О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 502
14.10.2019 год., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение
на 14 октомври 2019 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛБЕНА ЗЪБОВА - КОЧОВСКА
2. РОСИЦА СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
ч.гр.дело №358/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на И. М. М. от гр. Б. против Определение №1393/24.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. №987/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба, вх. №21749/21.05.2019 г., подадена от жалбоподателя и е прекратено производството по ч.гр.д. №987/2019 г. по описа на БОС.
С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение, като неправилно. Сочи се, че нито РС, нито ОС са се произнесли по направено от жалбоподателя искане за определяне на нов срок за внасяне на ДТ за депозираната от него ВЖ против решението по гр.д. №6526/2018 на БРС. На следващо място за неправилен се сочи извода на решаващия съд, че ЧЖ не следва да се разглежда, тъй като бил внесъл дължимата за нея ДТ.
След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Апелативния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Преценена по същество, частната жалба е неоснователна.
На 08.03.2019 г. И. М. е депозирал въззивна жалба против решението, постановено по гр.д. №6526/2018 г. на БРС. С разпореждане от 11.03.2019 г. жалбата му е оставена без движение, като е определен едноседмичен срок за внасяне на ДТ – 225 лв. по сметка на БОС и представяне на доказателства за това. За описаните указания на съда И. М. е уведомен със съобщение, връчено му лично на 25.03.2019 г. Тъй като в дадения от съда срок, жалбоподателя не е изпълнил указанието за внасяне на ДТ, с разпореждане от 09.04.2019 г. въззивната жалба е върната. Това разпореждане на съда е връчено лично на жалбоподателя на 07.05.2019 г., като в него изрично е указано, че подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок. На 21.05.2019 г. М. депозирал частна жалба, вх. №21749/21.05.2019 г. против описаното разпореждане от 09.05.2019 г. С атакуваното в настоящото производство определение, частната жалба, вх. №21749/21.05.2019 г., е оставена без разглеждане и е прекратено производството по ч.гр.д. №987/2019 г. по описа на БОС. В мотивите си решаващия съд е изложил, че едноседмичния срок за обжалване е изтекъл на 14.05.2019 г., а частната жалба е подадена на 21.05.2019 г., т.е. една седмица след изтичане на преклузивния срок за това.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл.261, ал.1, т.4 от ГПК към въззивната жалбата, жалбоподателят е длъжен да представи документ за внесената ДТ (тъй като в случая такава се дължи), като съгл. чл.262, ал.1 от ГПК ако това не е сторено се изпраща съобщение за отстраняване на констатираната нередовност. Съгласно чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, ако не бъде отстранена в срок констатираната нередовност, жалбата се връща. Съгласно чл.262, ал.3 ГПК разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба, срокът за подаване на каквато е регламентиран в чл.275, ал.1 ГПК и е едноседмичен от връчване на съобщението.
В конкретния случай и при съобразяване на установените по делото факти, частната жалба на М. срещу разпореждането за връщане на въззивната му жалба безспорно е подадена след изтичане на преклузивния срок за това и правилно е била оставена без разглеждане от БОС.
Неоснователно е и не намира опора в доказателствата по делото и в закона оплакването на М., че нито РС, нито ОС са се произнесли по направено от него искане за определяне на нов срок за внасяне на ДТ за депозираната ВЖ, след отмяна на разпореждането за връщане на последната. На първо място процесуалния закон не познава такава конструкция. Предвидените в ГПК възможности са в чл.63 ГПК - продължаване на срока и в чл.64 и сл. ГПК - възстановяване на срока, когато е бил пропуснат. И в двете хипотези е необходимо подаване на нарочна молба от заинтересованата страна, в която същата да обоснове уважителни причини, като молбата за продължаване на срок трябва да бъде подадена и преди изтичането му. Следва да бъде посочено и че молбата за продължаване/възстановяване на срока би била основателна, ако е налице такава причина, която препятства да се извърши процесуалното действие в определения срок, като обстоятелството, което пречи в съответния срок да се извърши това действие, трябва да е от такова естество, че страната да не може да го преодолее. За да е налице уважителна причина, тя трябва да има обективен характер, т.е. да е от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. В конкретния случай М. нито е посочил, нито е обосновал причините, препятствали го да изпълни указанията на съда, нито е подал молба за това, което да обоснове от своя страна необходимост от произнасяне на съда.
Предвид на изложеното до тук и тъй като частната жалба, вх. №21749/21.05.2019 г. безспорно е подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок за това, правилно е била оставена без разглеждане от решаващия съд, което налага и атакуваното в настоящото производство определение да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. М. М. от гр. Б. с вх. № 13397/27.08.2019 г. против Определение № 1393/24.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 987/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.