№ 1945
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330204857 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0444-000191 от 02.08.2022г. на
В.А.Т., на длъжност Началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП на П. А. В. от П., ЕГН
********** са наложени следните административни наказания: 1. Глоба в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и 3. Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. В обжалваното НП е посочено че на основание Наредба Із-
2539 на МВР се отнемат общо 20 контролни точки.
С жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
неправилност и незаконосъобразност. Представят се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН, които се
наслагват и върху обжалваното НП.
1
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
адв.Ж. М., който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Прави
искане за разпит на актосъставителят. В пледоарията си представи доводи в
подкрепа на искането си за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Преди даване ход на делото с преписката представя писмена
молба-становище с която се счита жалбата на П. В. за неоснователна.
Представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 10.07.2022г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД бланков №
479476 против жалбоподателя В., за това че на 10.07.2022г. около 12,10 часа в
гр.Пловдив, на ул. „Княз Борис І Покръстител“ до бл. № 97 управлява л.а.
Рено Клио с рег.№ *** собственост на Й.И.А. с ЕГН ********** като:1.
Водача управлява МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух. Изпробван с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабр.№ ARDM 0249, който отчеб побложителен резултат
0,88 ‰ (промила) в издишания въздух. Пробата показана на водача. 2.
Управлява МПС-то с прекратена регистрация на 31.05.2022г. във връзка с
чл.143, ал.10 от ЗДвП. 3. Управлява МПС-то без задната рег.табела която не е
поставена на определеното място. 4. Не носи СУМПС и КТ с което виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1, чл.140, ал.12 чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. В
съставения АУАН е посочено че е иззето като доказателства СРМПС
(свидетелство за регистрация на МПС) 1 бр. рег.табела. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя, който е вписал саморъчно в графата за
възражения или обяснения „не“. Актът е подписан от посочените в него лица.
На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на жалбоподателя,
надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. На
жалбоподателя В. бил връчен талон за изследване бл.№ 0066028, в който
талон саморъчно е вписал че приема показанията на техническото средство. В
2
талона е посочено че трябва да се яви в УМБАЛ Свети Георги Пловдив до 45
минути от връчването на талона, което станало в 13,30 часа. Съгласно
представен по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 065861 от
10.07.2022г. жалбоподателя е постъпил на датата в 14:21 часа и напускан на
датата в 14:41 часа. Съгласно представения лист лицето се е явило 6 минути
след посочения краен срок. Не са представени доказателства за взета кръвна
проба от жалбоподателя. Липсват данни лицето да е упражнило правата си в
законоустановения срок за представяне на писмени възражения или
обяснения пред АНО.
Материалите по преписката били изпратени на Районна прокуратура
гр.Пловдив с данни за извършено престъпление от общ характер.
С постановление на прокурор от 28.07.2022г. бил направен отказ да се
образува досъдебно производство, тъй като е било прието че липсват данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановлението е
посочено че липсата на регистрация само по себе си е административно
нарушение, че следва лицето да носи административна отговорност и
материалите по преписката да се изпратят на Началника на 5 РУ Пловдив за
нейната реализация.
На основание констатациите в акта е издадено обжалваното НП с което е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършени
три броя административни нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, по чл.140,
ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Препис от НП е връчен на
жалбоподателя на 15.08.2022г. В срок пред РС Пловдив е било обжалвано
издаденото НП.
Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят Г. Г. потвърди
авторството на съставения АУАН, както и че лично е установил посочените в
акта нарушения. Свидетелят посочи, че вписания като свидетел в акта е негов
колега, с когото заедно са установили нарушенията извършени от
жалбоподателя. Свидетелят посочи, че след като изготвил акта и талона за
изследване, е вписал в него часът в който е бил реално връчен. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Г. тъй като същите се потвърждават от
приетите по делото писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от писмените
доказателства по делото, както и от гласните доказателства - показанията на
разпитания в качеството на свидетел - актосъставителят Г..
3
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи: Жалбата се
преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административнонаказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административнонаказващия орган, тъй като именно той е субектът на
административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
4
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери,
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда
е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
Във връзка с посоченото, съдът констатира че АУАН, така и обжалваното
Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица,
притежаващи нужната за това компетенция съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП и оправомощителна Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи. Както в АУАН, така и в НП са изложени
всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34, ал.1 от
ЗАНН срок. В този смисъл описанието на нарушението е пълно, точно, ясно,
така че жалбоподателят е разбрал за какво негово деяние е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по
делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя П. В. е
осъществено нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 по ЗДвП. Нарушението е
установено с техническо средство, в съответствие с разпоредбите на ЗДвП и
Наредаба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол/или наркотични вещества или техни аналози на Министерство на
5
здравеопазването, Министерство на Вътрешните работи и Министерство на
правосъдието, което при извършената проба на 10.07.2022г. е отчело, че
жалбоподателят В. управлява МПС след концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0,88 промила на хиляда. Съдът счита, че
липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от
полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили
същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което има право да борави с
техническо средство Алкотест Дрегер, издаден е талон за медицинско
изследване. По делото не се установи от страна на жалбоподателя да е дадена
кръвна проба и да е проведено медицинско изследване в Специализирана
химическа лаборатория.
При неявяването на лицето за даване на кръвна проба в срока определен с
Наредба №1/2017г. и неизвършване на медицинско изследване съгласно
чл.15, ал.6 от Наредбата се приемат показанията на техническото средство,
както в настоящия случай, като Дрегер Алкотест 7510 + с фабричен №
ARDM – 0249, е отчело 0,88 промила на хиляда в издишания въздух от
жалбоподателя, което показание съгласно саморъчното вписване от негова
страна в талона за изследване приема. Ето защо с оглед на установеното
съдът счита за безспорно доказано, че на процесната дата и място
жалбоподателят П. В. е управлявал МПС в нарушение на посочената
разпоредба от ЗДвП. Настоящия съдебен състав при ПРС счита, че
административно- наказващия орган е посочил доказателствата въз основа, на
които е установено административното нарушение, като в издаденото НП е
изрично посочен резултатът от извършената проба с техническо средство.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно
наказателната му отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1 от
ЗДвП, действаща към датата на нарушението, наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и
глоба 500 лв.;
6
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв.
Във връзка с така посоченото, съдът прие че относно размерът на наложените
наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 12 месеца, че същите съответстват на закона, тъй като са
определени във фиксиран размер и не подлежат на редуциране от страна на
съда.
Освен за извършеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП админист-ративно
– наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и на ос-нование
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП : “ По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.” От материалите по делото става
ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и
като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил
субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените
правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно
регистрацията на МПС. За последните е действащ регистрационен режим,
регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от
24.03.2000г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр.
105/2002г./.
Освен това, от разпита на свидетел Г. става ясно, че МПС - лек автомобил,
марка Рено Клио с рег.№ *** е бил с прекратена служебно регистрация във
връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП на 31.05.2022г. Установено е от материалите
по делото че собственика на автомобила е бил уведомен на 02.05.2022г. от
Гаранционния фонд за изтеклата валидност на застраховката „Гражданска
отговорност“. Предприетото движение с ненадлежно регистриран автомобил
и с липсваща табела е факт, обективно доказан по делото и с това си действие
жалбоподателят е нарушил въведената с разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
7
забрана по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само
регистрирани МПС с поставени на определените за това места
регистрационни табели.
Освен това, съгласно нормата на чл.10, ал 1 от Наредба № I-45 за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства за всяко
регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен
номер, които следва да отговарят /като форма, размер и шрифт/ на
изискванията на БДС и Регламент (ЕО) № 2411/1998 г. на Съвета на Европа от
03.11.1998 г. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в
наказателното постановление лек автомобил и че същия не е регистриран по
надлежния ред, както и няма поставена на определеното за това место задна
регистрационната табела. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.10,
ал.5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, съгласно която табелите с
регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а
когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната
видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се
нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.
От разпита в съдебно заседание на свидетел Г. се установява по безспорен
начин, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е бил с прекратена
регистрация, а също така е и без поставени на определеното за целта место
регистрационните табели. Местото, определено за поставяне на
регистрационния номер е определено от завода – производител за всяко едно
превозно средство и именно това е местото, визирано в разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и описано в чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
за регистране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Още
повече, следва да се посочи, че липсата на определени части от едно превозно
8
средство или поставянето на други по определен начин само по себе си не
води до отпадане на задължението за поставяне на регистрационната табела
на определеното место и не съществува законова възможност водача сам да
избере местоположението, на което да постави същата.
Анализът на цитираните разпоредби несъмнено показва, че е изпълнен
съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
доколкото липсва поставена на обозначеното за това място регистрационна
табела и не е бил регистриран по надлежния ред в Република България. Преди
управление на МПС, водачът е задължен да констатира както техническата
изправност на МПС, така и външната му административна цялост, която
включва наличието на два броя регистрационни табели, трайно и сигурно
прикрепени на съответните, предвидени за това места. Независимо от
посочените обстоятелства, жалбоподателят е предприел управлението на
автомобила, без поставена регистрационна табела на МПС и без да е
регистриран по надлежния ред, което правилно и законосъобразно е прието
от наказващия орган като нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП посочено в НП
Съдът намира, че по отношение на конкретното деяние не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, а извършеното
нарушение „не носене на свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към СУМПС“ е безспорно доказано.Към мо-
мента на извършване на проверката от контролните органи са установили, че
същия не носи в себе си свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към СУМПС. Съгласно разпоредбата на чл.6 от
ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. В случая не се опровергаха в хода на
съдебното следствие констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, че водача на МПС в нарушение на задължението
9
си по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП не е представил свидетелство за управление на
МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС. В приетия по
делото АУАН е посочено че на датата на неговото съставяне е иззето като
доказа-телство свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) което по
своята прав-на природа е различно от свидетелство за управление на МПС
(СУМПС) по-ради което и не кредитирам с достоверност твърдението
процесуалния предс-тавител на жалбоподателя за недоказаност на
нарушението от страна на конт-ролните органи. Съдът счита, че АНО
правилно е наложил на жалбоподателя наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от
ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, която е с фиксиран размер, поради което
административнонаказващият орган е оп-ределил един законосъобразен и
справедлив размер на наказанието. Изложе-ното сочи, че в тази част
наказателното постановление се явява законосъоб-разно и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно. Горното безусловно влече и
потвърждаване на постановеното от наказващия орган „отнемане на 20
контролни точки“, което няма самостоятелна правната природа, а следва на
основание наложеното административно наказание или принудителна
административна мярка. То се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление и не съставлява санкция, подлежаща на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, имащо предупредителна за водача и информационно-статистическа
за контролните органи функция, като се обуславя от наличието на влязло в
сила наказателно постановление. Необходимо да се отбележи, че това
отнемане на контролни точки е законосъобразно постановено на основание
чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.1 от 4.01.2013г., в сила от
4.02.2013г./, съгласно която разпоредба за наложено наказание по реда на
чл.174, ал.1 от ЗДвП, свързано с управление на МПС, трамвай или самоходна
10
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително се отнемат 10 контролни точки. За нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП в чл.6, ал.1, т.5 от наредбата е предвидено че се отнемат
10 контролни точки. Отнемането на контролните точки се извършва въз
основа на влязло в сила НП. Според чл.3, ал.2 от На-редбата, при налагане на
наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл.6/, в НП се отбелязва
броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните
точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е екс леге и същото има
контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на
контролните точки няма санкционен ха-рактер – същото не представлява нито
административно наказание, нито при-нудителна административна мярка, а
само последица от извършеното нару-шение, която настъпва по силата на
закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се
отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е
налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това
отбелязване е част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите
контролни точки, НП подлежи на обжалване съоб-разно чл.189, ал.6 от ЗАНН.
В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки
а именно общо 20, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на
наказателното постановление за нарушението по НП. И тъй като отнемането
на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно
постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на
ЗАНН - чл.57ал.1 от ЗАНН.
Въпреки изхода на делото, доколкото отсъства направено искане за разноски
за юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна, както и
извършени действия по защита от такъв в писмено становище или явяване в
съдебно заседание, съдът не следва да присъжда разноски в нейна полза.
Предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, пре-
тенцията на жалбоподателя за разноски за адвокатско възнаграждение, се
явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0444-000191 от
02.08.2022г. на В.А.Т., на длъжност Началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ
05 Пловдив, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП,
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП на П. А. В. от П.,
ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: 1. Глоба
в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и 3. Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, както и че на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР се
отнемат общо 20 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12