Р
Е Ш Е
Н И Е № 316
Гр.Пловдив, 05.03.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети март, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№311 по описа
на ПОС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба с вх.№4321/07.02.2020г депозирана от П.А.Л. с ЕГН-********** ***, в качеството си на длъжник в изпълнителното производство, чрез процесуалния и представител адв. К.К.,*** против отказа на ЧСИ К.Павлов с рег.№824 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20168240400365 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Постановление с изх.№110892/19.12.2019г.. Жалбоподателят излага оплаквания за неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата отмяна, ведно с всички произтичащи законни последици.
Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД с ЕИК ********* оспорва жалбата като изцяло неоснователна, моли същата да се остави без уважение.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ К.Павлов, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител - Постановление с изх.№110892/19.12.2019г, с което ЧСИ Павлов е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по искане длъжника П.Л. т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.
По отношение на нейната основателност:
Видно от данните по делото, първоначалното изпълнително производство е образувано на 09.02.2016г. по молба на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист издаден на 10.05.2014г. от СГС в полза на взискателя срещу длъжника П.Л..
По повод постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е постановен отказ от съдебния изпълнител Павлов, с мотиви че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия, а касаещо твърдението, че е изтекла петгодишната погасителна давност – съдебния изпълнител не е компетентен да се произнесе по същото.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретният случай видно от данните по делото, с образуване на изпълнителното производство с молба от 09.02.2016г., взискателят е възложил на съдебния изпълнител да предприеме всички необходими в ГПК способи за събиране на вземането му.
Видно от данните по делото: на 21.03.2016г. е наложен запор върху вземанията по банковите сметки открити на длъжника, вложени вещи в трезори, включително и върху съдържанието на касети и суми в Банка ДСК /л.13 от изп.д./; на 07.10.2016г. е постъпила молба от длъжника с предложение за погасителен план на задължението, чрез извършване на ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 30.00лв./л.30 от изп.д./; на 10.01.2018г., съдебният изпълнител насрочва опис на движими вещи на 02.02.2018г. собствени на длъжника, находящи се на адреса му в гр.П.ул.“*** /л.33 от изп.д./; на 01.08.2018г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника ,вложени вещи в трезори, включително и върху съдържанието на касети и суми в Юробанк България АД, Обединена Българска банка АД и РайфайзенБанк България ЕАД, и в Уникредит Булбанк АД /л.42 от изп.д./.
На 19.11.2018г. въз основа на постъпила молба и сключен договор за цесия, с разпореждане на ЧСИ Павлов, като взискател е заличен Профи Кредит България и на негово място е конституиран нов взискател, частния правоприемник Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД гр.София.
На 08.04.2019г. ЧСИ Павлов е насрочил за 30.05.2019г. опис на движимите вещи собствени на длъжника, находящи се на адреса му в гр.П., ул.“**** /л.81 от изп.д./, а на 22.10.2019г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се на посочения адрес /л.84 от изп.д./
Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай не би могъл да се направи такъв извод. Първоначалният взискател през целият период от февруари 2016г. до ноември 2018г., периодично е искал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането му, с оглед на което не би могло да се приеме, че е налице пасивно поведение от страна на взискателя, което би могло да се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането.
При тези данни, съдът приема, че давността е
прекъсвана и че не е налице
двугодишен период, през който взискателят не
е предприел изпълнителни действия.
Гореизложеното обосновава извода, че давността
е прекъсвана многократно с
предприемането на отделни изпълнителни способи, а изпълнителното
производство не се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен
двугодишният срок не е изтекъл. В този смисъл отказа на съдебният изпълнител
да прекрати изпълнителното производство се явява законосъобразен, а жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх.№4321/07.02.2020г депозирана от П.А.Л. с ЕГН-********** ***, в
качеството си на длъжник в изпълнителното производство, чрез процесуалния и
представител адв. К.К.,*** против отказа на ЧСИ К.Павлов с рег.№824 да прекрати
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГП. изпълнително дело №20168240400365 по описа на
последния с район на действие ПОС, обективиран в Постановление с
изх.№110892/19.12.2019г..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: