Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal; С определение № 1736/26.08.2010г. , постановено по гр.д. № 2943/2010г. Великотърновският Районен съд е прекратил производството по делото по реда на чл. 299,ал.2 от ГПК . Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от Д. И. Д. - ищец по делото . В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд относно идентичността на повдигнатия от ищеца с исковата молба по гр.д. № 29438/2010г. спор и спорът , разрешен с влязло в сила решение по гр. д.№ 2883/2009г. са неправилни. Според жалбоподателя по отношение на предявените от него претенции няма влязло в сила съдебно решение. Претендира се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ВТРС за разглеждане на исковата претенция по същество. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като се запозна с гр.д. 2943/2010 и 2883/2009г. двете по описа на ВТРС, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. Производството по гр.д. № 2943/2010г. на ВТРС е образувано по искова молба на Д. И. Д. против „Ш. В. Т.” ООД с. Р. . Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено със заповед № 84/21.05.2009г . Сочи се, че с решение по гр.д. № 2883/2009г. на ВТРС в полза на ищеца са присъдени суми, представляващи част от възнагражденията и обезщетението по чл.221 от КТ, които му били дължими. В останалата част до пълния им дължим размер съгласно СИЕ не били присъдени суми, поради това, че искът бил предявен за по-малки суми. Предявява се иск за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за месеците ноември 2008г, февруари 2009г. март 2009г., април2009г., и май 2009г., както и за заплащане на сума обезщетение по чл. 221 от КТ . С исковата си молба, въз основа на която е образувано гр.д. 2883/2010г. ищецът Д. И. Д. е предявил против ответника „Ш. В. Т.” ООД с. Р. искове за заплащане на трудово възнаграждение за месеците ноември 2008г, февруари 2009г. март 2009г., април 2009г., и май 2009г., както и за заплащане на сума обезщетение по чл. 221,ал.1 от КТ. С влязло в сила решение по същото дело на ищеца са присъдени суми като исковата му претенция за трудово възнаграждение и обезщетение е уважена изцяло . При тези данни от фактическа страна се налага извода за правилност на първоинстанционното определение. Очевидна е идентичността на предмета Ýа двата предявени от Д. иска. Обстоятелството, че според заключението на съдебно-икономическата експертиза, изслушана по първия предявен иск дължимите на ищеца суми са по- високи от претендираните, не дава основание да се предяви повторно иск за присъждане на трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 221,ал.-1 от КТ за същия времеви период. Другояче би се развил спорът ако ищецът бе предявил претенцията си по гр- д. № 2883/2010г. на ВТРС като частична. В този случай той би могъл да предяви иск за присъждане на цялата дължима сума. В конкретния случай е формирана сила на присъдено нещо по отношение на целите вземания на ищеца за посочените по-горе месеци и на посоченото основание, поради което, ако бе приел за разглеждане предявената претенция по гр.д. № 2943/2010г. на ВТРС, първоинстанционният съд би нарушил разпоредбата на чл. 229 от ГПК и би постановил едно недопустимо решение. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.299,ал. 2 и е прекратил производството по делото. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната частна жалба, подадена от Д. И. Д. против определение № 1736/26.08.2010г., постановено по гр.д. № 2943/2010г. на Великотърновския Районен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 1736/26.08.2010г., постановено по гр.д. № 2943/2010г. на Великотърновския Районен съд. Определението подлежи на жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |