№ 99
гр. гр. Димитровград, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20235610100740 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба ищецът твърди следното: Длъжникът Д. Н. Д., **********,
е сключил договор за паричен заем № ***** с Изи Асет Мениджмънт, по
силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да
върне 16 броя вноски по 20,00 лева в срок до 25.11.2021 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част
към договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в
размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.23
%. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойкосгга
на услугите, съответно стоките, чрез извършванего на периодични вкоски
лgез целия 'период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко
1
физическо лице, което при сключването на.договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или ть~говска дейност, а
кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя илц
обёщава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или тьрговска дейност. Вндко от приложените Общи условия
и Договор за потребителски кредит № *****_ес на 05.08.2021 г. по безспорен
начин установяват Сключения между "стракце договор, задълженията си по
който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на
договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12, в
два екземпляра - по едик за всяка от страните. В случая представеният по
делото договор за кредит не е схлючен в противоречие с цитираното законово
изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен споnед повелителките норми на чл. 10, чл. 11 и
чл. 22 от ЗПК. В чл. 8 от договора зд ларичен заем страните се съгласили, че
Длъжкикът ще дължи обезщётение за забава в размер на действащата законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 9 от договора за
паричен заем страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички
разноски свързани с неизпълкението му. В чл. 9, ал. 2 от Договора за паричен
заем било уговорено правомощие на Изи Асет Мениджмънт да уведомява
Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщекия, писма, мейли, СМС-и и стикери. С договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022г. г. „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „Българин" № 81В, ап. 3. Врьчването на
съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за
цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни
надлежно и сьответно да бъде предотвратено излълнението на лице, което не
е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурностга на длъжника
да изпълни именно на овластения кредитор,законът изисква уведомяването за
сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор -
цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и
2
незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено в от
пълномощввк на цедента. С оглед константната съдебна практика няма
пдечка старият кредитор /цедент/ да vпълномощи новия кредитор /цесионеn/
от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, an. 3 от ЗЗД
уведомяване на длъжника за извъnшената цесия. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако приемете, че
уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е
извършено надлежно, то МОЛЯ да приемете за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба. Ответникът Д. Н. Д., ЕГН:
********** не е изпълнил в срок задълженёята ся по договор за кредит до
изтичането на мрайния срок за погасяване на кредита. Към настоящня момент
задължението все още не е погасено. С оглед наведените по делото факти и
обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът Д. Н. Д.,
ЕГН: **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********
парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГП( по образуваното ч.гр.д. № 209/2023
г., а именно сумата в общ размер от 435.14 лв., формирана както следва: 1)
главница в размер на 228.42 лв., 2) договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 11.58 лв. за период от 05.08.2021 г. до 25.11.2021 г, 3)
законна лихва за забава върху главницата в размер на 39.14 лв. за лериод от
05.08.2021 г. до 07.06.2023 г., 4) както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащаке на
вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от Д. Н. Д., ЕГН: ********** по силата на чл.
8, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне
на плащането на погасителна вноска Д. Н. Д., ЕГН: ********** ще дължи
обеsщетекие за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г.
законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е.
претендираната лихва е иsцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извъиредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
3
последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Петитум: Молим да постановите решение, с което да приемете за установено
сьс сила на преrьдено нещо по отношение на ответника Д. Н. Д., ЕГН:
**********, че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седaлище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.
„България" № 81В, ал. 3, представлявано от юрк. Борис Тихолов,
гореописаната сума в общ размер от 435.14 лв. по образуваното ч.гр.д. №
209/2023 г. по описа на Районен съд - Димитровград Гражданското отделение,
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, ,,AПC БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* е заплатило държавна
такса в размер на 25 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 78 от ГПК претендираме
присъждането на направените в настоящото лроизводство разноски държавна
такса в размер на 50 лв. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна
помощ. Молим да осъдите ответника Д. Н. Д., ЕГН: ********** да заплати
гореописаните и сторенн от дружеството - ищец съдебни е деловодни
разноски по ч.гр.д. № 209/2023 г. по описа на Районен съд - Димитровград и
по настоящото производство на обща стойност от 275 лв. В случай на
оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените
доказателствеки искания, молим да ни бъде предоставена възможност да
вземем становище, както и да ангажираме допълнителни доказателства, които
ще бъдат конкретизирани с оглед характера на нanравените оспорвания и
указано от съда разпределение на доказателствената тежест.
Депозиран е отговор от особен представител на ответника в срок, в който се
твърди следното:От представения договор за прехвърляне на вземанията не
става ясно процесния кредит обхванат ли е - възразявам срещу твърдението,
че вземането е прехвърлено, като твърдя, че не е обхванато от цесията.
Липсват доказателства от които да се установява, че ищецът е упълномощен
да уведомява за цесията. Липсват и доказателства пълномощникът на ищеца
да е упълномощен от ищеца да уведомява за извършена цесия. Възразявам
срещу твърдението, че ищеца е упълномощен да уведоми за цесиите,
следователно твърдя, че не ответника не надлежно уведомен. Уведомително
писмо липсва, както и доказателство същото да е връчено или да е направен
4
какъвто и да е опит за връчване. Дори да се приеме, че уведомление се
съдържа в ИМ и че ищеца е надлежно упълномощен, то връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника
/порадн невъзможност за извършване на фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията!. Предвид горното, Моля да приемете, че не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия и същата не е произвела
действието си спрямо ответницата, поради което ищцовото дружество не се
явява кредитор на ответника, и ако ответника дължи плащане по процесния
договор, то негов кредитор продължава да бъде „Изи асет Мениджмънт" АД.
Относно договора: Договорът да паричен заем е недействителен/нищожен
поради противоречие със ЗПК и моля да го обявите за такъв. Със сключването
на двата представени от ищцовото дружество договора, Договор за паричен
заем № ***** и Договор за предоставяне на гаранция /със същия номер/
подписани едновременно и от един и същ представител за ЗАЕМОДАТЕЛ и
ГАРАНТ -Г.С.Д. КОД на КК *****, се заобикаля закона и по съществото се
надхвърля законовото ограничение от оскъпяване на годишна база с повече
от 50%. На това основание Договорът за паричен заем е нищожен и липсва
основание за предявяване на претенция срещу ответника, който е жертва на
измамливи действин от страна на предварително сговорили се лица. Налице
са нищожни договорни клаузи във връзка с процесните договори - за кредит и
за поръчителство, макар предмет в настоящото производство да са вземания,
произтхчащи само от договора за кредит. При претенцията за реалното им
изпълнение, за да прецени основателностга й, съдът следва да извърши и
преценка относно съществуването на задълженията. Тази преценка
неминуемо включва обсъждане действителността на клаузите, пораждащи
задължението, чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната
практика, изразена в Решение № 229 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. №
1050/2011 г., II т. о.). Чрез предвиждане на обезпечение под формата на
поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. При справка в
Търговски регистьр се установява, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и
,,ФАИНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД се явяват свързани лица по смисъла на §
1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на
5
„ФАЙПЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е ,,ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.
Така чрез формално незабранени от закона средства - обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто
капитал е 100 % собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за
добросъвестност, тьй като е постигнато заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.
1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата норма - ал. 4 на чл. 19
311К ограничава Т'ПР до пет пъти размера на законната лихва, а посредством
договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което
плащане не е включено в ГПР. Това плащане в същото време е съизмеримо с
размера на кредитната сума - при предоставена в заем сума от 300 лв. се
предвижда възнаграждение на поръчител в общ размер на 128 лева. При
включването му в годишния процент на разходите, размерът му значително
би надхвърлил максимано регламентирания по чл. 19, ал. 4 ЗПК. в случая не
може да се приеме, че еналице и индивидуално договаряне по договора за
кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тьй като според
договора за кредит условие за възникването на задължението на
кредитодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" да предостави искания от
потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение
кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при
кандидатстване на кредит с обезпечение, длъжникът в кратьк срок - до 48
часа, да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД юридическо лице, или да предостави
банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 ЗПК,
съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да
извърши оценка на кредитоспособностга на потребителя преди сключване на
договора за потребителски кредит. В случая предоставената възможност на
потребителя за избор - дали да сключи договор за кредит без обезпечение или
с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява злоупотреба с
лошото му финансово състояние, тьй като потребителят очевидно има нужда
от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга.
Липсата при кандидатстването за отпускане на кредит на достьпна за
потребителя информация относно предварително одобрените от „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД юридически лица, с които дружеството би сключило
договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като
6
единствен друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана
върху потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор
именно с посочен от кредитора поръчител, представляващ свързано с него
юридическо лице, чийто основен предмет на дейност е сключване на
гаранционни сделки. Поради всичко изложено следва да се приеме, че
клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство е неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на потребителя и търговеца-поръчител. Отделно от горното следва да
се посочи, че договора за предоставяне на поръчителство от 05.08.2021 г.
изначално е лишен от основание, rьй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, за което цялото възнаграждение е поето от
потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и погаси
вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната
стойност на платеното. Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по
договора за поръчителство, потребителят не е получил каквато и да било
услуга. Ето защо, следва да се приеме, че като основано на нищожна клауза,
възнаграждението за поръчител, уговорено в договора за предоставяне на
поръчителство не би било дължимо от потребителя, макар в случая и то да не
се претендира. I Предвид прежде изложеното Ви моля: да отхвърлите изцяло
всички искове като неоснователни и недоказани, ведно с всички произтичащи
от това правни последици. МОЛЯ да обявите представения договор за
паричен заем за недействителен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приетия като доказателство по делото препис от Договор за
паричен заем безспорно се установи, че на 05.08.2021 година ответникът Д. Н.
Д., ЕГН **********, е сключил договор за паричен заем № ***** с „Изи Асет
Мениджмънт“, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което
се съгласил да върне 16 броя вноски по 20,00 лева в срок до 25.11.2021 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран
лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите в
7
размер на 49.23 %.
Видно от представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 31.03.2022г. г. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД като цедент е
прехвърлило своите вземания в полза на ищеца „АПС Бета България“ЕООД
свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори
за кредит на физически лица.
На 23.1.2023г. ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано е било ч.гр.д.
№209/2023г., по което на 23.2.2023г. РС-Димитровград е издал заповед за
изпълнение№89/23.2.23г., с която е разпоредил длъжникът Д. Н. Д. ЕГН:
**********: гр.Д., ул. "П.Б." № **- -**--** да заплати на АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ- ЕООД , БУЛСТАТ: *********, гр. София, п.к. 1404, бул.
„България“ № 81 В, ап. 3 Сумата в размер на главница от 228.42 лева, ведно
със законна лихва върху нея, считано от 23.01.23 г. до окончателното й
изплащане договорни лихви от 11.58 лева за периода 13.08.21 до 26.11.21 г.
договорни лихви от 10.39 лева за периода 13.08.21 до 05.04.22 г. Разноски -
държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждание в
размер на 100 лв. съгласно чл. 26, Наредба за заплащането на правната
помощ. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от следното: На
8/5/2021 година Длъжникът Д. Н. Д., ЕГН: **********, е сключил Договор за
паричен заем № ***** с Изи Асет Мениджмънт, по силата на който е получил
сумата от 228,42 лева, срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 28
лева в срок до 2021-11-26 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен
бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 48.35 %.18.01.2022г. Тази заповед за
изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца било указано, че
може да предяви установителен иск за вземането си против ответника.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Спорно по делото е дължи ли ответника на
ищцовото дружество по процесния Договор за паричен заем посочените суми
в издадената от РС-Димитровград заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№209/2023г., сключван ли е такъв договор от страна на ответника,
8
предоставена ли е била на кредитополучателя, кога и по какъв начин
посочената в договора сума, уведомен ли е бил надлежно кредитополучателя
за извършената цесия и встъпил ли е в правата на кредитор по отношение на
нея ищеца. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, с разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Вземането по
процесния договор се твърди, че е било валидно цедирано от заемодателя на
ищцовото дружество, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) от 31.03.2022г. При постановяване на настоящото решение
съдът взе предвид, че производството по делото се проведе в отсъствието на
ответника, който беше представляван от особен представител- адв.В.К.,
посочена от АК-Хасково и назначен от съда. Издадената по ч.гр.д.
№209/2023г. по описа на РС-Димитровград заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК не е била връчена на ответника длъжник лично,
доколкото той не е бил открит на постоянния си и настоящ адрес, нито е
установена нейната актуална месторабота от извършената справка в
регистъра на НАП. Предвид това, след залепяне на уведомление по чл.47 от
ГПК на постоянния и настоящ адрес на Д., съдът е приел, че съобщението за
издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК. След депозиране на исковата молба против Д. Д. в РС-
Димитровград съдът отново е изпратил препис от нея на постоянния и
настоящ адрес на ответника. Исковата молба и приложенията към нея обаче
са останали невръчени на адресата, който не е бил открит на тези адреси. По
същия начин, от извършена справка в НАП не е била установена и актуалната
месторабота на ответника, за да бъдат изпратени въпросните документи за
връчване там. В тази връзка и на основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е
бил назначен особен представител, който да го представлява по настоящото
дело. Доколкото по делото се твърди, че вземането на „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД към ответника като цедент е прехвърлило своите
вземания в полза на ищеца „АПС Бета България“ЕООД, следва да се има
предвид, че с договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето
лице, без за това да е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе
действието си спрямо последния, цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от
9
ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор
и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния
договор. В случая е налице валиден договор за цесия, потвърден от цедента,
без да са представени доказателства, че с него вземането на цедента спрямо
длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото
производство. От представения договор за прехвърляне на вземанията не
става ясно процесния кредит обхванат ли е, като не се установи твърдението в
исковата молба, че вземането е прехвърлено и е обхванато от цесията.
Липсват и представени доказателства, от които да се установява, че ищецът е
упълномощен да уведомява за цесията. Липсват и такива, пълномощникът на
ищеца да е упълномощен от ищеца да уведомява за извършена цесия.
Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария
кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор,
ако е налице представителна власт за това /В този смисъл Решение № 137 от
02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС/. В хода на
производството не се установи да е представено по делото пълномощно, с
което цедентът да е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от
негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не
противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на
посочените разпоредби. Относно последната предпоставка за уважаване на
претенциите на ищеца изискваща уведомлението за цесията да е достигнало
до длъжника, съдът установи от представените по делото писмени
доказателства, че до предявяване на исковата молба от ищеца в РС-
Димитровград на ответника не е било връчвано уведомление в тази насока.
Действително в исковата си молба ищецът посочва, че до длъжника е било
изпратено уведомление за цесията на посочена от него електронна поща, но
такова не се установи като приложено писмено доказателство и такъв имейл
да е получаван и съответно да е достигнал до знанието на ответника. В
представения по делото Договор за паричен заем от 5.8.2021г. са посочени
адрес и телефонен номер за кореспонденция с длъжника, но не се установява
уведомление за цесия да е изпращано на посочения адрес или ответника да е
търсен и уведомяван за него по телефона. По делото въобще липсва заявление
от Д. с искане за отпускане на кредит и с посочване на имейл за връзка с него.
10
От друга страна, в исковата молба се съдържа Особено искане, с което
ищецът иска съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението,
извършено с исковата молба. Въпреки положените усилия от съда, ответника
не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило
да бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител,
комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включително всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия,
имащ действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за
пръв път с исковата молба. В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС
приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника,
ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него / Решение
№123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г.
по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. В настоящото производство обаче длъжникът не
се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до
знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен
представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните
книжа. Съдът счита, че в хода на производството по делото ищецът не
проведе пълно и главно доказване на последната предпоставка за
уважаването на иска, а именно надлежно уведомяване на ответника за
цедираното вземане. Връчването на особен представител не би могло да се
приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Поради изложеното съдът счита, че след
като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия,
тя все още не е произвела действието си спрямо ответника. Безспорно се
установи, че волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение на
упълномощителна сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е
пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване за извършеното
прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез
11
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея,
съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото
връчването им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в рамките на
заповедното и исковото производства, редовността на което не може да
санира проявеното от страна на кредитора поведение, явяващо се в
противоречие с принципите на добросъвестно упражняване на правата,
предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
съгласно изложените по-горе съображения.
С оглед на това, съдът счита, че към настоящия момент ищцовото
дружество не се явява кредитор на ответника, поради което предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
С оглед изложеното, така предявения иск за установяване на
задължение за плащане от ответника в полза на ищеца на визираните суми в
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№209/2023г. по
описа на РС-Димитровград следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, като на същия не трябва да бъдат присъждани и направените в
заповедното производство деловодни разноски.
Поради това, че ответника по делото беше представляван в настоящото
производство от особен представител, съдът не дължи произнасяне за
присъждане на разноски по чл.78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“,
бул.“България“ №81В, представлявано от юрк. Борис Тихолов, против Д. Н.
Д., ЕГН ********** от град Д., ул.“П.Б.“№2, вх.Г, ет.4, ап.12, иск с правно
основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Д. Н.
Д., ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета България“ЕООД, с ЕИК
*********, сумата в общ размер от 435.14 лв., формирана както следва:
главница в размер на 228.42 лв., договорна възнаградителна лихва върху
12
главницата в размер на 11.58 лв. за период от 05.08.2021 г. до 25.11.2021 г,
законна лихва за забава върху главницата в размер на 39.14 лв. за период от
05.08.2021 г. до 07.06.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда 23.1.23г. до окончателно изплащане
на сумата, за които е издадена Заповед №89/23.2.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№209/2023г. по описа на РС-
Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
13