РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Р., 11.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Р., трети касационен състав,
в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА и с участието
на прокурора Д.Н. като разгледа
докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 53 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила
е касационна жалба от С.В.И. *** против решение № 24/ 17.01.2023 год. на
Районен съд Р., постановено по а.н.д № 2098/2022г. по описа на съда, с което
потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-1882-000219 от 13.09.2022г. на
Началника на Първо РУ при ОД на МВР гр. Р..
От
релевираните в жалбата възражения, следва изводът, че се твърди, че решението на
съда е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и норми - касационни основания за
оспорване, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се
отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не
се явява в с.з., не изпраща процесуален представител. В представено писмено
становище изразено чрез пълномощника си посочва, че жалбата е неоснователна и
моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита
жалбата за неоснователна и предлага да се остави в сила атакуваното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд приема
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение № 24/17.01.2023 г. по АНД №
20224520202098 по описа на Районен съд – Р., предмет на касационната проверка,
е потвърдено наказателно постановление № 22-1882-000219/13.09.2022 г., с което
на основание чл. 638, ал. 1 от КЗ, на С.И. е наложено административно наказание
глоба в размер на двеста и петдесет лева. За да потвърди обжалваното наказателно
постановление, съдът е приел, че при провеждането на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила.
От събраните по делото доказателства
е установено, че на 20.08.2022 г., по ул."Ш." в гр. Р., И. е
управлявал собствения си л.а. Мерцедес с рег. № *******, без за същия да има
валиден договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност" на
автомобилистите. На 23.02.2022г. за посочения автомобил жалбоподателят бил
сключил договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност" на
автомобилистите, за което била издадена застрахователна полица BG/30/122000602364. Застрахователната
премия била разсрочена, като при сключване на договора жалбоподателят заплатил
първоначална вноска. Следващата вноска била с падеж 27.05.2022 г., но до
20.08.2022 г. жалбоподателят не заплатил дължимата втора вноска. В договора
била предвидена клауза за автоматично прекратяване на същия при неплащане на
една от разсрочените вноски в 15-дневен срок от падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 368, ал.
1 от Кодекса за застраховането (КЗ), в случаите на разсрочено плащане вноските
от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния
договор, като при неизправност от страна на застрахования на застрахователя са
дадени правата да намали застрахователната сума по договора, да измени
условията на договора или да прекрати договора - чл. 368, ал.2 от КЗ.
Предвидено е, че правата по алинея втора застрахователят може да упражни след
изтичане на 15-дневен срок от получаване на писмено уведомление за това от
застрахования - чл. 368. ал. 3. изр. 1 от КЗ. Но също така е предвидено, че
подобно писмено уведомление се смята за връчено, ако изрично е посочено в
полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен
срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който срок не може да бъде
по-кратък от 15 дни - чл.368, ал. 2, изр.2 от КЗ. В случаите на изречение второ
допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до
застрахования не е необходимо.
Видно от точка 30 на приложения от
жалбоподателя договор /полица/, сключена със застраховател на 23.02.2022 г.
полицата съдържа такава изрична клауза, която застрахованият е приел с нейното подписване.
Предвид изложеното не е било
необходимо застрахователят да изпраща ново изрично писмено изявление за
прекратяване на договора, щом законът позволява и страните по застрахователното
правоотношение изрично са се договорили за такъв вид връчване. Наличието на
тази клауза дава основание да се направи изводът, че договорът е прекратен и
към датата на управление жалбоподателят не е имал сключен и действащ договор.
Наказанието е определено правилно
предвид санкцията на разпоредбата на чл.638, ал. 1 от КЗ, която е във фиксиран
размер.
Въззивната
инстанция е обсъдила всички релевантни за спора факти и обстоятелства,
достигайки до правилния извод в съдебния си акт за безспорност и доказаност на
вмененото на И. административно нарушение на Кодекс на застраховането - като
физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на
РБългария и не е спряно от движение не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С
тези мотиви, РРС е отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Р. също счита, че е налице административното нарушение по чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, което ясно е описано в НП, доказано е,
за което е ангажирана отговорността на И. с налагане на наказание
„глоба“ в размер на 250 лева, по реда на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ.
Касационната
инстанция изцяло споделя мотивите, изложени в проверяваното въззивно решение и
не намира за необходимо да ги повтаря.
АС
Р., на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на
изложените във въззивното решение мотиви на Районен съд Р. относно доказаността
на административното нарушение, извършителя и неговата вина, както и досежно
липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно производство,
които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.
Жалбоподателят
нито в административната, нито в съдебните фази на производството не сочи
доказателства, които да оборят установеното административно
нарушение.Касационните възражения са идентични с тези, направени пред районния
съд. По тях отговор е дала въззивната инстанция и след като се споделят от
настоящия състав, съдът не дължи отговор на касатора, освен че ги счита за
неоснователни.
При
извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка
на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С
оглед на това и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН искането на касационния
ответник за присъждане на разноски в настоящото производство е основателно.
Съгласно
чл.65, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ съдът, предвид фактическата и правна сложност на делото, определя размера
на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100 лв., за заплащането на които,
следва да бъде осъден касаторът.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Р.
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
24/17.01.2023 год. на Районен съд Р., постановено по а.н.д № 2098/2022г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА
С.В.И. ***, с ЕГН **********,*** 100/сто/ лева, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :