№ 3610
гр. Варна, 27.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501583 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 40589/21.05.2024г., подадена от
Д. И. *, ЕГН ********** срещу Решение № 1477/26.04.2024г., постановено по
гр.д. № 13194/2022г. на РС-Варна, 40 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения от Д. И. *, ЕГН ********** срещу Г. К. Г., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за разликата от 2000 лева до пълния
претендиран размер от 10 000 лева, която включва разликата от 1000 лева до
5000 лева за претендираното обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди на 12.05.2022г., изразяващи се в изпитан психически
стрес и страдание, в резултат на нанесени й от ответника обиди по време на
посещение му в дома й с репортер на предаването „Съдебен спор“,и разликата
от 1000 до 5000 лева за претендираното обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди на 03.09.2022г., изразяващи се в изпитан
психически стрес и уронване на доброто име на ищцата в обществото в
резултат на участието на ответника при излъчването на предаването „Съдебен
спор“ и излъчване на запис от посещението в дома й.
Във въззивната жалба е наведени оплакване, че присъденото
обезщетение не репатрира понесените от въззивника вреди в техния пълен
размер. Счита, че следва да се съобрази грубото незачитане на правата и
достойнството на личността и обиждането и оклеветяването й по публичен
начин, както и правото й на семейство, на лично достойнство и на добро име.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, както и
1
да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Г. К. Г., ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Оспорва се становището на въззивника, че съдът
не е дооценил претърпените вреди, като се твърди, че изобщо липсват такива.
Счита, че не са доказани нито вреди, нито причинната им връзка с
поведението на въззиваемия. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и да му бъдат присъдени, направените във връзка с разглеждането й
разноски.
Постъпила е още и въззивна жалба вх.№ 40841/21.05.2024г., подадена
от Г. К. Г., ЕГН ********** срещу Решение № 1477/26.04.2024г., постановено
по гр.д. № 13194/2022г. на РС-Варна, 40 състав, в частта, с която е осъден на
основание чл.45 от ЗЗД Г. К. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. И. *, ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 407, вх. 11, ет.
3, ап. 189 сумата от общо 2000 лева, от която: 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата на 12.05.2022г. неимуществени вреди,
изразяващи се в изпитан психически стрес и страдание, в резултат на нанесени
й от ответника обиди по време на посещение му в дома й с репортер на
предаването „Съдебен спор“, ведно със законната лихва върху главницата от
1000 лева от датата на увреждането - 12.05.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, и 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата на 03.09.2022г. неимуществени вреди, изразяващи се в
изпитан психически стрес и уронване на доброто име на ищцата в обществото
в резултат на участието на ответника при излъчването на предаването
„Съдебен спор“ и излъчване на запис от посещението в дома й, ведно със
законната лихва върху главницата от 1000 лева от датата на увреждането -
03.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са наведения оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила и поради необоснованост. Излага се, че съдът е
обсъдил в цялост всички изложени от ответника доводи и обстоятелства. Сочи
се, че показанията на св. Маргарита С. са обсъдени, без да се подлагат на
критичен анализ в съвкупност с всички останали събрани по делото
доказателства, както и че цялостното противоречиво обсъждане на
доказателствата е довело до погрешни фактически и правни изводи. Оспорва
и изводите на съда, че изразите, употребени от него по адрес на Д. П., не са
само негативни оценки, като твърди, че не са изречени с цел да я унижи пред
обществото, а в резултат на афект, предизвикан от нейното поведение., както
и от данните, които е получил от различни източници. Счита, че не може да се
приеме, че е налице увреждане, а в условията на евентуалност, че следва да се
приложи чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва се още изводът на съда, че юом
предаването „Съдебен спор“ е излъчено в национален ефир, то ищцата е чула
изречените от ответника изрази и ги е възприела лично. Счита за недоказано
обстоятелството, че записът на предаването е направен именно на 12.05.2022г.
2
Сочи, че показанията на св. П. са дадени от заинтересовано лице по смисъла
на чл.172 от ГПК, предвид, че преди е била управител в едно от дружествата, в
което участие има и ищцата, както и с оглед близките им отношения. Излага
още, че намека, изказан от водещата на „Съдебен спор“, че страните имат
отношения надхвърлящи служебната дейност, не може да му се вмени във
вина. Сочи, че предаването не е заснето в дома на ищцата без нейното
съгласие, както е приел съда, а на стълбището пред входната врата, където не
е необходимо съгласие на някой от собствениците. Също така подчертава, че
излъчването на предаването е било по волята на екипа на предаването, а не на
ответника. Твърди допуснато от съда процесуално нарушение, с което е
отказано допускането на още един свидетел на страната на ответника. В този
смисъл на основание чл.266, ал.3 от ГПК отправя отново доказателствено
искане за допускане на разпит на още един свидетел по отношение на датата
на която е направен записът на репортажа и обстоятелствата във връзка със
заснемането на същия, включително отправените реплики. Моли обжалваното
решение в осъдителната му част да бъде отменено, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на жалбата
от страна на Д. И. *, ЕГН: **********, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Оспорват се всички твърдения в нея, като се сочи, че същите
не отговарят на събраните по делото доказателства. Излага се, че правилно
съдът е кредитирал показанията на св. Маргарита С., която е единственият
очевидец на станалото. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в частта, с която искът е уважен, както и за присъждане на
направените във въззивното производство разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
По искането във въззивната жалба на Г. К. Г. за допускане на разпит на
още един свидетел при условията на водене относно датата, на която е
направен записът на репортажа и обстоятелствата във връзка със заснемането
на същия, включително отправените реплики, въззивният съд намира
следното:
Пред първоинстанционния съд ответникът Г. К. Г. още с отговора на
исковата молба е отправил искане за допускане на двама свидетели, а
впоследствие и на трима, като е разяснил, че всеки от тях се иска за различни
обстоятелства, но въпреки това съдът е допуснал само един свидетел.
Конкретно относно обстоятелствата по заснемане на записа свидетел е искан
след приключване на първото по делото съдебно заседание, но при изрично
излагане на причините за това – към първото съдебно заседание ответникът не
е имал връзка с лицето, което е пряк свидетел на събитието. В този смисъл
доказателственото искане, което е относимо към предмета на делото, е
3
допустимо при доказване на причините за късното ангажиране на гласни
доказателствени средства за конкретното обстоятелство.
Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е дал
възможност на ответника да ангажира доказателства за твърдените от него
причини за несвоевремнното ангажиране на този свидетел и евентуално при
доказването им, да бъде разпитано и лицето. Предвид изложеното и на
основание чл.266, ал.3 от ГПК въззивният състав намира, че следва да
допусне поисканите гласни доказателствени средства при доказване от страна
на Г. К. Г. на причините, поради които не е поискал същите в
законоустановените срокове – с отговора на исковата молба или в първото
съдебно заседание след изготвяне на доклада и разпределяне на
доказателствената тежест.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 40589/21.05.2024г.,
подадена от Д. И. *, ЕГН **********, и въззивна жалба вх.№
40841/21.05.2024г., подадена от Г. К. Г., ЕГН **********, срещу Решение №
1477/26.04.2024г., постановено по гр.д. № 13194/2022г. на РС-Варна, 40
състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.10.2024г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, включително по телефон, като на
жалбоподателите се връчат и преписи от отговорите на двете въззивни жалби.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при условията на водене на
страната на Г. К. Г. относно датата, на която е направен записът на репортажа
и обстоятелствата във връзка със заснемането на същия, включително
отправените реплики, в случай, че бъдат доказани причините за
несвоевременното ангажиране на гласни доказателствени средства за
посочените обстоятелства.
УКАЗВА на Г. К. Г., че не сочи доказателства относно причините за
несвоевременното ангажиране на гласните доказателствени средства.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
4
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5