Номер 129710.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна29 състав
На 10.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно
наказателно дело № 20203110203559 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Р. В. К. срещу НП № 20-0433-000186/ 06.08.2020 год. на Началник на І РУ ОД
МВР Варна, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178Е от
ЗДвП на Р. В. К. е наложено административно наказание Глоба в размер на 50
лева.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП, което се намира, че
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и се изразява
несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява
лично, но се представлява от процесуален представител, който моли за
отмяна на НП, като намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В
хода по същество излага подробни доводи в подкрепа на становището си.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
явява и не се представлява, изпраща писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
1
На 18.07.2020г. в около 11.45ч. в гр.варна на ул. „Г. Раковски пред №
73 паркирал на тротоара без това да е разрешено от собственика на пътя или
районната администрация, която го стопанисва. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 94 ал.3 от ЗДП.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който е направил
възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН са депозирани
възражения пред административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП, с което за нарушение
на чл.94 ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.178 Е от ЗДвП наложил на жалбоподателят
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото доказателства, и от приложените по делото писмени
доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – съгласно
приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на
вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице, видно
от приложените по преписката заповеди и протокол от проведен изпит. В тази
връзка съдът не споделя становището на жалбоподателя за некомпетентност
на актосъставителя. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и
свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът намира
следното-
Съгласно посочената за нарушена норма на чл.94, ал.3 ЗДвП ”За престой
и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
2
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”. В обжалваното НП е
налично само и единствено твърдението ”паркиране върху тротоара”. Това
твърдение влиза в съществено противоречие с нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП,
която се твърди че е нарушена. Нормата има две условия, относно
паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за
движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя,
което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които
не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние от страната на
сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от
собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/. Нормата на чл.94,
ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл.98 /, а
съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също
не е забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при
спазване на посочените в нея условия.
В конкретния случай съдът намира, че не спазено от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Предвид това съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение довело до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Издаденото наказателно постановление не съдържа в
обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл.178 Е и чл.94,
ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените
места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото
отстояние за преминаване на пешеходци.
Анализа на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2, т.2 и санкцията на
чл.178 е ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично паркирането
върху тротоар. С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че
за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в
3
движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние
минимум от 2 м., което разстояние в случая не е установено предвид липсата
на изготвен и представен по делото снимковия материал. Обвинението за
”паркиране върху тротоар” е в противоречие с изискванията на чл.94, ал.3
изр.2 ЗДвП, като дори наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е
налице ”неправилност” и която точно забрана е нарушена. Констатираните
пропуски на съществени белези на нарушението, за което жалбоподателя е
санкциониран са съществени процесуални нарушения.
С § 6, т.6 от ДР на ЗДвП се определя, че ”Тротоар” е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. От горното следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като
улиците са приравнени към пътищата, следователно тротоарът е и част от
самите улици. Съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП ”Път” е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Същото определение може да се намери и в т.2 от ДР на Наредба на
МРРБ № 1/17.01.2001 год. за организиране движението по пътищата -”Път” е
всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен
съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0433-000186/ 06.08.2020 год. на Началник на І РУ
ОД МВР Варна, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178Е
от ЗДвП на Р. В. К. е наложено административно наказание Глоба в размер на
50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5