Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262291 30.09.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осми
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4226 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Д.Т.С., ЕГН *******,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 20.07.2010 г. –
21.08.2019 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер
на 667,27 лв. за собствен обект, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № .., ап.. За
потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът
дължал и законна лихва, възлизаща на 109,71 лева за периода 30.09.2010 г. –
30.11.2019 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител
с № …, а отношенията между дружеството и
клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното
количество изразходвана вода било определяно след реални отчети по показанията
на измервателното устройство.
Тъй като задълженията не били погасени,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11581/31.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20686/2019 г. на ПРС, II бр.с., срещу
която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите
да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор. Оспорва исковете. Въвежда възражения - за изтекла погасителна
давност и неточно, неправилно и незаконосъобразно начисляване на исковите суми.
Монтираният в имота водомер бил с различен номер от сочения, а в карнетите бил
добавен номер на още един. Твърди да е плащала редовно дължимите суми. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно
от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок,
а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния
срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По
същество:
Дружеството – ищец следва да докаже
твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника /потребител с № …/, като установи вземането
си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект,
находящ се гр. П, ул. „Б“ № .., ап., както и, че през процесния период,
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да
установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването
на предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават
или погасяват процесното вземане, а при доказване на горното от ищеца - да
докаже, че е погасил задълженията.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните
съображения:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и
предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.
Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на ОУ на всеки
отделен потребител.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители
на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
Въпросът за собствеността на имота не е
бил спорен, като видно от приетите писмени доказателства /неоспорени – договор
за продажба на държавен недвижим имот, НА за договорна ипотека, справка по лице
от СВ – Пловдив – л.5-10; л.140; л.157/, ответницата притежава правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот. Същата фигурира в базата
данни на ищцовото дружество като потребител с № ….2. Ето защо се доказва по
категоричен начин качеството „потребител”, според норм. уредба, като
ответницата е материалноправно пасивно легитимирана да отговаря за натрупаните задължения
за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвала в имота.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК
услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и
чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват
отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя
или негов представител. По делото са
представени копия от карнети, от които е видно, че са отчитани и начислявани
количества само след реални отчети,
като срещу част от показанията са налице подписи на потребителя.
Според показанията на св. Г. /и./,
когато посещавала имота за отчет на показанията и откривала присъстващи, винаги
била допускана в жилището, като вписвала в карнетите данните от уреда.
Клиентката казала, че понякога инцидентно отсъства от града, но лично отказала
да попълни известие, че през определен период имотът е необитаем. Въпреки това,
количества били вписвани само по показания на СТИ. Св. сочи, че в имота има един водомер, чиито показания
вписвала, а, когато не откривала никого в имота, вписвала „0“, като впоследствие
при допускането й в дома, отново записвала реалните данни от уреда. Съдът
кредитира показанията като ясни, последователни и житейски логични. Няма данни,
които да ги опровергават.
Не
могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че месечните количества не
са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.
Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са
частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства,
по делото се установява, че потребителят или негов представител са поставяли
подписи срещу данните. В карнетите е посочено за коя година се отнасят същите
при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Правени
са регулярни посещения. Отделно, вещото лице по приетата първоначална ССЕ,
която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение,
че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите
цени за битови потребители за съответния период. Неоснователни и недоказани са
и възраженията в ОИМ, че монтираният водомер в имота бил с различен номер,
подобни данни няма, като в карнетите е посочен само един номер на СТИ, няма
добавяне на втори, както се сочи в отговора. Същевременно в ОИМ не се твърди
кой точно е различният номер на водомер, за да бъде изследвано това възражение,
а няма и ангажирани доказателства за установяването му. Ето защо, съдът приема,
че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, т.к. е имало реално ползване
на доставената и отведена вода.
Въз основа на
описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен
начин се установява, че ответницата като собственик има качеството на
потребител на ВиК услуги. Показанията за исковия период са след реални отчети.
В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че
ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните
действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й
остойностяване.
Относно размера са ангажирани първоначално
и допълнително заключения на ССЕ, които съдът цени като ясно и компетентно
изготвени. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било
изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството
на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били
надлежно заведени.
В
чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора. ВиК няма задължение да изпраща на абоната издадените
фактури, т.к. задълженията са с определени падежи и абонатът следва сам да следи
за дължимите плащания.
В
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите на
В и К е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД,
защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения,
без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите
зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай, за периода от началния
търсен с исковата молба момент до три години преди датата на депозиране на
заявлението по заповедното производство, от когато ИМ се счита предявена, а
срокът прекъснат – фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК, но като се вземе предвид
падежът на задълженията, сумата за главница е погасена по давност. Експертът по
ССЕ е посочил, че за периода от 14.11.2016 г. /задължението е по фактура от
14.12.2016 г., която от своя страна включва вземанията от 14.11.2016 г. –
13.12.2016 г., но е със срок за плащане до 13.01.2017 г., т.е. не е погасено – погасена е главница
преди 16.12.2016 г./ до края на исковия, задълженията възлизат на: 549,21 лева
– главница и 57,12 лева – лихва.
Предвид
изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за: 549,21 лева – главница
за периода 14.11.2016 г. /отчетен период, който не е погасен по давност, т.к. е
включен в посочената по – горе фактура от 14.12.2016 г./ – 21.08.2019 г. и
обезщетение за забава за периода 14.01.2017 г. /когато ответникът е изпаднал в
забава в плащането на сумата по фактура от 14.12.2016 г./ до 30.11.2019 г.
/посочен в заявлението и в ИМ/ в размер на общо 57,12 лева.
Тези
главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, защото не са погасени по
давност, а основание за плащането им е налице. За разликите над посочените суми
до пълните претендирани размери и периоди, претенциите ще бъдат отхвърлени, тъй
като задълженията са погасени по давност. Искът за лихвата се отхвърля за целия
период, тъй като обезщетението за забава върху всяко от дължимите месечни
плащания, е начислено след датата на падежа на всяко главно вземане до крайния посочен
в исковата молба срок 30.11.2019 г.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете
страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил
искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ;
общо 230 лева – депозит ССЕ; 20 лв. – свидетел. Претендира и юрк. възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на
чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на минимума от 100 лева,
предвид конкретната фактическа и правна сложност. От разноските от общо 425 лева,
по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 331,66 лева.
Следва да се
присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в
размер на 25 лева – ДТ и 50 лева – минимално юрк. възнаграждение. По съразмерност се дължат 58,53
лева.
Ответникът
не е направил разноски, поради което и такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Т.С.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми:
549,21 лева - главница, представляваща
неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода
14.11.2016 г. - 21.08.2019 г. за имот, находящ се в гр. П, ул. „Б“ № ., ап. ;
57,12 лева - обезщетение за забава за периода 14.01.2017 г. - 30.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 16.12.2019 г.
до окончателното погасяване,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите над уважените до
пълните претендирани размери, а именно: до 667,27 лева – главница за периода
20.07.2010 г. – 13.11.2016 г. вкл., както и до 109,71 лева - обезщетение за
забава за периода 30.09.2010 г. – 30.11.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11581/31.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20686/2019 г. на ПРС, II бр.с.
ОСЪЖДА Д.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” №
250, следните суми: общо 331,66 лева /триста
тридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство и общо 58,53 лева /петдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч.гр.д. № 20686/2019 г. на ПРС, II бр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП