№ 84
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000193 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “Есетере
България“ ЕООД, ЕИК 2****, чрез адв. Я. М., против решение № 66 от
09.04.2020 г., постановено по т.д. № 38/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на “Инвестстрой“
ЕООД сумата 207 000 лв., представляваща неустойка по т. 20 от сключения
между страните договор за производство и покупко-продажба на етерично
масло от бял равнец от 11.03.2016 г. заедно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата.
Въззивникът “Есетере България” ЕООД навежда оплаквания за
необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен
акт. Процесните насаждения били некачествени и в лошо състояние, в
резултат на което и реколтата от тях не е покрила стандартите на “Есетере
България“ ЕООД съгласно Приложение № 2 към договора. Позовава се на
показанията на св. М.Ш., който на място е инспектирал насажденията.
Изпратената от “Инвестстрой“ ЕООД до въззивника проба се е оказала
некачествена при изпитванията, направени в собствената му лаборатория.
Съгласно подписания между страните договор единствено резултатите от
лабораторията на “Есетере България“ ЕООД били меродавни за изкупуването
или неизкупуването на продукцията. Въззивникът нямал дори задължението
да предоставя на въззиваемото дружество резултатите от собственото си
изследване. На разположение на “Инвестстрой“ ЕООД била договорена
между страните процедура за оспорване на резултатите, от която обаче
1
въззиваемото дружество не се било възползвало.
Уваженият иск бил недоказан по размер. По делото нямало нито едно
доказателство за произведеното количество етерично масло от насрещната
страна, което съгласно договора следвало да е и с конкретизирано качество.
По този въпрос съдът се е позовал единствено на изявленията на св. И., който
обаче бил в изключителна близост с управителката на “Инвестстрой“ ЕООД –
Ц.В., с която се намирал в дългогодишно фактическо съжителство и дори
имали общо дете.
Освен това по делото имало данни, че “Инвестстрой“ ЕООД е
извършило продажби на неприетата продукция на други фирми, поради което
присъждането на пълната стойност на претендираното количество би довело
до неоснователното му обогатяване.
Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и отхвърляне на предявения срещу “Есетере България“
ЕООД евентуален иск за сумата от 207 000 лв. Претендират се разноски за
двете инстанции. Не се ангажират доказателства.
Въззиваемият “Инвестстрой“ ЕООД в срока по чл. 263 ГПК е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва като
неоснователна.
Сочи, че съгласно показанията на св. И. през 2016 г. били засадени 200
дка от посочената земеделска култура, а качеството на произведеното масло
се доказвало от протоколи за изпитване № H908/20.07.2017 г. и №
H1265/02.08.2018 г. на национална лаборатория “Булроза“. Въззивното
дружество уведомило страната, че пробите от маслото не отговарят на
изискваното по договора качество, но не предоставило анализи от
проведените в неговата лаборатория изследвания, тъй като съгласно
показанията на свидетелите и разменената кореспонденция между страните
нямало такава практика. Действително, според чл. 11 от договора, при
несъгласие на земеделския производител имало уговорена процедура за
вземане на проби, но тя не била изпълнена поради бездействието на “Есетере
България“ ЕООД, изразяващо се в непредставяне на собствените му
лабораторни анализи. Оспорват се твърденията, че единствено меродавни
следвало да се считат резултатите от лабораторията на въззивника. Твърди се,
че в изпълнение на процедурата по чл. 11 са били дадени проби за изпитване
от “Булроза“ ООД.
Представените по делото предизвестия се отнасяли до предсрочно
прекратяване на сключения между страните договор за заем от 11.03.2016 г.,
но не и този за производство и продажба на етерично масло от бял равнец.
Насажденията били направени именно защото “Инвестстрой“ ЕООД
разчитало на сигурното изкупуване на продукцията. Устното уведомление за
прекратяване на процесния договор не произвеждало действие, а показанията
на св. П. за дочутия от нея телефонен разговор между П.Н. и Ц.В. не следвало
да бъдат кредитирани, още повече че по същото време Н. не е бил управител
2
на “Есетере България“ ЕООД. Оспорват се и показанията на св. Ш. – той
нямал компетентността да прецени нито количеството, нито качеството на
насажденията, още повече, че и св. Ш., и св. П. работели за “Есетере
България“ ЕООД. Обратно – показанията на св. И. следвало да бъдат
кредитирани, тъй като той бил непосредствено ангажиран с насажденията от
бял равнец и преработката им в етерично масло, а и се подкрепяли от
показанията на св. Х..
Предявеният евентуален иск бил доказан по размер и основание, а
клаузата на т. 20 от договора имала характер на неустойка по смисъла на чл.
92 ЗЗД, дължима от ответника при предсрочно прекратяване на процесното
съглашение на основание чл. 19 от договора. Оплакването за прекомерност на
неустойката не било направено в отговора на исковата молба, нито в
допълнителния отговор.
Иска се уважаване на иска, заедно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Не се ангажират
доказателства.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 29.08.2022 г. е допусната
за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от
“Инвестстрой” ООД против “Есетере България” ЕООД. Ищецът посочил в
исковата си молба, че на 11.032016 г. е сключил с ответното дружество
договор за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял
равнец. С този договор ищецът се задължил да произведе етерично масло от
бял равнец, което ответникът се задължил да изкупува за срока на договора –
до 31.10.2018 г. На 17.10.2018 г. ищецът поканил ответника да приеме и
изкупи произведеното етерично масло за реколта 2018 г. в размер на 180 кг
при уговорената цена за реколта 2017 г. от 1150 лв/кг без ДДС или общо за
207 000 лв. Ответникът не отговорил на поканата. Ищецът отправил искане да
бъде осъден ответника да изпълни задълженията си договора като приеме
произведеното количество етерично масло (180 кг) и да заплати дължимата
продажна цена в размера на 207 000 лв. заедно със законната лихва от
предявяването на иска до изплащането. В условията на евентуалност – ако
съдът приеме, че договорът е прекратен, поискал да бъде осъден ответника да
му заплати същата сума (207 000 лв.) на чл. 20 от договора, според който при
прекратяване на договора ищецът имал право да получи всички дължими
плащания по договора заедно със законната лихва.
3
Ответникът оспорил претенциите. По отношение на евентуалния иск
възразил, че разпоредбата на чл. 20 от договора предполага прекратяване на
договора от страна на изпълнителя, както и извършена престация от ищеца,
срещу която е останало неизпълнено задължение на ответника.
С обжалваното решение съдът отхвърлил изцяло заявения като първи по
ред иск за реално изпълнение на договора и в тази част решението е влязло в
сила. Съдът уважил изцяло евентуалния иск, като приел, че ответникът е
неизправна страна по договора, тъй като неоснователно е отказал да изкупи
произведеното количество етерично масло; че ищецът е развалил договора
поради неизпълнението на ответника; че в разпоредбата на чл. 20 от договора
се съдържа уговорка за неустойка и условията за присъждането ѝ са налице.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. По съществото на спора:
Между страните на 11.03.2016 г. е сключен Договор за производство и
покупко-продажба на етерично масло от бял равнец. По силата на този
договор ищецът “Инвестстрой” ЕООД се задължил върху конкретно
определена земеделска земя с площ от 200 дка в землището на с. Гълъбец,
Община Поморие, да отгледа разсад от растения бял равнец, да засади и
отгледа разсада, да прибере реколтата и да я дестилира в собствената си
дестилерия в с. Гълъбец. Страните уговорили, че ответникът “Есетере
България” ЕООД ще изкупува цялото количество от произведеното етерично
масло, ако качеството му е съответствие със спецификацията за стандарта на
маслото (приложение № 2 към договора). За сезон 2017 г. била уговорена
цена на дестилираното етерично масло със стандартно качество в размер на
1150 лв/кг. Уговорено било, че цената за всеки следващ сезон се договаря с
писмени анекси към договора не по-късно от 31 май всяка година.
Заплащането на изкупната цена било уговорено да става в рамките на 7 дни
след приемането на количествата етерично масло. Договорът бил сключен за
срок от пет сезона за прибиране на реколтата след засаждането на бял равнец
и изтича при приемането на произведеното етерично масло от последната
реколта за петия сезон, но не по-късно от 31.10.2021 г.
Съгласно чл. 19 от договора земеделският производител може да
прекрати договора с незабавен ефект, ако в рамките на 14 дни след негово
писмено известие “Есетере България” ЕООД не приеме каквото и да е
количество или забави плащането си с над 10 работни дни, или ако не
изпълни свои задължения по договора и причини вреди на земеделския
производител. Съгласно чл. 20 от договора при прекратяване при условията
на 19 земеделският производител има правото да получи всички дължи
плащания по договора заедно със законните лихви, начислени за периода от
датата, на която са дължими, до датата на реално плащане.
Не се спори между страните, че единственото количество етерично
масло от бял равнец, което ответникът е изкупил, е 4,66 кг. през 2016 г.
4
Произведеното през сезон 2017 г. масло не е било изкупено от ответника,
който е възразил, че то не отговаря на уговореното качество.
С нотариална покана, връчена на “Есетере България” ЕООД на
17.10.2018 г., ищецът поканил ответника да приеме и закупи произведено
етерично масло от бял равнец, 180 кг., за цена от 1150 лв/кг без ДДС.
(Поканата за изкупуване на масло от лайка няма отношение към настоящия
спор). Няма спор между страните, че ответникът не е приел количеството
масло и не е платил исканата цена.
При тези факти с правно значение искът е неоснователен.
Решението по т.д. № 38/2019 г. по описа на БОС в частта, с която е
отхвърлен искът на “Инвестстрой” ЕООД за изпълнение на договора – за
осъждане на “Есетере България” ЕООД да заплати на ищеца сумата 207 000
лв., представляваща дължима цена на произведено етерично масло от бял
равнец през 2018 г., е влязло в сила и е задължително за съда и страните. С
това решение е установено в отношенията между страните, че ответникът
няма задължение да плати на ищеца исковата сума в изпълнение на договор за
продажба срещу прехвърлена собственост върху предмета на договора на осн.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като стоката не
е получена от купувача, а договорът е развален от продавача с исковата
молба.
След като в отношенията между страните е установено, че договорът е
развален едностранно от ищеца-продавач, следва да се отговори на въпроса
дали разпоредбата на чл. 20 от договора дава право на ищеца да получи
търсената сума. Съгласно уговореното – при прекратяване (разваляне) на
договора от земеделския производител (продавача) поради неизпълнение от
страна на купувача продавачът има право да получи всички дължими
плащания по договора заедно със законните лихви. В конкретния случай не се
установява към момента на прекратяване на договора купувачът да има
възникнали и непогасени задължения за плащане на парични суми към
продавача. Това е така, тъй като по договора няма извършено престиране от
продавача. Вярно е, че продавачът е предложил изпълнение, което купувачът
неоснователно не е приел и е изпаднал в забава на кредитора по смисъла на
чл. 95 и сл. ЗЗД. Забавата на кредитора съгласно чл. 96 ЗЗД има за последица
преминаване на риска върху него и води до възникване на отговорност за
необходимите разноски, направени поради неговата забава, но за да може да
претендира продажната цена длъжникът-продавач трябва да престира или да
се освободи чрез предаване на вещта по реда на чл. 97 ЗЗД, което не е
сторено.
При развален договор изправната страна може да търси от насрещната
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора съгласно чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД или да търси неустойка, ако такава е уговорена. В случая ищецът
не е изложил фактически твърдения за настъпили вреди от неизпълнението,
следователно евентуалната претенция следва да се квалифицира като иск за
5
неустойка на осн. чл. 92 ЗЗД.
Уговорката, съдържаща се в чл. 20 от договора, не представлява клауза
за неустойка. Тя се отнася до случаите, в които към момента на
прекратяването на договора продавачът е предал на купувача стока, която не е
заплатена, или е съществувало друго изискуемо вземане на продавача.
Употребената формулировка “дължими плащания” изключва елементите на
обезпечаване, обезщетяване и санкциониране, които характеризират всяка
неустойка, и показва, че по този начин страните целят уреждане и
възстановяване на баланса в отношенията. За неустойката е характерно, че
чрез нея страните предварително определят, ясно и точно, вида и обема на
отговорността на неизправната страна, а в случая размерът ѝ е неопределен.
Дори хипотетично да се приеме, че с уговорката в чл. 20 от договора
страните са искали да предвидят, че при неизпълнение на задължението да
изкупи предложеното му количество етерично масло купувачът ще дължи
обезщетение (неустойка) в размер на продажната цена на същото масло, то
такава клауза би била нищожна като противоречаща на добрите нрави. Тя би
довела до ситуация, при която продавачът няма да прехвърли на купувача
собствеността на стоката, ще я запази в патримониума си заедно с
възможността да се разпореди с нея, а в същото време ще получи изцяло
цената. Това би нарушило основен правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Такава уговорка явно излиза извън характерните
за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В заключение настоящият въззивен състав приема, че евентуалният иск
за сумата 207 000 лв., претендирана на осн. чл. 20 от договора между
страните, е неоснователен. Тъй като този краен извод не съвпада с приетото
от окръжния съд, решението му следва да се отмени в обжалваната част, след
което искът ще се отхвърли.
Поради изхода на делото първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта за разноските, след което в полза на въззивника ще се
присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 7800
лв. , а за въззивното производство – в размер на 11 740 лв. с оглед
представените списъци по чл. 80 ГПК и доказателствата за сторени разноски.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 66 от 09.04.2020 г., постановено по т.д. №
38/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е “Есетере
България” ЕООД е осъдено да заплати на “Инвестстрой” ЕООД сумата 207
000 лв., представляваща неустойка по чл. 20 от сключения между тях договор
за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от
11.03.2016 г., заедно със законната лихва от 22.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта за разноските, като вместо това
6
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Инвестстрой” ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. *****, против “Есетере България”
ЕООД, ЕИК 2****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. ****,
за заплащане на сумата 207 000 лв., представляваща неустойка по чл. 20 от
сключения между тях договор за производство и покупко-продажба на
етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г., заедно със законната лихва от
22.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “Инвестстрой” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. ***** да заплати на “Есетере България” ЕООД,
ЕИК 2****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. ****, сумата
7800 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 11 740
лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7