№ 1549
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря К. Г. Г.а
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000501570 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.
С решение № 261859 от 15.12.2020г., изменено с определение №265655
от 24.03.2021г., постановени по гр.д. №1222/2018г., СГС, I ГО, 3 състав е
осъдил Министерство на здравеопазването да заплати на Н. Г. Н., на
основание чл. 49, вр. чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - ексцес,
причинени от влошаване на здравословното му състояние, настъпило към
21.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
21.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в частта за
разликата до 500 000 лв., като неоснователен и недоказан, като е осъдил Н. Г.
Н. да заплати на Министерство на здравеопазването разноски по делото в
размер на 600 лв. и юрискунсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – Министерство на
здравеопазването, чрез процесуалния му представител, с възражения за
неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се
релевира оплакване, че решението в обжалваната част не е съобразено със
задължителните предпоставки за пораждането на отговорност, съгласно чл.
51 от ЗЗД, тъй като решаващият съд не е изследвал пряката и непосредствена
връзка, липсвал анализ, основан на приложените доказателства и правилата
1
на логиката, голословно била наложена тезата за настъпило ново влошаване.
Излага се становище, че по делото не било доказано твърдяното ново
влошаване на здравословното състояние на лицето както по отношение на
ХИВ-инфекцията, така и по отношение на хемофилията. Твърди се, че от
заключенията на съдебно-медицинските експертизи и при изслушването на
вещите лица се е установило, че Н. няма влошаване на ХИВ-инфекцията,
напротив от 2015 г. неговите показатели, броят на CD 4+Т лимфоцити са в
референтни стойности, а вирусният му товар е под прага на откриваемост,
както и че няма влошаване на хемофилията, последното не търпи нито
прогресия, нито подобряване, като характерно за същото е, че протича с
тежки кръвоизливи в ставите и мускулите при най-малки травми. Поддържа
се становище, че в процесния период е била сменена коленна става, която е
била силно изменена, поради което се прави възражение, че именно това
констатирано от вещите лица обстоятелство, опровергава твърденията на
ищцовата страна за трайно изменени лакътни и коленни стави в резултат на
ексцес поради заразяването с ХИВ-инфекцията. Релевира се довод, че спрямо
предходното дело сегашното състояние може да се определи като по-добро,
тъй като по данни от приложената към исковата молба етапна епикриза от
31.10.2017 г. и съгласно заключението на доктора-инфекционист, Н. Н. е
дефиниран с ХИВ-инфекция, стадий В2, докато по предходния ексцес,
съобразно заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, лицето
се намира в стадий на СПИН С2-СЗ с кахексия, което е последен етап от
развитието на инфекцията. В жалбата се подчертава, че по предходното в.гр.
д. № 1156/2012 г. по описа на САС, ГО е било постановено репариране на
вредите настъпили предвид констатираното влошено здравословно състояние,
като са били взети предвид важните в тази насока обстоятелства, а именно:
младата възраст на пострадалия, вида и характера на стадия на увреждането
му, интензитета на търпените болки и страдания и причинените неудобства,
психо-емоционалното му състояние, социалната изолация, в която се намира
и лошата прогноза за бъдещето. Релевира се възражение, че при съпоставка
на фактите и обстоятелствата между предходното и настоящото дело следва
да се направи извод, че не е настъпило ново влошаване, намиращо се в
причинна връзка с увреждането, алтернативно не се доказва от събраните
доказателства такова влошаване в насока на основното заболяване, като по
линия на ХИВ се отчита по-благоприятна категория. Прави се искане
въззивният съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли
предявения иск, ведно със законните последици.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство, подадена от
пълномощника му, с релевирани възражения за неправилност на решението в
обжалваната му част. В жалбата се поддържа, че са налице данни за
влошаване здравословното състояние на ищеца от момента на регистрацията
му - 24.04.1996 г. с бавно прогресиращ ход на основното заболяване –
хемофилия, тенденцията се отчита в периодите до януари 2010 г., както и
2
след 21.03.1017 г. до настоящия момент. Релевира се довод, че от събраните
доказателства може да се направи извод, че ХИВ- инфекцията оказва
сериозно влияние върху основното заболяване през всички етапи на
проследяването му, а именно - трайно и прогресивно влошаване с повишена и
непредвидима честота на кръвоизливите в ставите, довели до трайни
морфологични и функционални нарушения на двигателната подвижност на
пациента. Поддържа се твърдение, че при ищеца по отношение на ХИВ-
инфекцията не е налице влошаване, напротив - от 2015 г. неговите показатели
/броят на CD 4+Т лимфоцити/ са в референтни стойности, а вирусният му
товар е под прага на откриваемост, но това не означава, че неговото основно
заболяване - Хемофилията и то комбинирано с още една инфекция, не е
довело до влошаването му. В жалбата се излага становище, че по делото е
доказано, че здравословното състояние на ищеца се е влошило и това
влошаване е свързано с основното му заболяване хемофилия, което
прогресира именно заради наличието на ХИВ - инфекцията, провежданата
във връзка с нея терапия с медикаменти, противопоказни на основното
заболяване и крайния етап, на който се намира съпътстващото заболяване,
свързано с ХИВ - инфекцията, с която ищецът е заразен. Прави се искане
въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и да
постанови ново, с което да уважи в пълен размер предявения иск, ведно със
законните последици.
В открито съдебно заседание всяка от двете страни, чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената въззивна жалба и оспорва въззивната
жалба на насрещната страна. Страните правят искане за присъждане на
разноските, съобразно изхода на спора.
САС, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 50
ЗЗД.
В исковата молба ищецът Н. Г. Н. поддържа, че на 04.01.1995 г.
вследствие на извършена манипулация, свързана с лечение на заболяването
му „Хемофилия“, а именно вливане на антихемофилен глобулин серия
42/02.11.1994 г. с антитела на вируса на СПИН и на Хепатит С е бил заразен с
тези вируси. Сочи, че с влязло в сила на 14.11.2005 г. съдебно решение по
гр.д. № 1281/1999 г. по описа на СГС, I ГО, 2 състав му е било присъдено
обезщетение, поради факта на причинени вреди от заразяване със СПИН и
Хепатит С. Излага, че с влязло в сила на 17.04.2013г. решение, постановено по
гр.д. № 2664/2007 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав, е било прието, че е
доказано и установено влошаване на здравословното му състояние
констатирано към месец януари 2010 г., от който момент е прието, че е
налице „ексцес”. Поддържа, че от етапни епикризи от 21.03.2017 г. и от
31.10.2017 г. на МБАЛ „Света Марина” ЕАД, Инфекциозна клиника Варна, се
3
установява, че е налице ново влошаване на здравословното му състояние към
21.03.2017 г. - диагнози ХИВ-инфекция, стадии В, Хепатит тип С, Хемофилия
А и Периферна генерализирана лимфаденопатия. Сочи, че в резултат на
вирусологичния неуспех при проведеното лечение на ХИВ-инфекцията е
довело до увредено общо състояние, незадоволително покачване на фактор
VIII, /предвидено 24% реално измерено 16%/. Твърди, че е подложен на
изключително тежки физически и морални болки и страдания, като заявява,
че е налице силно влошаване на здравословното му състояние. Излага
становище, че след първоначалния етап - фаза на постоянно общо
разстройство на здравето „опасно за живота“ вече се намира във фаза на
увредено общо състояние „опасно за живота” с трайни изменени лакътни и
коленни стави поради анкилозиране, със сиалолитиаза в областта на дясна
паротидна жлеза, във фаза на развитие ХИВ инфекция стадии В. Твърди, че са
налице вреди от настъпилия ексцес в здравословното му състояние към
21.03.2017г.
С обжалваното решение СГС е приел, че е налице ексцес, изразяващ се
във влошаване на здравословното състояние на ищеца, свързано с основното
му заболяване - Хемофилия, което прогресира именно заради наличието на
ХИВ - инфекцията, провежданата във връзка с нея терапия с медикаменти,
противопоказни за основното заболяване и крайния етап, на който се намира
същото заболяване.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата и в отговора на въззивната жалба. При извършване на проверката по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
По релевираните в жалбата на Министерство на здравеопазването
доводи за неправилност на обжалваното решение, поради недоказаност на
твърдението за ексцес, въззивният съд приема следното:
Не се спори по делото, че от ранна детска възраст ищецът страда от
заболяването „Хемофилия“, за което системно му е провеждано лечение с
антихемофилен глобулин /АХГ/. Установено е, че на 04.01.1995 г. на ищеца
му е бил прелят АХГ от 640 Е/150 куб.см, серия № 42 от 02.11.1994 г., в
резултат на което е бил заразен с вируса на СПИН. С влязло в сила на
14.11.2005г. решение, постановено по гр.д. № 1281/1999г. по описа на СГС, I
ГО, 2 състав, е прието, че искът е по чл. 50 от ЗЗД за вреди, причинени от вещ
- кръвен продукт, чиито недостатъци не би могло обективно да бъдат
установени, поради което се поражда отговорността на собственика на вещта-
в случая на Министерство на здравеопазването, на което със закон са
възложени функциите по организация, ръководство и контрол върху
дейността по кръводаряване и употребата на кръв и кръвни съставки. С
решението ответникът, солидарно с Национален център по клинична и
4
трансфузионна хематология са осъдени солидарно да заплатят на ищеца
обезщетение, на основание чл. 50 ЗЗД, за причинените от заразяването му
вреди в размер на 50 000лв. Първоначалното обезщетение е присъдено на
ищеца именно поради факта на причинени вреди от заразяване със СПИН и
Хепатит С. С решение от 19.01.2012 г., постановено по гр.д. № 2664/2007 г. по
описа на СГС, I ГО, 11 състав, изменено с решение на САС, ГО, 8 състав,
постановено по в.гр.д. № 1156/2012 г., е прието, че е доказано влошаване на
здравословното състояние на Н. Г. Н., констатирано към месец януари 2010 г.,
поради което му е присъдено обезщетение за наличие на ексцес в размер на
100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2010г. С решението е
прието, че считано от 29.01.2010 г. заболяването на ищеца е преминало в
клинична категория С2 със СПИН-определящо заболяване „кахексия“, т.е. в
стадий на СПИН, който съгласно данните от СМЕ е последният етап от
развитието на ХИВ-инфекцията. Прието е, че поради отслабналата имунна
система на болния, тази крайна фаза на болестта е свързана с развитието на
множество болестни процеси и чести тежки инфекции от различен характер
предимно опортюнистични и респираторни, със заболявания на нервната
система, онкологични заболявания, както и с увреждане на различни органи,
което съществено влошава общия здравословен статус на болния и поставя в
постоянен риск живота му. За репариране на вредите от това влошаване на
здравословното състояние, на пострадалото лице е определено обезщетение,
като са съобразени следните обстоятелства: младата му възраст /33 години/,
вида и характера на този стадий на увреждането му; начина на лечение и
неговите странични ефекти; безперспективността на последното; прогнозата
за развитието на заболяването; продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания; причинените неудобства с битов и социален
характер във връзка с утежняването на състоянието му и свързаната с него
социална изолация и самоизолация; неблагоприятното отражение на този
краен етап от развитието на HIV-инфекцията върху психо-емоционалното
състояние на болния; личностната му промяна; негативното въздействие на
понижения имунитет върху времетраенето и ефективността на
възстановителните процеси в организма при повтарящите се инфекции; по-
честото боледуване и лошата прогноза за бъдещето.
Според въззивния съд, в настоящия му състав, първостепенният съд с
обжалваното решение правилно е приел, че претендираното от ищеца
обезщетение се дължи за неимуществени вреди, претърпени от него
вследствие на новонастъпили, спрямо предходното производство, вреди. В
тази връзка неоснователно се явява възражението на въззивника-ответник, че
не е налице влошаване, като съображенията на настоящия състав са в следния
смисъл:
От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от д-р Н. - специалист вътрешни болести и хематология, съдът
приема за установено следното: Ищецът страда от вродено хематологично
заболяване „Хемофилия“, което се изразява в намален фактор до липсващ
5
фактор - антихемофилен глобулин /АХГ/, който предизвиква забавяне на
процеса на хемостаза, т.е. на кръвосъсирването и се лекува чрез преливане на
плазма или на дефицитния фактор VIII под формата на антихемофилен
глобулин /АХГ/, посредством който се извършва попълване и заместване на
липсващия фактор на хемостазата - фактор VIII; Профилактичното прилагане
на фактор VIII цели да се избегнат спонтанни кръвоизливи, като по този
начин се намали риска от животозастрашаващи кръвоизливи и увреждане на
ставите; Ищецът ежемесечно провежда такова лечение; Тежестта на
заболяването обикновено се определя от стойността на липсващия фактор:
тежка форма - с по-малко от 1% фактор VIII; умерена или средно-тежка - 1-
2% фактор VIII; лека форма – от 2 до 10 % фактор VIII; Лечението на едното
заболяване /ХИВ/ води до влошаване на основното „Хемофилия“, а това
лечение не трябва да се прекъсва, тъй като прекъсването му води до
негативни, дори фатални, последствия за болния; Основният проблем се
състои в това, че групата на протеазните инхибитори, които са най-ефективни
в лечението на ХИВ, /основни антиретровирусни медикаменти/, удължават
процеса на хемостаза /кръвосъсирването/ и причинят кръвоизливи - понякога
животозастрашаващи. Двете инфекции /ХИВ и Хепатит С/ влияят
отрицателно на процеса на кръвосъсирване, който по принцип е затруднен и
удължен поради липса на АХГ, като го удължават; Инфекцията „Хепатит С“
води до натоварване на черния дроб и още повече до влошаване състоянието
и хода на основното заболяване „Хемофилия“ и възникването на чести и
спонтанни неочаквани и внезапни кръвоизливи; По отношение на
заболяването ХИВ вещото лице сочи, че ищецът са намира в клиничен стадий
„В2“. Пояснява, че вирусът на СПИН притежава изключително висока
изменчивост, поради което настъпва много бързо резистентност към
съответния антивирусен медикамент и именно това обстоятелство налага
незабавно да се смени антивирусния медикамент. Вещото лице установява, че
по данни на лекуващия лекар на ищеца към момента на изготвяне на съдебно-
медицинската експертиза при Н. Н. се наблюдава изтъняване на крайниците-
резултат от метаболитни нарушения, провокирани от антиретровирусната
терапия; ограничени движения в лакетни и коленни стави, които са в тежка
контрактура и анкилоза.
В с.з., проведено на 01.06.2020г., вещото лице-д-р Н. заявява, че
заболяването на ищеца „Хемофилия“ е в тежка форма, протича с тежки
кръвоизливи в ставите и в мускулите при най-малки травми и спонтанно.
Допълва, че това което е направено при него е, че през 2014г. е сменена дясна
коленна става, което е в резултат на тежките изменения, хемартрози, които се
получават като усложнение при това заболяване, затова е сменена коленната
става.
Пред първата инстанция е допусната, изслушана и неоспорена СМЕ,
изготвена от доктор Еленков – специалист по инфекциозни болести, която
настоящият състав изцяло кредитира като обективно и компетентно дадена.
От заключението се установява, че с оглед конкретно зададения от ищцовата
6
страна въпрос по какъв начин ХИВ-инфекцията се отразява върху основното
заболяване хемофилия, вещото лице и след съобразяване с етапните
епикризи, излага, че са налице данни за влошаване здравословното състояние
на ищеца от момента на регистрацията му - 24.04.1996 г. с бавно прогресиращ
ход на основното заболяване - хемофилия; тенденцията се отчита в периодите
до януари 2010 г., както и след 21.03.2017 г. до момента на изготвяне на
експертизата. Сочи, че основната причина се корени в недобре
контролираната ХИВ - инфекция, ко-инфекцията с „Хепатит „С“,
генерираната от ХИВ множествена лекарствена резистентност, налагаща
чести промени в терапевтичните схеми, медикаментозна токсичност и
неблагоприятните взаимодействия между сАРТ и антихемофилния глобулин.
Установява, че са известни странични нежелани ефекти на определен клас
антиретровирусни медикаменти - групата на „протеазните инхибитори“,
които удължават акта на кръвосъсирването и предизвикват
животозастрашаващи кръвоизливи. Поради високата си ефективност и до
днес те се препоръчват като средство на избор при лечението на ХИВ-
инфекцията в комбинация с други класове медикаменти. Комбинираната
ретровирусна терапия /за лечението на ХИВ инфекцията/ изисква съчетанието
най - малко на три медикамента, които са с доказана, най - висока ефикасност
спрямо вирусната репликация. Но тези препарати имат отношение към акта
на кръвосъсирване - влошават съсирването на кръвта, удължават кървенето,
което е в противовес на борбата с „Хемофилията“. Докторът констатира, че
по отношение на ХИВ-инфекцията, преминаването броя на CD4+T-
лимфоцити в референтни граници и вирусната репликация под прага на
откриваемост, каквито са налице при ищеца от м. ноември 2015 г. до
момента, не променят определения клиничен стадий „В-2“. Вещото лице
приема, че поради неблагоприятното въздействие на ХИВ-инфекцията и
хроничния Хепатит С /въпреки вирусологичното му излекуване/ върху
основното заболяване и токсичните прояви на сАРТ, са налице сериозни
метаболитни нарушения - хеповитаминоза „Д“, остеопороза, дислипидемичен
и хиперлипидемичен синдроми, персистиращи ставни кръвоизливи, налагащи
постоянно повишаване дозите на антихемофилните препарати, напреднала
чернодоробна фиброза. Излага, че посочените факти красноречиво
демонстрират влиянието на ХИВ-инфекцията върху основното заболяване
през всички етапи на проследяването му, а именно - трайно и прогресивно
влошаване с повишена и непредвидима честота на кръвоизливите в ставите
довели до трайни морфологични и функционални нарушения на двигателната
потентност на пациента.
В съдебно заседание пред първата инстанция експертът е категоричен, че
при ищеца по отношение на ХИВ-инфекцията няма влошаване, напротив - от
2015 г. неговите показатели /броят на CD 4+Т лимфоцити/ са в референтни
стойности, а вирусният му товар е под прага на откриваемост. Заявява обаче,
че казаното по отношение на ХИВ-инфекцията не означава, че неговото
основно заболяване „Хемофилия“ и то комбинирано с още една инфекция, не
7
е довело до влошаване на Хемофилията. По отношение сменената коленна
става докторът сочи, че това е станало в резултат на тежките изменения -
хемартрози, които се получават като усложнение на заболяването
„Хемофилия“.
Пред въззивната инстанция, с оглед твърдението на ищеца в исковата
молба, че в последната епикриза от 2017г. е посочено, че при него е налице
“Периферна генерализирана лимфонодуломегалия“ настоящият съдебен
състав допусна и изслуша СМЕ, изготвена от доктор С.-специалист по
инфекциозни болести. Предвид конкретно зададения от съдебния състав
въпрос: дали „Периферната генерализирана лимфонодуломегалия“
представлява усложнение на състоянието на ищеца след 2012г. в о.с.з. вещото
лице уточнява, че този въпрос не е правилно зададен, тъй като „Периферната
генерализирана лимфонодуломегалия“ не представлява диагноза, която е
открита след 2012г., не представлява усложнение на състоянието, а това е
едно от най-честите усложнения на ХИВ-инфекцията. Докторът е
категоричен, че „Периферната генерализирана лимфонодуломегалия“ е
открита и регистрирана за първи път през 1996г., когато са установени
увеличени лимфни възли на повече от две места, като пояснява, че това в
същност представлява „Периферната генерализирана лимфонодуломегалия“.
Категоричен е, че усложнение на самите лимфни възли след 2012г. не е
налице.
В о.с.з. пред въззивната инстанция вещото лице установява, че е
извършил личен преглед на ищеца. Категоричен е, че антиретровирусната
терапия засилва метаболизма при пациентите и това състояние се наблюдава
от момента, в който ищецът е започнал да се лекува с ХИВ-инфекцията с
антиретровирусните медикаменти. Установява, че с оглед показателите, при
ищеца е налице засилен метаболизъм.
За да отговори на релевантния по делото въпрос, настоящият съдебен
състав съобрази епикриза ИЗ № 4946 от 11.02.2010 г., издадена от МБАЛ „Св.
Марина” ЕАД, гр. Варна, Клиника по хематология, експертно решение на
ТЕЛК Общи заболявания при „МБАЛ Добрич” АД, гр. Добрич - № 3217 от
12.12.2006 г., съдържанието на които е било предмет на обсъждане по
предходния ексцес – влязлото в сила на 17.04.2013г. решение по гр.д. №
2664/2007г. В цитираната епикриза се установява, че при извършените
изследвания нивото на фактор VIII при ищеца е 2.5 %. В посоченото решение
на ТЕЛК е прието, че във връзка с отразеното в тази епикриза на ищеца е
приета 95 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 3
години - до 01.12.2009 г. В цитираното решение е отразено, че ищецът страда
от „Хемофилия тип А - тежка форма и от хемартроза на двете лакетни,
коленни и глезенни стави; че експертизата на работоспособността на това
лице е изготвена във връзка с преосвидетелстване; че инвалидизацията му е с
начална дата: 15.09.1995 г.; че последният няма професионален маршрут, тъй
като никога не е работил, както и че при определянето на процента трайно
намалена работоспособност, други негови заболявания - не са били взети
8
предвид.
При съобразяване съдържанието на приложената пред първата
инстанция епикриза №12078 от 21.03.2017г. се установява, че ищецът е
постъпил в Клиниката по Хематология МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна, като
при извършените изследвания е посочено, че нивото на фактор VIII е 2 %,
според мнението на докторите това е свързано с повишаване на
антиретровирусната терапия, отразено е, че се наблюдава и ускорен
метаболизъм, който също е провокиран от антиретровирусните медикаменти.
Съгласно етапна епикриза от 19.12.2019г. от Клиника по редки заболявания:
Хемофилия и Таласемия към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, която е била
предмет на обсъждане от вещото лице – СМЕ-специалист вътрешни болести и
хематология и която на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе
предвид, се установява, че при извършеното в клиниката изследване на ищеца
нивото на фактор VIII вече е 0.7 %. От съдържанието на Експертно решение
на ТЕЛК Общи заболявания при „МБАЛ Добрич” АД, гр.Добрич - № 1196 от
20.04.2016г., представено пред първата инстанция, се установява, че на ищеца
е определена 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за
срок от 3 години - до 01.04.2019 г. В цитираното решение е прието, че ищецът
страда от „Вроден дефицит на фактор VIII“; „Хемофилия тип А - тежка
форма; хемофилна атропатия множествена локализация; Алопластика на лява
коленна става м. IX.2014г. Тежко ограничени движения в двете лакетни
стави“. Установява се, че експертизата на работоспособността на това лице е
изготвена във връзка с преосвидетелстване; че инвалидизацията му е с
начална дата: 15.09.1995 г.; както и че при определянето на процента трайно
намалена работоспособност, други негови заболявания - не са били взети
предвид.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди пред
първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. С. Г.
Н. – съпруга, от показанията на която се установява, че към момента на
показанията в сравнение със състоянието му от преди 5 години, ищецът е в
по-тежко положение, прави чести кръвоизливи, изолирал се е и психически
се чувства зле.
При така описаната фактическа обстановка, въззивният състав прави
следните правни изводи:
Основният спорен по процесното дело въпрос е дали е настъпило
влошаване в здравословното състояние на ищеца и съставлява ли това
влошаване ексцес, вкл. в причинно-следствена връзка с увреждането ли е и
съобразено ли е било при първоначално присъденото обезщетение, какъв е
размера на евентуално дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
претендирания ексцес.
Съгласно задължителната съдебна практика - т. 10 от ППВС № 4 от
30.09.1975 г., ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се
9
дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в
причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини;
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за
болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече
присъденото за първоначалното страдание; Ново обезщетение не се дължи,
когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
От съвкупната преценка на обсъдените писмени доказателства, в т.ч.
двете съдебно-медицински експертизи, настоящият въззивен състав приема за
установено, че по отношение на заболяването ХИВ-инфекция при ищеца от
2015 г. до момента показателите /броят на CD 4+Т лимфоцити/ са в
референтни стойности, а вирусният му товар е под прага на откриваемост. С
оглед данните, че към момента ХИВ-инфекцията при ищеца е в стадий „В2“,
докато в предходното дело, за което му е било присъдено обезщетение за
ексцес, той е бил в състояние „С2“ със СПИН определящо заболяване
„кахексия“, настоящият съдебен състав приема, че в релевантния период
ищецът е в подобрено състояние по отношение на HIV-инфекцията. С
влязлото в сила решение на СГС, I ГО, 11 състав, постановено по гр.д. №
2664/2007г., на ищеца е било присъдено обезщетение за настъпил ексцес
именно от болестта ХИВ-инфекция, която е била в крайния етап от
развитието си. Съобразени са били всички обстоятелства, но свързани с това
заболяване, отчетени са били вида и характера на този последен стадий на
увреждането му, лошата прогноза за развитието му. Поради което по
отношение на състоянието, свързано с ХИВ-инфекцията, и констатираната
липса на влошаване в сравнение с предходно отчетеното състояние
настоящият съдебен състав приема, че не се дължи обезщетение на ищеца за
това заболяване.
С оглед обаче изложените от ищеца в исковата молба твърдения за
усложнение и влошаване по отношение на основното му заболяване
Хемофилия, съдебният състав следва да се произнесе и по тези твърдения. От
събраните и обсъдени поотделно и в съвкупност писмени доказателства,
устните обяснения на вещите лица, дадени в съдебно заседание, въззивният
състав намира, че по делото се установи неблагоприятното отражение на
ХИВ-инфекцията върху основното заболяване на ищеца. През всички етапи
на проследяването му е налице прогресивно влошаване с повишена и
непредвидима честота на кръвоизливите в ставите, довели до трайни
морфологични и функционални нарушения на двигателната активност на
пациента. През 2010г. /през времетраене на предходното производство/
ищецът е бил с показател на фактор VIII – 2,5% и с определена група
инвалидност 95 % само по отношение на заболяването Хемофилия, докато
през 2017г. е с фактор VIII – 2 % и с определена група инвалидност 100 %
само по отношение на заболяването Хемофилия, а през 2019г. е с фактор VIII
– 0.7%. Налице е прогресивно незадоволително спадане в нивото на този
фактор, който е отговорен за заболяването Хемофилия. Безспорно се
10
установи, че кръвоизливите на ищеца са зачестили, в сравнение със
състоянието му преди 5 години, безспорно се установи, че е налице усилване
на метаболизма. Категорично се установи, че комбинираната ретровирусна
терапия /за лечението на ХИВ инфекцията/ изисква съчетанието, най - малко
на три медикамента, които са с доказана, най - висока ефикасност спрямо
вирусната репликация. Но тези препарати имат отношение към акта на
кръвосъсирване - влошават съсирването на кръвта, удължават кървенето,
което е в противовес на борбата с „Хемофилията“. Безспорно се установи, че
профилактичното вливане на фактор VIII има за цел да се избегнат спонтанни
кръвоизливи и увреждане на ставите. В настоящия случай, въпреки че ищецът
провежда ежемесечна профилактика, то състоянието му е влошено и са
налице все по-чести кръвоизливи, предизвикани от употребата на
антиретровирусните медикаменти за лечението на ХИВ-инфекцията. Именно
заради наличието на ХИВ – инфекцията и провежданата във връзка с нея
терапия, се усложнява заболяването Хемофилия, поради това, че
медикаментите, с които се лекува ХИВ-инфекцията, удължават процеса на
кръвосъсирване, който е отнапред забавен и затруднен поради Хемофилията.
От анализа на приетите и неоспорени доказателства, въззивният състав
приема, че е налице доказано усложнение на основното заболяване на ищеца,
което е в пряка причинно-следствена връзка със заразяването на ищеца с
ХИВ-инфекцията. Защото, ако ищецът не бе заразен с вируса на СПИН и
необходимостта от прилагането на антиретровирусни медикаменти, то
неговото заболяване Хемофилия не би стигнало до такова бързо влошаване.
От друга страна, следва да се посочи, че спирането на приема на
антиретровирусни медикаменти за лечението на ХИВ би довело до негативни,
дори и фатални последствия за ищеца. При обсъждане данните по делото,
съдържащи се в приложените граждански дела, настоящият съдебен състав
намира, че в предходните производства предмет на обсъждане не е било
основното заболяване на ищеца Хемофилията, нито са били формирани
правни изводи относно това по какъв начин ХИВ-инфекцията се отразява на
това тежко заболяване. При присъждане на обезщетението никъде не е било
съобразено това отрицателно влияние на ХИВ-инфекцията върху основното
заболяване, никъде не е било взето предвид, че лечението на ХИВ-
инфекцията води до влошаване на основното заболяване.
Именно, с оглед на тези констатации, въззивната инстанция приема, че
по делото се установи, че здравословното състояние на ищеца по отношение
на основното му заболяване Хемофилия се е влошило. Съдът намира, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между влошаването на
здравословното състояние на ищеца и увреждането. Описаното влошаване
съставлява ексцес, за който ответникът дължи обезщетение.
По отношение размера на обезщетението, което следва да бъде
присъдено на ищеца за неимуществените вреди, претърпени от него
вследствие на новонастъпилите спрямо предходните производства, вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
11
се определя от съда по справедливост. При определянето му настоящият
състав изхожда от характера на влошаването на здравословното състояние на
ищеца и последиците от него, отчита и страданията, които на практика дават
непрекъснато и непосредствено отражение върху качеството на живот на
пострадалия. Страданията включват както такива от самата физическа болка и
неудобства, така и психически притеснения във връзка с проявните форми.
На следващо място, съдът отчита и обстоятелството, че ищецът е в
трудоспособна възраст, а предвид здравословните си проблеми е принуден да
търпи ограничения, водещи до невъзможност да полага труд. От друга
страна, настоящият състав отчита и обстоятелството, че размерът на
обезщетението следва да бъде съобразен и с икономическите условия в
страната към датата на допълнителното влошаване на състоянието при ищеца.
В тази връзка счита, че определеното от първата инстанция обезщетение не е
съобразено с този критерий, както и със съдебната практика в подобни
случаи. На следващо място намира, че размерът на обезщетението, определен
от първоинстанционния съд, частично дублира вече присъденото обезщетение
по предходното дело за ХИВ-инфекцията. Настоящият съдебен състав, при
съобразяване на тези обстоятелства, определя обезщетение само свързано с
влошаването на основното заболяване „Хемофилия“, като обезщетението
обхваща всички настъпили вреди, както и вредите, свързани с бъдещата
неблагоприятна прогноза. Ето защо по справедливост определя обезщетение,
възлизащо на 50 000лв.
По делото не са ангажирани доказателства за търпени болки и страдания
над приетите по-горе от съда, поради което присъждане на по-високо
обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за ищеца. С оглед
приетото искът с правно основание чл. 50 ЗЗД е основателен за сумата от 50
000лв. и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 21.03.2017г. –
/датата на констатираното влошаване, което е продължило и до момента/ до
окончателното плащане.
В заключение: Решението на първата инстанция следва да бъде отменено
в осъдителната част – за разликата над 50 000лв. до 100 000лв., ведно със
законната лихва. Въззивният съд следва да постанови решение, с което да
отхвърли претенцията за сумата от 50 000 лв., представляваща тази разлика,
ведно със законната лихва. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските: Съдът ще следва да осъди ищеца да
заплати на ответника допълнително разноски пред СГС в размер на 30 лв.
Пред настоящата инстанция, с оглед частичната основателност на
жалбата на ответника, ищецът дължи, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
разноски в общ размер от 1350лв. /съобразно списък по чл. 80 ГПК-държавна
такса в размер на 2000лв., депозит за СМЕ - 400лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 300лв., определено от съда/.
12
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261859 от 15.12.2020г., изменено с определение №
265655 от 24.03.2021г., постановени по гр.д. №1222/2018г. от СГС, I ГО, 3
състав в частта, в която е осъдил Министерство на здравеопазването да
заплати на Н. Г. Н., на основание чл. 49, вр. чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД, разликата
над сумата от 50 000лв. до сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - ексцес, причинени от
влошаване на здравословното му състояние, настъпило към 21.03.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на влошаването - 21.03.2017 г.
до окончателното й изплащане, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Г. Н. против Министерство на
здравеопазването иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за сумата от 50 000лв.
/разликата между присъденото от СГС обезщетение в размер на 100 000лв. и
определеното от САС обезщетение в размер на 50 000лв./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес, причинени от
влошаване на здравословното му състояние „Хемофилия“ настъпило към
21.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261859 от 15.12.2020г., изменено с
определение № 265655 от 24.03.2021г., постановени по гр.д. №1222/2018г., от
СГС, I ГО, 3 състав в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на Министерство на здравеопазването,
с адрес: гр. София, пл. „Св. Неделя“ №5 разноски в размер на още 30 лв.,
реализирани пред СГС, както и да заплати сумата от 1350лв. – разноски,
реализирани пред САС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при наличие на
предпоставките на чл. 280 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14