МОТИВИ по НОХ дело №330/2009год. на ВОС
Подсъдимият А.П.М. е предаден на съд въз
основа на обвинителен акт, внесен от Врачанска окръжна прокуратура за извършено
престъпление по чл. 116, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, пр.1, вр. с чл. 115, вр. с чл.
29, ал.1, б."а" и б."б" от НК затова, че на неустановена
дата през м. септември, 2008год. в с. К., обл. В.,
чрез удар с ръка в областта на лицето и чрез притискане на главата и гръдния
кош към земята, умишлено е умъртвил малолетно лице - три-годишната Н. А. Т., като убийството представлява опасен
рецидив.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ВОП поддържа обвинението така, както е внесено.
По делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от А.С.Т. - баща на убитото дете
Н. Т. за сумата 50000лв., претендирано
обезщетение за неимуществени вреди. На основание чл. 84 и сл. от НПК А.Т. е
конституиран в качеството на граждански ищец, а на основание чл. 76 и сл. от НПК, с оглед направеното надлежно искане е конституиран и в качеството на
частен обвинител.
Подсъдимият се признава за виновен по
предявеното му обвинение, като дава подробни обяснения, с които отрича да е
желаел смъртта на детето.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, изслушани са специализирани СМЕ и СППЕ, които доказателства
анализирани поотделно и в своята съвкупност, дават основание на съда да приеме
за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Н.Г. имала от съвместното си
съжителство с пострадалия свидетел - гр. ищец и частен обвинител А.С. три деца:
А. А. Т.-родена на ***год., Н. А. Т.-родена на ***г. и С. А.Т. - роден на ***год.
Двамата, заедно с децата живеели при бащата на
Г. – Н. Н. в района на Врачанските лозя - в местността
"Стефанка". В началото на 2008год. Н.Г. и А. Т. се разделили, а през
месец май св. Г. заживяла на съпружески начала с подсъдимия М. ***, като заедно
с нея били и трите й деца, тогава съответно на: А. - на 4год., Н. - на 2год. и
8месеца и С.- на 7месеца. Около 2-3месеца преди това, двамата живяли заедно и с
децата при бащата на св. Г.. Пред своите познати двамата демонстрирали много
добри отношения, в които обаче не се вписвали трите деца на Г.. Всяка вечер
двамата посещавали местното барче в с. Косталево, като Г. понякога и през деня
ходела с познати да пие кафе и да пазарува. Много рядко водела със себе си на
пазар голямото дете – А., като през по-голяма част от времето тя и останалите
две деца стояли в къщата заключени. В
редките случаи на показване, детето А. била забелязвана със следи от упражнен
по отношение на нея физически тормоз - синини по лицето и тялото.
В началото на месец септември, 2008год. / на
неустановена дата/ подсъдимият М. се прибрал късно вечерта, видимо пиян и
започнал скандал със св. Н.Г., като й нанесъл и побой. Тъй като сканадала бил в
стаята, в която спяли и децата, последните се събудили. Детето Н., изплашено от
виковете и побоя над майка й слязло от леглото
и започнало да плаче. Тогава подсъдимия М. се обърнал към нея, ударил я
с ръка през лицето в резултат на който удар детето паднало по гръб на пода.
Тогава подсъдимият клекнал над нея и
започнал да притиска главата и тялото й с двете си ръце към пода. Изплашена от
действията на подсъдимия, Г. се спуснала към него и започнала да го дърпа, при
което той оставил детето Н. и отново
започнал да бие свидетелката. След като се уморил, подсъдимият седнал на
леглото, а Г. взела детето и го занесла в другата стая, като го поставила на
леглото. След упражненото по отношение на него насилие от подсъдимия, детето
престанало да плаче и само дишало тежко - "поемало въздух накъсано".
Въпреки, че забелязали влошаване състоянието на детето, което взе по-трудно
дишало, нито подсъдимият, нито св. Г. извикали Бърза помощ, последната поради
страх от М.. На сутринта подсъдимият излязъл рано от дома, като тръгнал за
работа. Не след дълго св. Г. забелязала,
че детето Н. не диша и изплашена тръгнала да търси подсъдимия. Намерила го в
барчето на селото и му казала за влошеното състояние на детето, както и, че
трябва да извикат линейка. Подсъдимият се прибрал заедно със свидетелката в
къщи и двамата установили, че детето не диша и вече е започнало да изстива. И
двамата започнали да плачат, като подсъдимият се вайкал какво е направил. Г.
отишла да нагледа другите две деца, които се намирали в съседната стая - да ги
нахрани и облече и когато се върнала установила, че подсъдимият и детето Н. не
са в стаята. Тръгнала да ги търси и след като не ги намерила в къщата,
започнала да обикаля около нея. На входната врата срещнала А. и го попитала
къде е Н.. Тогава подсъдимият й казал да си гледа работа, защото ще пребие и
нея.
Междувременно, докато св. Г. била при
другите две деца, подсъдимият А.М. взел убитото от него дете Н., изнесъл го
извън къщата и го занесъл в стопанската постройка, намираща се в двора. Изкопал
трап вътре в едно от помещенията на тази сграда, до зида на североизточната
стена в който положил тялото на убитото дете по гръб. Трупчето затрупал с пръст
и слама, като отгоре положил счупени стъкла от автомобил и други части.
След всичко това подсъдимият и св. Н. Г.
продължили живота си постарому, без каквито и да са признаци на промяна. Отново
посещавали двамата местното барче и отново оставали другите две деца сами. През
месец октомври, по сигнал, подаден от св. Ц. /л.66-68 от д.п./ до социалните служби - Отдел
"Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" гр.
Враца за малтретиране на малолетните деца била извършена проверка в дома на
подсъдимия. На 13.10.2008год. социалните служителки - св. Н.К. и П.Ф., както и
св. В.С. - инспектор в ДПС и св. Г.А. -
мл. полицейски инспектор в РПУ гр. Враца посетили дома на подсъдимия в с.
Косталево, където заварили св. Н. Г. и двете
й деца А. и С.. Тъй като по детето А. Т. били констатирани следи от
физическо насилие - цялата била в синини /както е отразено в протокола от
13.10.2008год. приложен на л.69 от д.п./ още същия ден по отношение на него
била приложена полицейска закрила и то било иззето от майката. След извършено
освидетелстване на 14.10.2008 год. от съдебен лекар д-р Р.А., детето било
настанено в ДМСГД гр. Враца със Заповед от 15.10.2008год. на директора на
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Враца. Другото по-малко дете С.
било оставено при майката. На въпросите на социалните служители къде е
третото дете /социалните служители имали
информация, че децата са три/, св. Г. първоначално заявила, че е при майка й -
св. Л.Д. ***. След извършена проверка от св. Н. К. *** било констатирано, че
детето не е там, а майката на св. Н. Г.
от две години работела в Италия. На 15.10.2008год. св. Н. К., заедно със св. Е.Д.
- инспектор в ДПС при РУ на МВР гр. Враца и св. Г.А. *** отново отишли в дома
на подсъдимия, за да окажат полицейска закрила и на малкото дете – С., както и
да продължат да издирват детето Н.. Там не намерили никой и започнали да
разпитват в селото. През това време от отдел "Закрила на детето" гр.
Враца по телефона на св. К. се обадили, че св. Н. Г. е при тях заедно с малкото
дето, в резултат на което те се върнали. На въпросите и на св. К. и на св. Д.
къде е детето Н., св. Г. продължила да ги лъже, като твърдяла, че го е дала на
своя приятелка, живееща в ЖК"Дъбника" в гр. Враца да го гледа. След
продължително обикаляне с двамата свидетели в този комплекс и настояване от
тяхна страна да каже къде е детето, св. Г. най-после не издържала, започнала да
плаче и признала, че мъжът, с който живее е убил детето и не знае къде го е
поставил. Тогава двамата свидетели Г.А.
и св. П.И. ***, като предварително се обадили в Кметството подсъдимият да ги
чака там. При пристигането си го заварили да ги чака на определеното място.
Полицейските служители го попитали къде е детето Н., при което той отговорил,
че го е заровил в дома си и ще им покаже мястото. Тримата влезли в стопанската
постойка и подсъдимият показал мястото, на което бил заровил трупчето на
убитото от него дете.
Още същия ден 15.10.2008год., при извършения
оглед на местопрестъплението бил изровен трупа на детето, а на 17.10.2008год.
бил извършен и оглед на трупа.
Горната фактическа обстановка се установява
на първо място отчасти от обясненията на самия подсъдим А.М.; изцяло от
показанията на св. Н.Г. - единствен очевидец на престъплението, както тези,
дадени в хода на съдебното производство, така и приобщените по реда на чл.281,
ал.1, т.1 от НПК нейни показания относно механизма на причиняване на смъртта;
от показанията на свидетелите Н.К., П.Ф., Е.Д., Г.А., В.С., П.И., Ц.Ц., И.Н. и З.З.,
Ц.В. и Г.А.; от писмените доказателства - Протокол за оглед на
местопрестъпление и протокол за оглед на труп с приложените към тях фотоалбуми,
удостоверения за раждане на децата, писмената документация от Отдел
"Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" гр.
Враца - протокол, заповеди за настаняване на децата в ДМСГД и социални доклади;
специализирани експертизи СМЕ и СППЕ.
От заключението на вещите лица по СППЕ се
установява, че подсъдимият А.М. страда от Диссоциално личностово разстройство
-Психопатия, което не е душевно заболяване, тъй като липсват налудности,
халюцинации, помрачаване на съзнанието, характерни при такова заболяване. Има
правилно физическо и психическо развитие и не се води на учет в ОДПЗС гр. Враца.
Дори и след употребеният от него алкохол, в резултат на което е изпаднал в лека
степен на обикновено алкохолно опиване, по време на деянието същият е разбирал
свойството и значението му и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият М.
не е бил в състояние, което да затруднява способността му да схваща ясно
значението на своите действия, т.е. при извършване на деянието не е действал в
състояние на физиологичен афект.
От заключението на вещите лица по СМЕ
на труп се установява, че починалата Н. А. Т. е получила: закрита
черепно-мозъчна травма -линейно счупване на черепната основа вляво с подлежащ
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и надлежащо кръвонасядане на меките
черепни обвивки, разединяване на черепната кутия в областта на слепоочните
линии, стреловидния и венечните шевове, като в областта на венечния шев вдясно
е от типа на импресионно /хлътващо/
счупване; гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно - 7,8 и 9
вдясно по предна подмишична линия и 8, 9 и 10 вляво в близост до гръбначния
стълб, като 9-то е счупено по предна подмишична линия, с кръвонасядания на
междуребрената мускултура в местата на счупванията; счупване на носни кости и
остър кръвен застой по белия дроб и анемия на миокард. Всички посочени
увреждания са прижизнени, видно от установените кръвонасядания по меките тъкани
в областта на същите.
Причина за смъртта на Н.Т. е тежката закрита
черепно-мозъчна травма, довела в своето развитие до общомозъчен оток и
последваща парализа на жизненоважни мозъчни центрове - дихателен и
срдечно-съдов център.
По механизъм уврежданията, както закритата
черепно-мозъчна травма, така и двустранно счупените ребра могат да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети -удари със или върху твърд тъп
предмет, както и от притискащо действие. Най-вероятният механизъм на линейното
счупване на черепната кутия с разединяването й е от притискащо действие на
главата и то върху твърда подложка. Този свой извод вещите лица обосновават с
факта, че пострадалата е млад индивид с незавършен костен растеж при който все
още няма пълно срастване на шевовете на черепната кутия, както и с хлътващото
счупване на дясна теменна кост. Такова комплексно счупването на детски череп
може да бъде получено и от еднократен натиск върху черепната кутия със
значителна сила. По-същия начин е причинено и двустранното счупване на ребрата,
за което вещите лица по СМЕ установяват, че е причинено в резултат на
притискане с коляно или ръка върху гърдите на детето. Така описаните увреждания е възможно да се
получат, но по-малко вероятно и от удари със или върху твърд тъп предмет, но в
никакъв случай не могат да се получат при падане от собствен ръст, особено на
такова малко дете - с височина 82см. При
тези тежки увреждания смъртта е била неизбежна и е настъпила в рамките на около
половин денонощие от причиняване на увреждането до настъпване на леталния
изход.
Съдът приема обясненията на подсъдимия М. в
частта относно начина на причиняване на смъртта и последващите му действия,
свързани с укриването на трупа на детето за негова защитна позиция. В тази
връзка, описания от св. Н. Г. механизъм на причиняване на смъртта - чрез
притискане главата и тялото на детето Н. към пода, изцяло се потвърждава от
заключението на експертите по СМЕ. Вярно е, че тази свидетелка в показанията си
твърди, че местоположението й е било такова /зад гърба на подсъдимия/, от което
не е имала добра видимост точно за всички действия, извършвани от подсъдимия
към детето. Същата обаче е категорична, че подсъдимият е бил приклекнал до
детето и с една или две ръце е притискал главата му към пода, обстоятелство,
което е било непосредствено възприето от нея. Описаните от св. Г. симптоми у
детето след притискането му от подсъдимия /тежко дишане с прекъсване, по-късно
побеляване и посиняване до спиране на дишането/ се обясняват от експертите по
СМЕ с директна компресия върху мозъка в
резултат на разединяването на черепната кутия, довела до съдови и морфологични
увреждания, развили се в мозъчен оток и вътрешночерепен кръвоизлив, които от
своя страна са довели до притискане на жизнено важни центрове - дихателен и
сърдечно-съдов и до настъпване на смъртта.
Ето защо, настоящият съдебен състав не възприема обясненията на подсъдимия в частта относно
обстоятелството, че е ударил само един шамар на детето Н., от който удар то е
паднало на земята, в резултат на което състоянието му се е влошило. Тези
обяснения се опровергават от заключението на вещите лица по СМЕ, които са
категорични, че описаните увреждания не могат да бъдат получени от падане на
детето от негов ръст и най-вече от показанията на единствения очевидец на
престъплението - св. Н.Г. - майка на детето.
Въз основа на така възприетата и изложена
по-горе фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
През м. септември 2008г., на неустановена дата в с. К., при условията на опасен
рецидив, чрез удар с ръка в областта на лицето и чрез притискане на главата и
гръдния кош към земята, подсъдимият А.М. умишлено е умъртвил малолетно лице – Н.
А. Т. - на 3год., с което от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 116, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, пр.1, вр. с чл. 115, вр.
с чл. 29, ал.1, б."а" 4 б."б" от НК. От обективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия чрез упражнените от негова страна
насилствени действия по отношение на детето Н.- първоначално чрез удар с ръка в
областта на лицето, в резултат на който пострадалата паднала на земята и
впоследствие, приклякайки до нея с притискащи действия на главата и гръдния кош,
в резултат на които притискащи действия е причинил гръдна травма - счупване
на шест ребра двустранно и черепно-мозъчната
травма - линейно счупване на черепната основа вляво с подлежащ кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка и разединяване на черепната кутия в областта на
слепоочните линии, стреловидния и венечните шевове с импресинно /хлътващо/
счупване в областта на венечния шев вдясно, както и счупване на носни кости.
Именно закритата черепно-мозъчна травма в своето развитие е довела до
общомозъчен оток с последваща парализа на жизнено важни мозъчни центрове
-дихателен и сърдечно-съдов, при което смъртта на детето Н. е била неизбежна.
Цялата тази обективна страна на извършеното от подсъдимия деяние се установява
както от показанията на св. Г. - единствен очевидец на престъплението, така и
най-вече от заключението на вещите лица по СМЕ. По несъмнен начин са установени
и двете квалифициращи убийството обстоятелства: убитото лице Н. Т. е малолетно
- дете на три години, видно от приложеното на л.103 от д.п. заверено копие от
удостоверение за раждане - т.4, пр.2 на чл. 116, ал.1 от НК; деянието е
извършено от подсъдимия М. при условията на опасен рецидив както по
б."а", така и по б."б" на чл. 29, ал.1 от НК - т.12, пр.1
на чл. 116, ал.1 от НК. Опасният рецидив е обусловен от наказанията по двете присъди, постановени по
отношение на него: по нох дело № 397/97год. по описа на ВрРС с наказание от
една година и три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, в сила от 23.01.1999год., а впоследствие, по чнд № 821/2006год. по описа на ВрРС приведено в изпълнение по
реда на чл. 68 ал.1 от НК в сила от 4.08.2006год. и по нох дело № 328/2003год. също по описа на ВрРС с наказание от шест
месеца лишаване от свобода, при първоначален режим "Общ", в сила от 26.04.2006год.
От приложената на л.27 от д.п справка от
МП ГД"Изпълнение на наказанията" гр. София е видно, че подсъдимият М.
е изтърпял ефективно както наказанието по нох дело № 397/97год. от една година
и три месеца, така и наказанието по нох дело № 328/2003год. от шест месеца,
т.е. настоящето престъпление е извършил след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление /по чл. 195, ал.1, т.3,4 и 5, вр. с чл. 26,ал.1 от НК/ на
наказание лишаване от свобода не по-малко от една година / 1год. и 3 месеца/,
което не е отложено по реда на 66 от НК /приведено по реда на чл. 68, ал.1 от НК/ и след като е бил осъждан два или
повече пъти / два пъти/ на лишаване от свобода за умишлени престъпления /по чл.
195 ал.1 от НК и по чл.170, ал.2 от НК/, ако поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК /в случая и двете са
изтърпяни ефективно/. Освен това, не са налице и предпоставките на чл. 30, ал.1
от НК, тъй като от изтърпяване на двете наказания не са изтекли 5год.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия А.М. умишлено, при форма на умисъла евентуален такъв, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и е допускал настъпването на тези последици.
Всъщност, основното възражение, което се прави както от защитата, така и от
самия подсъдим в неговите обяснения е, че не е желаел и не е допускал, че може
по този начин да причини смъртта на детето. Настоящият съдебен състав не
възприе това възражение на подсъдимия и неговата защита по следните
съображения: Вината като субективен елемент на престъплението е свързана с
определено психическо състояние на дееца, изразяващо се в неговото субективно
отношение към общественоопасния характер и общественоопасните последици.
Отчитайки факта, че подсъдимият М. макар и да страда от Диссоциално личностово
разстройство-психопатия, същият няма психическо /душевно/ заболяване, което да
е затруднило способността му да схваща ясно значението на своите действия. Самият
той не оспорва, че е бил употребил и повлиян от алкохола, който преди това е
изпил и плача на детето, в резултат на скадала между него и св. Г. го е
подразнил. Целейки да прекрати този плач, подсъдимият е ударил детето с ръка в
областта на лицето, в резултат на което то е паднало на пода. От това може да
се съди и за силата на удара -лек дисциплиниращ шамар /за какъвто майката
говори в съдебното производство/, не би довел до падане на детето. Безспорно е,
че става дума за силен удар в лицето му. Това обаче не е било достатъчно на
подсъдимия за постигане на целения от него резултат -прекратяване плача на
детето, а същият е клекнал до него е започнал силно да притиска с ръце главата
и гърдите на детето към пода. Самото разединяване на черепа по венечните шевове
и двустранното счупване на шест ребра говори за силата, която подсъдимия е употребил
при притискане на детето към пода. Подсъдимият е съзнавал, че е изключително
здрав мъж, упражняващ физически натоварваща работа -дърводобив, с изключително
здрави, развити горни крайници - ръце и за него е без проблем с едно малко
по-силно притискане да причини описаните счупвания, които могат да доведат до
настъпване смъртта на детето. Следователно, същият макар и в обикновено
алкохолно опиване е съзнавал, че с действията си може да причини смъртта на
това тригодишно дете, чийто костен растеж още не е завършил, но се е съгласявал
с този резултат. Последващите действия на разкаяние у подсъдимия /според св. Г.
същият плакал след смъртта на детето/, изявленията му в съдебно заседание, че
не е желаел смъртта на детето не могат да запълнят съдържанието на формата на
вина -вида и характеристиките на умисъла, а следва да бъдат преценявани като
средство за защита. Още повече, че по делото има установени по категоричен
начин и други последващи действия, свързани с укриване трупа на детето /изкопаване
на гроб в собствената му стопанска
сграда и затрупването му с пръст, слама
и отпадъчни железа/, поведението му след това пред неговите познати с
нищо не показващо да се е случило нещо необикновено.
По изложените съображения, настоящият състав
намира, че цялостната преценка на реализираното в обективната действителност
поведение на подсъдимия М., описано при излагане на фактологията на деянието /
от първия нанесен удар върху детето Н., силата на този удар, последващите му
действия към детето - притискане на главата и тялото му към пода, до укриването
на трупа му и последващото му поведение пред неговите познати/ сочи безспорно и
убедително на характеристиките на евентуален умисъл като форма на вина при
извършване на престъплението - подсъдимият е допускал и се е съгласявал с
противоправния резултат - смъртта на детето. По делото не беше доказано по
несъмнен начин, че деянието е извършено с пряк умисъл, т.е., че подсъдимият е
искал настъпването на противоправния резултат - смъртта на малолетното дете, в
какъвто смисъл е повдигнатото с обвинителния акт обвинение.
Въз основа на всичко изложено по-горе като
фактология и доказателствен материал, предвид обсъдените обстоятелства
релевантни за правната квалификация на инкриминираното деяние, ВрОС с присъдата
си прие, че с деянието си подсъдимият А.
П.М. е извършил престъпление против личността - квалифицирано убийство
по чл. 116, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, пр.1, вр. с чл. 115 и вр. с чл. 29, ал.1,
б."а" и "б" от НК, по който текст му наложи наказание.
При индивидуализиране на наказателната
отговорност на подсъдимият М., съдът взе впредвид от една страна смекчаващите
вината обстоятелства - липсата на други осъждания, извън тези квалифициращи
деянието му като опасен рецидив, трудовата му ангажираност преди задържането и
неговата възраст, поведението му в хода на разследването - неговите частични
самопризнания и критично отношение към крайния резултат, както и формата на
вината, при която е извършено престъплението - евентуален умисъл; а от друга
страна отегчаващите вината обстоятелства - изключително високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление и на дееца, лошите му
характеристични данни, последващото му изключително укоримо поведение по
укриване трупа на малолетното дете, при което определи наказанието му по
първата алтернатива на чл. 116, ал.1 от НК, но при превес на отегчаващите
вината обстоятелства - на двадесет години лишаване от свобода. Мотивиращо за
определяне на наказанието по първата алтернатива е както формата на умисъла -
факта, че подсъдимият не е целял и искал настъпването на смъртта на малолетното
дете, но я е допускал, съгласявал се е с възможността да настъпи такава в
резултат на неговите действия, така и липсата на други осъдителни присъди извън
тези, определящи квалификацията на извършеното от него престъпление. От друга
страна, за да определи наказанието по тази алтернатива при превес на
отегчаващите вината обстоятелства - на максимално предвидения в закона размер
от 20год., съдът отчете изключително високата степен на обществена опасност на
деянието обуславяща се от една страна от крехката възраст на убитото дете -
едва тригодишно с още незавършен костен растеж и неговата зависимост от подсъдимия,
макар и да не е биологичен родител, а от друга страна от самия начин на
причиняване на смъртта - чрез счупване на черепа и разединяване на черепната
кутия и поведението на подсъдимия след смъртта на детето, свързано с укриването
на трупа.
По всички тези съображения съдът прие, че
целите на чл. 36 от НК - както личната, така и генералната превенция на закона
могат да бъдат постигнати само с такова наказание от 20години лишаване от
свобода, при първоначален режим "Строг" в затвор съгласно чл. 61, т.2
от ЗИНЗС.
С присъдата си съдът на основание чл. 59,
ал.1 от НК зачете за изтърпяно времето, през което подсъдимият А.М. е бил
задържан по МН "Задържане под стража" считано от 17.10.2008 до
влизане на настоящата присъда в сила.
По делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от биологичния баща на убитото дете - А.С.Т. за сумата
50 000лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди от деянието.
Правното основание на така предявеният иск е чл. 45 от ЗЗД и има за предмет
репариране на причинените с виновното поведение неимуществени вреди. Гражданският
ищец Т., като биологичен родител на убитото дете Н. А. Т., попада в кръга на
близките, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, определен с ППВС
№5/69год. Безспорно налице е причинната връзка между противоправното поведение
на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат - смъртта на детето. С оглед приетото и изложено по-горе относно
авторството на деянието, съдът намира така предявеният иск за доказан по своето
основание.
От съществено значение обаче, за определяне
размера, в който този иск следва да бъде уважен е доколко лицето, претендиращо
обезщетението е понесло вреди - болка и страдание от смъртта на детето. Както
от показанията на гр. ищец А.Т. в качеството му на свидетел, така и от
показанията на майката на убитото дете - св.Н.Г. се установява, че когато двамата
са се разделили, детето Н. е било на около 2години и 5 месеца. От момента на
раздялата до уведомяването му за смъртта гр.ищец Т. не се е интересувал нито от
това, нито от другите две деца, на които също е родител – А. и С. Не е плащал
издръжка за нито едно от децата, не ги е посещавал, още по-малко да ги взема
при себе си. Т. говори за едно единствено посещение в с. К., заедно с бащата на
св. Н.Г., според него с цел да види децата, но това посещение е било късно
вечерта, което внася съмнение в твърдението му относно целта на посещението. За
неговата дезинтересираност към децата говори и факта, че дори след като разбрал
за смъртта на Н. и за настаняване на другите две деца в ДМСГД, не се е
поинтересувал от тях и не ги е взел при себе си.
Всичко изложено по-горе, безхаберието на гр.
ищец за неговите деца, включително и за убитото дете Н., дадоха основание на
съда да приеме, че за обезщетяване на претърпяните от него неимуществени вреди
от смъртта на детето, които се дължат повече на биологичната връзка, отколкото
на бащина привързаност и загриженост към това дете, същият следва да бъде
обезщетен със сумата от 5000лв., в какъвто размер уважи предявения от него
против подсъдимия граждански иск. В останалата част до пълния размер от 50
000лв. съдът отхвърли приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск като неоснователен и недоказан. При устното предявяване на гр.
иск в първото по делото заседание не е направено искане за присъждане на
законна лихва, поради което и такава не беше присъдена.
С присъдата си съдът постанови иззетите като
веществени доказателства хартиен плик с дрехи /на детето Н./ и буркан с
тазобедрена кост и зъб от същото да се върнат на майката - Н.Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия А.М. бяха възложени и направените деловодни разноски
в размер на 834лв. в полза на ВОС и 200лв. в полза на гр. ищец А.Т..
При горните съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: