РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2673
гр. Пловдив, 16.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1958 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Трейд Експрес Д.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление обл.Пловдив, гр.Първомай,
представлявано от управителя З.Д.Д., чрез
упълномощения си представител адв.С.М., срещу Решение
№ 901 от 10.05.2019г. на Пловдивския районен съд, ХХI – ви н.с. постановено по АНД № 7446 по
описа на същия съд за 2018г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
367628-F410135 от 24.10.2018 г. издадено от Х.Г.Х. – Директор на дирекция
„Контрол“ в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на
НАП) - Пловдив, с което на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) на „Трейд Експрес Д.” ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 747,14 (седемстотин четиридесет и седем
лева и четиринадесет стотинки) за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 84 вр. чл. 117, ал. 3 вр. чл.
63, ал. 4 от ЗДДС.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен поради неспазване на материалния закон. Сочи се още, че нарушението
е за първи път и от същото не са произтекли вредни последици за държавния
бюджет.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – ТД
на НАП - Пловдив редовно призован, не изпраща представител и не е изразил становище по
касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
НП е постановено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F410135/25.09.2018г., съставен от М. Г. К.-К. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив.
Първоинстанционния съд е възприел обективираните
в акта на административнонаказателното производство
фактически констатации, като е приел за установено следната фактическа
обстановка :
На
13.09.2017 г. била издадена фактура № А-14 от Albacore
Foods S.L.- данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС с номер ESB65891806 в Испания - държава членка на
Европейския съюз, за доставка на стока – овнешки черва, на стойност
38 200,75 евро (74 714,17 лева). Получател на стоката било
дружеството „Трейд Експрес Д.“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице. Фактурата
била изпратена заедно със стоката и превозните документи, като била описана
сред представените документи към протокола за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 010100690646_4/17.09.2017 г.
На
13.10.2017 г. „Трейд Експрес Д.“ ЕООД подало пред ТД на НАП – Пловдив
справка-декларация с вх. № 16003430952 и дневникът за продажбите за данъчен
период м. септември 2017 г., в които не бил посочен протокол по чл. 117, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС за извършената доставка на стоки.
На 01.08.2018
г. жалбоподателят издал протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС №
36/01.08.2018 г. за доставката на овнешки черва, за която била
издадена фактура № А-14/13.09.2017 г.
На
10.09.2018 г. жалбоподателят подал пред ТД на НАП – Пловдив справка-декларация
за ДДС с вх. № 16003717223/10.09.2018 г. и регистър дневник за продажбите за
данъчен период м. август 2018 г., в който бил включен издаденият протокол по
ЗДДС № 36/01.08.2018 г.
По
повод така представените документи било възложено извършването на проверка от
ТД на НАП-Пловдив. В резултат от проверката било прието, че дружеството не е
начислило ДДС в законоустановения срок.
На 25.09.2018 г. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № F410135 против „Трейд
Експрес Д.“ ЕООД за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 84 вр. чл. 117, ал.
3 вр. чл. 63, ал. 4 от ЗДДС.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Мария Георгиева
Караджова-Костадинова, която е потвърдила фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора
е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение,
изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и
ал. 2 вр. чл. 84 вр.
чл. 117, ал. 3 вр. чл. 63, ал. 4 от ЗДДС. Съдът
е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. По отношение
на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е
законосъобразно определено в предвидения размер от 5 на сто от неначисления
данък, но не по-малко от 50 лева, като е прието, че не са налице предпоставките
на привилегирования състав на чл.180а ал.3 от ЗДДС. Съдът е приел също така, че
в случая не е налице и маловажен случай на нарушение по чл.28 от ЗАНН, като наказващият орган правилно не е приложил този
институт. В тази насока е посочено, че независимо от факта, че в случаите като
настоящия не може да се достигне до щета за бюджета, тъй като едновременно с
начисляването на данъка за получателя по доставката възниква право да приспадне
данък в същия размер, това обстоятелство вече е отчетено като смекчаващо
при определяне размера на санкцията,
поради което то не може да бъде повторно отчетено и от съда при извършване
преценка дали се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд е съобразил и изминалият период от време
преди жалбоподателят да изпълнимо дължимото си поведение по начисляване на
данъка, като е приел, че изминалият срок на бездействие повишава степента на
обществена опасност на конкретното деяние
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност и правилност на наказателното
постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни
и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.
86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл.
84 вр. чл. 117, ал. 3 вр.
чл. 63, ал. 4 от ЗДДС, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло
съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
първоинстанционния съд правилно е оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна
е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложеното от административнонаказващия
орган административно наказание е във фиксирания размер, предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на
чл.180а, ал.1 от ЗДДС, и която е приложена правилно при определяне на
административното наказание.
Във връзка с оплакванията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, че сделката
е декларирана веднага след получаване на основния документ по нея, а именно
фактурата и че с деянието не били причинени щети за бюджета, както и не е бил
направен опит за укриване на данък следва да се отбележи, че те са неоснователни.
Предвид датата на възникване на данъчното събитие и на издаване на фактурата и
съобразно с правилото по чл. 63, ал. 4 от ЗДДС, данъкът е станал изискуем на
13.09.2017 г., т.е. на датата на издаване на процесната фактура
№ А-14 от испанския доставчик на стоката. С настъпването на изискуемостта на
данъка за жалбоподателя е възникнало задължението да го начисли. Съгласно чл.
86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период,
през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден
такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период,
през който данъкът е станал изискуем. В случая, както се установи, данъчният
документ не е бил издаден в предвидения в закона срок. С разпоредбата на чл.
87, ал. 1 от ЗДДС е дефинирано понятието за данъчен период, като той
представлява периода от време, след изтичането на който регистрираното лице е
длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. От ал.
2 на чл. 87 ЗДДС се установява, че в процесната хипотеза
приложимият данъчен период е едномесечен и съвпада с календарния месец.
Съобразно приложимата хипотеза по чл. 86, ал. 2 ЗДДС в случая данъкът е бил
дължим от жалбоподателя за данъчния период м. септември 2017 г. Следователно за
изпълнение на задължението си по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка
по процесната фактура жалбоподателят след
издаването на протокола по ЗДДС е трябвало да го включи в дневника за продажби
и в справката-декларация за данъчен период м. септември 2017 г. Съгласно чл.
125, ал. 5 от ЗДДС справката-декларация заедно с регистър „дневник за продажбите“ се
подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнасят. Оттук се установява, че срокът за начисляване на данъка е бил до
14.10.2017 г., до която дата „Трейд Експрес Д.“ ЕООД е трябвало първо да издаде
протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в срок до 28.09.2017 г., след което да
го включи в дневника за продажби и в справката-декларация за данъчен период м.
септември 2017 г. На следващо място наказващият орган не твърди да са били
причинени щети на държавния бюджет, поради което такова обстоятелство не е било
взето предвид нито при преценката за съставомерността на
деянието, нито за размера на следващата се имуществена санкция, точно както е
приел и първостепенния съд
11.В случая не са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като нарушението разкрива една
типична степен на обществена опасност на нарушение от този вид. Районният съд е
посочил и конкретни убедителни мотиви в тази насока,които се споделят в пълнота
от настоящата инстанция.
12.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 901 от
10.05.2019 г. на Пловдивски районен съд, ХХI - ви наказателен състав, постановено
по АНД № 7446 по описа на същия съд за 2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.