РЕШЕНИЕ
№ 1247
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И. Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело №
20252120100441 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Б. С. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес= гр. Бургас, ул. ***, против „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1324, район **, ж.к. ** 7, бул. ***,
представлявано от ***, с която се претендира да бъде установено в отношенията
между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция №
4863535 от *** г. е нищожен, поради заобикаляне на закона, както и да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца сума от 1 096. 80 лв. – главница, като
недължимо платено възнаграждение за гарант по чл. 3, ал. 1 от договора, ведно със
законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 05.11.2024 г., до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че на *** г. е сключил договор за паричен заем с „Изи Асет
Миниджмънт“ АД, като непосредствено след подписването му бил предоставен и
процесния договор за гаранция, съгласно който ответното дружество поело
задължението да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Миниджмънт“ АД
за задълженията на ищеца по договора за паричен заем, срещу насрещното задължение
на ищеца за заплащане в полза на ответника на възнаграждение в размер на 1 096. 80
лв., платимо на вноски от по 45. 70 лв., което било изпълнено, като изпълнени изцяло
1
били задълженията по договора за паричен заем. Излага се също така, че за процесния
договор намират приложение на нормите на ЗПК, като двата договора били сключени
в един и същи ден, отделни разпоредби от единия препращат към другия, дължимите
престации имат еднакви падежи и макар и формално кредитор по договора за
гаранция да е ответното дружество, то кредитополучателя по договора за паричен заем
бил овластен да получава плащанията. При това и ГПР бил в размер надхвърлящ
максималния такъв съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се излагат подробни доводи в тази
насока, като в крайна сметка се заобикаляло изискването на чл. 19 от ЗПК и
ограниченото по чл. 10а, ал. 2 чрез въвеждането на допълнителни плащания, поради
което и договорът за гаранция бил нищожен поради заобикалянето на императивни
правни норми – чл. 10, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключените договори били в така
взаимовръзка, като в този смисъл недействителността на договора за паричен заем
съгласно чл. 22 от ЗПК водила и до недействителност и на договора за гаранция.
Поради това се заявяват настоящите искове, като се иска и връщане на платената
гаранция, като платена без основание поради нищожността на договора за гаранция.
Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в
който са изложени подробни съображения за недопустимост на установителния иск,
предвид съединяването му с осъдителен такъв, поради идентичност на предмета. Така
наведените доводи за недопустимост не се споделят от съда, той като с изложените в
исковата молба твърдения ищецът обосновава правен интерес от воденето на исковете.
При условията на евентуалност се излага, че претенциите са неоснователни. Излага
подробни съображения за това, че договорът за предоставяне на гаранция не заобикаля
добрите нрави и не противоречи на ЗПК, като излага подробни доводите си в тази
насока. Излага се, че договорът за предоставяне на гаранция е договор с потребител по
смисъла на ЗЗП, но не е потребителски такъв по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради
което и бил извън приложното поле на ЗПК, определено чрез разпоредбите на чл. 1-4
от ЗПК, като на било налице и хипотезата на чл. 3, обуславящ неговата приложимост.
Излага се все пак, че ако инсинуациите на ищеца бъдат възприети от съда, то
ответното дружество следвало да задължи полученото от него възнаграждение, тъй
като нямало как престираната от него услуга да бъде върната съгласно чл. 34 от ЗЗД.
Също търси присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
Видно от данните по делото между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
е сключен договор за паричен заем № *** на *** г., съгласно който ответното
дружество, в качеството му на кредитор, е предоставило на ищеца, в качеството му на
заемател, кредит в размер на 1 250 лева, за срок от 48 седмици, със двуседмична
погасителна вноска от 61. 30 лева, като падежът на първата вноска е на 14.08.2023 г., а
на последната такава на 01.07.2024 г. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент
/ГЛП/ от 35 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 41. 73 %. В договора
на длъжника – заемател е вменено задължение да осигури одобрено от заемодателя
дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки /чл. 4, т. 3/. Въз основа на
тази клауза е сключен и договора за предоставяне на гаранция № 4863535 от *** г.
между страните. В договора на длъжника е вменено задължение да осигури одобрено
от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Съгласно
чл. 1 от договора потребителят /заемателят/ възлага, а гарантът – ответното дружество,
се задължава да издаде гаранция за плащане на задълженията по горния договор за
паричен заем в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, с цел гарантиране на
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, както и всички
последици от неизпълнението. За поемането на задълженията по чл. 1 потребителят
дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1 096. 80 лв., платимо разсрочено на
вноски от по 45. 70 лв., като падежът на първата вноска е 14.08.2023 г., а на последната
такава на 01.07.2024 г., които са платими по начин, установен в договора за паричен
заем /чл. 3, ал. 1 и ал. / Чл. 3, ал. 3 предвижда, че „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задълженията на потребителя за
заплащането на възнаграждението по този договор. Не се спори, че ищецът е изплатил
уговореното възнаграждение от 1 096. 80 лв., което е прието за безспорен факт по
делото с доклада му, срещу което никоя от страните не е възразила.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира:
При сключването на акцесорния договор за гаранция като част от договора за
паричен заем, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, поради което според съдът е налице неравноправност на
тази клауза. Длъжникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ф.Б.“
ЕООД, което поръчителство е възмездно и за него се дължи възнаграждение. Още
повече, че видно от справката в Търговския регистър се установява, че юридическото
лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с
него лице - едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът на
длъжника по договора за заем. Изложеното сочи на значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца, както и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне досежно поръчителството по договора му за кредит.
3
Освен това в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. Цитираният законов текст е насочен към избягване
възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-
точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. Към датата на
сключване на договора договореният ГПР не може да надвишава 50%, като по
договора за заем е посечен такъв от 41. 73 %. Предвид неразривната и функционална
връзка между договора за паричен заем и договора за предоставяне на гаранция, се
налага изводът, че вторият договор за представяне на гаранция е негова функция и
двата следва да се тълкуват в тяхната съвкупност, което води до несъмнения извод за
възлагане на допълнителни финансови тежести за потребителя, надхвърлящи законово
определения максимум, а следователно и до заобикаляне на разпоредбите, уреждащи
размера на ГПР по ЗПК. Уговорено е също, че главният кредитор “Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението
на потребителя за заплащане на възнаграждението за гаранция. Тази уговорка е във
връзка с погасителния план по основния договор, който предвижда и седмични вноски
по възнаграждението за гаранция. След като вноската за поръчителството се плаща
ежеседмично и то в полза на главния кредитор, налага се извод, че тази вноска
представлява скрита печалба за него и е следвало да се включи в ГПР, което не е
сторено. При горните данни се налага и изводът, че договорът за представяне на
гаранция заобикаля закона, тъй като единствената му цел е обогатяване на заемодателя
за сметка на заемателя, който е икономически по-слабата страна, без това обогатяване
да е регламентирано в договора за заем като възнаграждение за заемодателя, като
възнаграждението за поръчителство е в размер почти идентичен с този на
предоставения паричен заем. С оглед на горното съдът намира, че процесният договор
за гаранция е нищожен, поради което предявеният иск за прогласяване на тази
нищожност е основателен и следва да бъде уважен. Поради това и платеното
възнаграждение за поръчителството в размер на 1096. 80 лв. подлежи на връщане, като
платено без основание въз основа на нищожен договор.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като основателни следва да бъдат
уважени.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да се осъди ответника да му заплати сумата от 630 лв. за направените по делото
разноски за заплатената държавна такса от 130 лв. и изплатеното адвокатско
възнаграждение от 500 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
Прогласява нищожността на сключения между П. Б. С. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул. ***, и „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1324, район **, ж.к. ** 7, бул. ***,
представлявано от ***, договор за предоставяне на гаранция № 4863535 от *** г.,
поради заобикаляне на закона.
Осъжда „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София – 1324, район **, ж.к. ** 7, бул. ***, представлявано от ***, да заплати на П. Б.
С. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул. ***, сумата от 1 096.
80 лв. /хиляда деветдесет и шест лева и 80 ст./, с която неоснователно се е обогатил за
негова сметка, поради получаването на заплатено без основание възнаграждение по
сключения между страните договор за предоставяне на гаранция № 4863535 от *** г., с
оглед нищожността на последния, ведно със законна лихва за забава върху горната
сума от датата на подаване на исковата молба на 05.11.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/ за направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5