Р Е Ш Е Н И Е
№256
гр. Велико Търново, 2.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието
на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №195 по
описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателите С.Д.Г. и П.У.Г., и двамата британски поданици, са
оспорили като незаконосъобразна заповед №СА-01-02-1367 от 17.02.2020 година на
кмета на Община Полски Тръмбеш, с която е разпоредено премахването на незаконен
строеж, описан като „разширение на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в
урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-366, в кв. 75 по
действащия подробен устройствен план на село Полски Сеновец.
Със заповедта е определен 120 дневен срок от влизането и в сила
извършителят на незаконното строителство да премахне същото. Разпоредено е при
неспазването на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително
премахване на този строеж по реда на чл.225а, ал.3 от ЗУТ и на Наредбата за
принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване
на строежи или части от тях на територията на община Полски Тръмбеш.
Видно от формулираните в жалбата оплаквания, жалбоподателите поддържа,
че като британски граждани /поданици/, те живеят в село Полски Сеновец със
статут на продължително пребиваващи в България, като са закупили имот в селото,
който е бил годен за обитаване. Запознали се с лице с име А., който им бил
представен като строител и който бил ремонтирал имоти на техни приятели в друго
село. Впоследствие констатирали, че всъщност лицето се казвало А. А.и е от село
Водолей. Наели въпросният А. за ремонт на придобития от тях имот, като го
попитали настоятелно дали ще се изисква
строително разрешение, като били уверени, че няма проблеми. Доверили се на това
лице, като предположили, че е търговец и то правоспособен да извършва
съответните строителни дейности. Съответно това лице извършило ремонтни
дейности в отсъствието на жалбоподателите. При връщането им в селото те
констатирали некачественото им извършване и в отклонение на договореното, като
констатирали и липси на техни вещи. Възпротивили се на заплащането на
допълнително поискани от това лице суми, като били заплашвани и тормозени. При
срещата с него, наетия от последния ***ги попитал дали имат разрешително за
строителство, като били заплашени, че при незаплащане на исканата сума, ще бъде
заведена жалба в община Полски Тръмбеш. Всъщност жалбата била заведена от лице,
което според жалбоподателите е строител на въпросния незаконен според общината
строеж. При тези обстоятелства жалбоподателите считат, че общината не е
следвало да образува производство поради недопустимост на жалбата на строителя
поради липса на интерес. Поддържа се освен горното, че заповедта е издадена при
неизяснена обстановка, а и в същата не са описани подробно твърдените СМР, от
което описание да се обоснове наличието на незаконен строеж. Дали определено
строителство е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или не следва
да се посочи в мотивите на акта по чл.225а от ЗУТ, като такива според
жалбоподателите липсват. Сочи се и, че според описаното в заповедта не става
ясно в коя хипотеза на закона попада процесния незаконен строеж, при което е
налице неяснота в мотивите на заповедта. Лисва посочване на момента, през който
според ответника е извършен строежа, което е задължителен реквизит в заповедта.
Неясно според жалбоподателите е защо след като на общината е ясно кой е
построил процесния строеж, то в заповедта е посочено, че строителят е
неизвестен. В открито заседание, чрез процесуалния си представител *** Б.
поддържат оплакванията си, като освен посоченото в жалбата поддържат и, че
неправилно е прието от административния орган, че само те следва да са адресати
на процесната заповед.
Ответникът по жалбата – кметът на община Полски Тръмбеш, чрез
представителя си *** И. от ВТАК отрича основателността на жалбата.
Жалбата е допустима по отношение на жалбоподателите като подадена в
срок и от легитимирани страни, засегната от правния ефект на заповедта.
В това отношение следва да се отбележи, че заповедта засяга
премахването на незаконен строеж, който е описан като „разширение на
съществуваща жилищна сграда“, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-366, в кв. 75 по действащия подробен устройствен план на село Полски
Сеновец и който е извършен в посоченото УПИ и по отношение на сграда, която е
предмет на нотариален акт №116, том 1, рег.№809, дело №76 от 2010 година от
25.01.2019 година, вписан на същата дата, на нотариус под №283, при условията
на заместването му от помощник нотариус, от който акт се установява, че
собственик/съсобственик на този имот и на построените в него сгради е и
британските поданици П.У.Г. и С.Д.Г.. По отношение на спазване на срока съдът
се позовава на определение № 5889 от 17.05.20201 година на ВАС.
По същество жалбата е неоснователна.
С оспорената заповед (л.7 от делото) е разпоредено да се премахне
установения незаконен строежи, който е описан по следния начин:разширение на
съществуваща жилищна сграда в УПИ III-336, кв.75 по плана на село Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш.
Според мотивите на заповедта, този строеж е разположен в посоченото
УПИ, което е урегулирано според план, одобрен със заповед от 1962 година,
собственици на имота, в който е изграден незаконният строеж са двамата
жалбоподатели, няма данни за извършител на строежа, няма издадено нито
разрешение за строеж, нито са одобрени за този строеж инвестиционни проекти.
От обстоятелствената част на заповедта се установява и, че посоченото
разширение е функция на премахната покривна конструкция на съществуваща жилищна
сграда и навеса и, изграждане на нови външни тухлени зидове извън
съществуващият габарит на сградите, направени са нови отвори в южния
съществуващ зид и е изградена нова покривна конструкция върху новия габарит на
сградите.
Съдът, като съобрази и обсъди представените по делото, съответно по
преписката доказателства поотделно и в съвкупността им, приема за установено
следното по фактите:
От преписката е видно, че ответникът е бил сезиран с жалба сигнал от
лицето А. М. А., в който е посочено, че в имота, описан в заповедта, се
извършва незаконно строителство, което според подалия сигнала представлява
незаконна пристройка.
Със заповед №СА -01-02-11148-2/9.12.2019 година ответникът определя
работна група в тричленен състав, като поставя задача да се извърши проверка в
УПИ II – 366 в кв.75 по плана на селото, да се съберат необходимите данни и
се изслушат заинтересованите лица.
Междувременно, с писмо, №СА – 01-02-11148-1 от 27.11.2019 година
ответникът уведомява обитаващите имота жалбоподатели, че е необходимо на
10.12.2019 година да осигурят достъп до имота на общинските служители за
извършване на оглед.
Събрано е по преписката пълномощно, според което двамата жалбоподатели
упълномощават М.Д. да ги представлява пред държавните институции, да подписва
от тяхно име документи, да разполага със средства по сметките им и прочие.
Освен това, приложен е нотариален акт /събран в пълния си обем като
доказателство от съда/, според който жалбоподателите са собственици на ПИ 366 в
строителен квартал 75 по плана на селото, целият с площ от 2400 кв.м., като от
тях 1830 са урегулирани в УПИ II -366, заедно с
построените в този имот жилищна сграда с жилищна пристройка и сайвант с всички
подобрения.
В резултат на извършената проверка от общинските служители е издаден
констативен акт №1 от 30.12.2019 година, който от процесуална гледна точка
представлява официален удостоверителен документ, ползващ се с доказателствена
сила.
От съдържанието на този констативен факт се установява, че, възложители
на строежа са двамата жалбоподатели, няма одобрени инвестиционни проекти, няма
разрешение за строеж, а самият строеж обхваща съществуващата едноетажна сграда
и част от съществуващото допълващо застрояване – навес, което са били изградени
в УПИ, като постройките са разположени на уличната регулация. Посочено е
изрично, че е премахната покривна конструкция на съществуваща жилищна сграда и
навеса и, изграждане на нови външни тухлени зидове извън съществуващият габарит
на сградите, направени са нови отвори в южния съществуващ зид и е изградена
нова покривна конструкция върху новия габарит на сградите. В констативният акт
е налична и окомерна скица на разположението на строежа в имотите, като е начертан и профилът на новоизградената
покривна конструкция, погледнат отгоре. Към акта са приложени снимки, които
потвърждават констатираното в в него. Този акт е съставен в присъствието на
пълномощницата на жалбоподателите М.Д., като освен това на 10.01.2020 година е
връчен на жалбоподателката С.Д.Г. /лист 49 от делото/.
На 20.01.2020 година двамата настоящи жалбоподатели са депозирали
писмено възражение срещу констатираното в акта. Аргументите в него обаче касаят
правоотношенията им с твърдения строител А. А., който ги е въвел в заблуждение
досежно необходимостта от строителни книжа за извършваното преустройство и
който според тях няма съответната правоспособност за извършването на такива
дейности. Направено е оплакване и за това, че жалбата на това лице е била
недопустима и е следвало да се остави без разглеждане, а не да се произнася по
жалба, която е проява на недобросъвестно поведение.
Извън посочените писмени доказателства, съдът, по инициатива на
процесуалния представител на жалбоподател изслуша като свидетел лицето М.Д.Д..
Според показанията им, към момента на проверката, тя е била пълномощник
на жалбоподателите, като е била потърсена от тях заради проблемите си с
въпросния А.. Помагала е с превода при срещата. Жалбоподателите са били
недоволни от ремонта на имота им, а строителят е настоявал да му са заплати
определена сума, като адвокатът му ги е попитал дали имат разрешение за строеж,
като след отрицателният отговор ги е заплашил, че при липсата на заплащане на
посочената сума, ще се обърне към общината. Впоследствие е придружила
жалбоподателката С.Д.Г. до полицията във връзка с жалба, която е трябвало да се
подаде там.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ „Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.“.
По делото няма спор, че описаният в ползващият се с материална
доказателствена сила констативен; акт строеж се вписват в хипотезите на чл.137,
ал.1, т.5, буква „г“ от ЗУТ.
При това положение заповедта е издадена от компетентен по материя и
място орган – чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Съдът счита и, че са спазени съществените административно –
производствени правила при издаването на заповедта. В това отношение само
следва да се спомене, че тя е издадена въз основа на констативен акт, за
наличието на който е уведомена пълномощницата им, както и лично
жалбоподателката. С оглед на депозираното възражение следва да се приеме, че и
жалбоподателят П.Г. е уведомен за констатациите в този акт. Нещо повече,
настоящите жалбоподатели са упражнили правото си по чл.225а, ал.2, изречение
второ от ЗУТ, подавайки предвиденото там възражение.
Заповедта съответства и на материалният закон.
Както съдът отбеляза, подробно описаните в заповедта строителни
мероприятия представляват строеж по разума на §5, т.38 във връзка с т.42 от
ЗУТ, който се квалифицира като такъв от пета категория.
За този строеж е задължително издаването на разрешение за строеж, тъй
като той не попада в изчерпателно изброените случаи, визирани в разпоредбата на
чл.151, ал.1 от ЗУТ. Такова разрешение за строеж липсва и това не се и спори от
жалбоподателите. При това положение е налице хипотезата на чл.225, ал.2, т.2,
предложение второ от ЗУТ, което квалифицира така описания и извършен строеж
като незаконен. Следвоателно, изпълнен е фактическият състав на чл.225а, ал.1
от ЗУТ и законосъобразно ответникът е разпоредил премахването на посочения
строеж.
Неоснователно е основното оплакване за незаконосъобразност, според
което заповедта е незаконосъобразна, доколкото в нея не са посочени като
адресати жалбоподателите, и, от друга страна тя не е издадена срещу строителя,
за когото общината разполагала с данни, че е фактическият извършител на
строежа.
Адресати на заповед за премахване на незаконен строеж могат да
бъдат както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или
възложител, а и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден
незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното
премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал.
5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна
самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи
задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретният
случай не е констатирано в констативния акт, че соченият от жалбоподателите строител
е фактическият извършител на строежа, поради което правилно заповедта е връчена
на собствениците на имота, в който е констатирано незаконното строителство. Всъщност
следва да се посочи, че е без значение за законосъобразността на заповедта
обстоятелството, че като неин адресат не е посочен фактическият извършител на
стоежа, ако се приеме условно, че той е бил известен на ответника. Оспорващите
не могат да се позовават на нарушение на чужди процесуални права, тъй като
непосочения в заповедта фактически извършител на строежа разполага със
самостоятелен ред за защита. В този смисъл е например решение №15787 от 18.12.2020 година на ВАС, второ
отделение.
Разноски за ответника не се следват, тъй като не са поискани.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Г. и П.У.Г., с адрес ***, против заповед №СА
-01-12-02-1367 ат 17.02.2020 година на кмета на община Полски Тръмбеш.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: