О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27.07.2018 год. гр. Варна
Варненският районен съд, гражданска колегия, на 27.07. две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мартин Стаматов
като разгледа
докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 11007 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК вр. ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на молба от П.Д. и М.Д., с която се иска
издаване на ограничителна заповед против Ерджан Хайриев, Траяна Манова и Х.Д..
Съдът, при извършената проверка преценил, че молбата евентуално касае
извършено домашно насилие, но съобразно § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. чл. 129 ал. 1 ГПК
не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т.4 и т. 5 ГПК и чл. 89 ал. 1 т. 4
и ал. 3 от ЗЗДН, поради което с разпореждане от 18.07.2018г. е оставил молбата
без движение, като указал на молителя да отстрани констатираните нередовности в
законоустановения едноседмичен срок. В изпълнение на горните указания е
постъпила молба на 24.07.2018г.
В
молбата и уточнението се сочи, че
П.Д. и М.Д. са родители на пълнолетната Х.Д., която се познава с Ерджан Хайриев от
около една година, като
са започнали интимна
връзка скоро след
запознанството си. Прекарвали са по няколко дни месечно заедно. Х.Д. е поставена под ограничено запрещение, като Ерджан Хайриев
се е възползвал от това, за
да я склони към сексуалните им контакти. Причинил й имотна вреда, като я убедил
да се разпореди със сумата от 4000 лв. Ерджан Хайриев
живее на семейни начала с Траяна Манова, но излъгал Д.,
че ще напусне Манова и ще се събере с нея.
При така изложените обстоятелства
съдът намира, че молбата е недопустима, тъй като не са налице положителните
процесуални предпоставки изброени в чл. 3 от ЗЗДН.
В
случая търсещото
защита лице не излага данни, от които да е възможен извода, че посочените
деяния представляват акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй
като според съдържанието на
молбите извършителят не попада
сред лимитативно изброените лица в цитираните две норми от закона.
Според
заявените от молителите факти, Ерджан
Хайриев не е съпруг или бивш съпруг на дъщеря им Х.Д.;
не е лице,
с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от
което има дете; възходящ; низходящ; (лице, с което се намира в родство по
съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира или е
било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител
или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил
във фактическо съпружеско съжителство. В уточнителната молба са изложени подробни обстоятелства сочещи на
липсата на фактическо съпружеско съжителство между Ерджан Хайриев и Х.Д.. Въпреки липсата на правна
уредба за този институт в българското право, съществуването му е признато
казуистично от различни нормативни актове (СК, ЗЗДН, НПК и др.) и трайната
съдебна практика (пр. ППВС №5/1969 г.). От тях е видно, че за наличието му следва
да се установи съществуването на едно фактическото състояние на съжителство
между две лица, които се отнасят едно към друго като към съпрузи. Казано по
друг начин това е интимен съюз с избран и желан партньор, който е възникнал и продължава докато е налице
взаимна воля за съществуването му. То трябва да е трайно и относително стабилно
фактическо състояние
възникнало по обща воля за започването му, което
се поддържа известно време и се изразява в отношения на взаимност, фактическа и
физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството и децата, споделяне на
разходите.
Наличието
на такива обстоятелства не се сочат по настоящото дело, а напротив -във връзка с
дадените указания от
съда, в уточнителната молба се сочи, че Ерджан Хайриев съжителства с другия извършител - Траяна Манова, а Х.Д. „бягала“ при него за по няколко дни.
Предвид
гореизложеното и доколкото целта на ЗЗДН е да осигури спешна защита на лица
пострадали от противообществени прояви извършени от ограничен кръг лица свързани със роднинска или съпружеска
връзка, съдът намира, че в случая защита на молителката не следва да е по
този ред. Не всяка съществуваща или прекратена интимна връзка оправомощава
лицата участвали в нея да търсят защита по ЗЗДН, доколкото по този начин би се стигнало
и до необосновано засягане на личната сфера на гражданите.
Поради това законодателя е предвидил по-ограничени
средства и възможности за изследване на обективната истина в това производство,
в сравнение с наказателния процес например.
В
случая, след като молителите твърдят,
че дъщеря им е станала жертва на измама,
посегателство против половата й неприкосновеност и
други противоправни деяния от лице/лица извън
изброените в чл. 3 от ЗЗДН, следва
своевременно да
сезират по нормативноуредения ред /с входирана писмена молба/ съответните правоохранителни органи – полиция или прокуратура,
които са компетентни да предприемат съответните действия за проверка на
изложените твърдения.
Следва да се отбележи, че в българското право ограничителна заповед не съществува,
което би следвало да е известно на полицейските органи дали такива указания на
двамата молители. Още по-малко е налице нормативен ред, по който да бъде
задължено едно лице, което по своето качество е пострадало - в случая Х.Д.
/независимо дали е ограничено запретено или не/, да не доближава извършителите
на противообществени прояви спрямо нея.
Мотивиран
от горното, ВРС
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖАДНЕ заявление/молба
с вх. № 48673 / 18.07.2018г. на ВРС, въз основа на която е образувано гр.д. № 11007
по описа на съда за 2018г. като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненския
окръжен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването на молителите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................