РЕШЕНИЕ
гр.София, …………….. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав в публичното
заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Весела Венева и
прокурора Юлиана Христова като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНЧД № 893 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С определение от 23.01.2020
г. по НЧД №20595/18 г., СРС, НО, 18 състав и по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК е определил едно общо най- тежко наказание по реда на чл.25 вр. чл.23 от НК
на осъдения М.В. по 3 от осъждания на лицето, изрично посочени в определението
на СРС, а именно – лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, като на
основание чл.24 от НК е увеличил същото с 1 месец, определяйки общо най- тежко
наказание в размер на 1 година и 7 месеца лишаване от свобода, което е
постановил да се изтърпи при общ режим. От така определеното общо най- тежко наказание
съдът на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал търпяната част от наказанията
пробация, включени в тази група, както и на основание чл.59 от НК, времето на
задържане под стража на осъдения по трите дела. Към общото най- тежко наказание
е присъединил и наказанието обществено порицание, наложено на осъдения по НОХД
№22507/2014 г., което е приспаднал с оглед изтърпяването му.
Срещу определението е
постъпила в законоустановения срок жалба от упълномощения защитник на осъдения-
адв.И.Б., в която сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно-
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон на осъдения,
включително в нарушение правото му на защита. Сочи, че правилно съдът е
преценил, че деянията по трите осъждания на лицето са в условията на кумулация,
но постановявайки същата след като е изтекъл изпитателния срок по всички
наложени му наказания, на практика е влошил правното положение на осъденото
лице. Счита, че съдът е следвало да определи общо най- тежко наказание на лицето
още с присъдата, а като не е сторил това е влошил правното му положение.
Отделно от това сочи, че не са били налице основанията за приложението на чл.24
от НК, както и за това да бъде постановено ефективно изтърпяване на общото най-
тежко наказание, като сочи подробни съображения по този въпрос. Подчертава, че
всички осъждания на М. Й. са от 2014-2015 г., когато той е бил на 22 години,
като от тогава няма други осъждания, поради което изтеклия период от време
следва да се отчете в негова полза.
Иска от въззивния съд
да отмени изцяло определението на СРС- както в частта по приложението на чл.24
от НК, така и извършената като цяло кумулация по реда на чл.25 от Нк.
В жалбата не се
правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният съд по
реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на осъдения, както и разпит на свидетели и вещи лица, но
следва да бъде изискана актуална справка за съдимост за осъдения М.И.,
включително и бюлетините за съдимост, както и справка за търпените от него до
този момент наказания лишаване от свобода и пробация, респ. справка за
задържането му под стража по различните дела.
В съдебното заседание
пред въззивната инстанция защитникът на осъдения И.- адв.Й. поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея, като акцентира на това, че кумулацията е
извършена след значителен период от време след постановяване на последната
присъда спрямо осъдения И., което води до утежняване на неговото правно положение
и влиза в противоречие с принципа за най- благоприятното групиране на
наказанията. В тази връзка моли съда да отмени изцяло определението на СРС.
Осъденият М.И.
поддържа казаното от защитника си.
Представителят на
Софийска градска прокуратура намира определението на СРС за правилно и
законосъобразно, постановено съобразно събраните по делото доказателства,
поради което иска от въззивния съд да остави жалбата без уважение.
В последната си дума
осъденият М.И. моли за отмяна на определението на СРС.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт,
изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 319 от НПК, от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана. По същество намира същата за частично основателна, но не и
по доводите, изложени в жалбата.
Видно от събраните по
делото доказателства правилно първостепенният съд е преценил, че са налице
всички, предвидени в закона предпоставки за групиране на наказанията, наложени
на осъдения М.И. по три негови осъждания, а именно: по НОХД №24019/14 г., по
НОХД №22507/2014 г. и по НОХД №21977/15 г. Деянията по тези осъждания, както
правилно и подробно в определението е посочил първостепенния съд са извършени
от осъдения И. преди за всяко едно от тях да има постановена и влязла в сила
присъда. Мотивите на първата инстанция по този въпрос са подробни, споделят се
изцяло от въззивния съд и поради това и не се налага да бъдат преповтаряни.
Както отново правилно е отбелязал първостепенния съд последната влязла в сила
присъда спрямо М.И. по тези дела е присъдата по НОХД №24019/214 г. на СРС, 18
с-в, която е влязла в сила на 19.10.2018 г. По нея на М.И. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от
три години считано от влизане на присъдата в сила. Присъдите по другите две
дела, включени в съвкупността са влезли в сила преди това, като по тях на И. са
били наложени съответно наказания лишаване от свобода за срок от 1 година и 6
месеца (по НОХД №21977/2015 г.), както и пробация и обществено порицание (по
НОХД №22507/2014 г.) В този смисъл правилна е преценката на първостепенния съд,
че най- тежкото наказание измежду трите се явява наказанието от 1 година и 6
месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения М.И. по НОХД №21977/2015 г.,
чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години считано от влизане на
присъдата в сила.
Именно и това
наказание следва да бъде определено и наложено като общо най- тежко такова на
осъдения М.И. измежду наказанията, наложени му по трите цитирани дела.
Преди да извърши
деянията по тези три дела, осъденият М.И. е бил осъждан за предходно деяние с
влязла в сила на 22.12.20111 г. присъда по НОХД №140/20111 г., за което му е
било наложено наказание пробация, изтърпяно от него към 07.08.2011 г.
Наказанието,
пробация, което е било наложено на осъдения И. по НОХД №22507/2014 г. не е
изобщо търпяно от осъдения И., съобразно представените справки, доколкото
същото и преди това е било включено в група и кумулирано с наказанието лишаване
от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, наложено на осъдения по НОХД №21977/2015
г., което е било сторено с определение на СРС по НЧД №2126/2016 г. на СРС, НО,
2 с-в.
Предвид изложеното до
тук правилно е преценено от първостепенния съд, че доколкото до този
момент е била извършена само частична
кумулация на наказанията, наложени на осъдения И. и доколкото в тази кумулация
не е било включено наказанието, наложено му по последната влязла в сила спрямо
него присъда- това по НОХД №24019/2014 г. на СРС, НО, 18 с-в, са налице всички
предпоставки на закона за извършване на ново групиране на наказанията на
осъденото лице, наложени му по тези три осъждания. Именно и извършването на
едно такова групирани се явява най- благоприятното за него от правна гледна
точка, независимо от изминалия период от време от постановяване на последната
влязла в сила присъда спрямо него, тъй като и ако се наложи той да търпи
ефективно някое от наказанията, то няма да ги търпи поотделно. Становището
застъпено от прокурора при СРП пред първостепенния съд, както и от защитника на
осъдения в жалбата до въззивния съд, че по този начин и извършвайки групиране
на наказанията на осъдения много след влизане в сила на последната постановена
спрямо него присъда, се стига до утежняване правното положение на осъденото
лице, изхожда от принципно погрешното и неправилно разбиране на страните
досежно момента, от който следва да тече изпитателният срок при групиране на
наказанията на едно лице. Тук е мястото да се посочи, че законът не поставя
срок, в рамките на който да се извърши групирането. Разбира се, редно е било
това да е било сторено още с последната влязла в сила присъда, но именно и
доколкото законът допуска това да не бъде направено, е предвидил специален ред-
този по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, в рамките на който да бъде извършено
групиране на наказанията на осъдения, извън присъдата. Видно е, че нито тази
разпоредба, нито която и да е било друга в закона определя срок, в рамките на
който следва да бъде сторено това или най- малкото не преклудира възможността
за групиране на наказанията, наложени на осъденото лице след определен срок,
тъй като изхожда от идеята, че всякога групирането на наказанията се явява по-
благоприятно за осъденото лице, от това те да се търпят поотделно. Същевременно
и очевидно грешно е разбирането на защитника и на прокурора при СРП, че
извършването на групирането на наказанията, които са отложени по реда на чл.66
от НК по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК води до удължаване на изпитателния
срок. Това разбиране е погрешно и в разрез с установената съдебна практика, че
при групиране на наказанията на осъденото лице по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК- т.е. в отделно производство, а не с присъдата, изпитателният срок започва
да тече не от влизане в сила на определението по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, а от
първия възможен момент, от който е било възможно този изпитателен срок да
започне да тече. Това означава, че всякога изпитателният срок в тези случаи
започва да тече от момента на влизане в сила на последната постановена и вляза
в сила присъда спрямо лицето, включена в съответната група, доколкото и ако
беше направена кумулацията още към този момент, то и от тогава следваше да
почне да тече и изпитателният срок. Ако се възприеме другата теза, че
изпитателният срок тече от момента на влизане в сила на определението по
чл.306, ал.1, т.1 от НПК би се стигнало до „изместване“ и „удължаване“ на този
срок не по вина на осъдения, а поради
вина на правораздавателните органи- съд и прокуратура, които не са си изпълнили
навреме задълженията, които имат по закон. Предвид това няма никакво съмнение в
съдебната практика, че изпитателният срок в тези случаи започва да тече от
първия възможен момент, а именно от момента на влизане в сила на последната
влязла в сила присъда, включена в съответната група. В настоящия случай това
означава, че ако бъде постановено отлагане изпълнението на общото най- тежко
наказание по реда на чл.66 от НК, то изпитателният срок ще почне да тече от
19.10.2018 г., а не от влизане на в сила на определението по чл.306, ал.1, т.1
от НПК. Ето защо и по никакъв начин не би се стигнало до утежняване правното
положение на осъдения, още по- малко до измества и/или удължаване на
изпитателния срок спрямо него.
В конкретния случай
първостепенният съд изобщо не е обсъждал този въпрос, тъй като е преценил, че
общото най- тежко наказание, увеличено с 1 месец по реда на чл.24 от НК, следва
да бъде изтърпяно ефективно от осъдения И., като доводите на съда са били
високата степен на обществена опасност на осъдения и проявената от него
престъпна упоритост. Изводи, с които въззивният съд не е съгласен. Действително
И. е осъждан до тук 4 пъти, като три от осъжданията му, по цитираните дела са
при условията на кумулация. Вярно е, че те са извършени в рамките на сравнително
кратък период от време и след като И. вече е бил осъждан с влязла в сила
присъда по друго дело. Факти сочещи на проявена престъпна упоритост от страна
на И. и на това, че първоначално наложеното му наказание по първото осъждане не
е успяло да постигне целите на наказанието и да поправи и превъзпита осъдения
като го мотивира да не извършва нови престъпления. Поради това и правилно
първостепенният съд е преценил, че в случая са налице предпоставките на чл.24
от НК за увеличаване на общото най- тежко наказание, което следва да се
определи на И. по тези три осъждания, като е увеличил същото, но само с 1
месец, което е твърде „символично“. Имало е основание за увеличение поне с 6
месеца, което не е било сторено, но поради липса на съответен протест, въззивният
съд неразполага с възможност да измени определението на СРС в тази му част.
Неправилно обаче СРС е преценил отново на база същите доводи и аргументи, че се
налага за поправянето и превъзпитанието на осъдения И. той да изтърпи така
определеното му общо най- тежко наказание по реда на чл.25 вр. чл.24 от НК в
размер на 1 година и 7 месеца ефективно при общ режим. На първо място
проявената престъпна упоритост от осъдения И. вече е била взета предвид от
първостепенния съд при преценка дали да приложи чл.24 от НК или не. На следващо
място видно е, че след 2015 г. до този момент, осъденият И. няма извършени
други престъпления, за които да е бил наказван и да му е било налагано
наказание. С други думи макар и през един период от време той да е проявил
престъпна упоритост, след 2015 г. няма данни да е продължил с престъпната си
дейност, независимо, че е бил задържан по различни ДП, доколкото няма данни да
е бил осъждан за други престъпления, извършени след това, за което му е
наложено наказание по НОХД №21977/2015 г., извършено на 10.09.2015 г. Не на
последно място видно е, че и по трите осъждания, включени в групата на И. са
били налагани или условни наказания лишаване от свобода или пробация, като и не
са налице задължителни предпоставки, които да налагат общото най- тежко
наказание по тези три осъждания да бъде изтърпяно ефективно. Същевременно въззивният съд споделя довода на защитата, че
кумулацията в случая се извършва близо 2 години след влизане в сила на
последната постановена и влязла в сила присъда спрямо И., което и при липса на
данни за други извършени от него престъпления в рамките на този период от време
прави необосновано и правно неиздържано постановяване на ефективно изтърпяване
на общото най- тежко наказание, определено му по тези три дела. Ако това беше
сторено своевременно- още с влизане в сила на присъдата по НОХД №24019/2014 г.,
то би било много по- логично и би имало
резон. Но при извършена кумулация близо 2 години по- късно, при отменено от
въззивния съд ефективно изтърпяване на наказанието по това осъждане /видно от
бюлетина за съдимост/ и при липса на нови осъждания на лицето след този момент,
постановяването на ефективно изтърпяване на общото най- тежко наказание се
явява абсолютно необосновано и по никакъв начин не би допринесло за поправянето
и превъзпитанието на лицето.
В тази му част
определението на СРС се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено, като и на основание чл.66, ал.1 от НК бъде постановено
отлагане на общото най- тежко наказание, определено на осъдения И. по реда на
чл.25 вр. чл.24 от НК, а именно в размер на 1 година и 7 месеца лишаване от
свобода за срок от 3 години считано от 19.10.2018 г.- т.е. от влизане в сила на
последната влязла в сила присъда, включена в групата, а именно тази по НОХД
№24019/2014 г. на СРС, НО, 18 с-в.
Неправилно също така
с абсолютно непонятни мотиви съдът е приспаднал от така определеното общо най-
тежко наказание евентуално търпяното наказание пробация, наложено на осъдения И.
по НОХД №22507/2014 г., доколкото и видно от всички справки- изискани както от
първостепенния, така и от въззивния съд, осъденият И. никога не е търпял това
наказание, тъй като то е било групирано с наказанието лишаване от свобода по
НОХД №21977/2015 г. и поради това и не се е стигнало изобщо до това той да
почне да търпи същото. По реда на чл.25, ал.2 от НК се приспада единствено
реално търпените наказания, а не тези, които евентуално и за в бъдеще лицето би
могло по някаква причина да търпи.
За сметка на това
първостепенният съд е следвало да приспадне по реда на чл.25, ал.2 от НК от
наказанието пробация, наложено на осъдения И. по НОХД №140/2011 г. на РС-
Царево (което правилно е постановил, че следва да се търпи отделно, тъй като не
влиза в групата), изтърпяната част от същото- изтърпяно изцяло (видно от
приложените справки), доколкото за прокуратурата не съществува възможност да
приспада на основание чл.25, ал.2 от НК изтърпени наказания по реда на чл.417
от НК. Предвид това определението на СРС следва да бъде допълнено в тази му
част.
В останалите му
части, включително и досежно наказанието обществено порицание, същото се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В заключение и след
извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, на
основание чл.314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 3 и т.6 вр. чл. 337, ал.1, т.3 и чл.338 от НПК , Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 23.01.2020 г. по НЧД
№20595/18 г., СРС, НО, 18 състав, като ОТМЕНЯ
същото в частта, с която е
постановено ефективно изтърпяване
при общ режим на определеното общо най- тежко наказание на осъдения М.В.И. (с
установена по делото самоличност), както и в частта, с която и на основание чл.25, ал.2 от НК от същото е приспаданото всяко изтърпяно наказание
пробация, включено в групата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението така
определеното на осъдения М.В.И. (с установена самоличност) общо най- тежко
наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 7 месеца за срок от 3
години, считано от 19.10.2018 г.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК от
наказанието пробация, наложено на осъдения М.И. по НОХД №140/2011 г. на РС-
Царево, което той следва да изтърпи отделно, изтърпяната част от същото,
изтърпяно изцяло към 07.08.2013 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.