№ 20393
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110165966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е по насрещни искове на К. В. А. и В. Д. А., предявени срещу П. Ц. К. и
Г. А. К. (съгласно уточнението от 10. 03. 2022 г.) в производство по делба, развиващо се пред
141-ви състав на Софийския районен съд (гр. дело № 61643 по описа за 2021 г.). 141-ви
състав на Софийския районен съд с определение е отделил насрещните искове, след което
съгласно ЗСВ и вътрешните правила за разпределение на дела в Софийския районен съд по
тях е било образувано отделно дело – настоящото дело на 150-ти състав на Софийския
районен съд.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. Ц.
К., с която е направено възражение за липса на активна процесуална легитимация на ищеца
В. Д. А.. Отговор на исковата молба е депозиран и от другия ответник - Г. А. К., като е
направено възражение за недопустимост на настоящото производство.
С определение от 17. 07. 2023 г. съдът е прекратил като процесуално недопустимо
производството в частта спрямо ищеца В. Д. А., поради липса на активна процесуална
легитимация, както и по евентуалния иск на активно процесуално легитимирания ищец К.
В. А. по чл. 37 ЗН поради непреодолимо противоречие между изложението на
обстоятелствата и искането.
Ищецът К. В. А. твърди, че е син на И. Г.ова А.а. И. Г.ова А.а е дъщеря на Г. Й. С. и
Х. Ц. С.а, а също така е и едноутробна сестра на ответницата П. Ц. К.. През 1999 г. Х. Ц. С.а
починала и оставила за наследници преживелия съпруг Г. Й. С., дъщеря си П. Ц. К. и
втората си дъщеря И. Г.ова А.а. През 2001 г. И. Г.ова А.а починала, оставяйки за наследници
ищеца и неговият баща. По-късно последните научили, че през 2003 г. Г. Й. С. е прехвърлил
в полза на ответницата П. Ц. К. 2/6 идеални части от правото на собственост върху
апартамент ., находящ се в ., срещу задължение за издръжка и гледане. Обосновава
подробно, че ответницата П. Ц. К. не изпълнявала надлежно задълженията си по договора за
издръжка и гледане спрямо Г. Й. С.. Самият Г. Й. С. починал след това. Иска от съда да
1
развали договора за издръжка и гледане поради съществено неизпълнение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. Ц.
К.. Твърди, че е придобила през 2003 г. 2/6 идеални части от правото на собственост върху
имота въз основа на договор за издръжка и гледане, сключен с Г. С.. Освен това през 2004 г.
тя и съпругът й Г. А. К. придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/6
идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот, която била закупена от В.
Д. А., действащ лично и в качеството си на законен представител на ищеца. Отрича
фактическите твърдения, наведени в исковата молба. Твърди, че всъщност след смъртта на
сестра й И. Г.ова А.а през 2001 г. В. Д. А. търсел начини да „изнудва“ нея (П. Ц. К.) и Г. Й.
С. за пари. Г. Й. С. многократно се оплаквал, че В. Д. А. го „изнудва“ да гледа и издържа
внука си (ищеца). Г. Й. С. отказал да поеме цялата грижа за детето, при което В. Д. А.
започнал да осъществява „тормоз“ върху него, като го заплашвал, че щял да вкара
наематели в апартамента и все искал пари от него. В. Д. А. знаел, че П. Ц. К. издържа Г. Й.
С., поради което той нямал разходи, но разполагал с висока пенсия. Признава, че Г. Й. С. е
имал приятелски отношения с жена на име Констанца, която посещавал в дома й, но отрича
да е искал да остава при нея и казвал, че му е добре винаги да се прибира на спокойствие при
П. Ц. К.. Бил председател на Съюза на ветераните от войната и член на Съюза на
пенсионерите – 2004 Обединени, председател на етажната собственост. Нямал сериозни
заболявания. При необходимост П. Ц. К. го водила на профилактични и необходими
прегледи. Никой друг освен П. Ц. К. и съпругът й не се грижел за Г. Й. С.. Те извършили
подобрения в недвижимия имот, така че да му е удобно, хранели се заедно, със съпруга й
разговаряли „по мъжки“, прали дрехите му, имотът бил чистен и имало нормална семейна
обстановка, в която той се чувствал добре. Г. Й. С. никога не се оплаквал от тях, не бил
подлаган на тормоз, нито бил принуждаван да прехвърли идеалните части от имота. Г. Й. С.
живял с ответниците повече от 20 години, като нямал разходи и използвал пенсията си, за да
плаща екскурзии. Отрича баща й да е боледувал в последните години, съответно ищецът и
В. Д. А. да са го водили на лекари и да са му купували лекарства. Отрича тя или съпругът й
да са го заразили с Ковид-19, като изтъква, че е положила всички грижи за него при
боледуването му – ответницата К. на няколко пъти викала спешна помощ; освен това тя и
съпругът й открили донор на кръвна плазма. От друга страна, излага доводи, че след
навършването на пълнолетие ищецът започнал работа в чужбина, а В. Д. А. не допускал Г.
Й. С. в дома си. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник Г.
А. К.. Той излага подробни доводи за родствените и наследствени отношения между
страните. Твърди, че с исковата молба са затаени факти, а именно – че В. Д. А. ангажирал Г.
Й. С. да му работи безплатно и му насаждал чувство на вина, че не помага достатъчно на
дъщеря си, а след смъртта й го „принудил“ да плаща режийните сметки за апартамента, да
продаде останалите имоти и да дава пари за него и ищеца, които живеели на негов гръб.
Отрича той и съпругата му да са принуждавали Г. Й. С. да им прехвърли апартамента.
Всъщност последният споделил с голямо притеснение с Г. А. К. и П. Ц. К., че В. Д. А. го
„изнудва“ да изкупи наследствения им дял, останал след смъртта на И. Г.ова А.а. При това
положение Г. А. К. и П. Ц. К. решили да помогнат на Г. Й. С., като теглили кредит и
изкупили дела от В. Д. А., за да спре тормозът, макар и моментът да бил неподходящ за
семейството им (имали две малолетни деца). След като В. Д. А. си получил парите, той
спрял да тормози Г. Й. С., а Г. А. К. и П. Ц. К. извършили редица подобрения, така че Г. Й. С.
да живее удобно и уютно с тях. До края на живота му полагали всички необходими грижи, за
да изживее спокойно старините си, хранели се в едно домакинство, той имал собствена стая,
посрещали заедно празници. Успоредно с това Г. Й. С. се грижел за ищеца, с когото се
срещали 1-2 пъти месечно за няколко часа и му помагал финансово, тъй като ищецът и В. Д.
А. били безработни. След като Г. Й. С. се разболял, двамата ответници били неотлъчно до
2
него и дори намерили донор на кръвна плазма. Когато починал, ищецът и В. Д. А. започнали
тормоз и върху тях, като искали обзаведен апартамент за 50 000 евро, а в противен случай се
заканвали, че щели да направят всичко възможно да вземат от ответниците целия процесен
апартамент. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
След отстраняване на нередовности относно липсата на активна процесуална
легитимация на единия от ищците и промяна на правната квалификация на предявените
искове, депозираната от К. В. А. искова молба е редовна. Тя е вписана непосредствено в
Агенция по вписванията с оглед дадените от първостепенния съд указания, поради което
изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК следва да се считат изпълнени, а предявеният с нея
иск се явява процесуално допустим.
Ищецът предявява преобразуващ иск с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за разваляне по съдебен ред на сключен
между общия наследодател Г. Й. С. и ответницата П. Ц. К. договор за прехвърляне на 2/6
идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. В тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е наследник на Г. Й. С.,
както и че последният, в качеството му на прехвърлител, е сключил договор за гледане и
издръжка с ответницата П. Ц. К., по силата на който тя и ответникът Г. А. К. са придобили
2/6 идеални части от правото на собственост върху апартамент ., находящ се в .. В тежест на
ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че П. Ц. К.
надлежно е изпълнявала задълженията си за гледане и издържане на Г. Й. С..
От всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност,
първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. Ищецът К. В.
А. е син на И. Г.ова А.а, която от своя страна е дъщеря на Х. Ц. С.а и Г. Й. С., а също така и
едноутробна сестра на ответницата П. Ц. К.. Тоест ищецът и единият от ответниците в
настоящото производство са роднини - леля и племенник. През 1999 г. Х. Ц. С.а починала и
оставила за наследници преживелия си съпруг Г. Й. С., дъщеря си П. Ц. К. и втората си
дъщеря И. Г.ова А.а. През 2001 г. починала И. Г.ова А.а, която оставила за наследници своя
съпруг В. Д. А. и сина си К. В. А.. Със смъртта на Х. Ц. С.а върху процесния апартамент .,
находящ се в гр. . се е прекратила съпружеската имуществена общност и последният е
станал съсобствен между наследниците по закон на Х. С.а - съпругът й и двете й дъщери.
След смъртта на по-малката дъщеря И. А.а идеални части от имота придобили нейният
преживял съпруг и техният син.
През 2003 г. П. К. придобила по силата на сключен договор за прехвърляне на
идеални части от имот срещу задължение за издръжка и гледане, други 2/6 идеални части от
процесния апартамент. Страни по този договор са, от една страна, П. К., а от друга – Г. Й. С..
Ответницата не е наследник по закон на последния, както сама посочва в отговора на
исковата молба - “Аз не съм наследник на Г. С. и съм трето лице по отношение на
наследството”, но придобива идеални части от процесния имот от патримониума на Г. Й.
С. въз основа на частно правоприемство. Процесният недвижим имот е придобит през време
на брака й с втория ответник, поради което е попаднал в режим на бездялова съпружеска
имуществена общност.
Г. Й. С. е живял в процесния апартамент, заедно с ответниците и техните деца, повече
от 20 години. В периода декември 2003 г. - април 2021 г. е получавал доходи от пенсии и
други добавки, които е разходвал за екскурзии, тъй като ответниците са поемали битовите
разходи за общото домакинство, както и са направили множество подобрения в апартамента,
в който живеят, така че и Г. С. да се чувства уютно и спокойно. Към материалите по делото
са приобщени стокови разписки, гаранционни карти и касови бонове, които удостоверяват,
че ответниците са закупили множество материали, с които да реновират апартамента. Г. С.
3
разполагал с отделна стая в процесния имот, винаги посрещал празниците с ответниците и
техните деца. Бил е деен и уважаван човек – често ходил на екскурзии, заемал длъжността
председател на Съюза на ветераните от войната, бил също член на Съюза на пенсионерите -
2004 Обединени. Поддържал е приятелски отношения с жена на име Констанца, за която се
споменава и в исковата молба и в единия от отговорите, депозиран от ответниците.
Страните спорят относно социално-битовите условия, при които е живял Г. С..
Ищецът твърди, че Г. С. е разчитал на Констанца, която му е помагала финансово, готвела
му е, съдействала му е за битово-хигиенните нужди и, тъй като го е съжалявала, дори му е
предлага подслон в нейния имот. От друга страна, ответницата поддържа, че макар Г. и
Констанца да са били в близки приятелски отношения, на него никога не му се е налагало да
остава в апартамента на последната поради грубо или пренебрежително отношение от
ответниците. Дори напротив, той предпочитал вечер да се прибира в апартамента, в който
живеел с ответниците, на спокойствие.
Разминават се твърденията на страните и досежно обстоятелствата как Г. С. е
прекарвал ежедневието си и какви битови навици е имал. Ищецът твърди, че ответниците не
са позволявали на Г. С. да ползва банята, не са му давали да се храни в кухнята, че, за да
избегне скандал, той е излизал много рано сутрин и се връщал в апартамента, когато П. и
съпругът й били вече излезли. Тъй като бил многократно гонен от дъщеря си, често му се
налагало да ходи в апартамента, в който живеели В. Д. А. и К. В. А., ,,за да потърси подслон
и храна’’. Обратно, ответниците поддържат, че са осигурявали всички условия за живот, така
че Г. С. да се чувства удобно и комфортно, че по никакъв начин не са ограничавали достъпа
му до помещенията в апартамента, даже напротив - ответницата е полагала грижи дрехите
на нейния баща да са винаги изпрани, жилището да е почистено и всички да живеят в една
“нормална семейна обстановка”. Изложените от ответниците твърдения, че на Г. С. са били
осигурени нормални битови и хигиенни условия се подкрепят и от свидетелските показания
на св. Д., който заявява, че Г. е бил ,,един от най-поддържаните и добре изглеждащи
възрастни мъже от входа”. В тази насока са и показанията на св. Б., който заявява, че всеки
път, когато е посещавал апартамента на ответниците, Г. С. също е бил там, сядал е с тях на
вечеря, говорил е и не е давал признаци, че се чувства изолиран от семейството си.
Свидетелите опровергават твърденията на ищеца, че за Г. С. не са полагани никакви грижи.
Той е разполагал със собствена стая в жилището, в която ответниците извършили редица
подобрения, имал е общо домакинство и съвместен начин на живот с ответниците, участвал
е в техните семейни и приятелски събирания и не е бил лишен от каквито и да било
удобства нито преди, нито след сключването на договора за издръжка и гледане през 2003 г.
Съществени противоречия между изложеното от страните и техните свидетели има и
по отношение на здравословното състояние на Г. С.. Ищецът твърди, че дядо му не е бил в
добро състояние, че се е нуждаел от лекарска помощ и именно К. и баща му са били тези,
които са водили роднината си ,,при личен лекар и по болници” и са заплащали необходимите
за лечението му медикаменти. Твърди се, че след като Г. С. се е разболял от Ковид - 19
ищецът и неговият баща са потърсили спешна медицинска помощ и са положили грижи
болният да бъде хоспитализиран. Като писмени доказателства по делото са приложени
амбулаторни листове за периода 2014 - 2019 г., издадени от личния лекар на Г. С.. От друга
страна, в единия от отговорите на исковата молба се излагат доводи в обратна посока - че П.
и Г. К.и са следили здравословното състояние на Г. С., за когото невярно се твърди от ищеца,
че е “боледувал в последните години” и че се е разболял от Ковид - 19 по вина на
ответниците. Преди да се заради с опасния вирус, общият роднина е бил в добро
здравословно състояние, въпреки напредналата си възраст. Това се поддържа и в дадените от
свидетелите по делото гласни доказателства. Когато е диагностициран с Ковид - 19, именно
ответниците намират донор на кръвна плазма и полагат всички усилия Г. С. да получи
своевременно лечение и да се възстанови. В подкрепа на тези твърдения в единия от
отговорите на исковата молба са приложени рецептурна книжка от НЗОК, амбулаторен лист
4
и резултати от лабораторни изследвания.
С определение № 44145/11.12.2023 г. съдът допуска разпит на един свидетел при
режим на призоваване на страната на ищеца, който свидетел да установи в какво
здравословно състояние се е намирал Г. С., бил ли е придружаван при посещаването на
личния си лекар, както и дали е можел да се грижи за себе си. В открито съдебно заседание,
проведено на 06.03.2024 г. са изслушани свидетелските показания на Д. Х. П. – Ш., личен
лекар на Г. С., че пациентът й всяка година е ходил на профилактичен преглед и е бил в
добро общо състояние. Страдал е от хипохондрия, притеснявал се е, че има високо кръвно,
но това в действителност не е било така. Св. Д. П. – Ш. му е издавала направления за
прегледи при кардиолог и невролог, но специалистите не са му предписвали терапия, защото
е нямал нужда от такава. Свидетелката посочва, че Г. С. е бил придружаван от ищеца К. А.,
който също е неин пациент. И К. А., и В. А. са се интересували как е техният роднина,
когато са посещавали лекарският кабинет на свидетелката, но последната уточнява: ,,Не
казвам, че Валери е посещавал кабинета ми заедно с Г.”. Не може да каже дали при всяко
посещение Г. С. е бил придружаван, тъй като не е виждала дали има някого отвън пред
кабинета при всяка негова визита. Но свидетелката, в качеството си на личен лекар, по
безспорен начин установява, че пациентът й е бил в добро общо състояние, като дори
последното направление, което личната му лекарка издала било във връзка с организирана
почивка, на която Г. С. планирал да отиде.
По делото е изслушана също св. Р. К. А.а - баба на ищеца от бащина страна. Нейните
показания следва да се анализират при съобразяване с чл. 172 ГПК. Свидетелката заявява, че
се е разбирала с нейния сват, той я е посещавал често, като й се е оплаквал от социално-
битовите условия, в които е бил принуден да живее. Твърди, че Г. С. й бил казал, че
ответниците не му давали да се пере и да се къпе, ,,не са го канили да седне на маса с тях”.
Те са използвали банковата му карта, за да теглят средства от пенсията му, с които да
покриват разходи. Твърденията й, че Г. С. я е посещавал около 9 сутринта, като идвал до
нейния апартамент, находящ се в друг квартал на гр. София, не подкрепят изложеното в
исковата молба, че Г. е излизал преди 8 сутринта, обикалял е блокът, като чак след това се
прибирал при ответниците. Още повече, че свидетелката променя показанията си – първо
казва, че е готвила за Г., но после се поправя и заявява, че всъщност готвела за себе си.
Следващият разпитан свидетел по делото е В. А., баща на ищеца и зет на Г.. Неговите
гласни доказателства също следва да се кредитират и ценят по реда на чл. 172 ГПК.
Свидетелят твърди, че общият с ответници роднина е живял при него в единия от двата му
апартамента. Понякога се връщал и в жилището, в което живеели ответниците, но те се
държали грубо с него и не му осигурявали нормална семейна обстановка. Излага обаче
противоречащи си твърдения, че, от една страна, ответниците били взели банковата карта на
Г. С. и теглили средства от пенсията му, а от друга, последният разполагал с дребни суми, с
които плащал своите екскурзии, ,,за тези разходи му стигаха парите от пенсията, които са
му оставали”. Свидетелят посочва, че П. и Г. К.и ходили на почивка на Малдивите, като
след това не се подложили на карантина и вследствие на това заразили Г. С. с Ковид - 19.
Отново излага доводи като тези на ищеца, че именно бащата и синът са тези, които водят
роднината си в болница. К. А. закарва дядо си в лечебно заведение, когато последният е бил
припаднал, малко преди да почине от смъртоносния вирус. Свидетелят твърди, че
ответниците са искали да изпратят Г. С. в дом за възрастни хора - това той установява от
намерена в чантата на Г. визитка на дом за стари хора.
С определение по делото за разпит са допуснати други двама свидетели при режим на
довеждане на страната на ответниците. Първият от тях - св. Н.Я. Б. е кум на П. и Г. К.и. Той
често е посещавал дома на ответниците, където е виждал и Г. С., за когото казва, че в
никакъв случай ,,не е имал нужда от грижи и той си беше душата на компанията”.
Потвърждава за извършваните от ответниците подобрения в апартамента, като посочва,
5
противно на твърдяното в исковата молба и в хода на устните състезания, че банята и
тоалетната не са били отделени, а всичко е било за съвместно ползване, тоест Г. не е бил
принуждаван от ответниците да използва отделна мивка и други домашни съоръжения. Св.
Б. носел лекарства срещу Ковид - 19 на Г. С. и Г. К., когато те двамата се разболели, но
отново заявява, че преди болестта Г. С. е бил ,,напълно здрав”. Твърди, че когато последният
е припаднал, ответниците са били тези, които са повикали линейка. Разминавания с
показания на предходните свидетели има относно въпроса в какви отношения е бил Г. С. с
неговата дъщеря и зет. Според св. Б. те тримата са поддържали близки и топли отношения, Г.
С. никога не е бил пренебрегван от ответниците, когато те са организирали празници и
събирания в дома си. Точно обратното, той е бил приобщаван към всички приятелски и
семейни събирания, на които свидетелят Б. е присъствал.
Другият свидетел на страната на ответниците е св. Д.С.Д – техен съсед. Твърди, че
познава и тях, и Г. С. от дълги години. Подчертава, че последният е бил много активен и
контактен човек, винаги е изглеждал чист, спретнат и поддържан. Посещавал е танцови
забави и е ходил по екскурзии, за които е разказвал на свидетелите. Св. Д. дава показания, че
Г. С. е водил нормален, спокоен и щастлив живот, без да му е липсвало нищо материално, а
така и е получавал необходимото внимание и грижа от приобретателката по сделката за
издръжка и гледане и от нейния съпруг.
За да прецени на коя група свидетелски показания да даде доверие съдът приема
следното. Показанията на свидетелите Р. А.а и В. А., както вече беше отбелязано, трябва да
бъдат внимателно преценявани от съда предвид възможната заинтересованост на тези
свидетели от изхода на делото. В дадения случай те противоречат на останалите събрани по
делото показания – тези на свидетелите Д. и Б., за които липсват обстоятелства по чл. 172
ГПК. Показанията на свидетелите Р. А.а и В. А. са за обстоятелства, които те не твърдят да
са възприели пряко и непосредствено – тези свидетели не са посещавали процесния
недвижим имот и не са чули и видели по какъв начин ответниците са се отнасяли с Г. С., а
само възпроизвеждат това, което Г. С. им бил споделил приживе, когато ги посещавал. Но
както вече беше отбелязано, относно тези посещения на Г. С. показанията на свидетелката Р.
А.а са вътрешно противоречиви (един път свидетелката заявява, че е готвела за него, а друг
път, че е готвела за себе си), а освен това се открои и противоречие между нейните
показания и тези на свидетеля В. А. при задаването на контролните въпроси относно
помещението, в което Г. С. преспивал, когато ги посещавал. Св. Р. А.а твърди, че вечерите, в
които е оставала да пренощува в апартамента на сина и на внука си, тя е спала на дивана,
синът и бащата – в спалнята, а за Г. е била отделена друга стая. От друга страна, св. В. А.
изрично посочва как стаята, която е била дадена на Г., е спалнята. От друга страна,
показанията на неутралната свидетелка Д. Х. П.-. установяват, че Г. С. е бил в добро
здравословно състояние до разболяването му от Ковид-19. Няма категорични данни как той
се е заразил с това единствено заболяване. Съжителството в едно домакинство с двамата
ответници би могло да създаде условия за подобно заразяване, но тази част от показанията
на свидетеля В. А. навлиза в противоречие с другите изнесени от него данни, че Г. С.
избягвал двамата ответници, като напускал процесния недвижим имот до момента, в който
те излизали на работа. Но Г. С. е могъл да се зарази с Ковид-19 и при други условия,
свързани с активния социален живот, който е водел – например при посещаването на
танцовите забави на пенсионерския клуб, за които дава показания свидетелят Д.. Това, което
се установява със сигурност, е, че при заразяването на Г. С. с Ковид – 19 ответниците
направили всичко възможно да осигурят неговото своевременно и успешно лечение, като
намерили донор на кръвна плазма. Това твърдение е скрепено с доказателство, което
страните не са оспорили по никакъв начин. По делото е представен и приет документ –
“карта за кръводаряване”, от който се установява, че в действителност ответниците са
положили грижи да излекуват своя роднина от тежкия вирус. Не на последно място,
допълнителна индикация съдът да предпочете показанията на свидетелите Б. и Д. пред тези
6
на свидетелите В. А. и Р. А.а, е обстоятелството, че Г. С. приживе не е предявил иск за
развалянето на договора за издръжка и гледане. Ако действително социално-битовите
условия, при които ответницата К. е изпълнявала задълженията си по този договор, са били
така неблагоприятни, както ги описват свидетелите В. А. и Р. А.а, то Г. С. още приживе
щеше да предяви иск за развалянето му. Поради всички тези съображения първостепенният
съд намира, че следва да дискредитира свидетелските показания на В. А. и Р. А.а и вместо
това да се довери на показанията на свидетелите Д. Х. П.-., Д.С.Д и Н.Я. Б.. Последните
свидетелски показания, за разлика от предходните, възпроизвеждат предимно
непосредствени впечатления на свидетелите. Нещо повече. Те се подкрепят от
многобройните писмени доказателства, представени от ответниците: стокови разписки,
гаранционни карти и касови бонове, които удостоверяват, че са извършени от ответниците
подобрения в апартамента. Също така приложените към единия от отговорите на исковата
молба карта за кръводаряване, рецептурна книжка, амбулаторен лист и резултати от
лабораторни изследвания показват, че ответниците не са били дезинтересирани от
здравословното състояние на Г. С.. Гласните свидетелските показания на Д. Х. П. - Ш.
удостоверяват, че Г. С. в действителност е бил в добро състояние преди да се разболее от
Ковид - 19, противно на това, което се твърди в исковата молба по насрещния иск.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд направи следните
правни изводи.
С договора за издръжка и гледане едно лице прехвърля или обещава да прехвърли на
друго лице някакво имущество, срещу което приобретателят поема задължението да гледа и
издържа прехвърлителя и/или друго лице до края на живота му. Имуществото, което се
прехвърля, може да бъде както движимо, така и недвижимо, но по-често срещана в
практиката хипотеза е приобретателят да получи недвижим имот срещу задължението да
издържа и гледа. Възможно е, също така, да се прехвърли идеална част от вещ, а не цялата
вещ.
По правната си характеристика този вид договор е ненаименован, тъй като в
особената част на ЗЗД не се съдържа изрична негова уредба. Възможността за сключването
му произтича от свободата на договарянето и страните свободно определят съдържанието му
(чл. 9, ал. 1 ЗЗД). В конкретния случай задължението на ответницата – приобретател към
прехвърлителя е било „да поеме гледането и издръжката на Г. Й. С., като му осигури
нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив”. Тъй като
законодателството ни не съдържа уредба на подобен вид съглашение, за него се прилагат
някои от правилата на друг сходен договор – покупко-продажбата. Разликата с продажбата
по чл. 183 и сл. ЗЗД е, че при договора за издръжка и гледане насрещното задължение на
приобретателя не се заключава в заплащане на определена сума пари (цена) срещу
прехвърления имот, а в грижите, които трябва да положи за контрахента си за определен
период от време или до края на живота му (Кожухаров, А., ,,Облигационно право - отделни
видове облигационни отношения”, 1996 г., стр. 134). Поради сходните белези на тези два
договора по отношение на ненаименованото съглашение ще намерят приложение правилата
за отговорност при евикция и за недостатъци на вещта. Договорът за издръжка и гледане
следва да бъде ясно разграничаван от договора за дарение. Освен очевидното различие, че
единият договор е наименован, а другият – ненаименован, договорът за издръжка и гледане
освен това е възмезден, докато договорът за дарение е безвъзмезден. Съответно и законът
разграничава способите за прекратяване на облигационната връзка, като в чл. 227 ЗЗД се
говори за отмяна на дарението, докато в чл. 87 ЗЗД, който важи за всички договори без
специална уредба, следователно и за договора за издръжка и гледане, се говори за
разваляне на договора. Затова и първостепенният съд намери за неправилна дадената от
ищеца правна квалификация на иска му по чл. 227 ЗЗД и вместо това с доклада по делото
даде правилната правна квалификация на предявения иск.
7
В съвременния си вид договорът за издръжка и гледане може да се разглежда като
комбинация на две, съществували някога, института на правото – на един легален институт и
на един обичаен институт. Легалният институт е договорът за пожизнена рента, а
обичайният е договорът за храненичеството. Рентата е бивала два вида: вечна рента, при
която се отстъпва една парична сума или един имот срещу вечното задължение (тоест
преминаващо и по отношение на наследниците) за периодично плащане и другият вид –
пожизнена рента, при която се прехвърля един имот или се плаща една сума пари отново
срещу периодични плащания към рентиера, но тази рента е обвързана с живота на рентиера
и се прекратява след неговата смърт. Обичайният институт, който е първообраз на днешния
договор за издръжка и гледане, е храненичеството. При него заможни бездетни семейства
или семейства, които са имали само сгодени дъщери, са приемали храненици, които да ги
гледат в старините им, да поемат занаята им и след тяхната смърт да ги наследят. Приживе,
храненикът не получава нищо, но след смъртта наследява благодетелите си.
Целта, която днешният договор за издръжка и гледане преследва, е да се удовлетворят
два насрещни интереса: този на прехвърлителя да получи гаранция, че ще бъде подсигурен
битово, имуществено и емоционално до края на живота си, а за този, който поема
задължението за гледане и издръжка, това е един способ, един шанс да се сдобие с
имущество, с което той по друг начин не може да се сдобие.
По отношение на договора, сключен между ответницата в настоящото производство и
Г. С., в нотариалния акт не е посочено, че поетото задължение за издръжка и гледане следва
да се изпълнява лично от приобретателката. Ако тя все пак престира в лично качество, това
договорно задължение на ответницата трябва да бъде изпълнявано с грижата на добрия
стопанин (чл. 63, ал. 2 ЗЗД). Изпълнението следва да е точно в количествено, качествено и
времево отношение. По естеството си нейното задължение за гледане и издържане е трайно
(гледане) или периодично (издръжка) и неотложно. Освен всичко останало съдът държи
сметка, че надлежното изпълнение на това задължение е свързано и с редица „нравствено-
етични и социално-битови изисквания“ (Тълкувателно решение № 96 от 28.VI.1966 г. по гр.
дело № 65/66 г., ОСГК на ВС). Следва да се отчита също така, че с поемането на това
задължение ответницата е поела също така и риска от внезапното влошаване на
здравословното състояние на прехвърлителя и произтичащото от него увеличение на
гледането и издръжката (П.В., „Договор за гледане и издръжка“, 2000, стр. 64 – 65). Това
обстоятелство също придава алеаторен характер на договора наред с продължителността на
изпълнението на задължението. По същество съглашението за прехвърляне на имущество
срещу издръжка и гледане е договор на шанса, тъй като към момента на сключването му не е
ясно за никоя от страните коя от тях ще получи по-голяма облага от така сключената сделка
– идеята на алеаторността е, че страните съзнателно подчиняват на една външна случайност
коя от тях ще има по-голяма изгода от договора. В случая не е ясно дали прехвърлените
движими/недвижими вещи ще донесат на новия приобретател материална изгода,
надвишаваща многократно престираното по договора или предоставените грижи и
издръжка.
При виновно неизпълнение на задължението за гледане и издръжка прехвърлителят
има право да иска развалянето му. Възможно ли е обаче след смъртта на прехвърлителя това
право да бъде наследено, както в разглеждания случай ищецът иска развалянето на договора
в качеството си на наследник на починалия Г. С.? Отговорът е положителен. В случай, че
неизпълнението възникне приживе на прехвърлителя, неговите наследници могат да искат
разваляне на договора, съобразно размера на субективните им права, произтичащи от
наследяването - т. 3 на Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК на ВС.
Местоизпълнението на задължението не е уредено от договора за гледане и издръжка,
но то се определя от естеството на задължението – там, където живее прехвърлителят. От
събраните по делото доказателства се установи, че Г. С. е живеел в едно домакинство с
8
приобретателката и нейния съпруг повече от 20 години. При това положение ответницата е
следвало да изпълнява гледането и издръжката именно в апартамента, в който е
съжителствата с Г. С.. Установява се, също така, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че за периода от сключването на договора през 2003 г. до смъртта на
прехвърлителя през 2021 г. ответницата е престирала, като е заплащала битови и комунални
разходи за апартамента, грижела се е за чистотата на жилището, осигурявала е уютна среда
на прехвърлителя, като го е приобщавала към всяко приятелско или семейно събиране (по
сведения на св. Б.). Тоест е изпълнявала както задължението си да гледа (натуралната
престация, която се свързва с ежедневни битови грижи и емоционалната подкрепа за
прехвърлителя), така и задължението да издържа (което има финансово измерение -
заплащала е комуналните разходи за апартамента, в който е живеел и прехвърлителят). След
като Г. С. се е разболял от Ковид - 19, гледането и издръжката са продължили в Пета градска
болница, където болният е бил хоспитализиран. Това се подкрепя и от представената карта за
кръводаряване. Приобретателката и нейният съпруг са намерили донор за преливане на
болния на кръвна плазма, така че Г. С. да се възстанови от тежкия вирус. След влошаване на
здравословното състояние на прехвърлителя изпълнението на задължението за гледане и
издръжка се е променило и съществен елемент от него са станали по-завишените грижи, от
които има нужда болният - предписаното от медици лечение, необходимо лекарско
наблюдение, консултации със специалисти и т.н.
Не бяха събрани категорични доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че
единствено той и неговият баща са полагали грижи за Г. С. - че само те са го водили “по
болници”. Личната лекарка на ищеца и неговите баща и дядо свидетелства, че К. и В. А.и са
се интересували от състоянието на техния роднина, понякога са идвали заедно на
профилактични прегледи, но това не изключва грижата, която ответниците също са
полагали, за да следят здравословното състояние на Г. С.. Последните са представили
достатъчно доказателства, че не са се дезинтересирали от това в какво здраве е техният баща
и свекър. Но въпросът, който се изследва в настоящото дело, е дали ответницата П. К. е
гледала Г. С., като се е грижела за здравословното му състояние. Дори и ищецът и В. А.
също да са полагали грижи за здравословното състояние на Г. С., те са сторили това във
връзка с изпълнението на определение нравствени задължения, които са имали към него като
роднини. Това изпълнение на техни нравствени задължения няма отношение към въпроса
дали ответницата П. К. е изпълнявала нейното юридическо задължение да се грижи за Г. С..
Тук следва отново да се напомни, че от показанията на личния лекар на Г. С. се установи, че
до заболяването от Ковид-19 Г. С. е бил в добро здравословно състояние, при което
ответницата П. К. не е следвала да полага особени грижи за него, съответно воденето на Г. С.
„по болници“ от ищеца и свидетеля В. А. е било излишно.
Не бяха събрани категорични доказателства, от които да се установява, че П. и Г. К.и
са имали твърдяното от ищеца грубо и пренебрежително отношение към Г. С., (че
ответниците не искали да живеят в едно домакинство с роднината си, че го гонили, карали
го да се храни в отделна стая, да ползва отделна мивка, да излиза рано сутрин под страх, че
иначе ще предизвика скандал). Оттук не може да се приеме, че ответницата е нарушила
„нравствено-етичните и социално-битови изисквания“, съпътстващи изпълнението на
задължението й за гледане и издръжка. Точно обратното, от свидетелските показания се
установява, че Г. С. е бил част от съвместния семеен живот и е получавал дължимото му се
уважение и грижа. Става ясно, че прехвърлителят по договора за гледане и издръжка е бил
винаги спретнат, поддържан, не е бил лишен от социалните си контакти - ходил е на танцови
забави и по екскурзии. Недоказани останаха и твърденията на ищеца, че ответниците са
,,карали” да се изнесе от процесния апартамент и да отиде ,,в старческо заведение”. Макар
и св. А. да излага доводи за намерена визитка на дом за стари хора в чантата на Г. С., това
обстоятелство няма достатъчна доказателствена тежест и не може да послужи като индиция
за подобно намерение у ответниците да изпратят своя роднина в дом за възрастни.
9
По всички изложени съображения първостепенният съд приема, че ответницата е
изпълнявала точно задълженията си съобразно уговореното в договора за прехвърлянето на
идеални части от недвижимия имот срещу задължението за гледане и издръжка. Щом тя е
изпълнявала задълженията си, то предявеният иск за развалянето на договора е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Разноски. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдът следва да
присъди на ответниците сторените от тях разноски, които представляват адвокатско
възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба и за процесуално
представителство в първоинстанционното производство в размер на 3 800 лева (стр. 230 по
делото). Ищецът не е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, а дори и да
беше направил такова, делото се отличава с фактическа сложност, която обуславя адвокатско
възнаграждение над минималния размер.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите на ищеца К. В. А., ЕГН ., срещу ответниците П. Ц. К., ЕГН
********** и Г. А. К., ЕГН **********, за развалянето на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 01.12.2003 г., обективиран в
нотариален акт № 26, том III, рег. № 25 870, дело № 345/2003 г., по описа нотариус Р.Р. с
ареал на действие Софийския районен съд и вписана под номер 104 в регистъра на
Нотариалната камара за 2019 г., по силата на който Г. Й. С. е прехвърлил в полза на
ответницата П. Ц. К. 2/6 идеални части от правото на собственост върху апартамент .,
находящ се в ..
ОСЪЖДА ищеца К. В. А., ЕГН ., да заплати в полза на ответницата П. Ц. К., ЕГН
**********, сумата 1 900 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ищеца К. В. А., ЕГН ., да заплати в полза на ответника Г. А. К., ЕГН
********** сумата 1 900 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10