Определение по дело №106/2021 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 110

гр. Велико Търново, 25.03.2021 г.

 

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева

 

като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 106/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 135, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Производството по делото е образувано по жалба на адв. М. П., в качеството й на пълномощник на Б.С.П. срещу Заповед № РД – 06-20 от 05.02.2021 г. на началника на НВУ „Васил Левски“, гр. Велико Търново, с която жалбоподателят е отписан от обучение, прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от военна служба и е отчислен от списъчния състав на курсантите, както и е задължен да възстанови направените разходи за издръжката и обучението му в НВУ.

Правното основание за оспорване на посочената заповед П. черпи от чл. 171 от ЗОВС. Съгласно ал. 1 от цитираната норма, военнослужещите могат да обжалват заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаването си от нея по реда на АПК, като само за тези производства - по ал. 1, държавна таса не са дължи, на основание специалната норма на чл. 171, ал. 3 от ЗОВС. Видно от съдържанието на жалбата е, че същата има по-широк предмет от очертания в чл. 171, ал. 1 от ЗОВС, доколкото заповедта се оспорва в нейната цялост, а не само в частта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаването от военна служба и за оспорването в тези му части (вкл. например отчисляване от списъчния състав), такса е дължима. В този смисъл вж. напр. Определение № 7618 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5027/2020 г., V о. Ето защо няма правни основания за връщане от АСВТ на събраната държавна такса.

Административният съд – Велико Търново, в настоящия си състав, намира обаче, че така образуваното дело не му е местно подсъдно.

От жалбата и приложените в преписката документи се установява, че жалбоподателят има постоянен адрес ***. Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат. В специалния ЗОВС няма норма, която да дерогира това правило за местната подсъдност. Това налага делото да бъде прекратено пред Административен съд – Велико Търново и изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас, който от своя страна, да прецени допустимостта на жалбата и/или родовата й подсъдност в различните й части (вкл. в частта й срещу възстановяне на направените разходи за П. за издръжка обучение в НВУ, предвид константната практика на ВАС по въпроса в смисъл, че това са гражданскоправни последици от прекратяването на договора за военна служба и споровете за тях следва да се решат по общия исков ред).

 

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 106/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Препис от настоящето определение да се изпрати на страните.

 

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: