РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-
02-05-262687/09.07.21г. на СлОС от „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б. Иванов и Р. Младенов, чрез
адв. И. Ц., против решение № 22/26.05.2021г. по гр.дело № 632/2020г. по
описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от
Г. И. И. иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
при ПТП на 29.11.2019г. в с.Пъдарево, общ.Котел, ул.“Г.Димитров“, за
размера над 10 000лв. до уважения размер от 28000лв., ведно със законната
лихва върху обжалваната част от главницата, считано от 13.06.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото, съобразно
уважената част от иска. Заявява, че в горната част решението не е правилно.
Излага аргументи, позовава се на несправедливост при определяне на размера
на обезщетението. Въвежда оплаквания, че съдът не е преценил обема на
съпричиняването от страна на въззиваемата, като счита, че основна причина
1
за ПТП-то и съответно – за претърпените болки и страдания, е поведението й.
Освен това, според въззивника, съдът не е съобразил факта, че травмите на И.
не са с голям интензитет и са отшумели сравнително бързо. Намира
определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
прекомерно и моли да бъде намалено до размера от 10 000лв., които са
преведени по сметка на процесуалния представител на въззиваемата, след
постановяване на първоинстанционното решение. Няма доказателствени
искания. Претендира разноски.
Въззиваемата Г. И. И. ЕГН: **********, с пост. адрес: с. П., общ. К.,
обл. С., оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл.263 ГПК
отговор, чрез процесуалния си представител адв. С. Р., служебен адрес: гр. С.,
ул. “Г. С. Р.“ № *, офис № *. Излага подробни аргументи за потвърждаване на
решението в обжалваната част. Няма доказателствени искания. Моли за
присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Пред СлОС е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с
чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Г. И. И.,
чрез адв. С. Р., против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, с иск за заплащане
на обезщетение от 30 000лв. за претърпени неимуществени вреди и 161.61лв.
– имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горните главници,
считано от 20.03.2020г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с
направените по делото разноски. Твърди, че на 29.11.2019г. на ул.“Георги
Димитров“ с.Пъдарево, общ.Котел пострадала при ПТП. Застрахованият при
въззивника със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите водач
на автомобил с рег.№ СН 0416 АХ, допуснал ПТП. Докато И. пресичала
пътното платно, я блъснал, в резултат от което й причинил множество
травматични увреждания – охлузвания, хематоми и фрактури. Около три
месеца била подпомагана за ежедневните си нужди от други лица, изпитвала
нетърпими болки и физически страдания. Освен това изпитала силно чувство
на уплаха и стрес, който продължил и след изписването й от лечебното
заведение, където първоначално била приета. Вечер не можела да заспива, а
когато заспяла – се събуждала и започвала да плаче. При всичко така
2
изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за
МПС-то, причинило ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания, претърпени битови неудобства и прочее, в общ размер от 30
000лв., както и за имуществени вреди в размер на 161.61лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяване на Застрахователя за
компенсиране на вредите и съдебно-деловодни разноски. Ангажира
доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззивникът оспорва исковете. Признава наличието на
застрахователно правоотношение за ППС, причинило ПТП-то. Не оспорва
механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпяните телесни
повреди, болки и страдания, но твърди, че вината за случилото се е изцяло на
пострадалата, която внезапно е изскочила на пътното платно и така водачът
бил поставен в невъзможност да предотврати събитието. Заявява, че
получените травматични увреждания не са в пряка причинно-следствена
връзка с инцидента.
Отделно от това счита, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен и не съответства на стандарта на живот в
страната. В случай, че се приеме противоправно поведение на водача на
автомобила, както е описано в исковата молба, въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, вследствие от непроведена
рехабилитация от страна на И. Прави евентуално възражение за прекомерност
на присъдения адвокатски хонорар, моли за присъждане на разноски. Също
ангажира доказателства.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/30/119002157386, между
застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и
действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО
на МПС“ за л.а., марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег.№ СН 0416 АХ.
Също така е безспорно, че на 29.11.2019г., около 18.00ч. в с.Пъдарево,
общ.Котел, на ул.“Г.Димитров“ при ясно време, в тъмната част от
денонощието, на сух път, при изкуствено осветление, водачът на л.а марка
„Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег.№ СН 0416 АХ управлявал МПС-то със
скорост по-ниска от 40км./ч. При разминаване с друго превозно средство бил
3
заслепен от светлините му и не възприел пресичащата неправилно и извън
пешеходна пътека въззиваема, която изскочила неочаквано на пътното
платно. Пешеходката идвала отляво на този водач. Тя възприела идващото от
нейната лява страна ППС, но преценила, че може да пресече пред него и без
да се огледа надясно, предприела пресичане на пътното платно. Това станало
внезапно и неочаквано и виновният водач не могъл да я възприеме и да
предотврати ПТП-то.
От въззивната жалба се установява, че страните не спорят по
механизма на инцидента. Въведените с въззивната жалба оплаквания са по
приложението на чл.52 ЗЗД – относно справедливият размер на дължимото
обезщетение и размера на съпричиняване от страна на пешеходката.
След постановяване на първоинстанционното решение, с преводно
нареждане от 07.07.2021г. въззивникът е наредил изплащане на обезщетение в
размер на 10 000лв. като част от главница за неимуществени вреди на
получател Г. И. И. При така описаното и с оглед обема на въззивното
обжалване, съдът приема, че със сила на присъдено нещо е установено
ангажиране на отговорността на Застрахователя по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетяване на причинените на въззиваемата И. неимуществени вреди, в
резултат от ПТП, настъпило на 29.11.2019г. на ул.“Г.Димитров“ с.Пъдарево,
общ.Котел, по вина на А. К., водач на л.а., марка „Фолксваген“ модел
„Пасат“, с рег.№ СН 0416 АХ, застрахован при въззивника по задължителната
застраховка „ГО“ на автомобилистите.
По делото са безспорни и нанесените телесни повреди – една средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на горното рамо на дясна
пубисна кост, довела до трайно затрудняване на движението на долен десен
крайник – за срок от около 2.5 – 3 месеца и няколко леки телесни повреди:
съчетана травма със засягане на главата, коремната област, гърдите, таза и
долните крайници; контузия на главата с данни за сътресение на мозъка без
загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната
област, над лявата вежда с размери 4-5см., фрактура на носните костици, без
значителна дислокация, неналагаща репозиция, двустранни периорбитални
хематоми, охлузвания на кожата по предните повърхности на двете коленни
стави и контузия на колянната става, без данни за счупвания.
За да възприеме крайните си изводи по въпросите за справедливото
4
обезщетение и размера на съпричиняване, съдът обсъди всички събрани по
делото доказателства – гласни, писмени и изготвените и приети по надлежния
ред експертни заключения.
От приетото по делото заключение № 0805 от зас.№ 31 от 17.02.2020г.
на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „д-р Ив.Селимински“ АД, гр.Сливен
се установява, че към датата на прегледа пострадалата И. е с лека умствена
изостаналост, на фона на характеропатия в епи стил, със завършен ІІ клас, без
трудов стаж, освидетелствана през 1986г., с поставена диагноза „епилепсия“,
социално занемарена, не приема лекарствата си и получава по 4-5 припадъка,
със загуба на съзнание. Паметта и интелекта й са на примитивна личност.
Личностните изменения са констатирани и при предходното освидетелстване
от ТЕЛК – от 1994г., когато е установена характеропатия в епи стил у дебилна
личност.
От разпита на св. К. - водачът, причинил ПТП-то, става ясно, че И.
излязла неочаквано на пътното платно, предприела пресичане на
необозначено с пешеходна пътека място, в тъмната част на денонощието, без
да извърши реална преценка на ситуацията и движещите се автомобили.
Установено е, че тя е възприела идващия от лявата й страна автомобил, но е
преценила, че ще може да пресече пред него. В същото време не се е огледала
надясно и не е възприела другия автомобил, управляван от св. К. и е навлязла
в неговата пътна лента.
Разпитаните по делото свидетели са уклончиви относно възможността
на въззиваемата за реална преценка на заобикалящата я действителност. Св.
Р. е заявила, че според нея, И. е адекватна, наистина, получава припадъци,
дори и пред тази свидетелка се е случвало, но когато си пие лекарствата, е
добре. Св. Ш. е твърдяла пред съда, че обичайно въззиваемата сама се
обслужва, шета из двора, в къщи, грижи се за домакинството, за мъжа си, за
сина си, те също се грижат за нея. Физически била здрава, но се случвало да
получава множество припадъци на ден.
Съдът не кредитира изцяло горните показания, най-вече с оглед
приложените експертни решения на ТЕЛК. От тях се установява, че
въззиваемата инцидентно си пие лекарствата, по-скоро трайно не ги пие и
получава по няколко припадъка на месец, със загуба на съзнание. Още в
решението на ТЕЛК от 1994 г. е установено, че има изменения в интелекта,
5
леката умствена изостаналост е констатирана и към второто решение – от
17.02.2020г. Жената е освидетелствана като „социално занемарена“.
Изложеното мотивира съда да приеме, че И. има поведенчески отклонения,
обусловени от развитието на болестния процес във времето и задълбочаващи
се, поради трайното неприемане на медикаменти.
При така описаното психическо състояние на пострадалата, съдът
кредитира показанията на св. К., че тя е навлязла в неговата пътна лента
внезапно и без да се огледа. Водачът се е движел със скорост, ненадвишаваща
40 км/ч. и въпреки това не я възприел, поради заслепяването от фаровете на
движещото се срещу него ППС и така причинил инцидента.
При описаното съдът приема, че съпричиняването е в размер не на
30%, както е възприел СлОС, а на 40%. За да приеме горния извод,
съобразява, че видно от снимковия материал към експертното заключение на
САТЕ, в непосредствена близост до мястото на инцидента има пешеходна
пътека, където се очаква водачите да намалят скоростта си на движение,
поради евентуално пресичащи на обозначеното място пешеходци. Според св.
К. пешеходната пътека била на около 10-15м. В настоящия случай е
безспорно, че И. е пресякла против всякакви правила на формалната логика и
на инстинкта за самосъхранение, на необозначено за това място и то, след
като се е огледала само в едната посока и без да погледне в другата. Според
св. К. тя изскочила внезапно, като пресякла пред насрещно движещия се на
л.а., марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег.№ СН 0416 АХ, друг автомобил
– т.е. с поведението си явно е създала опасност за ПТП и за другия водач.
Настоящият състав приема горния извод, като съобрази, че И. е пресичала
пътя, когато двата автомобила са се движели насрещно и са приближавали
един към друг, така, щото светлините на единия заслепили водача на втория.
Изложеното сочи, че пострадалата има непоследователно и непредвидимо
поведение, което се потвърждава и от събраните гласни доказателства.
Свидетелство са показанията на св. Р. От тях се установява, че в деня на
катастрофата, около 16 ч. И. отишла до дома на Р. и поискала кибрит.
Свидетелката влязла в къщи, за да вземе и да й даде, но когато излязла- нея
вече я нямало и след два часа било причинено ПТП-то. Потвърждава се вече
формираният извод, че се касае за жена с болестни изменения на психиката,
датиращи от повече от 30 години, за която не се полагат адекватни грижи,
най-малко като се следи редовният прием на лекарствата. Множеството и
6
зачестяващи припадъци са увредили когнитивната функция на мозъка и са
довели до умствена изостаналост, лишаваща я от реална преценка на
заобикалящата я действителност. Действително, при съпричиняването не се
изследва вината на пострадалия, в случай, че той е дееспособен, а неговият
принос за ПТП-то. В настоящия случай съдът приема горния размер като
оцени скоростта, с която се е движел водачът, причинил ПТП-то,
безразсъдното поведение на пострадалата и внезапността, с която излязла на
пътя.
Що се отнася до претърпените болки и страдания и размера на
обезщетението, което евентуално би ги компенсирало, доколкото парите
могат да репарират неимуществени вреди:
Става въпрос за жена, на навършени ** г. към датата на инцидента, с
нормалните възрастови изменения на физиката, които предполагат по-
продължителен възстановителен процес и с лека форма на умствена
изостаналост.
От събраните писмени доказателства – епикриза от МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД, гр.Сливен, се установява, че нанесените телесни повреди не
са довели до необходимост от оперативни интервенции. На пострадалото
лице е предписан постелен режим до костна консолидация с антикоагулантна
терапия. Травмите са съпроводени от болки, страдания, затруднени движения
и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Срокът на
затруднения с придвижването е в рамките на 2-3 месеца, според в.л.
Разпитаните по делото свидетели са потвърдили възстановителния
период - около 2.5 – 3 месеца, което е нормално и очаквано, според
експертното заключение на СМЕ. През първия месец И. имала силни болки,
причинени от фрактурата на пубисната кост, не можела свободно да се
придвижва из къщи, налагало се постоянно да лежи и да бъде подпомагана от
трети лица за елементарните си битови и хигиенни нужди. Ангажираните
съседки – св. Ш. и св. Р., полагали грижи за нея около 3 месеца, след
изтичането на които била изпратена в старчески дом, защото нямало кой да се
грижи за нея.
Според вещото лице по СМЕ към изготвяне на заключението не може
да се проследи степента на възстановяване на въззиваемата, поради
отсъствието от града и настаняването й в старчески дом.
7
При всичко така изложено, съдът приема, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е около 38 000лв. След
зачитане на съпричиняването, дължимият размер възлиза на 15 000 лв.
След постановяване на първоинстанционното решение
Застрахователят е заплатил сумата от 10 000лв., с преводно нареждане от
07.07.2021г.
С оглед това и при приложение на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК,
като се зачете извършеното в хода на процеса плащане, въззивната жалба
следва да бъде отчасти уважена, като постановеното от СлОС решение бъде
отменено за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
над 5000лв. до общо уважения размер от 28 000лв.
Върху уважената част от 5 000лв. от главницата се дължи законна
лихва, считано от 13.06.2020г., по която начална дата на срока страните не
спорят, до окончателното изплащане на сумата. Върху останалата част от
10 000лв. се дължи законна лихва, считано от 13.06.2020г. до 06.07.2021г.,
когато е извършено плащането от страна на застрахователя.
Досежно разноските: Присъдените за първата инстанция разноски ще
бъдат коригирани съобразно изхода от спора. Така, при предявен иск в размер
на 30 000лв. дължимото възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 1430лв. Искът е уважен за 15 000лв. и изчислен по тройното
правило следващият се адвокатски хонорар възлиза на 715 лв. по договора за
правна помощ и по реда на чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде присъден на
адвоката, наред с хонорар за втория заведен иск – за претърпените
имуществени вреди – общо 1015лв. За настоящата инстанция въззиваемата се
брани против въззивната жалба на противната страна. Решението се обжалва
от застрахователя за сумата над 10 000лв. до 28 000лв. Интересът е 18 000лв.
При уважена жалба за 13 000лв. в полза на дружеството, разноските на
въззиваемата следва да бъдат определени както следва: При интерес в размер
на 18 000лв. дължимият адвокатски хонорар по Наредба № 1 е в размер на
1070лв. При отхвърлена жалба за размера от 5 000лв., на въззиваемата страна
се дължи сума в размер на 297лв., изчислена, както следва: 5000лв. х 1070лв. /
18 000лв. Общо за двете инстанции на процесуалния представител на
въззиваемата се дължи сумата от 1312лв.
8
Дължимата д.т. за първата инстанция е в размер на 600лв. за
предявения иск за неимуществени вреди и 50лв. за втория иск.
Разноските на въззивника възлизат на 250лв. за назначената САТЕ и за
призоваване на свидетел - 40лв., общо 290лв. Съобразно отхвърлената част от
иска в полза на застрахователя се следва сумата от 145лв. за първата
инстанция, определено, както следва: 290лв. х 15000лв./ 30 000лв.
За настоящата инстанция обжалваемият интерес на въззивника –
ответник е 18 000лв., заплатената д.такса е 360лв. Жалбата е уважена за 13
000лв. Съответно, разноските за настоящата инстанция възлизат на: 13000лв.
х 360лв. / 18 000лв. или 260лв. Общо в полза на въззивника се следват
разноски съответно на отхвърлената част от исковете и уважената част от
жалбата в размер на 405лв. за двете инстанции. Пред Окръжния съд е
присъдена сума в размер на 19лв., затова с настоящото решение въззиваемата
следва да бъде осъдена да заплати разноски на дружеството в размер на
386лв.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22/26.05.2021г. по гр.дело № 632/2020г. по
описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която „ЗАД ДаллБогг живот и
здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к. 1172, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж.Колев е
осъдено да заплати Г. И. И. ЕГН: **********, с пост. адрес: с. П., общ. К.,
обл. С., представлявана от адв. С. Р., съдебен адрес: гр. С., ул. “Г. С. Р.“ № *,
офис *, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на
29.11.2019г. на ул.“Георги Димитров“, с.Пъдарево, общ.Котел, за размера над
5 000лв. до размера от 28 000лв., както и в частта, с която е присъдена
законна лихва върху сумата от 13000лв., считано от 13.06.2020г. до
окончателното изплащане на главницата, а също и в частта, с която е
присъдена лихва за забава върху обезщетението за размера от 10 000лв. за
периода, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете в горните части.
9
ОТМЕНЯ решение № 22/26.05.2021г. по гр.дело № 632/2020г. по
описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която „ЗАД ДаллБогг живот и
здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к. 1172, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж.Колев е
осъдено да заплати д.такса за първата инстанция за размера над 650лв. до
размера от 1126.46лв., както и в частите, които „ЗАД ДаллБогг живот и
здраве“АД е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на адв. С. Р.,
съдебен адрес: гр. С., ул. “Г. С. Р.“ № *, офис *, за размера над 1312лв. до
присъдения размер от 1636лв.
ОСЪЖДА Г. И. И. ЕГН: **********, с пост. адрес: с. П., общ. К., обл.
С. да заплати на „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, бул.“Г.М.Димитров“ №
1, представлявано от Б. Иванов и Ж. Колев разноски за двете инстанции в
размер на 386 лв. допълнително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/26.05.2021г. по гр. дело №
632/2020г. по описа на Сливенския окръжен съд в останалите обжалваните
части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10