № 248/2023 г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., с ЕГН **********, от гр.*****, ул.****№ ** вх.**, ап.**, да
заплати на Община Болярово, представлявана от кмета Х. Х., направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 800,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16