НОХД №
291/2014 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимата С.М.Г. *** е за
престъпления, както следва:
по чл.144 ал.3 във вр. с
ал.1 от НК, а именно за това, че на
27.08.2013г. в местността „Беглика”, землището на с.Овчеполци, обл.Пазарджик се е заканила с убийство на К.Д.К. *** думи:
„Ще те утрепя! Тук няма кой да те спаси!” и с действия - насочване на нож към
нея, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
по чл.144 ал.3 във вр. с
ал.1 от НК, а именно за това, че на 27.08.2013г.
в местността „Беглика”, землището на с.Овчеполци, обл.Пазарджик
се е заканила с убийство на К.С.Г. *** думи: „Сега ще заколя теб, щом се месиш!”
и с действия - замахване с нож към него, като това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатите обвинения. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимата се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Не се признава за виновна по повдигнатите й обвинения
и дава обяснения.
Против подсъдимата е предявен
граждански иск от страна на пострадалата К.Д.К. за сумата от 8 000лв. /осем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението по
чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Гражданският иск бе приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес, като
пострадалата К. бе конституирана като
граждански ищец и частен
обвинител.
Гражданският ищец и частен обвинител
се явява лично и с повереник, чрез който поддържа обвинението против подсъдимата,
пледира за нейното осъждане и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Районният съд като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Семействата на подсъдимата С.Г. и това
на пострадалата К.К. били във влошени междусъседски отношения от много дълги
години, като общуването между тях се изразявало предимно в словесни разпри и
обиди.
На 27.08.2013г., св.К.Г., брат на св.Х. Г. –
съжителстващ на съпружески начала с К.,*** и по-точно в местността „Беглика”, където
пасял овцете си. Било сутринта, когато в
един момент покрай него минала подс.Г.. Тя извадила
кухненски нож с дървена дръжка от торбичката, която носела. Показала ножа на
св.К. Г. и му казала, че с него ще заколи брат му. Св.К.Г., знаейки за
влошените отношения между двете семейства, не обърнал никакво внимание на тази
реплика и продължил да пасе животните си. Подсъдимата пък започнала за реже с
кухненския нож слънчогледови пити, които да събере като храна за животните.
Малко след това св.К.К. също изкарала овцете си, за да
пасат в горепосочената местност.
Около обяд тя била забелязана от подсъдимата Г., която
била в компанията на своя съпруг – св.И.Г. и св.К.В., които също пасели своите
животни. Тримата се намирали на около 150 – 200 метра от мястото,
където била К.. Първоначално подсъдимата не била сигурна дали това действително
е К. и попитала дали наистина е тя или мъжа й. Св.В. отговорил, че това е К..
Тогава подс.Г. казала, че ще отиде да се саморазправя
с нея, защото „много й знаела устата”. Св.И.Г. казал на съпругата си да не се
разправя, а да се прибере в дома им, след което повел животните си към място за
водопой.
Подсъдимата Г. обаче не се съобразила с репликата на
съпруга си и тръгнала към св.К.. Когато стигнала до нея започнала да я обижда.
Заявила й, че ще я утрепе и тук няма кой да я спаси. След това започнала да я
удря с юмруци по тялото. К. на свой ред започнала да се предпазва, като
опитвала да отблъсне Г.. В един момент Г. хванала К. с едната си ръка за
косата, а с другата започнала да й нанася удари, основно по лицето. По този
начин разкървавила носа на К.. Последната продължавала да опитва да се
предпазва, като също с една ръка държала Г. косата.
Всичко това било наблюдавано от св.В., който все още
бил на около 100-200 метра
от мястото на инцидента. В този момент при него с животните си пристигнал св.К.Г..
Св.В. казал на св.Г. да побърза, понеже е по-млад и да разтърве двете жени,
т.к. Г. ще утрепе снаха му. Св.Г. се забързал и стигнал при жените. Казал на
подсъдимата да пусне К., но тя не пожелала. Тогава с овчарската си тояга той
ударил два-три пъти по главата и по ръката Г.. След това застанал между двете жени и ги отблъснал една
от друга. Св.К. сполитнала назад и паднала на земята.
Св.Г. се насочил към нея, за да й помогне. Точно тогава подс.Г.
извадила от торбичката си кухненския нож и без да казва нищо го насочила към К.,
но това останало незабелязано от св.Г., който бил с гръб към подсъдимата. След
като св.Г. помогнал на К. да се изправи от земята той се обърнал с лице към подс.Г.. Едва тогава видял, че тя държи с дясната си ръка
ножа. Ръката й била вдигната нагоре, а острието на ножа било насочено към него.
Подс.Г. му казала, че сега ще го заколи, защото се
бил намесил. Св.Г. на свой ред хванал с лявата си ръка тази на подс.Г., в областта на китката, а с дясната успял, макар и
не лесно, да й вземе ножа. Докато се опитвал да направи това получил порезна
рана между палеца и показалеца на дясната си ръка.
В този момент св.К., която била видимо уплашена и
разстроена, побягнала към животните си и ги подкарала към дома си.
Св.Г. също тръгнал да се прибира с животните си. Подс.Г. на няколко пъти поискала да й върне ножа, но той
заявил, че ще го предаде на полицията.
След като св.К. се прибрала в дома си тя споделила на
св.Х. Г. какво се било случило. Двамата сигнализирали за инцидента на телефон
112. На място били изпратени полицейски
служители от РУ на МВР Пазарджик, сред които бил и св.Н.П..
На същия ден св.К. подала жалба за инцидента до Началника
на РУ на МВР – Пазарджик. По повод на това било образувано настоящото
наказателно производство.
С ПДП от 13.09.2013г. св.Г. предал на служителите на
МВР кухненския нож, който по време на инцидента
взел от подсъдимата.
Видно от
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на живо лице №
17/2013 година, което съдът цени като обективно и компетентно, при прегледа на К.Г.
е установен блед линеен белег с дължина 1 см. и ширина 0.1 мм., разположен във
вътрешната повърхност, между палеца и показалеца на дясната ръка. Това
увреждане е било получено по механизма на действие на остър режещ предмет, с
един или два режещи ръба, чрез удар или притискане с или върху такъв и може да се получи при действие на нож,
преди повече от месец. Нараняването е причинило лека телесна повреда по смисъла
на 130 ал.1 от НК.
Вещото лице
е категорично в съдебно заседание, че най-вероятно е нараняването на Г. да е
получено при хващането на ножа и издърпването от друга ръка. Според вещото лице
е възможно при силно притискане на острието на ножа с ръка да се получи
самонараняване, но за това е необходимо лицето само да вземе ножа и умишлено да
го стисне силно.
Тук е
мястото да се посочи, че протоколът, съставен от съдебния лекар при изготвяне
на горекоментираното заключение е озаглавен
„Съдебномедицинско освидетелстване на живо лице”. В същото време обаче съдът
констатира, че в този протокол не е обективирано
действие само по освидетелстване /оглед/ на лице по смисъла на чл.158 от НПК.
Гореописаният протокол е съставен въз основа на постановление /лист 27 от ДП/
за назначаване на СМЕ, изготвено от разследващ полицай. В протоколът съдебният
лекар е съобразил фактическа обстановка, установена от фактите по делото, след
което е извършил и личен преглед на пострадалия, а накрая е направил и
заключение, в което е отговорил на поставените с постановлението за назначаване
на експертиза въпроси. С оглед на всичко това съдът намери, че протоколът,
наименован погрешно „Съдебномедицинско освидетелстване на живо лице”, има
статут в настоящия наказателен процес на СМЕ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе частично от обясненията на подсъдимата, изцяло от показанията на свидетелите К., К.Г., К.В., Х. Г.
и Н. П., частично от тези на св.И. Г. и Д. Г., а така също и от заключението на
СМЕ, писмените и веществено доказателство, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото.
Съдът кредитира обясненията на подс.Г.
само в частта им, в която твърди, че след като при нея и К. пристигнал св.Г.
той я ударил с тоягата си по главата и ръката.
В тази им част нейните обяснения се потвърждават от показанията на
нейния съпруг – св.И.Г. и нейната дъщеря – св.Д.Г., които не са преки очевидци
на инцидента, но са възприели състоянието й около 10 – 15 минути след това и са
видели нараняванията й по главата и ръката. Обясненията в горния смисъл се
подкрепят и от показанията на полицейския служител - св.Н.П., който след
подаването на сигнала за инцидента е посетил селото. Разговарял е първоначално
с К., а след това и с Г., при което възприел засъхнала кръв по косата й. Подкрепят се и от приетото като писмено
доказателство по делото СМУ № 194-І/2013г., в което е отразено, че меките
тъкани на Г. в областта на челнотеменната област към
28.08.2013г. са били оточни и охлузени с кафеникавочервеникав цвят, както и че проксималните фаланги
на трети и четвърти пръст на лявата й ръка са били счупени.
В останалата част съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимата, т.к. те са израз на защитна позиция, а не източник за фактите от
обективната действителност.
Така например подс.Г.
твърди, че не тя, а К. е провокирала конфликта между тях, като започнала да я
обижда и й казвала да се маха от полето. Твърди, че не е нанасяла удари по К.,
а двете само взаимно се държали и скубали за косите. Отрича да е изваждала и
насочвала нож първоначално към К., а в последствие и към Г.. Отрича също да е
казвала последователно и на двамата, че ще ги заколи с ножа.
Тези нейни твърдения категорично се опровергаха от
показанията на св.К. и св.Г..
Св. К. е категорична, че при нея дошла Г. и
провокирала конфликта. Започнала да я обижда, казал й, че ще я заколи и няма
кой да я спаси, а след това започнала да
я скубе за косата и да й нанася удари с юмруци по тялото и лицето, при което
разкървавила носа й. Категорична е, че когато Г. пристигнал и започнал да ги
разтървава тя паднала на земята и точно тогава подс.Г.
насочила ножа към гърдите й.
Св. Г. е категоричен, че докато бягал към двете жени
да ги разтървава подсъдимата е нанасяла удари по К. с една ръка, а с другата я
държала за косата. Категоричен е, че след като ги отблъснал една от друга К.
паднала на земята, а той се насочил към нея, за да види дали не се е наранила и
да й помогне. Категоричен е също, че след като се обърнал с лице към
подсъдимата тя държала насочен нож към него и казала, че ще го заколи, след
което той предприел действия от отнемането на ножа от ръката й.
Вярно е, че показанията на свидетелите К. и Г. не са в
пълен синхрон и в този смисъл може да се каже, че са налице известни
несъответствия. Така например св.Г. сочи, че не е видял как подсъдимата насочва нож към гърдите на К.,
а по сведение на последната ножът е бил на около 40 см. от гърдите й, като до
нея тогава бил Г..
Също така св.К. сочи, че не е чула никаква закана от подс.Г. към св.Г., когато тя посягала с ножа към него, а
той е категоричен, че подсъдимата казала, че ще го заколи, т.к. се намесил.
Именно тези несъответствия обаче, т.е. именно липсата
на пълен синхрон между двамата свидетели по горепосочените факти, даде
основание на съда да приеме, че те са изключително добросъвестни и обективни,
т.к. възпроизвеждат само това, което действително са чули и видели. В противен случай, ако бяха недобросъвестни,
не би им съставлявало никаква трудност да стиковат показанията си и да твърдят,
че това, което е чул и видял единия, е било чуто и видяно от другия. Също така,
обстоятелството, че Г. не е видял насочения към гърдите на К. нож, може се
обясни с това, че в този момент тя е била на земята, а той е бил с лице към нея
и с гръб към подсъдимата. Обстоятелството, че К. не е чула заканителната
реплика на подсъдимата към св.Г. пък може да се обясни с това, че тя е била
видимо изплашена и зашеметена от нанесеният й преди това побой.
С оглед на всичко това съдът даде пълна вяра на
показанията на тези двама свидетели с едно изключение. Съдът не повярва на св.Г.,
че не е нанесъл удари с тоягата си над подсъдимата, а не повярва и на св.К.
относно това, че не е видяла Г. да удря с тояга подс.Г..
Фактът, че действително Г. е била удряна при разтърваването от св.Г. и е
получила гореописаните наранявания се установи безспорно. За достоверността на
този факт съдът изложи съображения по-горе. Очевидно е, че свидетелите К. и Г.
не желаят да споделят за този факт, т.к.
смятат, че по този начин Г. ще бъде уличен в извършване на престъпление
– причиняване на лека телесна повреда на подсъдимата. Несъмнено те двамата не
са юристи и не могат да осъзнаят, че когато е удрял подс.Г.,
св.Г. е действал в условията на неизбежна отбрана.
Независимо от прикриването на гореспоменатия факт
обаче, съдът не намери основания да не кредитира показанията на К. и Г. в
останалата им част. Причина за това бяха
и показанията на св.В., които напълно синхронизират на показанията на
свидетелите К. и Г..
Съдът изцяло даде вяра на показанията на св.В., т.к.
намери, че той е абсолютно обективен и незаинтересован от изхода на делото.
Последният е категоричен, че именно подсъдимата е тръгнала към К. с намерението
да се саморазправя с нея. Категоричен е, че подсъдимата се нахвърлила над К. и
започнала да й нанася побой. Това, че В. не е чул конкретни закани отправени от
подсъдимата към К. и Г. може да се обясни с неговата отдалеченост от мястото на
инцидента. Той самият казва, че е бил
далеч и не можел да чуе всичко. Сочи обаче, че е чул след приключването на
инцидента, че подсъдимата искала ножа си от Г., но последният заявил, че ще го
предаде в полицията.
Показанията на св.В. напълно опровергават обясненията
на подсъдимата. Тук е мястото да се посочи, че подсъдимата и нейния съпруг направиха
опит да дискредитират достоверността на заявеното от св.В., внушавайки, че в
деня на инцидента той е бил повлиян от алкохол, който употребявал докато пасял
животните си. Според подсъдимата той носел „половинка ракия”, с която дори
поискал да почерпи съпруга й. Според св.И.Г. пък, св.В. носел двулитрова бутилка, в която имало четири пръста вино. Именно разминаването относно вида на
бутилката, както и относно естеството и количеството на алкохола, даде
основание на съда да не приема за вярно казаното от горните двама.
Обясненията на подс.Г. в
смисъл, че не е удряла К. и не е разкървавила носа й, както и че не е държала
нож насочен към св.Г. се опровергават
освен това и от показанията на св.Н.П., а и от заключението на СМЕ. Подсъдимата
сочи, че по време на инцидента по К. имало кръв, но тя била напръскана с
нейната кръв, след като Г. я ударил по главата и я разкървавил. Св.П. обаче
сочи, че когато разговарял с К. забелязал по дрехата й петна от кръв с диаметър
около 50 ст., че и по-големи. Това означава,
че тези петна са били от кръвта, изтекла от носа на пострадалата, а не от
главата на подс.Г.. Също така св.П. сочи, че по
косата на подс.Г. е видял засъхнала кръв, но от СМУ №
194-І/2013г., издадено на Г. е видно, че меките тъкани в челнотеменната
й област са били оточни и охлузени, което говори, че
не било налице обилно кръвотечение. В противен случай не би било констатирано
само оток и охлузване, а разкъсноконтузна рана по
главата. В този смисъл съдът не дава вяра и на заявеното от св.Димитрийка Г.,
която твърди, че 10-15 минути след инцидента видяла майка си, главата й била
пукната и цялата била обляна в кръв. Не даде вяра и на заявеното от св.И.Г., че
след инцидента съпругата му била цялата в кръв и главата й била разцепена.
Несъмнено е, че ако е било налице спукване, респ. разцепване на главата на
подсъдимата, то това е щяло да бъде отразено в горекоментираното
СМУ, но в него е отразено само оток и охлузване на меките тъкани.
По повод отричането от подсъдимата на факта, че е
държала нож, насочен към Г. и той й го е отнел по описания от него начин,
следва да се припомни само заключението на изслушаната СМЕ. Вещото лице е
категорично, че най-вероятния механизъм на получаване на увреждането от страна
на Г., подробно описано по-горе, е посредством хващането на ножа и издърпването
от друга ръка. Казано с други думи, св.Г. не би се наранил при вземането на
ножа от земята по начина, по който описва това подсъдимата, т.к. за такова самонаряняване е необходимо лицето умишлено и силно да
стисне острието на ножа. Св. Г. няма никаква обективна причина да направи това.
Очевидно е, че неговото нараняване е получено в процеса на отнемането на ножа
от ръката на подсъдимата.
Показанията на свидетелите . З. и Д.Г. не допринасят с нищо за изясняване на
фактическата обстановка по делото, поради което не заслужават задълбочено
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимата С.Г. е осъществила
престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с ла.1 от НК,
при условията на реална съвкупност, в два пункта, тъй като:
на 27.08.2013г. в землището на с.Овчеполци, обл.Пазарджик с думи и действия /подробно описани по-горе/
се е заканила с убийство на К.Д.К. ***, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
на 27.08.2013г. в землището на с.Овчеполци, обл.Пазарджик с думи и действия /подробно описани по-горе/
се е заканила с убийство на К.С.Г. ***,
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му.
Авторството деянията се доказа по един несъмнен начин
от събраните по делото писмени, гласни и веществено доказателство, в светлината
на горния анализ. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършването им. Подсъдимата е имала представа за всички
обективни елементи от състава на престъпленията, които осъществява и е искала
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК.
Същата при реализирането на своите прояви е осъзнавала, че отправя закана с
убийство първо с думи, а след това и с действие – насочване на нож,
последователно към св.К. и св.Г., по описания по-горе начин. Съзнавала е още и че отправените закани са от такова естество,
че да може да възбуди основателен страх у заплашените за осъществяването им,
още повече, че за съставомерността на престъплението
по чл.144 ал.3 от НК не необходимо
заплашения реално да е изпитал страх. Установи се още, че заканителните реплики
и действия отправени последователно към К. и Г. – изявленията, че ще ги заколи,
съпроводени и с насочването на хладно оръжие към всеки от тях, по своето
съдържание и начин на отправяне не само
са били от естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а
в конкретния случай те дори са възбудили такъв.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на
наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретните
деяния, извършени от подсъдимата, предвид времето и мястото на извършване – демонстративно и с чувство за безнаказаност, а също и предвид начина
освен вербално и с действия– насочване и размахване на хладно оръжие – нож.
Подсъдимата е личност с невисока степен на обществена
опасност. Не е осъждана, не е криминално проявена, положително е
охарактеризирана по местоживеене и настоящото деяние е инцидентно в нейния
живот.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на
личността и в недостатъчната способност за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства са фактът, че заканата с убийство
е отправена посредством използването и на хладно оръжие.
Съдът като прецени наличните смекчаващите
и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, даде превес на първите и
счете, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с
личната и генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото, на С.Г. за
извършеното престъпление спрямо К.К. следва
да бъде наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, а за извършеното
престъпление спрямо К.Г. също следва да
бъде наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Доколкото двете престъпления за извършени при
условията на реална съвкупност, то на основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи
и наложи на подс. С.Г. едно общо най-тежко наказание
в размер на шест месеца лишаване от свобода.
С
оглед данните за личността на подсъдимата и нейната възраст, а също и предвид чисто
съдебно минало и добри характеристични данни, съдът прецени, че преди всичко за
принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен ефект спрямо същата не се налага ефективно изтърпяване на наложеното
наказание.
С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наказанието от шест месеца лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години.
На основание чл.53 ал.1, б.”а” от НК съдът постънови вещественото доказателство – 1 брой кухненски нож
с дървена дръжка, находящ се в делото, като вещ принадлежаща на виновната и
послужила за извършване на умишлените престъпления, да се отнеме в полза на
държавата и поради липса на съществена икономическа стойност да се унищожи.
От престъплението пострадалата К.К. е претърпяла
неимуществени вреди, за които подсъдимата дължи съответно обезщетение
– чл. 45 от ЗЗД.
При определяне размера на паричното обезщетение за
неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като взе предвид възрастта на пострадалата;
- естеството на предизвикания страх и чувство на тревожност за нея по време и
непосредствено след инцидента, за което свидетелства и св.Х. Г.; - естеството
на заканителните думи и действия, съдът намери
граждански иск за доказан по основание, но не и по размер. Това е така, защото претендираният такъв от 8 000 лева е значително
завишен. Установява се, че К. към
инкриминираните събития е била на 39 години. Отправената към нея закана е имала
е предизвикала краткотрайна промяна в обичайното й поведение – страхувала се да
излиза сама на полето около месец след събитията. Ходила на баячка, но не е
търсила лекарска помощ, което говори, че не е изпитвала непреодолим страх от
преживяното. Около месец след събитията е била в добро психо-соматично,
доколкото доказателство за противното не са ангажирани. Иначе казано, преживяното
от нея е било действително стресиращо, но не е дало някакви особено трайни и
непреодолими психологически поражения, доколкото доказателства за това не са
ангажирани. С оглед на всичко това съдът определи обезщетение в размер на
1000 /хиляда/ лева и осъди подс.С.Г. да
заплати на гражданския ищец К. тази сума, ведно със законната лихва от датата
на увреждането, до окончателното й изплащане, а за разликата до претендирания
размер от 8 000 лв., отхвърли предявения граждански иск като
неоснователен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата
С.Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 50 лв.
за изготвянето на СМЕ, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Пазарджик да заплати сторени съдебно-деловодни разноски в размер
на 15 лв. – възнаграждение за явяване на вещо лице в съдебно заседание, както и
държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50 лв.,
както и по 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на
изпълнителен лист, а на гражданския ищец и частен обвинител К.Д.К. да заплати
съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лв. – платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: