РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300502028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. Н. Д., чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив
срещу Решение № 260040/29.04.2021 г. по гр.д.№ 80/2018 г. на РС Първомай в частта му, с
която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на "Агенция за контрол на
просрочени задължения " ООД сумата от 1500 лв.- подлежаща на връщане главница по
договор за паричен заем № 5337514/17.02.2017 г., сключен с "Вива кредит" ООД, ведно със
законната лихва, считано от 08.12.2017 г. до окончателното й заплащане. Жалбоподателят
счита решение в тази част за неправилно. Моли то да бъде отменено и искът- отхвърлен.
Оплакванията касаят неправилно приложение на нормата на чл.23 ЗПК в производството по
чл.422 ГПК, по което вземането се претендира от ищеца на валидно договорно основание, а
не като връщане на дадено по недействително правоотношение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
"Агенция за контрол на просрочени задължения " ООД.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
1
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. Н. Д. дължи на ищеца "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД сумата от 1500 лв. - подлежаща на връщане
главница, дължима по договор за паричен заем № 5337514/17.02.2017 г., сключен с "Вива
кредит" ООД, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД с Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК- 08.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
№ 391/11.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 666 по описа за 2017 г. на Районен съд- Първомай.
От фактическа страна по делото се установява от приложените писмени доказателства, че
на 17.02.2017 г. между ответника Д. Н. Д., в качеството на кредитополучател, и „Вива
Кредит“ ООД - кредитор, е бил сключен договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и
30“№ 5337514, въз основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит
в размер на 1500 лв., който последният се е задължил да върне при посочени в договора
условия в срок до 14.11.2017 г. Обстоятелството, че ответникът е получил заемната сума се
установява от клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора, предвиждаща начина на плащането й,
както и че договорът има силата на разписка, както и от заключението на приетата по
делото съдебно- счетоводна експертиза. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства за извършени плащания по договора. В първото по делото открито съдебно
заседание ответницата е заявила, че не оспорва, че е сключила процесния договор, както и че
е получила заемната сума, която не е възстановила. Посочва, че сумата от 753,11 лв.,
описана от нея във възражението срещу заповедта за изпълнение не касае процесния кредит,
а предходен кредит към същата фирма.
На 01.11.2017 г. между „Вива Кредит“ ООД, като продавач- цедент, и ищцовото дружество,
като купувач- цесионер, е било подписано Приложение № 1 към договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., съгласно което вземането на „Вива Кредит“ ООД
по сключения с ответника договор е било прехвърлено на ищеца. При така установените по
делото фактически обстоятелства претенцията на ищцовото дружество за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1500 лв. - подлежаща на връщане главница по договора е
основателна и следва да се уважи. Обстоятелството, че с постановеното по делото решение в
необжалваната му част първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите на ищцовото
дружество за договорна лихва, неустойка, такса разходи и обезщетение за забава, приемайки
2
договора за недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК, не е пречка за уважаване на претенцията за връщане на главницата. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Действително в настоящото производство, което е по реда на чл. 422
ГПК за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, ищецът основава претенцията си за връщане на предоставената главница на
сключения договор за заем, но с оглед изричната разпоредба на чл. 23 от ЗПК това не може
да съставлява пречка за присъждане на сумата и при направен в хода на делото извод за
недействителност на същия.
Целта на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните по
договора за потребителски кредит при недействителност на последния, включително като
намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на
сключения договор, тъй като въпросът за недействителността на договора обичайно
възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. Не би могло да се приеме,
че тази разпоредба урежда възможността за образуване на последващи производства за
връщане на платена сума въз основа на недействителен договор. Ако се приеме тезата на
жалбоподателя, то самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било
безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл. 34 и чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД, които биха могли да намерят приложение.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
ищецът е могъл да предяви осъдителен иск за връщане на претендираната главница на
основание недействителен договор, доколкото възраженията за недействителност на
договора се правят от ответника едва след връчване на препис от исковата молба.
Цитираната във въззивната жалба практика няма задължителен характер, поради и което не
може да обоснове различни от изложените по горе изводи за правилност и
законосъобразност на решението в обжалваната част. Посоченото решение № 179 от
12.02.2020 г. на настоящия въззивен състав касае различна от установената по делото
фактическа обстановка и предмет на делото.
По така изложените съображения в обжалваната му част решението следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260040/29.04.2021 г. по гр.д.№ 80/2018 г. на РС Първомай в
частта му, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на "Агенция за
контрол на просрочени задължения " ООД сумата от 1500 лв.- подлежаща на връщане
3
главница по договор за паричен заем № 5337514/17.02.2017 г., сключен с "Вива кредит"
ООД, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2017 г. до окончателното й заплащане, с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. (вкл.) за принудително изпълнение
на което вземане е издадена Заповед № 391/ 11.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 666/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І-
ви състав.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4