№ 78
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно административно
наказателно дело № 20221100604764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение на СРС, НО, 106-ти с-в от 24.03.2022г., постановено по НАХД №
8150/2021г. обвиняемият Е. К. К. е признат за виновен в това, че 06.07.2019г. около 07:00ч. в
гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Субару“, модел
„Легаси“ с рег. № **** по пътната връзка, свързваща ул. „Северна скоростна тангента“ към
бул. „Ботевградско шосе“, на кръстовището, образувано от пътната връзка и ул. „Чепинско
шосе“, нарушил правилата за движение по пътищата в ЗДвП: чл.50, ал.1 от ЗДвП: „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни транспортни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
транспортни средства, които се движат по пътя с предимство“ – не пропуснал движещия се
по път с предимство, сигнализиран в посоката на движение на К. със знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ от Правилника за прилагане на ЗДвП, по ул. „Чепинско
шосе“ с посока на движение от гр. София към с.Чепинци лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Аурис“, с рег. номер ****, управляван от М.Б.Р. и по непредпазливост причинил на
Р. счупване на голямопищялната и малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната
част – закрито, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
срок повече от 30 дни – средна тЕ. повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК – престъпление
по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. С решението районният съд е
освободил от наказателна отговорност подсъдимия и му е наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, като го е осъдил и да заплати направените по делото разноски.
Против решението, в законоустановения срок, е постъпила жалба и допълнение към
нея от подсъдимия К. чрез защитника му. С жалбата се оспорва правилността на атакувания
1
съдебен акт, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което К. да
бъде признат за невиновен. Излагат се подробни съображения за необоснованост на
назначената от СРС автотехническа експертиза и изведените въз основа на нея фактически и
правни изводи.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия излага твърдения, че приетата
автотехническа експертиза противоречи на останалия събран по делото доказателствен
материал, като набляга на факта, че както обвиняемият, така и неговата спътничка (св. К.а)
не са видели другия водач на превозното средство. Счита, че вината на подзащитния й не е
доказана по категоричен начин, като е налице случайно деяние. В заключение моли съдът да
оправдае подсъдимия поради липса на събрани доказателства за вината му.
Представителят на СГП моли съдът да остави жалбата без уважение, като потвърди
първоинстанционното решение поради неговата правилност.
В правото си на последна дума обвиняемият К. моли съдът да го оправдае, като
счита, че след като не е видял другия водач, нямало е и как да предотврати удара между
двата автомобила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата възражения, както и тези, изложени от
страните в открито съдебно заседание, и като провери правилността на атакуваното решение
при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава 28 от НПК след
внА.не на мотивирано постановление от представителя на СРП за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия К..
Фактическата обстановка, описана в мотивите към решението, е правилно
установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото
доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Контролираният съд е използвал
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и такива, които
непосредствено е проверил в хода на съдебното следствие..
Въззивният съд ,след собствен анализ на събраните доказателства не намери
основания да внесе промени в установената от първия съд фактическа обстановка, която е
следната:
Подсъдимият Е. К. К., с ЕГН: **********, е роден на 28.04.1979г. в гр. София,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ като управител на
търговско дружество, неосъждан, с постоянен адрес: гр. София, ж.к Люлин 8, ул. ****.
Подсъдимият притежава СУМПС за категории „B”, „С“, „М“, „АМ“ и „ТКТ“.
На 06.07.19г. около 07:00 ч в гр . София в светлата част на деня и при добра видимост
подс.К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Субару“, модел
Легаси, с рег. № СВ **** по пътната връзка, свързваща ул. Северна скоростна тангента на
гр. София и ул. Чепинско шосе с посока на движение от с. Мрамор към бул. „Ботевградско
шосе“. В превозното средство с него пътували съпругата му – св. Р.К. на предната седалка
до шофьора и двете им малолетни деца на задната седалка..
По същото време по ул. Чепинско шосе с посока на движение от София към Чепинци
св.М.Б.Р. управлявала лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“ с рег. № ****.
Пътната връзка, свързваща ул. Северна скоростна тангента на гр. София и ул.
Чепинско шосе, в района на кръстовището и с ул. Чепинско шосе била предназначена за
движение за превозни средства с една посока (към бул.Ботевградско шосе), покрита от
дребнозърнест сух асфалт, без неравности, дупки , с наклон „спускане:, като връзката след
пресичане с ул.“ Чепинско шосе“ преминавала с наклон „изкачване“, с обща ширина от 5.00
м..
На 6 метра от левия край на платното за движение на пътната връзка в посока на
2
движение управлявания от подсъдимия автомобил и на 25м. вдясно от левия край на
платното за движение на превозните средства по ул. Чепинско шосе в посока към София
отдясно по посоката на движение на управляваното от обвиняемия моторно превозно
средство преди кръстовището с ул. Чепинско шосе върху метален стълб бил монтиран
пътен знак Б1, : „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ от Правилника за
прилагане на ЗДвП. Разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е 50 км/ч,
което ограничение било въведено с пътен знак В26.
Улица „Чепинско шосе“ в района на кръстовището с пътната връзка, свързваща ул.
„Северна скоростна тангента“ на гр.София и ул.“Чепинско шосе“ била предназначена за
движение на превозни средства в двете посоки, покрита от дребнозърнест твърд асфалт, без
наклон , неравности, дупки и посипаности, съставена от две пътни ленти в посока към
София и в посока към с.Чепинци, разделени една от друга с пътна маркировка М15 от
ППЗДвП, всяка с ширина от 4 м.. ,като разрешената скорост в участъка е 90км/ч.
Двамата водачи – подсъдимия К. и пострадалата Р. с управляваните от тях превозни
средства достигнали приблизително по едно и също време района на кръстовището на
пътната връзка, свързваща ул. „Северна скоростна тангента на гр. София и ул. „Чепинско
шосе“. Р. продължила движението с автомобила си напред по пътя с предимство, като
очаквала приближаващото се от лявата й страна МПС, управлявано от подс. К. да я
пропусне. Непосредствено след това, макар и да бил длъжен да пропусне движещия се по
пътя с предимство автомобил, продължил напред и навлязъл в кръстовището с 11км/ч. В
това време в кръстовището с движещия се с 82км/ч. автомобил навлязла и Р., като нейният
автомобил ударил този, управляван от подс. К..
Опасната зона за спиране на управлявания от Р. автомобил при конкретните пътни
условия и скорост на движение била 67м, като в момента на навлизането на лек автомобил
„Субару“ в кръстовището, лекият автомобил „Тойота“ бил на разстояние 36 м от мястото на
удара,
В резултат на възникналото транспортно произшествие Р. получила травматични
увреждания, между които счупване на голяма и малкопищялна кост на дясната подбедрица в
горната част - закрито, довела до трайно затруднение на движението на долен десен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни , а на двете превозни средства били причинени
множество повреди.
От претърпения инцидент пострадала и св. Р.К., като същата получила контузия на
дясното коляно (временно разстройство на здравето, неопасно за живота), както и дъщеря й
Е. К.а – повърхностна травма на окосмената част на главата (временно разстройство на
здравето, неопасно за живота).
Веднага след произшествието обвиняемият сигнализирал за случилото се на телефон
112, като на местопроизшествието бил изпратен медицински екип.
На 05.08.19г. Р. починала, като смъртта й се дължала на възпалителен процес в
белите дробове - интерстициална пневмония най-вероятно от вирусен произход, като между
причината за смъртта и получените увреждания при процесния пътен инцидент нямало
причинно-следствена връзка.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена след анализ
на събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства от
първия съд.
Въззивният съд намира за безспорно установено, че на инкриминираните в
постановлението дата, място и час обв. К. е управлявал собствения си лек автомобил марка
„Субару“, модел „Легаси“ с ДК №СВ****, като е реализирал пътнотранспортно
произшествие с преминаващото по път с предимство моторно превозно средство,
управлявано от пострадалата Р.. Характерът на причинените телесни повреди на последната
3
и връзката между тях и настъпването на пътното произшествие се установява по несъмнен
начин от приетите по делото заключения на АТЕ.
Пътната обстановка в района на местопроизшествието се установява от обясненията
на подсъдимия, показанията на св. К.а, както и от отразеното в съставения протокол за оглед
на местопроизшествие и приложените към него скица и фотоалбум. Скоростта на движение
на лекия автомобил, управляван от подсъдимия непосредствено преди удара и механизма на
настъпване на пътния инцидент, първия съд е установил въз основа на заключенията на
назначените и изготвени автотехнически експертизи, които е кредитирал като обективни,
пълни и компетентно изготвени. Обстойно контролираният съд е изследвал и причината за
настъпването на пътно-транспортното произшествие, трасето на пътя, по който се е движил
обвиняемият К. в неговата посока, както и липсата на ограничения за видимостта
му.Първият съд се е доверил на изготвените по делото АТЕ,според заключенията на които
водачът на лекия автомобил „Субару“ (подс. К.) е имал възможност да възприеме
приближаващия го от дясната му страна лек автомобил „Тойота“ в момента преди да
навлезе в кръстовището. Видно от заключението на изготвената комплексна автотехническа
експертиза подсъдимият като водач на лекия автомобил „Субару“ е имал възможността да
предотврати произшествието, като навлезе в кръстовището след като пропусне движещия се
по път с предимство лек автомобил „Тойота“.
С необходимата степен на обоснованост първоинстанционният съд е анализирал
приобщените по делото експертизи и направените с тях изводи относно механизма на
настъпилия пътен инцидент.
Въззивният съд не намира основания да ревизира направените от първия съд изводи
относно компетентността и обосноваността на изготвените по делото експертизи.Доводите в
жалбата ,свързани с ползването на снимки от софтуерна програма за географска информация
от експертите не води до порочност на формираните от експертите изводи.Това е така ,тъй
като както експертите при личен оглед ,така и снимките от софтуерния продукт не могат да
пресъздадат с точност пътната обстановка на мястото на инцидента към инкриминираната
дата.От значение в случая са конкретни пътни знаци,които са регулирали движението на
процесното кръстовище,за които безспорно се установява ,че са съществували и към датата
на процесния инцидент.
При обосноваване на извода за липса на зрителни препятствия (растителност, други
превозни средства, крайпътни обекти и/или съоръжения.), поставящи подсъдимия в
невъзможност да възприеме автомобила ,управляван от пострадалата, движещ се по път с
предимство, и въззивният съд отчете няколко факта: 1/в гласните доказателствени средства-
обясненията на подсъдимия, показанията на неговата спътничка (св. К.а) липсват данни за
ограничена видимост;2/в протокола за оглед на местопроизшествие и приложените към него
скица и фотоалбум не се съдържа информация за обекти, които биха попречили на
подсъдимия като водач на МПС да възприеме другия водач, движещ се по път с
предимство;3/ на изготвените към огледния протокол снимки, както и на тези, използвани от
вещите лица, липсва висока и/ растителност или обекти, които да поставят двамата водачи в
обективна невъзможност да се възприемат един друг. Не без значение е и пояснението на
експертите при защита на експертизата в хода на съдебното следствие пред първия съд, че
растителността, дори да я има, е отстрани на пътя и не влияе на видимостта на водача.
Въззивната инстанция споделя изводите на първия съд относно достоверността на
обясненията на подсъдимия. Поддържаната от подсъдимия теза, че не е възприел другия
водач, движещ се по път с предимство, няма претендираната от защитата стойност,
доколкото значимо за отговорността на подсъдимия е обстоятелството дали обективно е
могъл да възприеме неговата поява, както и да даде вярна оценка за дължимото поведение,
а именно да спре преди кръстовището и да изчака преминаването на другия автомобил,което
не е сторил..
4
Обосновано на базата на обективните находки, закрепени в протокола за оглед на
местопроизшествие и албума и скицата към него, данните от гласните доказателствени
средства и резултатите от експертния анализ на техническите експертизи (вкл. комплексни
автотехнически и медицински), първия съд убедително е отговорил на доводите на защитата
за отсъствие на фактори по пътя, които да намаляват/ограничават видимостта на
подсъдимия К. като водач на МПС, съответно и за липса на обективна невъзможност
подсъдимия да предотврати настъпването на произшествието.
С оглед установеното от фактическа страна, правилно районният съд е заключил, че с
поведението си подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Безспорно се установява, че на инкриминираната дата и място, при управление на лек
автомобил марка "Субару“, с рег.номер СВ****, подс. К. е нарушил правилото от ЗДвП, а
именно чл.50, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „На кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“, като въпреки наличие на пътна маркировка "Б1 („Пропусни движещите се с
предимство“), не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил “Тойота“,
управляван от пострадалата Р..
По несъмнен и категоричен начин от обективна страна е установена и причинената
телесна повреда на пострадалата, а именно – средна такава, изразяваща се в счупване на
голямопищялна и малкопищялна кост на дясна подбедрица в горната част – закрито, довело
до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за срок повече от 30 дни,
както и пряката причинно - следствена връзка между нея и претърпяното ПТП с автомобила
на обвиняемия.
Подсъдимият К. при управление на лекия си автомобил е проявил непредпазливост
под формата на небрежност - не е успял да предвиди настъпването на общественоопасните
последици (удара с преминаващия по път с предимство автомобил „Тойота“ и причинените
на неговия водач телесни увреждания), но е бил длъжен (по силата на чл.50 от ЗДвП) и е
могъл (съобразно личните си способности и обективната обстановка), да ги предвиди.
Последвалият сблъсък между двамата автомобила се дължи на собствените му действия,в
нарушение на правилата за движение по пътищата като отклонението от дължимото
поведение няма връзка с обективни фактори. Подс.К. е имал обективна възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакал преминаването на автомобила,
управляван от пострадалата, тъй като същият се е движел по път с предимство.
Деянието не представлява "случайно" по смисъла на чл. 15 от НК, както правилно е
приел и контролираният съд. При случайното деяние деецът е в невъзможност да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. В конкретния случай подс. К. като водач
на МПС е навлязъл в кръстовището при наличието на пътен знак, указващ да изчака
преминаването на автомобилите, движещи се по път с предимство, и съзнавайки
конкретните особености на пътното платно, сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на противоправния резултат,тъй като не се е съобразил с
предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управление на
МПС.
При така установеното от фактическа страна, първостепенният съд правилно е приел,
че са налице всички предпоставки за прилагането на института на чл.78а от НК по
отношение на подс. К..
Въззивният съд споделя констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия К., поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. С
оглед маркираните индивидуални особености на случая правилно районният съд е наложил
5
минимално предвиденото наказание „глоба“ в размер на 1000лв..
На следващо място допълнително наложеното наказание съгласно чл.78а, ал.4 от НК–
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, е справедливо. Отчетени са
както миналото като водач на МПС на подсъдимия,така и спецификата на конкретното
нарушение.
След извършване на цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото
отменяване или изменение, поради което намери ,че същия следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338
от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.03.2022г., постановено по НАХД № 8150/2021г. по
описа на СРС, НО, 106-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6