Решение по дело №214/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от М. А. И. с [ЕГН], с посочен адрес [населено място], обл.Монтана, [улица], чрез надлежно упълномощения адв. Л. А. от АК – Монтана със съдебен адрес [населено място], [улица]партер, офис 11 с електронен адрес [електронна поща] против Заповед №Л-1821 от 13.06.2025г. издадена от Началник Затвора гр.Враца, с която на жалбоподателката в качеството и на мл. Инспектор – надзирател I-ва степен в ЗООТ Враца към Затвора – Враца, първа категория, на основание чл.15, ал.3 пр. последно и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС; чл.204, т.4 от ЗМВР; чл.194, ал.2,т.2 от ЗМВР; чл.197, ал.1,т.2 от ЗМВР във вр. чл.199, ал.1, т.5 предл. Първо от ЗМВР, при спазване на изискванията на чл.195, ал.1 т ЗМВР и чл.206, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон. Излагат се доводи за липса на мотиви по отношение на тежестта на нарушението, формата на вина, цялостното поведение на служителя и настъпилите вреди. Твърди се, че не са изяснени пълно и точно всички релевантни факти за вменените й нарушения, като отрича да не е изпълнила служебните си задължения, които не са конкретизирани от дисциплинарно наказващия орган. Твърди се, че описаните нарушения не кореспондират с наложеното наказание, тъй като в заповедта са посочени извършени три отделни деяния, които са индивидуализирани по време и часови диапазон и представляват три отделни нарушения на служебната дисциплина с което е нарушена разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Описаното нарушение не е конкретизирано с нормите от вътрешноведомствен акт, тъй като в раздел III на чл.13 от Инструкцията за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател с рег. №11780/11.11.2024г. съществуват две разпоредби, които са описани под №13. Въпросът за вината е схематично посочен в разрез с правилата които регламентират института за вината в материалното право, липсват констатации в какво се изразява умишленото виновно поведение, коя е специалната цел, която от поведението на служителя дава основание да се приеме, че същата е осъзнала и приела вредните последици от и е целяла и искала тяхното настъпване. Най-общо е посочено, че изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР са взети предвид, като съществремонно липсват изводи, за това как е определен видът на наказанието. Липсват изложени мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици т.е. не е посочено защо се налага именно това дисциплинарно наказание. Твърди се нарушение на правната квалификация при налагане на дисциплинарното наказание, тъй като от една страна се твърди, че е налице нарушение на чл.194, ал.2,т.2 от ЗМВР, което се изразява в неизпълнение на служебни задължения, а това нарушение е обвързано с чл.199, ал.1,т.5 от ЗМВР, където е посочено, че наказанието „писмено предупреждение“ се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност. Никъде обаче в заповедта не се твърди, че И. не е положила усилия, да се запознае с нормативната база, което касае пряко нейната професионална дейност, както и познанията относно тези актове, за да е вменено това поведение за нарушение. Излагат се доводи, че е нарушено правото на защита на И., поради едностранното събиране на доказателства и е нарушен принципа за истинност и равенство в процеса. Не са изпълнени задълженията на наказващия орган произтичащи от чл.206, ал.4 от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства, като не провел проверка относно това дали в действителност гл.инспектор Н. не е разпоредил на надзорния състав действия свързани с порталната врата, които са в колизия с предвиденото в инструкцията за пост 1. Налице е несъответствие между описаното нарушение и нормата под която е подведена дисциплинарната отговорност на М. И.. Наложеното наказание не съответства и на целта на закона. Моли за отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, представлява се от надлежно упълномощения да я представлява адв. Л. А. от АК – Монтана, която поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли за отмяна на заповедта. Подробни доводи развива в представена по делото писмена защита в насока незаконосъобразност на оспорената заповед, съществено нарушение на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Началник Затвора - гр.Враца, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения юрисконсулт Г. Х., която оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне, като в писмено становище по делото излага подробни доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е издадена заповед по налагане на дисциплинарно наказание. Това произнасяне покрива критериите за индивидуален адм. акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Жалбата изхожда от лице с активна процесуална легитимация - адресат на издадения административен акт, с който е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Предвид съдържанието на атакуваната заповед на ответника по налагане на дисциплинарно наказание е налице неблагоприятно засягане на правната сфера на М. А. И. в качеството и на мл. Инспектор – надзирател I-ва степен в ЗООТ Враца към Затвора – Враца, първа категория, което обуславя извод за наличие на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната заповед.

Преобразуващото субективно право на оспорване е упражнено в срок по аргумент от чл.149, ал.1 от АПК, тъй като жалбата против Заповед №Л-1821 от 13.06.2025г. издадена от Началник Затвора гр.Враца е връчена лично на жалбоподателката на 17.06.2025г., а жалбата срещу нея е депозирана пред Административен съд - Монтана електронно на 30.06.2025г. като е заведена с вх.№1202, т.е. същата е и процесуално допустима.

Тъй като адресатът на оспорения административен акт е с постоянен адрес [населено място], обл.Монтана, [улица], жалбата е адресирана до Административен съд гр.Монтана - териториално компетентния административен съд по аргумент на чл. 133, ал. 1 АПК.

В контекста на изложеното жалбата на М. А. И. с [ЕГН], с посочен адрес [населено място], обл.Монтана, [улица], чрез надлежно упълномощения адв. Л. А. от АК – Монтана е процесуално допустима, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за основателна.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие от административната преписка, изискани са допълнителни писмени доказателства и такива са представени от страните в хода на съдебното производство. Извършен е оглед на записите от системата за видеонаблюдение в мястото за лишаване от свобода и същите са приобщени като веществено доказателство по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото кадрова справка с рег. №5983 от 07.05.2025г. на л.32 по делото се установява, че М. А. И. от [населено място], обл.Монтана, [улица]със Заповед№Л-2797/12.06.2017г. на главен директор на ГДИН е назначена като стажант на длъжност „Надзирател II- ра степен“ в арест – Монтана към РС“ИН“ Монтана втора категория при Област Плевен, впоследствие с последващи заповеди №Л-437/05.02.2021г. и №Л-1046/11.03.2024г. на главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е преназначена на длъжност Надзирател I- ва степен“ в ЗО „Враца“ III – та категория към Затвора гр.Враца и е встъпила в длъжност на 14.03.2024г. Последната и оценка за постигнати резултати в служебната дейност е много добра 5 /пет/, като през годините не е награждавана и няма наложени дисциплинарни наказания и не е в срок на изтърпяване на дисциплинарно наказание.

Със заповед № Л-1284 от 28.04.2025г. на Началник Затвора – Враца на л.48 по делото, на осн. чл.205, ал.2 от ЗМВР е назначена комисия, която в срок до 27.05.2025г. да извърши проверка по повод докладна записка рег. №5602 от 25.04.2025г. на инспектор IV та степен – вътрешна сигурност в Затвора гр.Враца I -ва категория М. Д. К., за това, че мл. инсп. М. А. И., като постови на пост №1, на 11.04.2025г. в часовия диапазон 11:28:52ч – 11:44:08ч.; на 16.04.2025г. в часовия диапазон 11:24:00ч – 11:42:30ч. и на 21.04.2025г. в часовия диапазон 11:29:40ч – 11:42:50ч. не е спазила раздел III т.13 Ред за обхождане територията на поста и начин за изпълнение на служебните задължения на Инструкция рег. №11780/11.11.2024г. за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател в ЗООТ „Враца“, където е записано, че постовият надзирател е длъжен да държи порталната врата постоянно затворена.

С цитираната заповед жалбоподателката била запозната на 30.04.2025г., след отправена и връчена покана рег. №5679/29.04.2025г., видно от л.46 по делото, като е уведомена в срок от 24:00часа да подаде възражение, видно от отразеното върху заповедта.

От жалбоподателката в указания срок са постъпили обяснения с рег. №5842 от 02.05.2025г., видно от л.40 по делото в които същата е посочила високата скорост на движение на автомобилите пред общежитието, възникнал инцидент с ударен посетител идващ на свиждане, както и, че разположението на входната врата е непосредствено до шосето, което не позволява бързото и прибиране от платното за влизане в ЗООТ, като липсва маркировка и указващи знаци. Тази поредица от ситуации е довела до разрешение от гл. инсп. Н. – Началник ЗООТ Враца порталната врата в часовия диапазон сутрин от 08:00 до 8:30 и вечер от 20:00 до 20:30ч. когато се доставя храната от ЗООТ до Затвора – Враца, портала да бъде отворен. През това време няма работни групи и няма лишени от свобода в района на поста, като наличието на видеонаблюдение позволява цялостно наблюдение към поста. Посочено е, че се изисква физическо време постовия на пост №1 да се придвижи на 20метра и да избута вратата.

В писмен доклад на назначената комисия до Началник Затвора – Враца, заведен с вх.№6296 от 13.05.2025г. на л.24-26 по делото, след като са изискани и приложени записи от монтираните в района на пост №1 видеокамери е установено, че съгласно утвърден месечен наряд на постовите надзиратели от ЗООТ „Враца“ за месец април 2025г. мл. инсп. М. И. е в наряд на 11.04.2025г.; 16.04.2025г. и 21.04.2025г. за времето от 08:30ч. до 20:30ч., като съгласно ежедневните ведомости изпълнява служебните си задължения на пост №1. Констатирано е, че М. А. И., като постови на пост №1, на 11.04.2025г. в часовия диапазон 11:28:52ч – 11:44:08ч.; на 16.04.2025г. в часовия диапазон 11:24:00ч – 11:42:30ч. и на 21.04.2025г. в часовия диапазон 11:29:40ч – 11:42:50ч. е допуснала нарушение на раздел III т.13 Инструкция рег. №11780/11.11.2024г. за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател, като е предложено за това нарушение, което е прието за нарушение на служебната дисциплина, изразяваща се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност, да бъде реализирана дисциплинарна отговорност на мл. инсп. М. А. И. надзирател I-ва степен в ЗООТ Враца към Затвора – Враца, първа категория, като на основание чл.199, ал.1,т.5 от ЗМВР да и бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Жалбоподателката била запозната със справката на 05.06.2025г., видно от отразеното върху нея.

С покана рег. №6445/15.05.2025г. от дисциплинарно – разследващия орган на л.31 по делото е отправена покана до жалбоподателката за запознаване със справката и даване на допълнителни обяснения или възражения и запознаване с всички материали от проведената дисциплинарна проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР. Посочено е, че в срок от 24,00часа след запознаване със справката, има право да даде допълнителни обяснения или възражения, относно посочените в справка фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи доказателства за твърденията си. Видно от поканата същата е връчена на жалбоподателката на 05.06.2025г. От съставения протокол рег. №7613 от 09.06.2025г. в изпълнение на чл.207, ал.11 от ЗМВР на л.30 по делото е констатирано, че в дадения срок от М. А. И. не са постъпили допълнителни обяснения или възражения. С покана рег. №7627/09.06.2025г.. от Началник Затвора - Враца на л.29 по делото е отправена покана до жалбоподателката за даване на обяснения или възражения до Началник Затвора – Враца в срок от 24,00часа, с оглед установеното от комисията извършила проверката. Тази покана е връчена на жалбоподателката на 10.06.2025г. в 11,45ч. От съставения протокол рег. №7926 от 11.06.2025г. в изпълнение на чл.207, ал.11 от ЗМВР на л.27 по делото е констатирано, че в дадения срок от М. А. И. не са постъпили обяснения или възражения.

Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателката в качеството й на мл. Инспектор – надзирател I-ва степен в ЗООТ Враца към Затвора – Враца, първа категория е оставила на 11.04.2025г. в часовия диапазон 11:28:52ч – 11:44:08ч.; на 16.04.2025г. в часовия диапазон 11:24:00ч – 11:42:30ч. и на 21.04.2025г. в часовия диапазон 11:29:40ч – 11:42:50ч. порталната врата на ЗООТ „Враца“ широко отворена в нарушение на т.13, раздел III Ред за обхождане на поста и начин за изпълнение на служебните задължения на инструкция за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател в ЗООТ „Враца“ с рег. №11780/11.11.2024г., където е записано, че постовия надзирател е длъжен да държи порталната врата постоянно затворена.

Приел е, че това фактическо описание е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения” изразяващи се в неспазване на раздел III т.13 Ред за обхождане територията на поста и начин за изпълнение на служебните задължения на Инструкция рег. №11780/11.11.2024г. за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател в ЗООТ „Враца“, където е записано, че постовият надзирател е длъжен да държи порталната врата постоянно затворена, поради което на основание чл.199, ал.1, т.5 предл. Първо от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“ и чл.15, ал.3 пр. последно и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС; чл.204, т.4 от ЗМВР; чл.197, ал.1,т.2 от ЗМВР, при спазване на изискванията на чл.195, ал.1 т ЗМВР и чл.206, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

По делото е приложен утвърден от Началник Затвора месечен наряд на постовите надзиратели от ЗООТ Враца при Затвора гр.Враца за месец април 2025г. на л.44-45 по делото и ежедневна ведомост съдържаща списък на служителите назначени в наряд по постове на л.37-39 по делото, от които се установява, че в посочения в оспорената заповед времеви и часови диапазон жалбоподателката е изпълнявала служебните си задължения на пост №1.

Приложена е и утвърдената от За Началник Затвора гр.Враца гл.инсп. Р. В., съгл. Заповед №Л-3270/08.10.2024г. Инструкция за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател с рег. №11780/11.11.2024г., касаеш пост №1 в ЗООТ „Враца“ на л.41-43 по делото и утвърдената от Главен директор на ГДИН на 31.01.2013г. длъжностна характеристика за длъжността „надзирател II-I степен“ в затворническо общежитие“ III-I категория към затвор III-I категория на л.60-61 по делото.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи.

В настоящето производство съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

По делото няма спор, че жалбоподателката към момента на извършване на твърдяното от административния орган нарушение, заема длъжност надзирател I-ва степен в ЗООТ Враца към Затвора – Враца, първа категория, видно от приложената кадрова справка с рег. №5983 от 07.05.2025г. и длъжностна характеристика. Това квалифицира същата като държавен служител по смисъла на чл. 19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.

Според чл. 19, ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ал.1, т.1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Разпоредбата на чл. 15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, възлага на Началника на затвора компетентността за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал.1, т.1 - 3 от ЗМВР (сред които е наказанието "писмено предупреждение"). Оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателката е издадена от компетентен орган съобразно правомощията по чл.15, ал.1, т 3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 204, т. 4 от ЗМВР, според която разпоредба, "наказанията се налагат със заповеди от: служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл.197, ал.1, т.1 - 3. от ЗМВР и като се има предвид, че наказанието е по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, Началник Затвора гр.Враца е компетентният орган да наложи наказанието.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК. Мотивите на акта следва да се считат допълнени с тези в справка рег. № 6296/13.05.2025 г. /л. 24-26/, предвид направеното в заповедта позоваване на нея и задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ВС т.е. оспорената заповед отговаря на изискванията за форма и по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Дисциплинарният орган е спазил давностните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, доколкото датата на откриване на нарушението от Началник Затвора гр.Враца е датата на получаване на писменият доклад с вх. вх.№6296 от 13.05.2025г., а заповедта е издадена на 13.06.2025г.

Съгласно чл. 205, ал. 3 ЗМВР държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. По аргумент от противното на чл. 206, ал. 5 ЗМВР дисциплинарното производство се провежда в присъствието на държавния служител, доколкото противните хипотези са изброени изчерпателно. Анализът на посочените законови разпоредби води до извод, че с тях се гарантира правото на участие на държавния служител в дисциплинарното производство с оглед постигане на целта му, а именно да се разкрие обективната истина относно това извършено ли е конкретното дисциплинарно нарушение. В този смисъл е Решение № 1254 от 6 февруари 2023 г. по адм. д. № 9930 от 2021 г. на ВАС.

Съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението.

В случая, съдът приема, че първото действие за установяване на нарушението е съставянето на заповед № Л-1284/28.04.2025 г. на Началник Затвора гр.Враца, издадена във връзка с постъпили предварителни данни, отразени в докладна записка рег. № 5602/25.04.2025 г. на инсп. М. К. и становище, рег. № 6296/13.05.2025 г., изготвено от назначената комисия.

В дисциплинарната преписка се съдържат данни, че служителя е запознат с правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и е уведомен, че съгласно чл. 207, ал. 10 от ЗМВР има право на допълнителни обяснения или възражение в срок от 24 часа след запознаването му със справката, от която възможност не се е възползвала.

Процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, според който преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, е извършена формално. Текстовете на поканата на “…. осн. чл. 206, ал. 1 ЗМВР и във връзка с извършеното от Вас на нарушение….. в срок от 24часа да представите писмени обяснения, като посочите доказателства за твърдените от Вас факти и обстоятелства… " указват, че решението за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя е взето предварително, което е в нарушение на задължението по чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина по случая.

В настоящия случай, в който липсата на данни ДНО да е предприел допълнителни действия по изясняване на обективните факти по случая съобразно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, навежда на допуснати съществени процесуални нарушения – самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

По материалната законосъобразност на акта:

Съдът приема, че М. А. И. в качеството и на мл. Инспектор – надзирател I-ва степен в ЗООТ Враца към Затвора – Враца, първа категория е наказана за неизпълнение на служебните задължения, като е посочено по чл.194, ал.2,т.2 от ЗМВР. Тук е мястото обаче, където следва да се посочи разликата между неизпълнение на задължения на наказаното лице. В разпоредбите на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 ЗМВР са регламентирани хипотези на различни неизпълнения. Първата сочи, че дисциплинарни нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, докато ал. 2 на същият член - неизпълнение на служебните задължения. Т. е., това са задължения, вменени на служителя съгласно длъжностна характеристика или други нормативни актове, извън тези по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Такива са Административнопроцесуалния кодекс, ЗИНЗС, ППЗИНЗС и пр., които вменяват служебни задължения за изпълнение.

Видно от описателната част на заповедта, отговорността на М. А. И. в качеството и на мл. Инспектор – надзирател I-ва степен в ЗООТ Враца към Затвора – Враца, първа категория е ангажирана за втората група неизпълнения на служебните задължения, такива по см. на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изразяващи се в неспазване на раздел III т.13 Ред за обхождане територията на поста и начин за изпълнение на служебните задължения на Инструкция рег. №11780/11.11.2024г. за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател в ЗООТ „Враца“, където е записано, че постовият надзирател е длъжен да държи порталната врата постоянно затворена. В същото време по трите вменени дисциплинарни нарушения се сочи наличие на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, с оглед наложеното наказание по чл.199, ал.1, т.5, предл. Първо от ЗМВР.

Именно втората разпоредба е посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание, което в случая се явява неправилно като правна квалификация. За неизпълнения на задължения, произтичащи от неспазване на раздел III т.13 Ред за обхождане територията на поста и начин за изпълнение на служебните задължения на Инструкция рег. №11780/11.11.2024г. за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател в ЗООТ „Враца“, където е записано, че постовият надзирател е длъжен да държи порталната врата постоянно затворена, се следва отговорността по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, а не по т. 2 от същата разпоредба. В случая неспазването на Инструкция рег. №11780/11.11.2024г. за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател в ЗООТ „Враца“ е приета на основание чл. 304, ал. 1 ППЗИНЗС т.е. в изпълнение на законов нормативен акт. Отделно от това в процесната заповед обаче са описани различни деяния, вменени като нарушения на М. А. И. в качеството и на мл. Инспектор – надзирател I-ва степен в ЗООТ Враца а именно на 11.04.2025г. в часовия диапазон 11:28:52ч – 11:44:08ч.; на 16.04.2025г. в часовия диапазон 11:24:00ч – 11:42:30ч. и на 21.04.2025г. в часовия диапазон 11:29:40ч – 11:42:50ч. е оставила порталната врата на ЗООТ „Враца“ широко отворена т.е. в случая се касае до бездействие, което дисциплинарно наказващият орган е бил длъжен да конкретизира какво точно поведение е дължала същата за всяко едно, предвид факта, че от приетите по делото като веществено доказателство записи от видеонаблюдението на 16.04.2025г. в часовия диапазон 11:24:00ч – 11:42:30ч. се установява, че „….в 11:24 часа през портала влиза лек автомобил сив на цвят, а непосредствено след него се връща бял бус като лекият автомобил спира пред пост № 1 и от него слиза лице, което се отправя към поста, визуализирани са и излизащи униформени служители през входната врата на ЗООТ като в обсега на камерата във вътрешния двор се налице още две лица, едното от които с униформа, другото - цивилно, които също се отправят към отворения портал и напускат ЗООТ качвайки се в намиращ се отстрани на входа лек автомобил. В 11:41:50 часа през входния портал преминава бял бус, след което се затваря порталната врата….“ т.е. в посочения часови диапазон е налице почти непрекъснато влизане и излизане на автомобили и хора от ЗООТ Враца. Частичното изпълнение на задължението на дисциплинарнонаказващия орган не може да обоснове законосъобразност на оспорената заповед. Това е така, защото е наложено едно общо наказание за всички простъпки, вменени като нарушения, а съдът няма правомощия да изменя наложеното дисциплинарно наказание съобразно частичната законосъобразност на оспорената заповед, в случай, че е налице такава.

Отделно от това в тежест на дисциплинарния орган е да установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно нарушение описано с три отделни деяния, така и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали дисциплинарно наказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение.

Съгласно чл. 194, ал.4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична. Това означава, че всеки държавен служител отговаря лично за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя.

Отнесени към спора по делото, изложените съображения указват, че в тежест на дисциплинарно наказващия орган е да докаже, че: на жалбоподателката, лично, в качеството й на мл. Инспектор – надзирател I-ва степен в ЗООТ Враца не е изпълнила задълженията си отразени като неспазване на раздел III т.13 Ред за обхождане територията на поста и начин за изпълнение на служебните задължения на Инструкция рег. №11780/11.11.2024г. за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател в ЗООТ „Враца“, където е записано, че постовият надзирател е длъжен да държи порталната врата постоянно затворена, което да е извършено виновно.

В т.13 от Раздел III озаглавен „Ред за обхождане територията на поста и начин за изпълнение на служебните задължения“ от приетата със заповед Инструкция рег. №11780/11.11.2024г. за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател в ЗООТ „Враца“ е записано „..Да държи порталната врата постоянно затворена. При нужда да отваря порталната врата, като обектът се проверява в буферната зона при затворени всички врати в района на поста. По време на проверката и пропускане на МПС, не се пропускат лица. При огледа на веществените доказателства записите от видеокамерите поставени на пост №1, действително се потвърждава факта, че порталната врата на посочените дати 11.04.2025г. в часовия диапазон 11:28:52ч – 11:44:08ч.; на 16.04.2025г. в часовия диапазон 11:24:00ч – 11:42:30ч. и на 21.04.2025г. в часовия диапазон 11:29:40ч – 11:42:50ч. е била отворена, но отварянето на същата е било свързано с преминаване на бял бус който влиза и излиза от ЗООТ /по данни от възражението на жалбоподателката превозваш храна в Затвора/, като на 16.04.2025г. е установено и преминаване на автомобили и отделно работещи служители в ЗООТ Враца т.е. била е налице втората хипотеза от сочената за нарушена разпоредба „при нужда“.

Както се посочи по-горе съгласно чл. 304, ал. 1 ППЗИНЗС във всеки затвор, поправителен дом, затворническо общежитие и арест се изготвят инструкции за особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. Именно в такава инструкция следва да бъдат детайлизирани правилата, по които се удостоверява „при нужда“ да се отваря порталната врата. На жалбоподателката не са вменени неспазване на правила, които точно, ясно и конкретно да я задължават да предприема съответни действия по служба, съответно, съдът е поставен в невъзможност да прецени дали е налице неизпълнението им, тъй като в периода на отваряне и затваряне на порталната врата е възникнала необходимост /нужда/, видно от преминаващите автомобили и хора. Отделно от това в приетата Инструкция за особеностите на пост №1 не са отразени точно неговите граници, тъй като от приетото веществено доказателства се установи наличие на разстояние между поста и порталната врата, което е свързано с технологично време за движение между тях. Липсва и конкретно отразяване, къде следва да стои постовия на пост №1 при отваряне на входната врата. Нормата на чл.13 от Инструкция рег. №11780/11.11.2024г. за особеностите на пост №1 и задълженията на постовия надзирател в ЗООТ „Враца“ са общи и регламентират да се държи порталната врата постоянно затворена, като при нужда се отваря, но от тях не могат да се изведат задължения на лицата от надзорно-охранителния състав на ЗООТ, когато е предвидено и алтернативно изпълнение „при нужда“.

Тежестта на доказване на съставомерността на деянието е изцяло и само на наказващия орган, по аргумент от чл. 206, ал. 4 от ЗМВР и чл. 170, ал. 1 от АПК, а липсата на безспорни доказателства в подкрепа на възведените обвинения в осъществяване на дисциплинарните нарушения е основание за отмяна на административния акт, с който е наложено дисциплинарно наказание за тези нарушения. В случая ответната страна не доказа по безспорен начин наличието на виновно действие/бездействие на наказания държавен служител във връзка с вменените му дисциплинарно нарушение. Напротив, събраните доказателства сочат на наличие на възникнала „нужда“ от отваряне на порталната врата.

В оспорената заповед не са спазени и изискването по чл. 197, ал. 3 ЗМВР, съгласно който на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая това законово изискване не е изпълнено. Принципът за определяне на наказание за всяко нарушение, дори извършено в хипотезата на идеална съвкупност, е част от правото на защита на наказаното лице, както и е от съществено значение за законосъобразността на наложеното общо наказание. Дори да се касае за еднакви по вид наказания за всички установени нарушения, това не дерогира задължението на ДНО да наложи за всяко нарушение отделно наказание и след това да определи едно общо наказание, доколкото в закона не е предвидено подобно изключение. Горното следва и от обстоятелството, че в случай на определено общо наказание при отпадане на основанията за дисциплинарна отговорност по някое от нарушенията, заповедта може да бъде отменена в частта на определеното общо наказание и на отпадналото нарушение, но да бъде оставена в сила по отношение на останалите определени наказания. Последното е от съществено значение, доколкото при незаконосъобразно определено наказание, преписката не може да бъде върната на органа, в чиято власт е да определи наказанието. Дисциплинарно наказващият орган не е диференцирал дисциплинарните нарушения и подвел към съответната хипотеза на дисциплинарно нарушение и не е определил за всяко от тях дисциплинарно наказание при съобразяване на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Изложеното е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед – така в Решение на ВАС № 11954/19.08.2019 г. по адм. д. № 9214/2018 г.

Съдът намира за необходимо да отбележи още, че за да бъде едно нарушение, квалифицирано като дисциплинарно, следва да бъде доказано и че то е извършено виновно. Нормата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, задължава наказващия орган, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено деянието, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. В конкретното дисциплинарно производство въпросът за вината не е изследван. Оспорената заповед не съдържа констатация за виновно поведение и не е определена форма на вина. В оспорения административен акт най-общо е посочено, че при спазване на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР за взети предвид, като същевременно липсват изводи за това как е определен видът на наказанието, което е още едно самостоятелно нарушение. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, като липса излагане на каквито и да е мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, респективно дисциплинарно наказващият орган не е посочил защо налага това дисциплинарно наказание.

Наложеното наказание не съответства и на целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Дисциплинарната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа на съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на наказанието. Съобразно чл.6 от Правилата за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД“ИН“ и ГД „Охрана“ и териториалните им служби към МП, утвърдени от Министъра на правосъдието дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители. В изпълнение на тази ръководна идея предвидените в закона наказания са съобразени с характера на видовете нарушения, а видът и размерът на определяното от наказващия орган наказание за конкретното нарушение се съобразява с неговите индивидуални особености. Именно това не е сторил началник Затвора гр.Враца, който не е взел предвид тежестта на нарушението, конкретните обстоятелства, при които е извършено, както и цялостното поведение на служителката, която през периода на службата си не е имала наложени наказания, а последната и оценка за постигнати резултати в служебната дейност е много добра 5 /пет/, видно от кадровата справка. Поради което определеното със заповедта наказание противоречи и на целта на закона.

Предвид гореизложеното, Заповед №Л-1821 от 13.06.2025г. издадена от Началник Затвора гр.Враца, макар и издадена от компетентен орган, е постановена при съществено нарушение на административно - производствените правила, на материалния закон и не е съобразена с целта на закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени. Жалбата, като основателна следва да се уважи.

При този изход на правния спор и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателката направените и доказани съдебно деловодни разноски по представен списък, а именно 10,00лева внесена държавна такса за образуване на делото и 750,00лева заплатено адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие или общо разноски в размер на 760,00лева /седемстотин и шестдесет/ който следва да се възстановят от бюджета на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, което е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е минимума от 750,00лв. предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразен с фактическата и правна сложност по делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №Л-1821 от 13.06.2025г. издадена от Началник Затвора гр.Враца, с която на М. А. И. с [ЕГН], с посочен адрес [населено място], обл.Монтана, [улица] качеството и на мл. Инспектор – надзирател I-ва степен в ЗООТ Враца към Затвора – Враца, първа категория, на основание чл.15, ал.3 пр. последно и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС; чл.204, т.4 от ЗМВР; чл.194, ал.2,т.2 от ЗМВР; чл.197, ал.1,т.2 от ЗМВР във вр. чл.199, ал.1, т.5 предл. Първо от ЗМВР, при спазване на изискванията на чл.195, ал.1 т ЗМВР и чл.206, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София при Министерство на правосъдието да заплати на М. А. И. с [ЕГН], с посочен адрес [населено място], обл.Монтана, [улица]сумата от общо 810,00лева /осемстотин и десет/ представляваща сторените по делото разноски, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.211, изр. последно от ЗМВР.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.