№ 149
гр. Враца , 16.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500296 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила частна жалба от адв.К.Т., като
пълномощник на Т. Б. Б. от с.***, обл.Враца, против определение №92/08.06.2021г. на
Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №740/2021г., с което подадената от
жалбоподателя искова молба е била върната и производството по делото е било
прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Развиват се
доводи, че на жалбоподателя не са били давани указания да отстрани евентуални
нередности в исковата молба, при което производството по делото неправилно е било
прекратено. Позовавайки се на т.14 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.на ОСГТК
на ВКС жалбоподателят поддържа, че в исковата си молба се е позовална изтекла
погасителна давност, която ако иск по чл.422 от ГПК не е бил предявен, не се счита
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Иска се отмяна на обжалваното определение.
На основание чл.129, ал.3, изр.последно от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на ответника по иска.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен
интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
Пред Районен съд-Мездра жалбоподателят Т. Б. Б. от с.***, обл.Враца е
предявил иск против „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София, за признаване за установено по
отношение на ответника, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи
сумата от 2537,93 лв.главница по изп.дело №20178990401065 по описа на ЧСИ Ц.,
1
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2016г.до окончателното й
изплащане, както и сумата от 47,16 лв.деловодни разноски, представляващи суми по
изп.лист, издаден по ч.гр.дело №1/2017г.на РС-Мездра.
В исковата молба ищецът подвържа, че по заявление на ответника била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 04.01.2017г. по ч.гр.дело
№1/2017г.на РС-Мездра, като на 31.01.2017г. бил издаден и изпълнителен лист. Въз
основа на изп.лист било образувано изп.дело №20178990401065 по описа на ЧСИ Ц..
Вземането на изпълнителното производство се оспорва, като се твърди, че доколкото
произтича от договор за издаване на кредитна карта от 09.02.2007г., е погасено по
давност.
С обжалваното определение РС-Мездра е приел, че предявеният иск е
недопустим, тъй като не се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Обжалваното определение е неправилно по следните съображения:
Съдът е сезиран с предявен отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК,
предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение
за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. Предмет на
отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право,
основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Доколкото погасителната давност е юридически факт, то не
може да има спор, че искът по чл.439 от ГПК може да се основава на нея. Както това е
посочено и в Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV
г.о. „Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.
439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение,
въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността“. За основателността на
предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на
вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който
период не е бил спиран или прекъсван.
В разглеждания случай ищецът най-общо твърди, че към датата на
предявяване на иска правото на принудително изпълнение за вземането на ответника
не съществува, поради погасяването му по давност, като се сочи, че през 2016г. е
издадена заповед за изпълнение и изп.лист, и е образувано изпълнително дело. Макар
ищецът да не сочи нито кога е станало изискуемо вземането, нито извършвани ли са
изпълнителни действия по образуваното изп.дело, той твърди, че с подаването на
заявлението и издаването на изпълнителния лист давността не е прекъсвана и към
07.06.2021г. е изтекла. Тези твърдения се явяват достатъчни, за да се приеме, че искът е
2
допустим, а въпрос по основателността на иска е изтекла ли е давността и кога,
прекъсвала ли е или не. Погасителната давност е периода от време, през който
кредитора на едно вземане бездейства, поради което ако към определен момент от
изпълнителното производство предвидения от закона давностен срок е изтекъл, то
длъжникът има интерес от предявяването на иска по чл.439 от ГПК и този иск е
допустим.
По така изложените съображения определението на РС-Мездра, с което
исковата молба е върната и производството по гр.дело №740/2021г. е прекратено, ще
следва да се отмени и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, вкл. за даване на указания до ищеца по внасянето на
следващата се държавна такса.
Независимо, че с определението си от 08.06.2021г. районният съд се е
произнесъл и по направеното от ищеца искане за допускане обезпечение на предявения
иск, като е отхвърлил искането, тази част от съдебния акт не е предмет на въззивната
проверка, доколкото не е обжалвана.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №92/08.06.2021г.на Районен съд-Мездра, постановено
по гр.дело №740/2021г. в обжалваната му част, с която подадената от Т. Б. Б. от с.***,
обл.Враца против „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София искова молба е била върната и
производството по делото е било прекратено, поради недопустимост на предявения
иск.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Мездра за продължаване на
съдопроизводствените действия, вкл. за даване на указания до ищеца по внасянето на
следващата се държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3