Решение по дело №219/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20207220700219
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 43

 

гр. Сливен, 26. 02. 2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

             

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 219 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба, подадена от Н.М.Д. с ЕГН: **********,***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-02002019005986-091-001 от 24.02.2020 г.,  издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – Бургас, потвърден с Решение № 89 от 14.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

            В жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваният РА е процесуално и материално незаконосъобразен и необоснован. Излага съображения, че: ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия, която е издадена от некомпетентен орган, като при издаването на заповедта са нарушени разпоредбите на чл. 112, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК; ревизионният доклад и ревизионният акт не са подписани валидно с квалифицирани електронни подписи; в ревизионното производство не са спазени сроковете по издаване на различните актове; съставените в хода на ревизионното производство актове не съдържат всички необходими реквизити, съгласно изискванията на ДОПК; предхождащата ревизия проверка е непълна; органите по приходите неправилно са извели извод, че доставките по проверяваните фактури не са реални; представени са задължителните счетоводни и съпътстващи документи, доказващи реалното предаване на стоката, и осчетоводяване на доставките в счетоводството на дружеството, както и приемо-предавателни протоколи и стокови разписки по доставките, и документи за плащане по банков път или в брой по всички фактури; незаконосъобразно органите по приходите са приели, че липсва реалност на доставките между жалбоподателя и неговите доставчици. Моли обжалваният РА да бъде отменен като незаконосъобразен.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се  представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваният РА е законосъобразен, констатациите в него не са опровергани от доказателствата, събрани в ревизионното производство и допълнително събраните такива, поради което правилно е отказан данъчният кредит в размера, посочен в РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с материалния интерес по делото.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На Н.М.Д. е извършена ревизия с обхват задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 30.10.2017 г. до 31.08.2019 г. През ревизирания период Н.М.Д. е регистриран з. п. и извършва дейности по р. и ж..

Със Заповед № РД-3 от 02.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП– Бургас, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, са определени органите по приходите, които за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. са оправомощени да издават заповеди за възлагане на ревизии. Сред оправомощените органи по приходите е Н. К. Ж. – Н. на С. „Р.“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас.

Извършената на Н.М.Д. ревизия за установяване на задължения за ДДС за периода от 30.10.2017 г. до 31.08.2019 г. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02002019005986-020-001 от 11.09.2019 г., издадена от Началника на Сектор „Р.“ при ТД на НАП Бургас Н. К. Ж., изменена със Заповед за изменение /ЗИ/ на ЗВР № 02002019005986-020-002 от 05.12.2019 г., издадена от Началника на Сектор „Р.“ при ТД на НАП Бургас Н. К. Ж.. ЗВР и ЗИ на ЗВР са подписани с електронен подпис. С горепосочената ЗВР е възложено ревизията да бъде извършена от Й. Р. В. – гл. и. по п. /ръководител на ревизията/, и Р. Д. В.-С. – гл. и. по п.. ЗВР е връчена на Н.М.Д. на 18.09.2019 г. по електронен път. Заповедта за изменение на ЗВР, с която първоначалният тримесечен срок за извършване на ревизията е продължен до 17.01.2020 г., е връчена на Н.М.Д. на 14.01.2020 г. по електронен път.

Възложената ревизия е извършена от определените с горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02002019005986-092-001 от 30.01.2020 г., с който въз основа на установените при ревизията факти и обстоятелства и в резултат на извършените действия и направените изводи, е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 30.01.2020 г. РД е подписан с електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на Н.Д. на 31.01.2020 г. по електронен път.

Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-02002019005986-091-001 от 24.02.2020 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. РА е издаден от: Н. К. Ж. на длъжност Началник сектор, в качеството на възложил ревизията, и Й. Р. В. на длъжност гл. и. по п., в качеството на ръководител на ревизията. РА е подписан с електронни подписи от издателите си. РА е връчен на Н.Д. на 04.03.2020 г. по електронен път. С РА за данъчните периоди от 01.06.2018 г. до 31.07.2019 г. са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на главница 14 161,99 лева и лихви за забава 1 663,71 лева, изчислени към 24.02.2020 г., произтичащи от отказано право на данъчен кредит на Н.М.Д. по фактури, издадени от: „Р. Строй“ ЕООД, „В. Транс 2015“ ЕООД, „Б. 09“ ЕООД, „Велком 66“ ЕООД, „Строй Трейд 01“ ЕООД и „Ауто Трейд 02“ ЕООД. От органите по приходите е прието, че: в хода на ревизионното производство не са събрани доказателства за реалност на доставките по фактурите; от доставчиците не са представени доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки на фактурираните стоки, отговарящи на изискванията на счетоводното и данъчното законодателство; липсата на доставки на стоки/материали по фактурите предопределя невъзможността, както за възникване на данъчно събитие, така и за определяне датата на възникване на такова, поради което за Н. М. Д. не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС; начисляването на данък при липса на реални доставки на стоки е неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит.

РА е обжалван от Н. М. Д. по административен ред. С Решение № 89 от 14.05. 2020 г., издадено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, обжалваният РА е потвърден. Решаващият орган е анализирал събраните в ревизионното производство доказателства; направил е изводи, че не е установено действително осъществяване на стопанските операции по процесните фактури и че правилно органите по приходите са приели, че: „Р. Строй“ ЕООД, „В. Транс 2015“ ЕООД, „Б. 09“ ЕООД, „Велком 66“ ЕООД, „Строй Трейд 01“ ЕООД и „Ауто Трейд 02“ ЕООД не са доставчици по смисъла па чл. 11, ал. 1 от ЗДДС на стоките и услугите, предмет на издадените от тях фактури, и не са възникнали данъчни събития по смисъла на чл. 25 от ЗДДС; счел е, че органите по приходите правилно, на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 25 от ЗДДС, са отказали право на приспадане на данъчен кредит. Решението е връчено на Н.Д. на 15.05.2020 г. по електронен път. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез изпращане по пощата и е входирана в деловодството на административния орган на 27.05.2020 г.

Процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи, което се установява от приложените по преписката документи на хартиен и електронен носител, включително и от извършената от съда в присъствието на страните проверка на съответните електронни файлове, съдържащи се в приложения по делото оптичен носител.

От документите по административната преписка документи е видно, че при извършени насрещни проверки на доставчиците по процесните фактури, както следва: фактура № **********/28.06.2018 г., издадена от „Р. Строй“ ЕООД; фактури № **********/12.07.2018 г., № **********/16.07.2018 г., № **********/13.08.2018 г. и № **********/20.08.2018 г., издадени от „В. Транс 2015“ ЕООД; фактура № **********/21.09.2018 г., издадена от „Б. 09“ ЕООД; фактура № 100123/22.11.2018 г., издадена от „Велком 66“ ЕООД; фактури № **********/10.04.2018 г., № *********/15.04.2019 г., № *********/16.05.2019 г. и № **********/21.05.2019 г., издадени от „Ауто Трейд 02“ ЕООД; и фактури № **********/25.02.2019 г., № **********/28.06.2019 г., № **********/22.07.2019 г. и № **********/26.07.2019 г., издадени от „Строй Трейд 01“ ЕООД, липсват представени документи за наличие на кадрова, техническа и материална обезпеченост на посочените доставчици за производство на фактурираните фуражи и търговия със строителни материали, както и за извършване на транспортни услуги; липсват и представени счетоводни регистри, които да доказват начисляване на ДДС по фактурите, в които са вписани като доставчици. Фактурите не са придружени със съпътстващи документи /стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, договори, сертификати и спецификации/. Относно фактурираните доставки, липсват документи за мястото на предаване на стоките, начина на заявяване, за чия сметка ще е транспортирането им и от кого.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И. с в. и. о., с. с. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице дава заключение, че: процесните доставки са документирани единствено с данъчен документ – фактура; реквизитите на съставените фактури отговарят на изискванията на ЗДДС и на Закона за счетоводството /ЗС/, но във фактурите липсва място на действителното предаване на стоките, няма и данни за лицето предало стоките; в част от фактурите, в които е посочена сделка „Извършена транспортна услуга“ и нейната стойност, няма данни за начална и крайна точка на транспорта, за изминатите километри, транспортното средство и неговия водач, както и няма съставена товарителница за извършения транспорт; във всички процесни фактури е отбелязан начин на разплащане в брой; към фактурите са прикрепени фискални касови бележки, издадени от ЕКАФП; към фактурите, издадени от „Ауто Трейд 02“ ЕООД са прикрепени касови бележки, издадени от ЕКАФП, регистриран на „Строй трейд 01“ ЕООД; фискалните касови бележки, прикрепени към фактурите, издадени от „В. Транс 2015“ ЕООД, са издадени от два ЕКАФП, чиито номера и номера на фискалната памет не съвпадат с тези на устройството, регистрирано в НАП от дружеството; фискалните касови бележки, прикрепени към фактурата, издадена от „Б. 09“ ЕООД, е издадена от ЕКАФП, чийто номер и номер на фискалната памет не съвпадат с тези на устройствата, регистрирани в НАП от дружеството; за разплащанията, постъпването и излизането на парични средства от касата липсват други първични счетоводни документи - разписка, квитанция, приходен или разходен касов ордер; липсват представени документи относно материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките по процесните фактури; главниците по определените задължения са математически вярно определени; има различия в изчислените лихви по акта, които се дължат на различия при закръгляне и технически грешки; общият размер на лихвите за просрочие, изчислени към датата на издаване на РА, е 1539,53 лева.

В хода на съдебното дирене са събрани и показания на свидетеля К. Г. Д. /с. на ж./, според които: оферти за фуражите са търсили в интернет; осъществявали са кореспонденция с доставчиците по интернет; транспортът на стоките е бил за сметка на доставчиците; фуражите били доставяни в стопанството им, а плащането е ставало в брой; не са имали координати на доставчиците, не са контактували с представители на фирмите, а само със съответния шофьор; фуражите, които са поръчвали, не са имали сертификати.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК                          преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и след изчерпване на процедурата по обжалване на РА по административен ред.

Разгледана по същество, жалбата е основателна само в частта относно размера на определените лихви за забава.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Възраженията на жалбоподателя за нарушение на  разпоредбите на чл. 112, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, за неподписани валидно с квалифицирани електронни подписи актове по възлагане и провеждане на ревизионното производство, за неспазване на определени в ДОПК срокове, са неоснователни.

Обжалваният РА е издаден от компетентни органи. Издателите на РА са оправомощени органи и са в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Същите са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на РА и РА е подписан от лицата, които са посочени като негови издатели. РА е издаден в писмена форма и има изискуемото от чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК, неразделна част от РА е съставеният, на основание чл. 117 от ДОПК, РД. При издаване на РА са спазени процесуалноправните разпоредби на ДОПК. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия, издадена от орган по приходите, определен от Директора на ТД на НАП – Бургас, съобразно изискването на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в указаните от ДОПК срокове. Издателите на ЗВР, на ЗИ на ЗВР и на РД са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, ЗИ на ЗВР и РД са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. В хода на ревизията са установени всички релевантни за спора факти.

Ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон в частта относно определените главни задължения по ЗДДС и в частта относно определените лихви за просрочие  до размера на лихвите, изчислен от вещото лице.

От събраните по делото доказателства, включително и от неоспореното от страните заключение на вещото лице, е установено по несъмнен начин, че определените с РА главни задължения на Н. М. Д. са установени законосъобразно по вид и размер. Изводите на органите по приходите съответстват на разпоредбите на материалния закон, като правилно е прието, че жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

По своята същност, правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, правните последици от който могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи, като задължителна материалноправна предпоставка е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока и/или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. Изводът за наличие или липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност. Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Изискването за наличие на облагаема доставка като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, предвидено в чл. 167 и чл. 63 от Шеста директива, е транспонирано с разпоредбите на чл. 25, чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

За законосъобразното упражняване на правото на получателя по една облагаема доставка на стоки, е необходимо да се извърши проверка преди всичко на фактите относно предаване, транспортиране и получаване на стоката между страните по доставката, въз основа на която да се направи извод дали стоките реално са преминали от владение на доставчика във владение на получателя. По отношение на услугите, е необходимо по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител.

Основният спорен въпрос между страните е дали процесните фактури документират действително извършени доставки.  В тази връзка съдът счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че по делото е установено, че доставките по процесните фактури са реални. Липсват  документи, от които да се направи обоснован извод за реално осъществени облагаеми доставки. От обстоятелството, че на жалбоподателя са издадени фактури с указан начин на плащане в брой, не следва еднозначно, че фактурите доказват отразените в тях доставки. За установяване действителността на доставките, следва да са налице проследими данни за осъществяването им. Освен фактурите, следва да бъдат представени и други първични и вторични счетоводни документи и книжа, от които да се удостовери, че съответната стока е реално доставена и собствеността върху нея е действително прехвърлена, съответно че фактурираната услуга е действително извършена от посоченото във фактурата лице. Както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното дирене, не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни документи - товарителници, пътни листи, експедиционни бележки, сертификати за качество, от които документи да се удостовери начина на приемане и предаване на стоките, от кого, на коя дата, в какво направление и с какво транспортно средство са транспортирани вписаните във фактурите стоки, съответно какъв е адресът на обектите, от където са натоварени и разтоварени стоките, както и какви са количествените и качествените им характеристики. От заключението на вещото лице е установено, че по прикрепените към фактурите фискални касови бележки има редица несъответствия: наличие на касови бележки, издадени от ЕКАФП, регистриран на лице, различно от съответния доставчик, както и наличие на  касови бележки, издадени от ЕКАФП, чиито номера и номера на фискалната памет не съвпадат с тези на устройството, регистрирано в НАП от дружеството. При тези установявания и при липсата на други документи за плащане на фактурираните доставки - разписка, квитанция, приходен или разходен касов ордер, следва да се направи извод, че представените фискални бонове не отразяват реално извършено плащане по фактурите, към които са приложени.

С оглед на изложеното и въз основа на установените факти, съдът счита, че правилно от органите по приходите е обоснован извод, че процесните фактури не отразяват действително осъществени стопански операции. Тези изводи не се променят от събраните свидетелски показания, които освен, че се преценяват като заинтересовани в полза на жалбоподателя, не могат да обосноват неговата защитна теза, тъй като са лишени от конкретика.

Правилно е прието от органите по приходите, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че фактурираните доставки са осъществени. В случая, налице са данни за издаване на фактури, зад които не стоят реални стопански операции. Фактурата сама по себе си не е данъчно събитие, а частен документ, от който ревизираното лице черпи изгодни за себе си правни последици- формирането на данъчен кредит. За да е налице право на данъчен кредит, е необходимо преди всичко страните по доставката да притежават и да представят всички документи, доказващи нейната реалност, а не единствено наличието на фактура, отговаряща на формалните изисквания на чл. 114 от ЗДДС.

От естеството на ДДС като косвен данък следва, че данъчният кредит произтича не от издадената от доставчика фактура, а от извършената от него доставка. От така възприетото разбиране следва, че подлежащият на приспадане от получателя ДДС като данъчен кредит е именно данъкът, начислен и дължим от доставчика, при това само когато този ДДС е начислен правомерно. Претенцията за данъчен кредит на жалбоподателя, когато тя произтича от неизвършени доставки, противоречи на самата логика на облагането с косвения данък. При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, задължение на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. В този смисъл е и практиката на СЕС, решения по дела С-342/87 и С-454/98, т. 53. От жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборят констатациите на органите по приходите и направените изводи.

По изложените съображения и на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 25 от ЗДДС, законосъобразно от органите по приходите е отказано право на приспадане на данъчен кредит в посочените в РА размери по процесните фактури.

Относно определените с РА задължения за лихви за просрочие, от неоспореното от страните заключение на вещото лице е установено, че общият размер на лихвите за просрочие, изчислени към датата на издаване на РА, е 1539,53 лева. Следователно, за определените с РА задължения за лихва над посочения размер, а именно за разликата над 1 539,53 лева до 1 663,71 лева, РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен в тази част.

По изложените съображения, жалбата срещу РА в частта, с която са определени задължения за лихва над 1 539,53 лева до 1 663,71 лева, е основателна и РА в тази част следва да бъде отменен.

Във всички останали части РА е законосъобразен, а подадената срещу него в тези части жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е частично основателна. Претендираните и действително направени от жалбоподателя разноски по делото са в размер на 410 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, и 400 лева – внесен депозит за вещо лице. По делото липсват доказателства за размера на договорено и платено за настоящото съдебно производство адвокатско възнаграждение, тъй като в представеното адвокатско пълномощно е посочена общо договорена сума за представителство пред НАП, Административен съд Сливен и ВАС. Съразмерно на уважената част от жалбата, претенцията е основателна в размер на 3,20 лева /124,18 : 15 825,70 = 0,0078 х 410 = 3,20/.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е частично основателна. Съобразно материалния интерес, размерът на юрисконсултското възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, е 1 004,77 лева. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна в размер на 996,83 лева /15 701,52 : 15 825,70 = 0,9921 х 1 004,77 = 996,83/.

Следователно по компенсация жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП разноски по делото в размер на 993,63 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02002019005986-091-001 от 24.02.2020 г.,  издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Бургас, потвърден с Решение № 89 от 14.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА, с която на Н.М.Д. с ЕГН: **********, за данъчните периоди от 01.06.2018 г. до 31.07.2019 г., са установени задължения за лихви за просрочие в общ размер над 1 539,53 лева до 1 663,71 лева.

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.Д. с ЕГН: **********,***, подадена против Ревизионен акт № Р-02002019005986-091-001 от 24.02.2020 г.,  издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Бургас, потвърден с Решение № 89 от 14.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА, с която на Н.М.Д. с ЕГН: **********, за данъчните периоди от 01.06.2018 г. до 31.07.2019 г., са установени задължения по ЗДДС в размер на главница 14 161,99 лева и лихви за просрочие 1 539,53 лева.

ОСЪЖДА Н.М.Д. с ЕГН: **********,***, да заплати на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 993,63 /деветстотин деветдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ лева, определени след компенсация.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: