№ 17945
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110114892 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 155042 от 25.07.2022 г.,
подадена от Е. В. Т. срещу „Т************* и „*********** Предявен е иск за
признаване за установено спрямо ответните дружества, че ищецът не дължи на
„Т************* заплащането на сумата от 149,07 лева, представляваща главница за
потребена топлинна енергия, и на сумата от 11,93 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, неправилно начислени като дължими за периода от 01.06.2021 г. до
15.03.2022 г., поради погрешно извършено от „***********отчитане на топлинна
енергия.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил абонат на „Т************* за
недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. ********** При годишното изравняване
за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. било извършено неправилно отчитане на
топломер № ********* монтиран в спалнята на описания недвижи имот, като били
записани 1000 единици повече от реално потребената и отчетена от уреда топлинна
енергия. Проверката и подаването на неточни показания било направено от страна на
топлинния счетоводител „*********** Ищецът уведомил за така допусната неточност
фирмата за дялово разпределение на 10.09.2021 г. и получил устен отговор от служител
на дружеството, че грешката щяла да бъде коригирана със сметката за м. октомври
1
2021 г. Това, обаче, не било сторено, а служители на „Т************* уведомили
ищеца, че при незаплащане на така фактурираната сума, щяло да се пристъпи към
принудителното събиране. Въз основа на изложеното е отправено е искане за
уважаване в цялост на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за
отговор, като с постъпилите в законоустановения срок такива ответните дружества
оспорват изцяло предявената искова претенция и молят същата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Поддържат, че процесното неправилно отчитане на топлинна
енергия било своевременно коригирано. Ответникът „***********излага доводи за
недопустимост на исковата претенция спрямо дружеството.
В проведеното на 03.10.2023 г. о. с. з. производството по делото е прекратено
спрямо „***********поради оттегляне на предявения от ищеца срещу дружеството
иск, на основание чл. 232 ГПК.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че
Е. В. Т. не дължи на „Т************* заплащането на сумите от 149,07 лева,
представляваща главница за потребена топлинна енергия, и от 11,93 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, неправилно начислени като
дължими за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. (съгласно изменение на проекта за
доклад в о. с. з. на 03.10.2023 г.), поради погрешно извършено отчитане на топлинната
енергия от топломер № ** в недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. **********
Не е спорно между страните обстоятелството, че в периода от 01.06.2021 г. до
15.03.2022 г. ищецът е бил потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ
се в гр. София, бул. ********** дяловото разпределение за потребената в който
топлинна енергия се е извършвало от „***********
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
2
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
Съдът намира, че в хода на делото ищецът не установи при условията на пълно и
главно доказване твърдяното от него основание за недължимост на процесните суми, а
именно начисляването им в резултат на неправилно отчитане на топлинна енергия.
По делото е прието неоспореното от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира в цялост като логично и
компетентно изготвено. Съгласно изложеното в експертизата, за процесния период е
извършен редовен отчет на топлинната енергия от фирмата за дялово разпределение,
като отразените в него данни за топломер № ********* находящ се в процесния
недвижим имот, са 441 топлинни единици (както твърди и ищецът в уточняващата си
молба на л. 59 от делото) и именно за това количество потребена топлинна енергия е
начислена цена на стойност 66,01 лева. Предвид така установеното от вещото лице,
съдът приема, че първоначално допуснатата грешка в отразяването на топлинната
енергия по топломер № ** е коригирана своевременно, като за погрешно отразените
топлинни единици не е начислявана цена и те не са включени в крайния отчет на
топлинната енергия за исковия период, съответно - ответното дружество не е
претендирало заплащането им. Това води до извод за недоказаност на твърдяното от
ищеца основание за недължимост на процесните суми, поради което предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен.
Необходимо е изрично да се посочи, че основанието за начисляване на
изравнителната сума за процесния отоплителен сезон, възлизаща на -282,54 лева за
възстановяване на потребителя, е различно от основанието на предявения иск, поради
което не може да обуслови неговата основателност. Сумата за възстановяване е
изчислена въз основа на реалния отчет на потребената топлинна енергия в имота на
ищеца, възлизаща на общо 1070 топлинни единици, при отразени 441 топлинни
единици от топломер № **. Следователно сумата за възстановяване не е резултат от
допусната първоначална грешка при отразяването на потреблението на топломер №
********* а се дължи на ежегодното дялово разпределение на топлинната енергия
след съпоставка на потребената в съответния и в миналия отчетен период. Така
начислената сума за възстановяване от -282,54 лева не подлежи на реално връщане на
потребителя, а следва да бъде приспадната от фактурираните месечни задължения през
следващия отоплителен сезон, в съответствие с общите условия на „Т************* за
3
продажба на топлинна енергия.
Въз основа на изложените аргументи исковата претенция следва да бъде
отхвърлена в цялост като неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода на спора по делото, право на разноски ответника, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, като такива му бъдат присъдени в общ размер от 300,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения от Е. В. Т., ЕГН:
**********, с адрес гр. ************* срещу „**********, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление гр. **********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника заплащането на сумите от 149,07 лева,
представляваща главница за потребена топлинна енергия, и от 11,93 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, неправилно начислени като
дължими за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., поради погрешно извършено
отчитане на топлинна енергия от топломер № ** в недвижим имот, находящ се в гр.
София, бул. **********
ОСЪЖДА Е. В. Т. , ЕГН: **********, с адрес гр. ************* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „**********, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление гр. **********, сумата от 300,00 лева, представляваща сторени
от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
На „***********да се връчи препис от протокола от о. с. з., проведено на
03.10.2023 г.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5