№ 1076
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502804 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20220759 от 09.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 5966
по описа за 2020 г. от СРС, І ГО, 167 състав е уважен, предявеният от „ЧЕЗ
Е.Б.” АД срещу П. Т. Т., иск по чл. 422, ал.1 ГПК, като е признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 325,32 лв.,
представляваща стойност за ел.енергия, начислена за периода 07.06.2015 г.-
04.09.2015 г., по фактура № **********/05.05.2016 г. въз основа на
констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване
на ел.енергия № 1013001 от 04.09.2015 г. за електроснабден имот, находящ се
в гр.София, *******, с клиентски номер № *********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 25.06.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 36335/2019
г. по описа на СРС, ГО, 167-ми състав, като отхвърля иска по чл.422, ал.1
ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 99,30 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 26.05.2016 г.- 14.06.2019 г. В тежест на ответника са
1
възложени разноски в размер на 637,35 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от П. Т.
Т., ответник пред СРС.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Счита, че по делото не било доказано пълно и главно правото на
ищеца да извършва корекция на сметката за ел.енергия. Не бил предвиден и
ред за уведомяване на клиентите. Не било доказано такова уведомление. Не
била спазена процедурата за извършване на процесната проверка. Искът не
бил доказан по основание и размер. Счита, че решението е постановено в
разрез със съдебната практика на ВКС по сходни казуси.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което иска да се отхвърли като неоснователен. Претендира
разноски.
Постъпил е отговор от „Чез Е.Б.“ АД, сега с наименование „Е.П.“ ЕАД,
ищец пред СРС. Излага се становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното съдебно решение. Счита, че не са
допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на
първоинстанционното решение. Претенцията им била доказана – налице било
облигационно отношение между страните. Установено било при проверката,
че са нарушени холограмните стикери и пломбите на големия капак на
електромера, позовава се на заключението на съдебно-техническата
експертиза, както и на експертизата на СТИ в БИМ. Противно на соченото от
въззивника, съдебната практика на ВКС признавала правото на ищеца да
прави корекция на сметката за ел.енергия. Сочи, че в ОУ бил предвиден ред
за уведомяване – чл.17, чл.18 и чл.49, ал.2 от ОУ. Срокът за уведомяване бил
7-дневен, а уведомяването се извършвало чрез пощенска пратка. В случая
дружеството-ищец било положило усилия да уведоми клиента. Касаело се до
обективна отговорност. Затова не било нужно да се доказва пряко участие в
промяната на схемата на свързване; касаело се до специална отговорност.
Установено било, че размера на задължението е определен съгласно
утвърдените от КЕВР, цени. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима:
Решението е връчено на въззивника на 21.01.2022 г., а въззивната жалба
е подадена на 03.02.2022 г./по пощата/, поради което съдът приема, че същото
2
е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес на въззивника /ответник пред първата съдебна
инстанция/ за обжалване на решението на СРС.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:
За издадената на 31.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 36335 по описа за 2019 г. на
СРС, 167-м състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ГПК.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на
02.01.2020 г.
Исковата молба е предявена на 03.02.2020 г./пон/, по пощата, т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
начислил на ответника сумата от 325,32 лева, представляваща стойност на
електроенергия, начислена служебно за периода от 07.06.2015 г. до 04.09.2015
г. по Фактура № ********** от 05.05.2016 г. въз основа на констативен
протокол от извършена проверка № 1013001 от 04.09.2015 г. за
електроснабден имот, находящ се в гр.София, кв.„*******, с клиентски №
*********.
Спорът между страните се концентрирал върху наличието или липсата
на предпоставките за възникване на процесното вземане. По този въпрос СРС
е приел, че от представените доказателства - Заявление за
отсрочване/разсрочване на задълженията с вх. № ********** от 01.04.2015 г.,
споразумителен протокол от 01.04.2015 г. и Заявление за
отсрочване/разсрочване на задължения с вх. № ********** от 29.02.2016 г.,
подписани от ответника и подадени до ищеца относно имот с клиентски
номер *********, се установява, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение за продажба на електрическа
3
енергия за процесния електроснабден имот, към което правоотношение били
приложими Общите условия.
От представения и приет като доказателство по делото Констативен
протокол № 1013001 от 04.09.2015 г., се установявало, че на същата дата е
извършена проверка от служители на отдел "Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ
Разпределение“ АД на електромер с фабричен № **********, обслужващ
процесния обект. Служителите на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, в присъствието
на двама свидетели от Федерация на потребителите, констатирали, че:
„Нарушени са холограмните стикери на големия капак на електромера.
Пломбите на големия капак на електромера са нарушени. Пломбата на
клемния блок е нарушена. С еталонен уред „ЕМСИСТ“ с фабричен номер
******* и свидетелство за калибриране Е-223/30.01.2014 г. е измерена
грешката, с която електромерът отчита консумираната ел. енергия от
потребителя по време на проверката. Измерената грешка е „ – „ (минус)
87,97% (процента)“.
Вследствие направените констатации, служителите на ответника
предприели посочените в т.4 на стр. 3 от констативния протокол действия
след проверката, а именно: привеждане на измерването на електрическа
енергия в изправност, пломбиран бил клемният блок на електромера,
поставени били холограмни стикери на капака на електромера. Неизправният
електромер бил демонтиран и поставен в безшевен чувал, който бил
пломбиран с пломби и изпратен за извършване на експертиза в Българския
институт по метрология /БИМ/.
За извършената проверка било изпратено писмо с изх. № N./07.09.2015
г. (л.24 от делото), което се било върнало с отбелязването „пратката не е
потърсена от получателя“.
При извършената метрологична експертиза на СТИ в БИМ било
констатирано с протокол № 580/11.04.2016 г., следното: „Осъществен е
достъп до вътрешността на електромера. Датчика за регистриране отваряне
капака на електромера е счупен и окъсен допълнително с тинол. Към един от
проводниците в токовата верига има допълнително присъединено
съпротивление. Има изменение на електрическата схема. По този начин са
изменени метрологичните характеристики на електромера и преминаващата
през него електрическа енергия се измерва с отклонение, посочено в точките
4
т. 4.4. и т. 4.6.“.
След извършване експертизата на електромера било изпратено писмо на
ищеца с изх. № N./26.04.2016 г. (л.25 от делото), което се е върнало с
отбелязването „пратката не е потърсена от получателя“.
Въз основа на констативния протокол от БИМ било извършено
преизчисление на сметката за ел.енергия по реда на ПИКЕЕ за периода от
07.06.2015 г. до 04.09.2015 г., т.е. три месеца назад от датата на проверката,
извършена от служителите на ответника, за което била издадена процесната
Фактура № № ********** /05.05.2016 г., приложена от ищеца към исковата
молба.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следвало да бъде кредитирано, се
установявало, че: констатациите на метрологичната експертиза на СТИ в
БИМ представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респ.
неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера,
водещо до неизмерване на потребената ел. енергия; общото количество
електроенергия, неотчетено от СТИ – 3312 KWh за периода от 90 дни било
преизчислено математически правилно при спазване чл. 48, ал. 1, б. „б“
ПИКЕЕ; при проверка на корекцията на сметката се установило, че
изчисленията били математически верни и съответствали на действащите към
момента на корекцията цени, утвърдени от ДКЕВР.
С разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ (в редакция след
изменението с ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), на ДКЕВР (със
сегашно наименование КЕВР) било делегирано правомощието по приемане
на подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), включително и установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В
изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от
ДКЕВР били приети ПИКЕЕ, които влизали в сила от 16.11.2013 г.
Извършената от служители на отдел "Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ
Разпределение“ АД, проверка, обективирана в констативния протокол от
04.09.2015 г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, била осъществена след влизането в силата на приетите
ПИКЕЕ, поради което и последните представлявали приложим материален
5
закон към отношенията между страните по повод извършените от ответника
действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за
електрическа енергия на основание същото.
СРС е посочил, че му е служебно известно, че понастоящем ПИКЕЕ, в
сила от 16.11.2013 г., са отменени изцяло - с Решение № 1500/06.02.2017 г. по
адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 – 51
вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г., и с Решение №
2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което се отменят чл. 48
– 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Предвид
разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на подзаконовия нормативен акт
имала действие занапред, от влизане в сила на съдебното решение, поради
което приложими към процесната проверка, извършена на 04.09.2015 г., били
действалите към този момент чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.) – в този смисъл
било и Решение № 264475 от 6.07.2021 г. по в. гр. д. № 6576/2020 г. по описа
на СГС, II-„В“ въззивен състав.
В разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ било предвидено законово основание
крайният снабдител (доставчикът), каквото качество имал „Чез Е.Б.“ АД,
едностранно да коригира сметката на клиента (потребителя) само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ
уреждали различни случаи и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
като в корекционната процедурата били регламентирани обективни правила
за измерване на доставената, но неотчетената или неточно отчетена
електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и
подзаконова правна уредба била да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия,
отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално
измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният
снабдител (доставчик) бил освободен от задължението да докаже реално
потребеното количество електрическа енергия. Потребителят имал право да
оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред, данни и да ангажира
доказателства за установяване на по-малко потребено количество
електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект
6
електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ, начини,
било достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ
и ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не бил длъжен да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията
и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане
в сила на ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г.) –така било прието в Решение № 115
от 20.09.2017 г. на ВКС по т.дело № 1156/2016 г., ІІ т. о., ТК.
Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка
се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислявал
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка
на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:
при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се
изчислявала като една трета от максималния ток на средството за търговско
измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от
клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се
изчислявала на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване. При липса на доказателства за извършена проверка на
средството за търговско измерване в периода 90 дни преди проверката на
04.09.2015 г., както бил конкретния случай, периодът на корекцията бил
ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да бъде ограничена
възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не можело точно да се определи моментът, от
който започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ.
неотчитането на същата. Предвидената регламентация относно обсъждания
въпрос в чл. 48, ал. 1 ПИККЕ не въвеждала санкция за потребителя, а
7
разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на
електрическата енергия от средството за търговско измерване между страните
по доставките на електрическа енергия.
Следователно, при наличието на законова възможност за корекция на
сметките и въведени обективни правила, по които да се извърши същата,
начислената корекционна сума се дължала при доказване осъществяването на
някоя от хипотезите, установени в ПИКЕЕ.
По отношение на спорното по делото обстоятелство дали потребителят
е бил надлежно уведомен за извършената корекция СРС е изложил мотиви
като се е позовал на приетото в Решение № 124 от 18.06.2019 г., постановено
по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС разрешение относно въпроса дали е
изпълнено изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" от ЗЕ,
а именно предвиждане в общите условия на договорите ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция. В това решение било
посочено, че ако в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия в противоречие с чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение било пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението, обаче, не можело да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установявало по съдебен ред. Следователно, дори и да била
налице хипотеза на неуведомяване на ищеца за съставения констативен
протокол, не следвал извод, че не е възникнало правото на корекция. Още
повече, че в случая „ЧЕЗ Е.Б.“ и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД били
изпълнили задължението си да изпратят препис от съставения констативен
протокол, уведомление за извършване на корекцията и фактурата с
начислената сума, като дори и при липсата на уведомяване за ответника
съществувала гарантираната правна възможност да заяви и докаже своите
оспорвания на констатациите в констативния протокол в рамките на исковия
процес.
В контекста на изложеното следвало да се приеме, че предявеният
положителен установителен иск е основателен и подлежи на уважаване за
сумата от 325,32 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.06.2019 г. до окончателното
8
плащане на сумата.
Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е бил отхвърлен, тъй като е прието, че ищецът
не е ангажирал доказателства за поставяне на ответника в забава.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Действително ПИКЕЕ /наричани за краткост „правилата“/ са издадени
от регулатора – ДКЕВР и представляват част от задълженията на страните по
облигационното отношение. Последното е възникнало въз основа на ОУ,
приети от ищцовото /пред СРС/ дружество.
Установява се от представения на л.17 /по делото пред СРС/ КП, че на
04. 09.2015 г. е била извършена проверка относно СТИ, измерващо
потреблението на ел.енергия за процесния кл. № ********* . Видно от
данните на л.18 констатирано е, че са нарушени холограмните стикери на
големия капак на електромера. Пломбите на големия капак на електромераса
нарушени. Пломбата на клемен блок е нарущена. С еталонен уред
„ЕМСИСТ“ с фабричен номер ******* и свидетелство за калибриране Е-
223/30.01.2014 г. е измерена грешката, с която електромерът отчита
консумираната ел. енергия от потребителя по време на проверката.
Измерената грешка е „ – „ (минус) 87,97% (процента).
Представено е и свидетелство за калибриране “Емсист”, л.16 по делото
пред СРС.
Видно от констативния протокол № 580 от 11.04.2016 г. /л.19 по делото
пред СРС/ извършена е проверка от Българския институт по метрология на
процесното СТИ. При проверката е констатирано унищожаване на пломбата и
опит за повторно пломбиране; допълнителните стикери са нарушени,
разлепени. Отчетената грешка е минус 100 %, т.е. липсва изобщо отчитане на
потребление.
Съставено е предложение за корекция /л.20 /., в която е посочен
периода на корекцията за всеки един вид ел.енергия – дневна, нощна и
върхова като резултата е общо 3312 киловат/часа за периода 07.06.2015 г.-
04.09.2015 г. Издадена е на 05. 05.2016 г. фактура /л.119 / на стойност 325,32
лв., вземане на ищеца за потребена ел.енергия вследствие на така
извършената корекция.
9
До потребителя е отправено писмо относно съставените КП от
04.09.2015 г. /л.24 и л.13/ и 11.04.2016 г. /л.13/, както и относно протокола на
БИМ /л.25/.
Действително, известията за доставяне са върнати с отбелязване, че
писмата не са потърсени от адресата, но в хода на съдебното производство
ответникът не можа да бъде намерен, както на адреса на процесния
електроснабден обект, така и на адреса по НБД, виж л.52. не можа да бъде
призован и чрез работодателя. Затова му беше назначен особен представител.
Следователно ищцовото дружество е положило достатъчна грижа да
уведоми потребителя за предприетата процедура по корекция на сметката му
за ел.енергия.
Видно от доклада по чл.140 ГПК /л. 84/ СРС правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета пред СРС
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, се доказва, че е налице
нерегламентиран достъп, респ. неправомерно външно въздействие до
защитената вътрешност на СТИ. Това неправомерно въздействие води до
неизмерване на консумираната ел.енергия.
С оглед събраните по делото /пред СРС / писмени доказателства и
доказателствени средства спазена е била процедурата по съставяне на КП и е
доказано основанието за извършване на корекцията на сметка за минал
период от време; налице е изменение в схемата на СТИ.
Корекцията е била извършена при действието на ПИКЕЕ в сила от
16.11.2013 г. и съдът приема, че същата е в съответствие с чл.83, ал.1,т.6 вр. с
ал.2 ЗЕ.
За процесния период не може да се породят последиците на отмяната на
чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от ПИКЕЕ с решение № 12897 от 12.01.2015 г. на
тричленен състав на ВАС. С РЕШЕНИЕ № 1500 ОТ 06.02.2017 Г. ПО АДМ. Д. №
2385/2016 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено
по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд е
било обезсилено на осн. чл. 221, ал. 3 АПК и в частта, с която са отменени чл.
48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата, а делото – прекратено в тази му част.
Със същото решение ВАС, 5-членен състав ОТМЕНЯ по жалбата на "ЕВН
10
България Електроразпределение" ЕАД, с ЕИК ******* Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение
№ 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт. Следователно
последните четири разпоредби са в сила за процесния период.
Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат различни случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедурата са
регламентирани правила за измерване на доставената, но неотчетената или
неточно отчетена електрическа енергия.
Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка
се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка
на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:
при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се
изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско
измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от
клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се
изчислява на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване.
Относно стойността на потребената ел.енергия за процесния
период:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета
по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза, неоспорена от нито
една от страните по спора, се установява, че „изчисленията са математически
верни и съответстват на одобрените цени на ел.енергия за процесния период
от ДКЕВР, виж л.104 по делото пред СРС.
11
Въззивната инстанция кредитира заключението на вещото лице, тъй
като същото е отговорило на поставените му задачи; заключението е
обективно и съответства на събраните по делото писмени доказателства.
Следва да отбележим, че от страна на ответника е подадено Заявление
за отсрочване/разсрочване на задължения с вх. № ********** от 29.02.2016 г.,
подписани от ответника и подадени до ищеца относно имот с клиентски
номер *********,т.е. процесния, отразеното в което представлява
своеобразно извънсъдебно признание за дължимост на задълженията за
ел.енергия към ищцовото дружество за процесния период.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението
в обжалваната му част ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора разноските са правилно присъдени.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски не се следват, а и такива
не са направени.
Въззиваемият претендира разноски, а и такива пред настоящата
инстанция са сторени, изразяващи се в юриск.възнаграждение за порцесуално
представителство поради което му се присъждат. На основание чл.78, ал.8
ГПК съдът определя юриск.възнаграждение в размер на 100 лв.
Разноски за особен представител не са правени, но такива на адв.В.М.
се полагат. На основание чл.77 ГПК разноските за особен представител се
възлагат в тежест на въззивника като съдът определя възнаграждение в
размер на 150 лв. при съобразяване с материалния интерес от 325,32 лв.,
както и при липсата на събиране на доказателства пред настоящата
инстанция.
На основание чл.78, ал.6 ГПК вр. с чл.77 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на СГС държавната такса за въззивното
обжалване в размер на 25 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20220759 от 09.12.2021 г.,постановено
по гр.д.№ 5966 по описа за 2020 г. от СРС, І ГО, 167 състав, в частта в която
е уважен, предявеният от „ЧЕЗ Е.Б.” АД сега с наименование „Е.П.“ ЕАД,
ЕИК *******, срещу П. Т. Т., ЕГН **********, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, като
е признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на
325,32 лв., представляваща стойност за ел.енергия, начислена за периода
07.06.2015 г.- 04.09.2015 г., по фактура № **********/05.05.2016 г. въз основа
на констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на ел.енергия № 1013001 от 04.09.2015 г. за електроснабден
имот, находящ се в гр.София, *******, с клиентски номер № *********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК- 25.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.07.2019 г.
по ч.гр.д.№ 36335/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167-ми състав, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН **********, гр.София, ул.“*********,
*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******- адв.В.М., да заплати на
„Е.П.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“*******,БенчМарк Бизнес Център, сумата в размер на 100 лв.-
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН **********, гр.София, ул.“*********,
*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******- адв.В.М., да заплати на
адв.В.Е.М., гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 150 лв.,
представляваща възнаграждение за особен представител пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН **********, гр.София, ул.“*********,
*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******- адв.В.М., да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК вр. с чл.77 ГПК в полза на СГС държавната
13
такса за въззивното обжалване в размер на 25 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14