Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.
Провадия, 04.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на седми март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1128 по описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба от Х.Р. Стефанова, ЕГН **********
срещу Д.Р.Н., ЕГН ********** и С.Н.Н. с ЕГН **********
за делба на наследство.
В
исковата молба ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на следния
недвижим имот: Дворно място, находящо се
в с. *****, общ. *****, обл. Варна, с площ 940 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот I-308, в кв. 38 по плана на
селото, ведно с построената в имота жилищна
сграда със застроена площ от 65 кв.м., ведно с прилежащото ѝ избено помещение със застроена площ от
10 кв.м., навес със застроена площ
от 20 кв.м. и второстепенна постройка
със застроена площ от 40 кв.м., при граници за дворното място: от две страни
улица, урегулиран поземлен имот II-309 и VIII-313. Процесният имот бил на общия им
наследодател Р.Н. П., техен баща, бивш жител ***, починал на 09.08.1988г. Дворното място, ведно с
построената в него жилищна сграда на два етажа: първи етаж /приземен/, състоящ
се от мазе, втори етаж, състоящ се от коридор и три стаи, лятна кухня,
представляваща стая с коридор, и стопански постройки, общият наследодател бил
придобил по наследство от неговия баща. От придобиването на имота до смъртта
си, баща на страните живял в имота и го владял заедно със тяхната майка Й. М. П.,
която е починала през 1996г. След тяхната смърт собствеността върху имота
преминала върху страните в настоящото производство. Двамата с ответника
полагали грижи за имота, съобразно своите възможности, тъй като и двамата не
живеели в с. *****. Всяка година, когато ищцата ползвала платен годишен отпуск,
се била връщала в България, отсядала в имота и се грижела за него, като
извършвала различни дейности в него - почистване, освежаване и други. Била
заплащала редовно данъците, които се начислявали върху имота. Адресната
регистрация на ищцата била в с. *****, общ. *****, Варненска област.
Възползвайки се от правната възможност за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, ответникът се бил снабдил с нот.
Акт № 89, т. III, нот.дело № 498/2014г на Служба по
вписвания гр. Провадия, като по този начин оспорвал съсобствеността, възникнала
между него и ищцата, считайки се за едноличен собственик на имота.Тъй като
страните не били в състояние доброволно да поделят съсобствения
им имот, ищцата иска постановяване на решение, с което да бъде допусната и извършена
съдебна делба на гореописания недвижим имот при следните квоти: 1/2 ид.ч. дял на Х.Р.С. и 1/2 ид.ч.
дял на Д.Р.Н. от имота. Моли и да бъде отменен нот.
Акт № 89, т. III, нот.дело № 498/2014г на Служба по вписвания
гр. Провадия.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от ответника Н..
В него тя заявява, че исковата
претенция е нередовна с оглед разпоредбата на чл.128 ал.1 т.4 ГПК, не било
посочено кой и кога е придобил правото на собственост на процесния имот. Липсвали твърдения и нямало доказателства
дали преживялата съпруга на наследодателя няма и други наследници, а тя е негов
наследник по закон. Относно претенцията за отмяна на констативния нотариален
акт, заявява, че този иск е нередовен, тъй като не е посочена цена на иска, не
е внесена държавна такса, не е конституирана ответницата като задължителен
другар. Оспорва иска за делба като неоснователен, защото праводателите
на съпругът й не са били собственици на процесния имот, а той е придобит само
от двамата ответници в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност при
владение от 1996 година и до датата на снабдяването с нотариален акт за
собственост. Ответниците изразили волята си да, че са придобили процесните имоти въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, като волятя на родителите на
съпругът й била, че къщата ще стане собственост на онзи от тях, който се грижи
приживе за тях, а това бил ответникът Н..
Ищцата
понякога гостувала в имота като гостенка, ползвала имота с тяхно знание и
съгласие, със знанието, че това е техния дом. Излага, че двамата ответници са
станали собственици на имота в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна
давност на основание чл.79 от ЗС при владени от 1996 година до датата на
депозиране на исковата молба в съда. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск, прави изменение на
размера на същия, като иска извършване на делба при квоти 5/6 ид.ч. за ищцата и 1/6 ид.ч. за
ответника. Ответниците молят за отхвърляне на предявени иск.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От
Удостоверение за наследници с изх. № 49/16.08.2016 г. изд. от кметство
село *****, обл.
Варна, удостоверение за наследници на Й. М. П.а с изх. № 94АХ/125/17.01.2018
г., изд. от Община *****, обл. Варна. се установява,
че Р.Н. П. е починал на 09.08.1988г. и е оставил за свои наследници по закон Й.
М. П.а - съпруга, починала на 13.01.1996г. и децата си Д.Р.Н. и Х.Р.С..
Наследник на Й. П.а е дъщеря й Х.С..
От
Удостоверение за сключен граждански брак издаден въз основа на акт за сключен
граждански брак от 28.11.1971 г. , изд.
от Кметство с. *****, обл. Варна се установява, че
бракът между ответниците е сключен на 28.11.1971г..
От
Копие на лична карта на Х.Р.С. и справка с вх. № № 891/14.02.2018 г. от ОАПС
при ОД на МВР Варна за задгранични пътувания на Х.Р.С. за периода 01.01.2008
г. до 03.01.2018 г. и справка с вх. № 898/14.02.2018 г. от ОАПС при ОД на МВР
Варна за задгранични пътувания на Х.Р.С. за периода 01.01.2008
г. до 24.01.2018 г. се установява, че ищцата
е с регистриран постоянен адрес *** за периода 01.01.2007г.
– 31.12.2007г. няма данни за пътувания на ищцата, през периода 2008г. – 2018г.
са регистрирани следните пътувания на ищцата: влизане в Р.България на
04.08.2009г. излизане на 14.08.2008г., влизане на 19.07.2009г., излизане на
28.07.2009г., влизане на 21.07.2012г., излизане на 30.07.2012г., влизане на
09.10.2012г..
От
Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/13.12.2016 г., изд. от
Община *****; Скица № 328/13.12.2016 г., изд. от Община ***** се установява, че
данъчната оценка на делбените имоти е в размер на
2632 лева. Границите на имота са следните: от две страни улица, урегулиран поземлен имот
II-309 и VIII-313.
От
Нотариален акт № 89, том ІІІ, дело № 498/2014 г. се установява, че Д.Н. е
признат за собственик по давностно владение на процесните недвижими имоти.
От
показанията на св.Атанасова, които съдът кредитира се установява, че познава
ищцата и брат й Д.Н.. В процесния имот до смъртта си през 1996г. е живяла
майката на ищцата. Според показанията на св.Атанасова имота не е посещаван
редовно от страните. След смъртта на Й. П.а в имота не са правени ремонти. През
период от около 2-3 години на имота е имало табела, че се продава и телефонния
номер на ответника Н.. Преди 2-3 години от имота имало извършена кражба, за
която съобщили на ответника Н.. В случаите, когато ищцата идва от Македония,
където живее постоянно в с.***** в последните 2 години отсядала в дома на нейни
роднини.
От показанията на Стойчев, които съдът кредитира се установява, че познава
ищцата и заедно са учили до 8-ми клас. Ищцата идвала по няколко пъти в
годината, св.Стойчев е виждал веднъж ответника Н.. От 2003г. св.Стойчев не е
виждал да се правят подобрения в имота. Знае, че два пъти ищцата и съпругът и
платили на хора да почистят двора. След като идвала в селото ищцата и съпругът
й спели при свои роднини. Св. Стоев е виждал синовете на ответниците и
ответницата Н. да чистят двора и да изнасят багаж. Св.Стойчев не бил виждал
обява, че къщата се продава.
От показанията на св.Ж. и Ж.а се установява, че ответниците са полагали
грижи за майката на ищцата, когато ищцата е идвала в селото е отсядала при свои
роднини. Преди смъртта на майката на ответницата ответникът Н. ходел редовно в
къщата, поддържал двора, сеел зеленчуци, събирал плодовете, ремонтирал къщата.
След смъртта на Й.П.а Н. ходел със съпругата си по рядко. Ищцата нямала ключ за
къщата, през 2016г. наела сина на св.Ж. и св.Ж.а, за да почисти двора. Всички в
селото знаели, че процесните имоти били на ответника Н..
Преди около 2 години в къщата имало извършена кражба. Ищцата живеела в
Македония, отвеника в с.Равда.
От показанията на св.К. се установява, че е посещавал процесния имот преди
смъртта на Й.П.а. Той знаел, че сина на ответниците имал леля, но не бил я
виждал. След смъртта на Й.П.а ответникът Н. не позволявал на ищцата да влиза в
имота, тъй като при нейно посещение му изчезнали инструменти. След 1999г. –
2000г. св.К. не бил чувал ищцата да е посещавала имота.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е конститутивен иск за делба на наследство по чл.69 ЗН с искане да се допусне делба на Дворно място, находящо се
в с. *****, общ. *****, обл. Варна, с площ 940 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот I-308, в кв. 38 по плана на
селото, ведно с построената в имота жилищна
сграда със застроена площ от 65 кв.м., ведно с прилежащото ѝ избено помещение със застроена площ от
10 кв.м., навес със застроена площ
от 20 кв.м. и второстепенна постройка
със застроена площ от 40 кв.м., при граници за дворното място: от две страни
улица, урегулиран поземлен имот II-309 и VIII-313 при квоти по 5/6 ид.ч. за ищцата и 1/6 ид.ч. за ответника.
Ответницата
Н. е направила възражение за придобиване на собствеността върху имота въз
основа на давностно владение упражнявано от нея и
съпругът й през периода 1996г. – до датата на подаване на исковата молба 28.11.2016г.
на основание чл.79, ал.1 от ЗС.
Основателността на предявеният иск за делба, се обосновава от наличието на възникнала
на твърдяното в исковата молба основание съсобственост между страните върху процесните имоти
– наследствено правоприемство от общия наследодател Р.Н.
П..
За основателността на
възражението на ответника Н. с правно основание чл.79 ЗС за придобиване на
спорния имот въз основа на давностно владение
упражнявано през периода 1996г. до подаване на исковата молба – 28.11.2016г. ответницата следва да докаже
упражняване на давностно владение върху гореописания
имот от нея й съпругът й, че същото е било явно, непрекъснато, необезпокоявано,
спокойно, демонстрирано пред ищеца.
По
допустимостта на иска:
Съдът намира иска за
допустим с оглед твърдението за съсобственост на спорните имоти и обекта предмет
на делба.
По
основателността на иска:
Предявеният иск е
неоснователен въз основа на следните мотиви:
Ищцата не успя да докаже,
че делбените имоти са съсобствени
между нея и ответниците, че са били собственост на общия им наследодател Р.П..
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищцата и ответника
Н. са деца на Р.П., че Й. П.а е била съпруга на П. и майка на ищцата. От
събраните гласни доказателства се установи, че в спорните имоти са живеели П. и
П.а не се установи, обаче на какво основание са живеели там, като собственици
на имота и на какво основание са придобили собствеността или като владелци на
имота и имали ли са намерение за своене и било ли е обективирано то. След като ищцата не доказа, че общия им
наследодател П. е бил собственик на процесните имоти
то те не могат да бъдат част от неговото наследство, съответно не могат да
бъдат наследени от нея и брат й. С оглед гореизложеното липсва съсобственост
между страните на твърдяното основание – наследствено правоприемство
от Р.П..
По отношение на
възражението на ответницата Н. за придобиване спорните имоти по давност съдът
го намира за основателно. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че след 1996г. ответниците са посещавали имота, макар и рядко,
почиствали са двора, изнасяли са вещи от
там, имали са ключ от имота, ответникът Н. е държал свои вещи там. Ответникът Н.
от около 1999г. – 2000г. не е позволявал на ищцата и съпругът й да посещават
имота. Ищцата явно се е съгласила с това, тъй като при посещенията си в с.*****
не е оставала да нощува в спорния имот, а при свои близки. Ответникът Н. е
сложил табела на имота, че го продава, с което също е обективирал
явно намерението си за своене на имота и че е негов
собственик. Жителите в с.Неша знаят, че спорния имот е на ответниците, поради
това след като била извършена кражбата от имота са се обадили на ответника Н..
Всичко това в своята съвкупност обосновава извода за осъществено явно,
непрекъснато, спокойно владеене, демонстрирано на ищцата от ответниците
осъществено за период от 10 години от 1996г.
до подаване на исковата молба – 28.11.2016г. и придобиване собствеността на спорните
имоти от тях в резултат на упражнено давностно
владеене.
Предвид гореизложеното
предявения иск се явява неоснователен и следа да бъде отхвърлен.
Страните не са направили
искане за присъждане на разноски, поради което съда не дължи произнасяне в тази
насока.
Ищецът на основание
чл.71, ал.1 от ГПК вр. с чл.9 от ТДТКССГПК дължи
държавна такса в размер на 50 лева, която следва да заплати по сметка на РС
Провадия.
Мотивиран от така
изложените съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Х.Р. Стефанова, ЕГН **********,
с адрес *** срещу Д.Р.Н., ЕГН ********** и С.Н.Н. с ЕГН **********
*** за делба на наследствено
на следните имот: Дворно място, находящо
се в с. *****, общ. *****, обл. Варна, с площ 940 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот I-308,
в кв. 38 по плана на селото, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., ведно с прилежащото
ѝ избено помещение със
застроена площ от 10 кв.м., навес със
застроена площ от 20 кв.м. и второстепенна
постройка със застроена площ от 40 кв.м., при граници за дворното място: от
две страни улица, урегулиран поземлен имот II-309 и VIII-313, на основание чл. 69 ЗН.
ОСЪЖДА Х.Р. С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
по сметка на РС Провадия държавна такса по подадената искова молба в размер на 50
лева, на основание чл.71,
ал.1 от ГПК вр. с чл.9 от ТДТКССГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………