Решение по дело №2615/2019 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№121

 

гр. Пловдив, 15 януари 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VIII-ми състав, в открито заседание на седми януари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2615 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.107, чл.144, ал.2 от ДОПК и чл.чл.4 и 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Н.Д.В., EГН **********,***, обжалва Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) с №317 от 09.04.2019г., издаден от А.С.В.- главен инспектор в Отдел “Събиране и контрол” (О”СК”) на Дирекция “Местни данъци и такси” (Д”МДТ”) при община Пловдив, потвърден с решение №30 от 08.07.2019г. на директора на Д“МДТ“ при община Пловдив, с който на жалбоподателя е установено задължение за данък върху недвижими имоти (ДНИ) по ЗМДТ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в общ размер от 1 796,86 лв. и законни лихви върху посочената сума за периода 01.07.2018г. – 09.04.2019г. в общ размер от 110,05 лв.; установено е задължение за такса за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в общ размер от 3 549,12 лв. и законни лихви върху посочената сума за периода 01.07.2018г. – 09.04.2019г. в общ размер от 217,38 лв.

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност.

Ответникът- директор на Дирекция “Местни данъци и такси” при община Пловдив, чрез юрисконсулт В.Г. Я.- пълномощник (лист 131), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Решение №30 от 08.07.2019г. (листи 13-23) на ответника е изпратено до жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№19СГ-164 от 10.07.2019г. (лист 24), получено на 05.08.2019г. лично от жалбоподателя, според приетото по делото заверено копие на нарочна Разписка №664 от 10.07.2019г. (лист 25). От своя страна, жалбата (лист 5) е подадена чрез ответника на 19.08.2019г. или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 26.08.2002г., с №9, том IV, рег.№3000, Н.дело №609/2002г. (листи 29-30), жалбоподателят В. придобива собствеността върху недвижим имот, представляващ ателие №1, със застроена площ от 64,60 кв.м.; заедно с прилежащо избено помещение, със застроена площ от 8,60 кв.м.; както и 6,130% идеални части от общите части на жилищната сграда, в която се намират ателието и избеното помещение, построена в дворно място, което дворно място е цялото с площ от 300,00 кв.м. и съставлява парцел (урегулиран поземлен имот (УПИ)) Х, имот с пл.№368, от кв.609А по плана на “Пета градска част”, гр. Пловдив; заедно с 10,120% идеални части от 2/3 идеални части от гореописаното дворно място; дворното място е с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ***** и №21а; данъчната оценка на продаваемия имот е 24 772,14 лв.; продажната цена на имота е 34 000,00 лв.

За имота (ателието) е подадена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, с Вх.№05226068 от 03.09.2002г. (листи 27-28, 31-32), на която е поставен партиден №7205264460001.

По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.07.2003г., с №131, том ІІІ, рег.№2910, Н.дело №531/2003г. (лист 35), жалбоподателят В. придобива собствеността върху недвижим имот, изграден в груб вид, представляващ магазин, с обща застроена площ от 545,66 кв.м., находящ се в сграда, построена в УПИ VІ-993,997, кв.602 по плана на “Пета градска част”, гр. Пловдив, заедно със съответстващите на магазина 17,54% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 812,00 кв.м.; сградата е с административен адрес: гр. Пловдив, ****; данъчната оценка на имота е 174 995,90 лв.; продажната цена на имота е в размер на левовата равностойност на 49 000,00 евра.

Според Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж с №100 от 20.09.2004г. (лист 36), издадено от главния архитект на Община Пловдив - Район “Северен”, се въвежда в експлоатация строеж “магазин за промишлени стоки”, находящ се в УПИ ІV-993,997 (или VІ-993,997, според посочения по-горе нотариален акт), кв.602 по плана на “Пета градска част”- Пловдив., ****, гр. Пловдив.

За имота (магазина) е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, с Вх.№********** от 22.11.2004г. (листи 33-34, 37-38), на която е поставен партиден №7205264460003.

Според чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план (ПУП) имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Според чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Според чл.11, ал.3 от ЗМДТ, при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. А според чл.13 от ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Предвид посоченото и с оглед на обстоятелството, че по делото не са представени доказателства върху процесните ателие и магазин да е учредено право на ползване на трето лице, нито пък дори се твърди от жалбоподателя такова нещо, следва да се приеме за установено, че жалбоподателят е данъчно задължено лице за ДНИ по отношение на притежаваните от него ателие и магазин.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Декларация с Вх.№754 от 29.11.2017г. (лист 39), по чл.19, ал.1 и 2 от Наредба (на Общински съвет (ОбС)- Пловдив) за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (НОАМТЦУТОП, листи 42-80), според която декларация за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. за имот с партиден №720526460003, представляващ “магазин“, намиращ се на адрес: гр. Пловдив, ул. ****, с обща отчетна стойност (данъчна оценка (ДО)) в размер от 943 174,10 лв., жалбоподателят ще ползва съд за битови отпадъци- 1 брой тип “кука”, с еднократно обслужване седмично.

Прието е заверено копие на Договор от 11.01.2018г. (листи 40-41), между жалбоподателя, в качеството му на възложител, и Община Пловдив - Район “Северен”, в качеството му на изпълнител, по силата на който договор изпълнителят ще осъществява сметосъбиране и сметоизвозване на 1 брой съд за битови отпадъци “кука”, обслужващ магазин на ул. “Самара” №16, срещу заплащане на такса от общо 832,00 лв. (52 седмици по 16,00 лв. за еднократно обслужване на контейнер), в която са включени такса за сметосъбиране и сметоизвозване (12,00 лв. за еднократно обслужване на контейнер) и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения (4,00 лв. за еднократно обслужване на контейнер).

Според обективирана в посочения договор ЗАБЕЛЕЖКА: Във връзка с прилагането на т.2 “Б“ и “Ж“ на Решение №506, взето с Протокол №22 от 20.12.2012г. на ОбС- Пловдив (листи 81-84), освен горните такси се събира и такса за чистота на териториите за обществено ползване – 2,8 на хиляда, съответно върху данъчната оценка или отчетната стойност на имота.

По делото не са ангажирани доказателства за направено заплащане на дължимите от жалбоподателя задължения за ДНИ и ТБО по отношения на процесните ателие и магазин за 2018г., както и на сумата от общо 820,00 лв. по Договора от 11.01.2018г., нито пък дори се твърди такова нещо от страна на жалбоподателя.

Според чл.19, ал.1 от ЗМДТ, ДНИ се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

Според чл.20 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение №2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Според чл.22 от ЗМДТ, в приложима редакция до 31.12.2018г., общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Според чл.1, ал.2 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал.1 (между които и ДНИ) при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

С Решение №10, взето с протокол №2 от 31.01.2008г. на ОбС- Пловдив (неприложено по делото), е приета Наредба (на ОбС- Пловдив) за определянето на размера на местните данъци на територията на община Пловдив (НОРМДТОП, листи 91-109).

Според чл.15 от посочената НОРМДТОП, за времето след 01.01.2013г. размерът на ДНИ е 1,8 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (Решение №503, взето с протокол №22 от 20.12.2012г. на ОбС- Пловдив, неприложено по делото).

Определени са данъчни оценки на собствените на жалбоподателя недвижими имоти за 2018г., съгласно приложение №2 към ЗМДТ, както следва: за ателие (партиден №7205264460001)- 59 994,10 лв.; за магазин (партиден №7205264460003)- 938 261,70 лв. Подробна информация за начина на определяне на данъчните оценки се съдържа в Решение №30 от 08.07.2019г. на ответника, като настоящият състав на съда намира, че данъчните оценки на двата процесни имота са правилно и законосъобразно определени противно на направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя.

Върху така определените данъчни оценки на процесните имоти е определен ДНИ в общ размер от 1 796,86 лв., от които 107,99 лв. (59 994,10 лв. х 0,0018) за ателието и 1 688,87 лв. (938 261,70 лв. х 0,0018) за магазина. Върху определените задължения за ДНИ са определени законни лихви за периода 01.07.2018г. – 09.04.2019г. в общ размер от 110,05 лв., от които 6,61 лв. върху сумата от 107,99 лв. и 103,44 лв. върху сумата от 1 688,87 лв.

Според разпоредбата на чл.9 от ЗМДТ, общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, каквато в случая се явява посочената по-горе НОАМТЦУТОП, приета с Решение №80, взето с Протокол №6 от 04.03.2003г. на ОбС- Пловдив.

Според посоченото по-горе Решение №506, взето с протокол №22 от 20.12.2012г. на ОбС- Пловдив (листи 81-84), приложимо по отношение на определяне размера на ТБО за 2018г., е определен размер на ТБО за жилищни и вилни имоти на граждани в регулационните граници (каквото в случая се явява процесното ателие на жалбоподателя), върху данъчните оценки в размер на 1,5 на хиляда, в това число: за сметосъбиране и сметоизвозване- 0,7 на хиляда; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения вкл. отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО (Закон за управление на отпадъците)- 0,4 на хиляда; за чистота на териториите за обществено ползване- 0,4 на хиляда.

За нежилищни имоти на граждани в регулационните граници- застроени, използвани за стопански цели, подали декларации по чл.19, ал.1 и 2 от НОАМТЦУТОП за ползване на брой видове и съдове (какъвто в случая се явява процесният магазин на жалбоподателя)… за съд тип “кука“ таксата е общо 16,00 лв. за еднократно обслужване на контейнер, в която са включени такса за сметосъбиране и сметоизвозване (12,00 лв. за еднократно обслужване на контейнер) и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения (4,00 лв. за еднократно обслужване на контейнер)… Във връзка с прилагането на чл.18, т.1, б.“в“ от НОАМТЦУТОП, освен горната такса се събира и такса за чистотата на териториите за обществено ползване 2,8 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

Според чл.64, ал.1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща от лицата по чл.11 от закона, респективно от собствениците на недвижими имоти или в случая от жалбоподателя.

Според чл.69, ал.1 от ЗМДТ, таксата (ТБО) се заплаща по ред, определен от общинския съвет, като чл.19а, ал.1 от НОАМТЦУТОП установява, че таксата се заплаща в съответствие със сроковете, определени в ЗМДТ за заплащане на ДНИ, респективно на две равни вноски в сроковете: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим (чл.28, ал.1 от ЗМДТ).

Върху определената данъчна оценка на собственото жалбоподателя ателие е определена за 2018г. ТБО в размер от 89,99 лв. (59 994,10 лв. х 0,0015), върху която сума е определена законна лихва за периода 01.07.2018г. – 09.04.2019г. в размер от 5,51 лв.

Върху определената данъчна оценка на собствения на жалбоподателя магазин е определена за 2018г. ТБО- за чистота на териториите за обществено ползване в размер от 2 627,13 лв. (938 261,70 лв. х 0,0028), към която е прибавена сумата от 832,00 лв., представляваща дължима ТБО (такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци), дължима по посочения по-горе договор от Договор от 11.01.2018г. с изпълнител Община Пловдив - Район “Северен”. Определен е размер на общо дължимата ТБО за процесния магазин от 3 459,13 лв. (2 627,13 лв. + 832,00 лв.), върху която сума е определена законна лихва за периода 01.07.2018г. – 09.04.2019г. в размер от 211,87 лв.

При така описаната фактическа обстановка е издаден АУЗД с №317 от 09.04.2019г. (листи 6-11), като настоящият състав на съда намира, че производството по издаване на оспорения по делото акт е проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въпреки липсата на доказателства по делото, че на жалбоподателя или негов законен представител е съобщен ДНИ, съгласно чл.23 от ЗМДТ (приложима редакция), нито пък да е уведомен за дължимата ТБО за съответния период и за сроковете за нейното плащане, съгласно чл.69, ал.2 от ЗМДТ (приложима редакция).

Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №17ОА-2706 от 30.10.2017г. (листи 85-86) на кмета на община Пловдив, с която заповед, на основание чл.62 и чл.63, ал.2 от ЗМДТ, е наредено организираното събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през 2018г. да се извършват в регулационните граници на гр. Пловдив. Улиците “Самара“ и “Златю Бояджиев“, на които се намират собствените на жалбоподателя недвижими имоти (магазин, ателие), попадат в регулационните граници на гр. Пловдив, което обстоятелство не е спорно между страните.

По делото е прието заверено копие на Комплексно разрешително №355-Н0/2008г. от 11.11.2008г. (лист 88), издадено от министъра на околната среда и водите (МинОСВ), за експлоатация на инсталация и съоръжения за “Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай в землището на с. Цалапица, местност “Паша махала“, с оператор община Пловдив, издадено въз основа на Решение №355-Н0-И0-А0/2008г. от 11.11.2008г. (лист 87) на МинОСВ.

По делото е прието заверено копие на Комплексно разрешително №380-Н0/2009г. от 24.07.2009г. (лист 90), издадено от МинОСВ за изграждане и експлоатация на инсталация и съоръжения: 1. “Депо за неопаси отпадъци“ и 2. “Инсталация за биологично разграждане по закрит способ“, с оператор община Пловдив, с местоположение на площадката- с. Шишманци, община Раковски, издадено въз основа на Решение №380-Н0-И0-А0/2009г. (лист 89) на МинОСВ.

При това положение, според настоящия състав на съда, следва да се приеме за установено, че за недвижимите имоти на жалбоподателя (ателие, магазин) има организирано предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Съответно, определянето на размерите на ДНИ и ТБО за двата процесни имота се явява направено при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби по смисъла на ЗМДТ, НОРМДТОП и НОАМТЦУТОП.

Що се отнася да възражението на жалбоподателя, че неправилно и незаконосъобразно са определени законните лихви върху установените задължения за ДНИ и ТБО, то същото е неоснователно.

Според чл.4, ал.2, пр.1 от ЗМДТ, невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), а според чл.9б, пр.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5.

В случая, посредством уеббазиран лихвен калкулатор на страницата на Националната агенция за приходите (НАП) в интернет, достъпен на адрес: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, настоящият състав на съда констатира следното:

 

 

Видно от таблично представените резултати, определените с оспорения по делото АУЗД законни лихви са по-малки от съдебно установените, като нормата на чл.160, ал.5 от ДОПК, във връзка с чл.144, ал.2 от ДОПК, установява забрана актът да се изменя във вреда на жалбоподателя, каквато хипотеза би била налице, ако към установените с оспорения по делото АУЗД задължения за ДНИ и ТБО се прибавят съдебно установените законни лихви вместо определените от издателя на АУЗД.

На следващо място, според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5. Според чл.4, ал.4 от ЗМДТ, служителите на общинската администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите по смисъла на ДОПК, се определят със заповед на кмета на общината.

По делото е прието заверено копие на Заповед №17ОА2683 от 27.10.2017г. (лист 110) на кмета на община Пловдив, с която заповед, на основание чл.44, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.4, ал.4, във връзка с чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, се отменя Заповед №09ОА-833 от 27.04.2009г. (лист 111); определя се служителите, назначени на длъжност- Директор, Началник отдел, Главен инспектор и Инспектор в Дирекция “Местни данъци и такси“ при община Пловдив да имат правата и задълженията на органи по приходите, по реда на ДОПК, за времето на заемане на длъжността.

Прието е заверено копие на Заповед №29 от 31.01.2012г. (лист 112) на кмета на община Пловдив, с която заповед А.С.В., издал оспорения по делото АУЗД, е определен да изпълнява длъжността “главен инспектор”, с ранг ІІ-ри младши, в О”СК” на Д”МДТ” при община Пловдив, считано от 01.02.2012г.

Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда намира оспореният по делото акт за издаден от компетентен за целта орган, какъвто в случая се явява А.С.В.- главен инспектор в О”СК” на Д”МДТ” при община Пловдив.

Също така, оспореният акт се явява издаден в съответствие с изискването за форма на административния акт, предвид посочване в същия на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорения в настоящето производство акт за издаден и в съответствие с целите на закона, а именно- установяване, обезпечаване и събиране на дължимите публични вземания на община Пловдив по реда на ДОПК, които публични задължения не са заплатени, съобразно установеното от закона.

Предвид гореизложеното, като издаден от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията за форма на акта, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство АУЗД е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (5 673,41 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.В., EГН **********,***, против Акт за установяване на задължение по декларация с №317 от 09.04.2019г., издаден от А.С.В.- главен инспектор в О”СК” на Д”МДТ” при община Пловдив, потвърден с Решение №30 от 08.07.2019г. на директора на Д“МДТ“ при община Пловдив, с който на жалбоподателя е установено задължение за ДНИ по ЗМДТ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в общ размер от 1 796,86 лв. и законни лихви върху посочената сума за периода 01.07.2018г. – 09.04.2019г. в общ размер от 110,05 лв.; установено е задължение за ТБО по ЗМДТ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в общ размер от 3 549,12 лв. и законни лихви върху посочената сума за периода 01.07.2018г. – 09.04.2019г. в общ размер от 217,38 лв.

ОСЪЖДА Н.Д.В., ЕГН **********,***, да заплати на община Пловдив, ЕИК *********, сумата от 613,67 (шестстотин и тринадесет цяло и шестдесет и седем стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/