Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011 20.06.2023 година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети състав
на ………….….тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета
година
в публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря……………Ж. Д. ……….………….….
като разгледа докладваното от съдия
Петкова…..……..……………………..
Въззивно гражданско дело …………….№ 543 по описа за
2020 година...…,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХХ,
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 61 от 31.01.2020 г.,
постановено по гр.дело № 1058 / 2019 г. по описа на Районен съд – Свиленград, ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР - гр.София е
осъден да заплати на Б.П.М. сумата от 1709,28
лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.09.2016 г. до 16.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 16.09.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 202,61 лева - обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 16.09.2019 г., както и сумата от 380 лв. –
разноски по делото. Ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – Свиленград
сумата от 118,38 лева – държавна такса и 100 лева – възнаграждение за вещо
лице.
Недоволни от така постановеното решение
са останали от Главна дирекция
„Гранична полиция" при МВР, които подават въззивна жалба. Излагат
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение, обосновани с липсата на законово основание за преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1. 143 по отношение на държавните служители в
МВР. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба.
Пред въззивния съд не са направени доказателствени
искания.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по
делото доказателства и извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема
за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът е надлежно активно
легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против
постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици
в правната му сфера чрез уважаване на обективно съединените искове по исковата
молба. Обхвата на въззивното производство е очертан от изложеното във
въззивната жалба. В тази насока оплакванията на въззивника са изцяло относно
неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост. Не
се излагат доводи относно валидността или допустимостта на решението. Пороци в
подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната
инстанция. Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно
изискванията на производствените правила, която обвързва страните и въззивния
съд.
По
делото няма спор относно правнорелевантните факти, свързани с обстоятелството,
че през исковия период между страните е
съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността си на 24-часов
сменен режим. За исковия период от време, а именно: от 16.09.2016 г. до
16.09.2019 г. на ищеца, за отработените часове нощен труд е заплатено
възнаграждение в размер на 0,25лв./ч., съгласно Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.179
ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР. Съгласно посочената заповед за всеки отработен нощен
час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните служители се
заплаща нощен труд в размер на 0,25лв.
От приетото в първоинстанционното
производство експертно заключение, което съдът възприема като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява
продължителността на положения от ищеца нощен труд.
Въведеният спор във въззивното
производство е изцяло правен и се свежда до въпроса подлежи ли на
преизчисляване с коефициент 1. 143 лв. положения и в случая уточнен нощен труд
от работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на
работното време.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните служители
в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд (ал.
5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (ал. 6).
Според чл. 187 а, ал. 4 ЗМВР, редът за
полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал.
7, се регламентира с наредбата по чл. 187, ал.
9. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. (ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/ 11.07.2016 г. по адм. д. №
5450/ 2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е
отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която
постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От
изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна
уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при
сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с
отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016
г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016
г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред
на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния.
За да преизчисли положения от ищеца
нощен труд, районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, според която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни
продължителността на нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното
време. Поради това тя е приложима само в случаите, когато нощното работно време
е с по – малка продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения,
при които по силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ограничението за полагане на нощен труд
до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява отделна и
самостоятелна уредба за служителите по трудови правоотношения, която
изначално е неприложима за държавните
служители в МВР, за които изрично и императивно е предвидено в специалния закон
(чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че нощният труд е до 8 часа. Възможността за
преизчисляване на нощния труд е приложима и за държавните служители в МВР, но
само в случаите, когато продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото
обстоятелство по делото не е установено, от събраните по делото доказателства.
В тази връзка съдът счита, че отработените от ищеца през исковия период нощни
смени са по 8 часа, от което следва, че поради липса на разлика в
продължителността на нощния и дневния труд положеният от него нощен труд не
подлежи на преизчисляване, както не може да се приеме, че е налице и извънреден
труд. Последният определено би бил налице ако се надхвърлят така определените
законови нормативи. В случая обаче липсват твърдения в тази насока и
доказателства, които да ги потвърждават.
Въззивната инстанция счита, че за уреждане заплащането на положения
нощен труд от държавните служители в МВР
следва да намери приложение разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗМВР,
съответно в редакциите й действащи в периода от 11.06.2016 г. - 11.06.2019 г.
Независимо от различните такива на посочената разпоредба, същата винаги
предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Такива заповеди,
действащи в исковия период от време, са съответно: Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. и Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи. Тези
административни актове предвиждат, че за всеки отработен час или част от него
между 22.00 и 06.00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25лв. Т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът на
допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че на
държавните служители в МВР се изплаща възнаграждение за положен нощен труд
между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0,25лв./ч. Поради това залегналата в
исковете теза за налична непълнота в законодателството в тази насока са изцяло
неоснователни и не намират обосновка в законодателството. Законът е ясен, има
налице действащ административен акт на оторизирания от закона орган за целия
исков период, който е задължителен, както за особената администрация в МВР,
така и за съдилищата. Този правен ред изключва недвусмислено всички други
възможни варианти за изчисления на следващото възнаграждение за нощен труд и е
единствен способ в тази насока, предвиден от закона.
В рамките на производството няма установен положен извънреден труд. За
да е налице такъв следва да се установи, че реално отработеното време за
съответния период на отчитане надвишава редовното работно време за същия
период. В случая доказателства за положен извънреден труд не са представени.
Именно поради това съдът извежда, че преобразуването на нощните работни часове
в дневни не може да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно
време, тъй като самото увеличение по този начин на броя отработени часове реално не отговаря и не съответства на
действително отработените часове.
Следва
да се има предвид и, че изложените тези за дискриминация при определяне
възнагражденията по трудови правоотношения и по служебни такива са абсолютно
несъстоятелни и непочиващи на закона. Касае се за законодателна уредба на
видове полагане работна сила, всяка с особени специфики. Тези специфики извеждат същността на различните категории
работна сила, въвеждат разлики между тях в съответствие с целите за които са
уредени от законите на Република България. Именно различията в статута на
съответните категории престация на работна сила осигуряват и изпълнението на
различните цели, изведени от закона.
Целите на особената държавна дейност, за
която работят съответните лица, определя функцията и естеството на престираната
работна сила, които се обезпечават посредством особен и различен статут на
съответните служители.
Подхода на законодателя е да извежда
особени уредби за определени сфери на дейност на държавата и за работещите в
тях, които се различават помежду си от една страна, а от друга - са съвсем
различни от тези по трудово правоотношение. Обект на такова специфично уреждане
е налице при служителите в сферата на отбраната, на магистратите по ЗСВ,по ЗМВР
и т.н.
Статута на държавните служители по ЗМВР
също е специфично уреден. Чл.142 ал.I от ЗМВР извежда
три категории работещи - по трудово правоотношение - т.3 ,служебно
правоотношение по общия закон за държавната служба - т.2 и особените държавни
служители по т.1, чийто статут е уреден само със ЗМВР. Тези три категории лица
неслучайно са обект на диференциране от самия закон, тъй като изпълняват
различни функции, които не могат да се смесват. Ищецът по делото се вмества в престирането на труд в режима на
т.3 от текста.
Очевидно е, че
държавните служители имат уредени законово привилегии в сравнение с тези по
трудово правоотношение - напр. цялостното
осигуряване е за сметка на бюджета, по-дълги отпуски, минимален
праг на възнаграждение, по високи размери на обезщетения при прекратяване на
правоотношението, но имат и ограничения - напр.
не могат да работят по друго правоотношение и т.н., които
предимства и ограничения са корелативни на особените функции, които
те изпълняват за осъществяване на определени държавни дейности, които
изключват приложение на трудовото законодателство. Ето защо не може да се
извлече извод за дискриминация между
трудовите правоотношения и различните видове служебни правоотношения, в
частност и при определяне на възнаграждения, вкл. и това за нощен труд. Всъщност
тук е налице изпълнение на законовия диференциран подход към тези различни
видове престации на работна сила. Ако се възприеме тезата за дискриминация,
служителите по трудово правоотношение най-вероятно са крайно дискриминирани
поради липсващото държавно поемане на осигуровките им, поради по-малкия размер
на отпуск, липсата на долен праг на възнаграждение, получаване на по-високи
обезщетения и т.н. Следва да се изхожда от целта на законовата уредба при тези
статути - по служебно правоотношение може да се работи само за държавата в
строго определени сфери, докато по трудово правоотношение може и за държавата,
за общините, за търговец и т.н. Поради това са налице и спецификите в статута
за всички тези отделни сфери на полагане на труд, което изключва конкуренция между тях или механично прехвърляне
на права без законова основа. Виждането за наличие на празнота в уредбата или на дискриминация противоречи
на закона. Прилагането им би предизвикало заобикалянето на самия закон, тъй
като би довело до обезмисляне на така изведените строго различни форми на
престиране на работна сила и до недопустимо от закона размиване между тях,
което би осуетило и изпълнението на особените цели на държавата, за които
същите са създадени. Поради това не е налице празнина или дискриминация при
определяне на възнаграждението за нощен труд.
Ето защо не са относими доводите на
ищеца относно приложението на трудовото законодателство в това за държавните
служители по чл.142 ал.I т.3 от ЗМВР,
наличието на празнини в уредбата, така и на дискриминация. В случая именно
заповедта на Министъра на вътрешните работи е единствения законов механизъм за
определяне допълнителното възнаграждение за положен нощен труд. Със същия успех
законът би могъл и да не предвиди възнаграждение за нощния труд въобще, като
част от особения статут на лицата по чл.142 ал.I
т.3 от ЗМВР.
Предвид изложеното съдът намира
предявения иск по чл.179 ал.1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР
за неоснователен, поради което, като е уважил същия районния съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него се
постанови нов по съществото на спора, с който предявеният главен иск да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като неоснователен и недоказан ще следва
да се отхвърли и предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, предвид
акцесорния му характер и обусловеността на този иск от уважаването на главния
иск.
В подкрепа на изложените по-горе доводи
за неоснователност на предявените искове е и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 год. на ВКС по т.д. №
1/2020 г., ОСГК, с което се приема, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
С оглед изхода на делото, обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта на разноските, като ищецът следва да
заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 а, ал. 3 от Наредбата
за заплащането на правната помощ на въззивника с процесуалното качество
на ответник при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд - Главна
дирекция „Гранична полиция” при МВР направените по делото разноски за
юрисконсулт в размер на 100 лева – общо за двете инстанции, както и заплатената
държавна такса за въззивно обжалване от 59,19
лева.
Водим от изложеното и на основание
чл.271 от ГПК, Окръжен съд-Хасково
Р е ш и:
ОТМЕНЯ Решение № 61 от
31.01.2020 г., постановено по гр.дело № 1058/2019 година по описа на Районен
съд – Свиленград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.П.М. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – ***** – адвокат С.П.М. против
Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес
на управление - гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, искове за
сумата от 1709,28 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.09.2016 г. до 16.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 16.09.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, и за сумата от 202,61 лева - обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 16.09.2019 година.
ОСЪЖДА Б.П.М. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване
– **** – адвокат С.П.М. да заплати
на Главна Дирекция „Гранична
полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Княгиня
Мария Луиза“ № 46, сумата в
размер на 159,19 лева, от които 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт – общо
за двете инстанции и 59,19 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: