Решение по дело №39/2023 на Административен съд - Русе

                                                                                              РЕШЕНИЕ

 

№ 160

 

гр. Русе, 07.06.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, 7 състав, в публично заседание на 15 май, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

при секретаря М. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ административно дело № 39 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от К.П.С. ***, с която се оспорва Решение № 2153-17-284 от 22.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе. С оспореното решение е потвърдено разпореждане № 19/ прот.№ 01368 от 05.10.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване и е отхвърлена жалбата й срещу това разпореждане.

Твърди се, че неправилно пенсионният орган е установил общия  осигурителен доход, за периода от 01.01.2000г. до 13.03.2022г. и следователно неправилно е определен индивидуалния й коефициент.

Моли съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Русе, както и разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване, след което да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадени указания по приложение на закона.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Оспорващата К.П.С. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната считано от 14.03.2022 г. по чл. 74, ал. 1 от КСО.

С обжалваното разпореждане личната пенсията на оспорващата е изменена от датата на отпускането, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, тъй като е установено неправилно подаване на информация в регистъра на осигурените лица на НАП, относно осигурителен доход, за периода от 14.01.2022г. до 08.03.2022г., през който жалбоподателката е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност. Зачетен е осигурителен стаж до дата на инвалидизиране 25 години 01 месеца и 02 дни.

По представените документи е изчислен индивидуален коефициент въз основа на доходите на лицето по реда на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО, съгласно нормативната уредба, приложима след 21 декември 2018г. – 1.0488, за времето от 01.01.2000 г. до 13.03.2022 г. вкл. - при общ осигурителен доход 162672.30 лв.

От изчислителния доклад в пенсионното досие и приложените към заявлението документи е установено, че за изчисляване на индивидуалния коефициент са ползвани данни по следните удостоверения представени от лицето и данни за осигурителен доход на основание чл. 5, ал. 4 от КСО по данни в регистъра на осигурените лица на НАП, както следва:

- за периода от 01.01.2000 г. до 31.05.2000 г. вкл., през който лицето е работило в РУ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ" гр. Русе, е зачетен доход по данни от удостоверение обр. УП-2 №06

-     за периода от 01.06.2000 г. до 28.02.2009 г. вкл., през който лицето е работило по основно трудово правоотношение в РУ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ" гр. Русе, е зачетен доход по данни от регистъра на осигурените лица на НАП, на основание чл. 5, ал. 4 от КСО;

-    за периодите от 01.02.2002 г. до 23.05.2002 г. вкл., от 17.02.2003 г. до 11.06.2003 г. вкл.; от 19.01.2004 г. до 21.12.2004 г. вкл.; от 20.01.2005 г. до 08.07.2005 г. вкл.; от 06.04.2006 г. до 12.12.2006 г. вкл. през които лицето е работило без трудово правоотношение в РУ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ" гр. Русе, е зачетен доход по данни от регистъра на осигурените лица на НАП на основание чл. 5, ал. 4 от КСО;

-   за периода от 02.02.2004 г. до 01.04.2004 г. вкл. през които лицето е работило без трудово правоотношение в КВОЛИФИКАЦИОНЕН ЦЕНТЪР 5, е зачетен доход по данни от регистъра на осигурените лица на НАП на основание чл. 5, ал. 4 от КСО;

- за периода от 01.01.2005 г. до 29.02.2009 г. вкл. и от 01.03.2009 г. до 31.12.2015 г. през които лицето се е самоосигурявало, е зачетен доход по данни от представена осигурителна книжка;

- за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2018 г. до 28.02.2021 г. вкл., от 01.04.2021 г.  до 31.08.2021 г. вкл. и от 01.10.2021 г. до 13.03.2022 г. вкл., през които лицето се е самоосигурявало, е зачетен доход по данни от Служебна бележка №2112-17-147#6 от 01.06.2022 г.;

-  за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. вкл. и от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. вкл. през които лицето се е самоосигурявало, е зачетен доход по данни от Служебна бележка №2112-17-147#14 от 25.07.2022 г.

-     в периода от 06.02.2015 г. до 06.08.2015 г., както и в месеците септември 2018 г., януари, февруари, март, април и октомври 2019 г., месец март 2020 г., в периода от 11.03.2021 г. до 06.09.2021 г. и от 13.09.2021 г. до 08.03.2022 г. лицето е получавало обезщетения за временна неработоспособност, видно от "Справка за приети документи, изчислени и/или изплатени обезщетения и помощи от ДОО". Доходът, от който е изчислено паричното обезщетение и е зачетен по данни от регистъра на осигурените лица на НАП, а за периода от 14.01.2022 г. до 08.03.2022 г. вкл. доходът е зачетен въз основа на служебна бележка №2112-17-147#17 от 10.08.2022 г. изд. от контролните органи при ТП на НОИ гр. Русе .

Органът в решението, предмет на жалбата, е изложил подробни мотиви, посочил е конкретни цифри на дохода, който се приема за осигурителен, от какви доказателства е установен и на какво правно основание е зачетен или не. Изложил е и мотиви за метода на установяване и изчисляване на осигурителния доход и размера на пенсията.

Осигурителния доход е правно регламентиран частично в разпоредбата на  чл. 6, ал. 2, изр. 1 КСО. Той се характеризира със съдържание- всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Това е възнаграждение срещу престацията на труда му и което той губи при настъпването на осигурителния случай, което се компенсира от общественото осигуряване-в случая размера на отпусната пенсия. Ролята на осигурителния доход е за определяне на осигурителните вноски и по аргумент от чл. 41 и чл. 49 и др. КСО служи за изчисляване на размера на осигурителните обезщетения, които са функция от него. Осигурителният доход се установява с писмени доказателства като се ползват и данните от Регистъра на осигурените лица, който се води в НОИ.

За установяване на размера на осигурителния доход на оспорващата, за периода от 2000г. до 2022г. включително, е назначена съдебно-икономическа експертиза. От заключението на СИЕ се установява, че стойността на общия осигурителен доход за изчисляване на индивидуалния коефициент/ респективно размера на пенсията/ е 170872.75 лв., като са установени различия в осигурителния доход, установен в разпореждане № 19/05.04.2022г. на ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“ и установения от експертизата за 2011г. – 15326.25лв., за 2021г. – 7447.39лв. и за 2022 – 1420.90лв.

При така установените фактически обстоятелства, след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Решение № 2153-17-284 от 22.12.2022 г. е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директор на ТП на НОИ – Русе. Спазена е изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при проведеното административно производство.

При постановяване на решението неправилно е приложен материалният закон.

Единственият спорен по делото въпрос е относно размера на общия осигурителения доход на жалбоподателката, за периода от 01.01.2000г. до 13.03.2022г.

В административното производство по отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К.С., административният орган приема за установен общ осигурителен доход в размер на 162 672.30лв. за времето от 01.01.2000г. до 13.03.2022г. вкл.

Този размер на общия осигурителен доход е предмет на настоящия спор.

Не се спори по делото, като този факт се установява и от писмените доказателства по делото, че за периода от 01.01.2000г. до 31.01.2004г., оспорващата е получавала доходи само по трудово правоотношение, за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2009г. формира доходи по трудово правоотношение и от дейност, за която подлежи на самоосигуряване, а от 2010г. доходите й са само като самоосигуряващо се лице.

Оспорващата е самоосигуряващо се лице /СОЛ/ от 01.01.2005 г.

При определяне размера на пенсията се прилагат разпоредбите на чл. 70 и чл. 70а от КСО и чл. 46 от НПОС, като основното правило при самоосигуряващите се лица е „когато в периода, от който се определя или е определен индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.''

К.С. е лице, упражняващо свободна професия - самоосигуряващо се лице, осигурено по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. На основание чл.6, ал. 8 КСО, тя е осигурена авансово през текущата календарна година, като в следващата календарна година до края на месец има нормативно определено задължение да формира своя окончателен годишен осигурителен доход за изминалата календарна година и да определи и съответно да внесе окончателните си, изравнителни осигурителни вноски за предходната календарна година по реда на чл. 6, ал. 9 КСО.

След анализ на събраните по делото доказателства се установи, че административният орган неправилно е определил окончателния размер на осигурителния доход на К.С. за календарните 2007г.; 2010г.; 2011г.; 2015 г.; 2018 г.; 2019г.; 2020 г. и 2022 г., включен в общият ОД, от който е изчислен индивидуалният коефициент за определяне на пенсията.

От заключението на назначената СИЕ, се установяват разлики между приетия от адм. орган осигурителен доход на оспорващата за отделни години и осигурителния й доход, върху които е внесла осигурителните вноски.

Според експертното заключение осигурителният доход за 2011г. е сума в размер на 15326.25 лв., вместо приетият осигурителен доход за изчисляване на пенсията от 7356.60лв. Върху сумата от 15326.25лв., декларирана в годишната данъчна декларация на СОЛ К.С., са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 41, ал. 1 от НПОС „осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски" пенсионият орган е приел за ОД за 2011г. сумата от 7356.60лв. - вписан в осигурителната й книжка.

За 2011г. оспорващата, в съответствие със законовата процедура, е подала Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с деклариран окончателен осигурителен доход от 15 326.25 лв., като в срок е внесла съответната осигурителна вноска и е подала декларация обр. 6 по реда на НООСЛБГРЧМЛ, с която се подава задължителната информация по чл. 5, ал. 4 от КСО до Регистъра на осигурените лица, данните от които се използват от НОИ на основание чл. 5, ал. 6 КСО за изчисляване и отпускане на пенсии, обезщетения и помощи.

По изложените съображения следва да се приема, че правилният окончателен размер на осигурителния доход на жалбоподателката за 2011 г. е 15 326.25лв.

 

 

3а 2010г. в осигурителната книжка на оспорващата е въведен окончателен годишен доход от 5746.50лв., толкова колкото е деклариран доход в декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ, върху който са внесени и ОВ, но е приет в пенсионното производство ОД в размер на 5746.44лв.

По изложените съображения съдът приема, че правилният окончателен размер на осигурителния доход на жалбоподателката за 2010 г. е 5746.50лв.

За 2007 година жалбоподателката е формирала доход от трудово възнаграждение получено от работодателя РУ „Ангел Кънчев" гр. Русе в размер на 6152.19 лева и доход като СОЛ в размер на 8395.40 лева, или общо в размер на 14547.59 лева, за което на 29.01.2008 г. е подала декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. При проведена през месец октомври 2008 г. финансова ревизия /обхващаща периода 2005 - 2007 г. включително/ е установено, че за декларирания и получен като СОЛ доход през 2007 г. жалбоподателката не е внесла дължимите осигурителни вноски / нито авансови, нито окончателни/ и по силата на ревизионен акт тя е задължена да ги внесе, ведно с дължимите до момента лихви за забава, което задължение, както беше установено от вещото лице е изпълнено. Подадена е коригираща декларация в частта - справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2007 г. Внасянето на дължимите осигурителни вноски, респ. наличието на справката е основание по - късно контролният орган да завери осигурителната книжка и да удостовери окончателния размер на осигурителния доход за 2007 г. като СОЛ в размер на 8395.40 лева.

По делото се установи безспорно / от обясненията на в.л. в с.з от 10.04.2023г., от Ревизионен доклад № 48/30.10.2008 г. на ТД на НАП - Русе и ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ/, че окончателният осигурителният доход на К.С. е 14547.59 лева, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски, но пенсионният орган е приел за ОД сумата от 14377.73лв.

Съдът възприема обясненията на в.л. Я., дадени в съдебно заседание,  по представената Справка за обобщен годишен осигурителен доход, изготвена от отдел „Пенсии" при ТП на НОИ Русе, че причина за намалението е прилагане на ограничението за максимален месечен осигурителен доход за м.12.2007 г.

Съдът приема, че административния орган неправилно е приложил материалния закон, ограничавайки месечния осигурителен доход на жалбоподателката за месец декември 2007 г. без да се съобразява с другият критерий - годишният максимален ОД да не превишава законоустановения размер от 16800 лева и по този начин неоснователно я лишава от осигурителни права, защото К.С. е внесла осигуровки върху окончателния й годишен осигурителен доход, който не надвишава максималният за 2007г., определен в Закона за бюджета на ДОО, но при така определеният от НОИ не може да черпи осигурителни права в пълен обем и в нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 11 от НПОС и принципа на законност.

По изложените съображения съдът приема, че правилният окончателен размер на осигурителния доход на жалбоподателката за 2007 г. е 14 547.59лв.

В осигурителния доход на оспорващата за 2015г., включен за определяне на общия й ОД за определяне на пенсията или сумата от 7402,56лв. - тук са включени сумата от 4 109.98лв. ОД от дейността на COЛ К.С., върху които са внесени ОВ и сумата от 3292.58лв, доход от който е изплатено паричното обезщетение на временна неработоспособност /ПОВН/ към него момент.

Съдът приема, че неправилно административният орган е определил базата на осигурителния доход ,за периода на отпуска за бременност и раждане /***-06.08.2015 г./ т.е сумата от 3292.58лв., която сума всъщност представлява базата на текущото изплащане на ПОВН през 2015г.

При упражнено право на пенсия през 2022г. и приложение на чл. 70а, ал.3 т. 2 КСО: когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на отпуск поради временна неработоспособност, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване /ПОВН/ - доходът, от който е изчислено обезщетението, а за периодите преди 01.01.2016г. следва да се приложи по-благоприятната норма или когато се определя размер на пенсия през 2022г., базата на ПОВН за периодите преди 2016г. следва да е върху окончателният ОД /вместо авансовият/ за годините до 2015г.вкл. - аналогично и в конкретния случай с 2017г.  

За 2013 и 2014г. пенсионният орган е използвал/ включил окончателния ОД за годината, но неправилно не е преизчислил новата база за ПОВН, за да приложи правилно и по смисъл новите, по- благоприятни разпоредби за самоосигуряващите се лица. В новата редакция на чл. 31, ал. 1, т. 1,6. „б" от Наредбата за паричните обезщетения и помощи и обезщетения от ДОО относно дохода - база за изчисляване на ПОВН от 01.01.2027г. и тук вместо „внесени авансово осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство - за самоосигуряващите се лица" авансово отпада. Синхронизирането и на чл. 42 от същата Наредба и чл. 54м от КСО, окончателно изравнява от 01.01.2017г. осигурителните права на самоосигуряващите се лица с останалите осигурени лица по отношение на базата /доходът/ за определяне на обезщетенията и помощите от ДОО. Така доходът, върху който се изчисляват паричните обезщетения и помощи на самоосигуряващите се лица е окончателният им ОД за годината, съответно за месеца.

За пълнота следва да отбележа, че настоящият спор е за определяне на правилния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице в пенсионно производство за времето, което е признато/зачетено за осигурителен стаж и се включва в базата на формиране на пенсия. Това не е производство по оспорване на размера на изплатеното през 2015г. и съответно през следващите години парично обезщетение за временна неработоспособност.

В конкретния случай, в пенсионното производство, продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на К.С. са установени, по надлежно представените документи по чл.41 от НПОС, включително заверена осигурителна книжка и данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Следователно, при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи общ осигурителен стаж на оспорващата, за който са внесени осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице, за пенсионните органи не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент по чл.70 от КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер, съгласно нормативните разпоредби към момента на отпускането й. След като за осигурителният й стаж, включен в периода за отпускане на пенсия има период на временна неработоспособност в хипотезата на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО, то при изчисляване на размера й следва да бъде взет предвид осигурителния доход, именно зачетеният осигурителен стаж.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява окончателния осигурителен доход на К.С., който е база за изчисляване на следващото й се парично обезщетение за временна неработоспособност за съответните периоди през 2015г., 2018г., 2019г. и 2020г. и при разрешаване на правният въпрос за приложение на по-благоприятните разпоредбите за самоосигуряващите се лица към момента на отпускането й на лична пенсия м. март. 2022г. относно базата ПОВН т.е. осигурителният доход, от който трябва да бъде изчислено обезщетението за временна неработоспособност по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО е въпрос на конкретни изчисления, от компетентността на органите на НОИ.

Конкретните изчисления, извършени от в.л.,включително Приложение 1 към експертизата, при определяне базата на осигурителния доход за периода на отпуска за бременност и раждане /***- 06.08.2015 г./ сочат, че общият осигурителен доход за 24 месечния период по чл. 49, ал. 1 КСО / изчислен върху окончателния, а не авансовият размер на осигурителния доход/ е 22 286.58 лева, формиран както следва:

1 месец януари 2015 г. – 679.61лв.

12 месеца / за 2014 г./ - 11 996.28 лева

11 месеца / от месец февруари до месец декември 2013/ - 9592.69 лева Брой на работните дни за периода е общо 502.

Среднодневен осигурителен доход в размер на 44.3956 лева: 22286.58лв./502р.дни, вместо взетият в предвид размер от 26.553 лв., относим към момента на изплащане на обезщетението през 2015г. при възникване на риска бременност и раждане. Съответно следващата се база за ПОВН е :

 

 

По изложените съображения, правилният окончателен размер на осигурителния доход на жалбоподателката за 2015 г. е 9659.43лв.

Относно осигурителен доход за 2018 г.

Годишният осигурителният доход на К.С. за 2017г. е 9765.00лв., при месечен ОД от 813.75лв. - окончателен ОД, деклариран с ГДД за 2017, подадена на 16.04.2017г.. Този ОД е взет при определяне на общия осиг. доход в пенсионното производство / „опис на осиг. доход от 13.09.2022г.", справка Приложение 1 към експертизата/, но не е взет в предвид т.е не е послужил за база при определяне на дохода, от които са й изчислени паричните обезщетение за временна неработоспособност през 2018г. и 2019г.

 Задължение на адм. орган е да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, какво не е извършил и е допуснал нарушение на закона.

При изчисляване на дохода, от който е определено обезщетението за временна неработоспособност през 2018г., административният орган неправилно е определил базата на осигурителния доход за периода на временната неработоспособност по болничен лист за 9 дни през месец септември 2018 /от 11.09.2018-21.09.2018 г./, за правилното формиране на която база следва да се вземе предвид окончателния, а не авансовия размер на осигурителния доход, както е постъпил органа по пенсиите.

Конкретните изчисления сочат, че общият осигурителен доход за 18 месечния период по чл. 41 КСО, изчислен върху окончателният, а не авансовият размер на осигурителния доход за периода от месец март 2017 г. до месец август 2018 г. е 12 217.50 лева , формиран както следва:

10 месеца / от март до декември 2017 г/ по 813.75 лева - 8137.50 лева

8 месеца / от януари до август 2018 г/ по 510,00 лева - 4080.00 лева

Брой на работните дни за периода е общо 375.

Среднодневен осигурителен доход в размер на 32.58 лева.

Осигурителен доход за 9 дни болничните през 2018 /от 11.09.2018-21.09.2018 г./- 293.22 лева.

По изложените съображения, съдът приема, че правилния окончателен размер на осигурителния доход на жалбоподателката за 2018 г. е 6158.22лв.

Осигурителен доход за календарната 2019;

Констатираното неправилно изчисляване на базата за осигурителния доход за периода на болничните през 2018 г., както и възприемането за база на авансовия, а не окончателния доход през 2017 г., води до необходимостта от преизчисляване съответно и на осигурителния доход за периодите на болничните през 2019 г., както следва:

 

 

Осигурителен доход за календарната 2020г.:

Констатираното неправилно изчисляване на базата за осигурителния доход за периода на болничните през 2018 и 2019 г., води до необходимостта от преизчисляване съответно и на осигурителния доход за периода на болничните през 2020 г., както следва:

 

 

По изложените съображения, правилният окончателен размер на осигурителния доход на жалбоподателката за 2020 г. е 7313.78лв.

Осигурителен доход, за периода от 01.01.2022г. до 13.03.2022г.

От  заключението на вещото лице се установява грешка при определяне на осигурителния доход на К.С., за периода от 01.01.2022г. до 13.03.2022г., от пенсионният орган, обяснена с „пропускане" на период по болничен лист от 01.01 - 13.01.2022г. или 8 работни дни, със съответния осигурителен доход. Вещото лице, въз основа само на данните, предоставени му от административният орган, формира заключение за осигурителен доход за този период от 1420.90лв., вместо използваният от пенсионният орган, които не е изрично посочен в оспореното решение, а в справката Приложение 1 към експертизата има посочени ОД от ПОВН на два реда: и 1095.39лв. и 1184.05лв. / и двата са под определеният размер от експерта/.

Въз основа на заключението на експерта, за периода от 01.01.2022г. до 13.03.2022г. за база ПОВН следва да се приема осиг. доход от 1420.90лв..

Отделно от установеният неправилен осигурителен доход за този период, следва да бъде и отразено новото обстоятелство, а именно след подаване на годишната данъчна декларация от К.С. за 2022г. в законоустановения срок, формира окончателен осиг. доход, което ще доведе до увеличение на осигурителният й доход за работни дни през м.март.2022г., преди датата на отпускане на пенсията.

В настоящото производство се установи, че е налице неправилно установен размер на осигурителния доход на оспорващата от административния орган.

При така установените релевантни факти, съдът намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-284 от 22.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 19/ прот.№ 01368 от 05.10.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са постановени в противоречие с установените по делото факти, поради което следва да бъдат отменени, а преписката върната на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне.  

Направено е искане за присъждане на разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие на стр.11 от делото, оказана е безплатна адвокатска помощ и съдействие на лице по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Предвид изхода на делото съдът намира, че на адвокат М.Б., оказала безплатната правна помощ, следва да й бъде определено възнаграждение по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева.

На осн.чл.143, ал.1 от АПК на оспорващата следва да се присъдят разноските по делото в размер на 400.00лв.

По изложените съобръжения и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на К.П.С. ***, Решение № 2153-17-284 от 22.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 19/ прот.№ 01368 от 05.10.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по приложение на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София да заплати на адвокат М.Б.Б.,***, ЕГН**********, сумата от 500.00 (петстотин) лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София да заплати на К.П.С. ***, ЕГН **********, сумата от 400.00лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                     

 

                        

 

                                                                                            СЪДИЯ: