Р Е Ш
Е Н И Е
№ 06.12.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на двадесет и пети октомври
две хиляди двадесет и пръва година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 341 по описа за 2021г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Кредит инс“ АД твърди, че на 30.08.2019г. е сключил с И.Н.С.
договор за потребителски кредит „Екстра“ №91248, по силата на който му е
предоставил в заем сумата от 2100 лева, а той се е задължил да я върне ведно с
възнаграждение за кредитора и такса „Гарант“ или общо 3914,40 лева на 12 равни
месечни вноски. Той не е заплатил нито една от тях, поради което е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за нея в размер на 203,84 лева за периода от 01.10.2019г.
до 14.10.2020г. За събиране на вземанията на ищеца в размер на 2100 лева
главница, 302,40 лева договорна лихва за периода от 30.09.2019г. до 30.08.2020г.
и 203,84 лева обезщетение за забава за периода от 01.10.2019г. до 14.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи горните суми, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащането й. Претендира направените по делото разноски, както и тези в заповедното
производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените искове. Твърди, че между страните не е
сключен посоченият в исковата молба договор, тъй като липсват две съвпадащи
насрещни изявления за това. Евентуално оспорва твърденията, че ищецът е
предоставил сочената от него преддоговорна информация, като ответникът не се е
съгласил с общите условия и не е приел същите. Той не е получил и сумата по
договора. Евентуално твърди, че в договора се съдържат неравноправни клаузи, които
водят до недействителността му. От договора не става ясно какво се включва в
посочения ГПР, а от това следва, че той е недействителен и се дължи само
чистата стойност на кредита. Отделно от горното договорът не съдържа информация
за правота на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания, както и информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден в случай на отказ от договора.
Твърди, че не се дължи законна лихва върху главницата за периода, за който се
дължи договорна лихва. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за
забава по размер. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално да се
уважи само този относно главницата. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовото дружество за процесуално
представителство в настоящото производство и в заповедното.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1790/2020г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че препис от нея е връчен на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения
едномесечен срок, поради което е допустим.
Отношенията между страните се уреждат от договор за потребителски
кредит „Екстра“ №91248 от 30.08.2019г.
Същият е сключен по реда на ЗПФУР. В данните, посочени от ответника фигурира
информация, която логически е свързана само и единствено с него. Поради това се
счита, че той е автор на изявлението и никое друго лице не би следвало да
притежава тези данни. Липсват твърдения, а съответно и доказателства, че друго
лице е предоставило тези данни. Поради това, че такъв договор липсва е
неоснователно. Още повече, че на 30.08.2019г. сумата от 2100 лева е получена от
ответника чрез системата за плащане Easy pay, видно от разписка №0700009565455346, съдържаща номера
на договора за кредит.
Ето защо за ответника е възникнало задължение да върне
тази сума ведно с уговореното възнаграждение за кредитора от 36% годишно. Съдът
служебно следи за нищожността на договора или отделни негови клаузи. При
преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие
с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за
изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни
способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на
уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в
заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на
основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния
период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай
заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на
Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г.,
ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на
БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е
+10 пункта или 10%, а уговореният – 36%. Предвид
характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по
договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите
нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е
нищожна и не се дължи уговорената договорна лихва, съответно искът за заплащане
на такава в размер на 302,40 лева е неоснователен.
С оглед на горното ответникът дължи само главницата по
сключения между страните договор или сумата от 2100 лева, доколкото не се
твърди и не се доказа да е върнал същата или част от нея.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
за погасяване на дължимата главница. Ето защо от той дължи обезщетение за
забава. Неговият размер за периода от 01.10.2019г. до 14.10.2020г. следва да се
изчисли от съда на основание чл. 162 от ГПК и е 221,67 лева. Предвид
диспозитивното начало следва да се присъди сумата от 203,84 лева. От датата на
подаване на заявлението в съда – 19.10.2020г. до окончателното изплащане на
главницата се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
По изложените по-горе съображения предявените искове са
частично основателни, като следва да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2100 лева главница, ведно с обезщетение за забава в
размер на 203,84 лева за периода от 01.10.2019г. до 14.10.2020г. и в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението 19.10.2020г. до
окончателното й заплащане, като следва да се отхвърли искът за заплащане на
договорна лихва в размер на 302,40 лева за периода от 30,09,2019г. до
30,08,2020г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска или от общо 914,56
лева, заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
особен представител, следва да се присъдят 808,44 лева. Ответникът дължи и тези
в заповедното производство по съразмерност или сумата от 399,87 лева. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
уговореният размер е съвсем близо до минималния размер съгласно Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Н.С.,
ЕГН ********** ***7, дължи на „Кредит инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Цар Борис III“ №19, вх.В, ет.1, ап. 6, представлявано
от Марио Георгиев Алексиев, сумата от 2100 лева (две хиляди и сто лева),
представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ №91248 от 30.08.2019г., ведно с обезщетение за забава
в размер на 203,84 лева (двеста и три лева и осемдесет и четири стотинки) за
периода от 01.10.2019г. до 14.10.2020г. и в размер на законната лихва от датата
на подаване на заявлението 19.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №260147 от 22.10.2020г.
по ч.гр.д.№ 1790/2020г. по описа на Районен съд Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване
на установено, че дължи сумата от 302,40 лева (триста и два лева и четиридесет
стотинки), представляваща договорно възнаграждение за периода от 30.09.2019г.
до 30.08.2020г. по договор за потребителски кредит „Екстра“ №91248 от 30.08.2019г., за събиране на която е
издадена е издадена заповед за изпълнение №260147 от 22.10.2020г. по ч.гр.д.№
1790/2020г. по описа на Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА И.Н.С., ЕГН ********** ***7, да заплати на „Кредит инс“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цар Борис III“ №19, вх.В, ет.1, ап. 6, представлявано
от Марио Георгиев Алексиев, сумата от 808,44 лева (осемстотин и
осем лева и четиридесет и четири стотинки), направени по производството
разноски, както и сумата от 399.87 лева (триста деветдесет и девет лева и
осемдесет и седем стотинки), направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: