РЕШЕНИЕ
№
208
гр. Русе, 22.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
|
при
секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия
ДЯКОВА КАН
дело № 200
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.Г.К.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник С. М. ***, против Решение № 175 от
14.05.2021 г., постановено по АНД № 298/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1085-000036 от 21.01.2021
г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с
което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са
наложени кумулативно административни наказания – „глоба” в размер на 1 000 (хиляда)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Претенцията е да се отмени решението
на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
наказателното постановление.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. Димитрова, в депозирано по делото
писмено възражение на касационната жалба вх. № 10397 от 17.06.2021 г. по описа
на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е обсъдил
събраните по делото писмени и гласни доказателства и е установил следната
фактическа обстановка: на 01.01.2021 г., около
02:20 часа служители на Второ РУ при ОД на МВР - Русе извършвали обход по улица
„Братя Обретенови“ в близост до Националния музей на транспорта и съобщенията,
когато забелязали движещ се срещу тях по улицата лек автомобил, който спрял
пред Музея на транспорта. Полицейските служители веднага приближили автомобила
и установили, че на мястото на водача е жалбоподателят. В колата са били още
мъж, жена и дете. Изискали документите на водача и го запитали дали е употребил
алкохол, на което той отговорил, че е изпил една бира. Служителите на Второ РУ
повикали екип от служители на сектор ПП с цел извършване на проверка за алкохол
с техническо средство. След повикването, на място пристигнали служители на
сектор ПП, които установили, че жалбоподателят е водач на лекия автомобил по
сведения на колегите им от Второ РУ. Извършили тест за употреба на алкохол по
отношение на жалбоподателя с „Алкотест дрегер 7510“ ARDN 0010, проба № 1469, с
който в 03:04 часа на 01.01.2021 г. отчел концентрация на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух 0.68‰. На място бил издаден АУАН, с който
жалбоподателят е обвинен за това, че е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП. Издали талон за изследване № 0038819, връчен на жалбоподателя в 03:10
часа на 01.01.2021 г. К. се е явил в УМБАЛ „Канев“,
където му била взета кръвна проба в 03:45 часа на 01.01.2021 г. В протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби жалбоподателят сочи, че е
консумирал бира и ракия. От протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол № 1 от 04.01.2021 г. е видно, че в кръвната проба на
жалбоподателя се установява етилов алкохол в концентрация 0.94 на хиляда.
Впоследствие въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното пред РС
- Русе наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
При тези фактически констатации, РС -
Русе е приел от правна страна, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна.
Изложил е мотиви и относно правилната индивидуализация на кумулативно
наложените административни наказания. Приел е също така, че в хода на
производството пред АНО не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Обсъдил е и приел за неоснователно основното възражение
на жалбоподателя, а именно че той не е бил водач на МПС, не е управлявал
автомобила, респективно спрямо него не е действала забраната на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП. Мотивиран така, РС - Русе е потвърдил изцяло наказателното
постановление.
Решението на РС - Русе е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Фактическата обстановка, нарушението по ЗДвП и
авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството
пред първата съдебна инстанция. Всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Анализирал е установените факти и приложимите правни
норми и е приел, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано,
като предвиденото за него наказание е определено от закона в абсолютен размер.
Настоящата
инстанция счита, че решението на въззивния съд е правилно и не страда от
сочените от касатора пороци. Административният съд споделя изводите на
въззивната инстанция и счита възраженията на касационния жалбоподател за
неоснователни.
Изцяло се споделя заключението на
въззивната инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото
се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2, във връзка с
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран. Правилни
и напълно обосновани са изводите на районния съд, че с оглед съвкупната
преценка на гласните доказателства по делото несъмнено се установява качеството
„водач“ на жалбоподателя на процесните дата, час и място.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд, като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон и липса на съществени процесуални
нарушения. Първата съдебна инстанция е извършила правилна оценка на събраните по
делото гласни доказателства, като ги е обсъдила както поотделно, така и в
съвкупност с останалия доказателствен материал. Разпитаният по делото полицейски служител, който заедно
със свой колега е извършвал обход по улица „Братя Обретенови“ на процесната
дата, е бил очевидец на нарушението. При разпита свидетелят подробно описва
поведението на жалбоподателя на процесните дата, час и място, а именно че е
забелязал автомобил да се движи по улица „Братя Обретенови“ в посока изток,
като автомобилът се движел срещу тях и вероятно когато водачът ги видял спрял
пред Музея на транспорта, веднага след това полицейските служители се
приближили към автомобила и установили, че на мястото на водача седи
жалбоподателят. Този свидетел лично, непосредствено е възприел движението на
автомобила и че последният е бил управляван именно от К.. Правилно показанията
на този полицейски служител са ценени като обективни и безпристрастно дадени,
съответстващи на писмените доказателства по делото. От друга страна правилна е
и оценката на показанията на водения от жалбоподателя свидетел относно спорния
по делото факт дали К. е управлявал автомобила, като в тази връзка следва да се
има предвид, че жалбоподателят и този свидетел са в близки приятелски отношения.
При тези фактически констатации изводът на районния съд за доказаност на
нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се
явява правилен и обоснован.
Доколкото се касае
за наличие на алкохол в кръвта на нарушителя в размер, надхвърлящ 0.5‰ и
попадащ в границите, регламентирани в санкционната разпоредба на чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, деятелността на последния безусловно съставлява нарушение по
приложения административнонаказателен състав.
С
оглед гореизложеното решението на РС - Русе като правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед разпоредбите
на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането от
процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР -
Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство
в размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от
АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 175
от 14.05.2021 г., постановено по АНД № 298/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
пл. „Дунав“ № 3, вх. 1,
ет. 3, ап. 9 да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80
(осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.