ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38 11.01.2017 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен
съдия Иван Воденичаров
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 551 по описа за 2016 година, на
основание чл.374 във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството
е образувано по редовна и допустима искова молба на „Ремонт Р“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя Светлин Стефанов, съд. адрес ***, адв. В.Д.
– САК, адв. Росен Кацарски против „Пристанище Бургас“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Диян Димов, адрес
гр. Бургас, ул. Княз Ал. Батенберг“ № 1.
Съдът е
изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника.
Ответникът
е депозирал отговор в срока по закона.
Отговорът
на исковата молба е изпратен на ищеца, който е депозирал допълнителна искова
молба в срока по закона.
Допълнителната
искова молба е връчена на ответника, който е депозирал допълнителен отговор в
законния срок.
Съдебните
книжа са надлежно разменени.
Проект
за доклад:
Обстоятелства,
на които ищецът основава иска:
Ищецът
твърди, че по занятие осъществява дейност по износ на метални отпадъци и скрап,
като през последните две години основен негов контарахент е дружеството „АЙС
СТИЛ“, регистрирано във Великобритания. Всички заявки на това дружество ищецът
е изпълнявал в срок по договореното количество и качество. При тази дейност
ищецът е ползвал услугите на ответника „Пристанище Бургас“ по договор за
пристанищни услуги № 81/21.02.2014 г. със срок на действие до 31.12.2014 г.
Страните са уговорили ответника да осъществява пристанищни услуги и обработка
товарите на ищеца срещу възнаграждение. Въпреки действащия договор, на
18.06.2014 г. ответникът неоснователно и безпричинно ограничил достъпа на
ищеца до тези услуги, което направило
невъзможно осъществяване на неговата обичайна стопанска дейност – да експедира
товари за износ. Така ищецът не
осъществил изискуема доставка № 314 по рамков договор от 21.02.2014 г.
за доставка на скрап с дружеството „АЙС СТИЛ“ със срок на изпълнение – до
30.06. 2014 г. Ищецът отправил три искания за съгласуване и обработка на товари
за износ със срок на експедиция 15.07.2014 г. със заявена готовност за авансово
плащане по цени на ответника, на което последният не се отзовал с аргументи от
организационен характер. С това ответникът нарушил сключения между страните
договор. Не само че ответникът не изпълнил задълженията си по същия договор, но
и изпратил предизвестие за прекратяването му, което по – късно било
оттеглено.
В резултат на това договорно неизпълнение от
страна на ответника ищецът претърпял вреди, които се обосновават със следното:
По договора между ищеца и дружеството „АЙС
СТИЛ“ са извършвани конкретни доставки по заявки на последното, специфицирани
по количество, качество, срок и заплатени на 95 % от стойността на всяка конкретна
доставка. В заявката се посочвало и конкретното пристанище, на което стоката да
се достави. След приемане на доставката се извършвало и крайното плащане. В
случая дружеството „АЙС СТИЛ“ е направило конкретна заявка № 314/27.05.2014 с
падеж на изпълнение 30.06.2014 г. и заплатило авансова сумата от 526 500
щ.д. Ищецът не изпълнил тази заявка поради описаното неизпълнение на
договорното задължение на ответника. Ищецът предприел мерки за изпълнение на
доставката, като сключил друг договор с частно пристанище, но въпреки това с
оглед обема и пропуснатите срокове доставката не била осъществена въобще. Ищецът
за пръв път в дейността си не успял да изпълни доставката на заявена стока. При
факта на това неизпълнение дружеството „АЙС СТИЛ“ предявило заплащане на
неустойка, която в резултат на преговори била редуцирана до 1 000 000
щ.д. Тази сума била заплатена от ищеца поради факта на неизпълнената доставка и
опасността от загуба на основен контрахент, както и заплаха от арбитражно
производство. Плащането на неустойката било осъществено по извънсъдебно
споразумение от 18.11.2014 г. чрез прихващане на насрещни задължения, като
задължението на „АЙС СТИЛ“ се основавало на договорното задължение при доставка
на количество над 100 000 тона да плати допълнително по 10 щ.д. на всеки
доставен тон. В резултат ищецът
претърпял вреди, представляващи претърпяна загуба в размер на
1 000 000 щ.д., на практика това е печалбата за две години, което е
пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорното задължение на ответника
да допусне товарите на ищеца до пристанището и да ги обработи с цел тяхната
експедиция.
Ищецът отправя искането: да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 26 000 лв., част от общо дължимата сума от
1 000 000 щ.д., имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба –
пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорното задължение на
ответника по договор за пристанищни услуги № 81/21.02.2014 г. да допусне
товарите на ищеца до пристанището и да ги обработи с цел тяхната експедиция,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на исковата молба и сумата за
разноски.
Правна квалификация: исканията имат правното си
основание в чл. 79, ал.1, предл. второ ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Обстоятелства, на които ответникът основава
възраженията:
Ответникът
признава факта на договора. Позовава се на т. 8 и т. 4.1 от него, съгласно
които лично ищецът, а не друго лице, освен изрично упълномощено, е следвало да съгласува
товарите предназначени за износ. Твърди, че такъв документ за поискано
съгласуване на товарите не е бил представен от ищеца по време на действието на
договора. Поради непоискана съгласовка ответникът отказал да обработва товарите
предназначени за износ. Твърди, че не е отказвал неоснователно достъп на ищеца
до услуги, което да прави невъзможна стопанската му дейност. В тази връзка
изтъква, че отказ е направен по отношение дружеството „Крис маре“ ООД, което е
вероятно спедитор и като такъв е кореспондирал с ответника, но не е имал
надлежно пълномощно от ищеца по смисъла на сключения договор и не е бил
представен спедиторски договор.
Ответникът
изтъква, че към 13.06.2014 г. размерът на негови просрочени вземания е
45 136, 77 лв. главница без ДДС.
Това било договорно неизпълнение от страна на ищеца да заплаща услуги в уговорения
срок /т. 2.1/, поради което пристанището е в договрното си право да откаже
обработката на товари. Позовава се и на т. 1.2 и т. 1.3 от договора регулиращи
отношенията при забава на плащанията и твърди, че всички действия на
пристанището по отказ да се обработват това са резултат от договорното
неизпълнение на ищеца. За просроченото задължение ответникът е издавал фактури,
които ищецът отказал да заплати с аргументи за договорно неизпълнение от страна
на ответника. Междувременно ищецът
заплатил частично сумата от 8 046, 25 лв., като предложил проект за
споразумение, каквото не било постигнато. Поради това ответникът завел иск
против ищеца за осъждането му да изпълни договорното си задължение по заплащане
на сумата от общо 61 610, 31 лв.
Оспорва валидността на споразумението между
ищеца и неговия контрахент „АЙС СТИЛ“ от 18.11.2014 г. Твърди, че е нищожно,
като привидно сключено и противоречащо на чл. 103 ЗЗД и моли съдът да се
произнесе на осн. чл. 212 ГПК. Изтъква, че допълнителната сума от 10 щ.д. на
тон за количеството над 100 000
тона е уговорена за висящия от 21.01.2014 г. договора, а в споразумението е
фиксирана дата, която е извън договорона /2013 г./ т.е. правото на ищеца към
18.11.2014 г. – деня на споразумението, не е възникнало. Прихващането е
незаконосъобразно, тъй като вземането на ищеца не е било ликвидно и изискуемо и
изобщо не е било възникнало. Договорът между страните по споразумението не
установява количество скрап, още повече над 100 000 тона. Ищецът не
установявал, че сумата по провалената доставка № 314 в размер на 526 500
щ.д. е била върната на купувача. Освен
това цената на тази доставка е 702 000 щ.д. и в приложение на договора между страните по
доставката при липсваща доставка неустойката е 200 %, поради това уговорената
цена по споразумението от 1 000 000 щ.д. води до привидност на волята
на страните. Правото на неустойката и изобщо не е възникнало, тъй като ищецът
не е положил грижата на добър стопанин за да изпълни поръчката още повече, че
трайните търговски правоотношения между страните позволяват промяна на крайните
срокове на доставка. Доставката е могла да бъде изпълнена макар и със забава. Ищецът
сам сне е поставил в условие да не изпълни доставката, като е изнесъл от
пристанището 165 тона скрап на 22.06.2014 г. На последно място споразумението е
подписано от лицето Павел Варнаджиев, който не е бил надлежно упълномощен.
В
заключение се обобщава: ответникът няма вина за неизпълнението на процесната
досавка ; ищецът не е положил грижата на добър стопанин да изпълни доставката ;
ищецът и неговия контрахент са търсили възможности да реализират доставки макар
и със закъснение, а не санкции, каквото е обезщетението за неустойка, поради
което не е налице твърдяната от ищеца загуба.
В допълнителна искова молба ищецът
поддържа основанията си. Твърди, че е изправна по договора страна, а ответникът
е в посоченото договорно неизпълнение. Ответникът е в противоречие, като от
една страна твърди, че не е ограничавал достъпа на ищеца до пристанището, а от
друга страна, че ограничението е в резултат на договорно неизпълнение. Въвежда
се и факта на писмо от директора на пристанището от 13.06.2014 г., с което се
прави едномесечно предизвестие за прекратяване на договора /т. е. 13.07.2014 г.
/, в което не се споменава за каквито и да било просрочени задължения на ищеца
да плати по договора. Такива покани да се плати към тази дата изобщо не са били
отправяни. Искане в този смисъл е направено едва на 01.07.2014 г.
Износът на
ищеца се извършва чрез спедиторски услуги на „Крис Маре МС“ ООД, като всички
съгласовки и кореспонденции за уреждане на корабния транспорт се осъществяват
от дружеството – спедитор явяващо се упълномощен представител на ищеца. Именно
на спедитора, на 18.06.2014 г. пристанището е заявило, че поради настъпили
организационни промени няма да се приемат вагони и камиони със скрап за
обработка. В това известие, като причина за спиране на обработката не е
посочено просроченото задължение на ищеца да плати. Едва на 01.07.2014 г. и в
отговор на искана съгласовка представител на ответника е посочил наличие на
задължения на ищеца и е предупредил, че има право да спре обработката на
товари.
Ищецът
оспорва основанията за нищожност на споразумението от 18.11.2014 г. Поддържа и
законността на прихващането, извършено със същото споразумение. Вземането на
ищеца е било възникнало към 18.11.2014 г. Ищецът е положил грижата на добър
стопанин. Преуговорите за постигане на споразумение са продължили няколко
месеца, като се прибягнало и до адвокатски услуги. За пълнота ,в хода на
настоящия процес търговсските правоотношения между ищеца и „АЙС СТИЛ“ са били
прекратени /2015 г. /. По отношение изтеглянето на складирана стока, собствена
на ищеца, се изтъква, че това е било сторено поради искане на ответника, още
повече, че наличното количество от 165 тона е твърде малко за натоварване на
кораб. Поддържа, че предоставения аванс по доставка № 314 е бил изцяло върнат
на контрахента. Признава, че по отношение процесната доставка № 314 не е
продължен срока, но това е станало по желание на контрахента, който не се е
съгласил със следващата възможна дата на доставка.
В допълнителен отговор ответникът
поддържа, че ищецът е в договорно неизпълнение, за което е бил и осъден от ОС –
Русе. При факта на договорното неизпълнение на ищеца ответникът е във възможността
да упражни правото си по договора. Ищецът
е следвало да изпълни задължението си без покана от страна на ответника. Поддържа
всички свои възражения и доводи, включително и по оспорване валидността на
споразумението от 18.11.2014 г.
По предявено инцидентно установяване.
Първоначално
„АЙС СТИЛ“ е било конституирано като втори ответник, но производството е бил
разделено и делото по отношение на този ответник е прекратено. Съдът не си
позволява да приеме за разглеждане инцидентен установителен иск за нищожност на
споразумението между ответника и „АЙС СТИЛ“, тъй като би нарушил правата на
дружеството, което не е страна. По въведените възражения за симулация съдът ще
се произнесе материално правно в мотивите на решението си.
По доказателствата:
Страните са
приложили писмени доказателства, които ще се допуснат с изключение тези, които
са на английски език. В тази връзка възможността на съда да извърши превод е
без процесуална стойност.
Ответникът
следва да прецизира въпросите си към ищеца на осн. чл. 176 ГПК.
Страните са поискали назначаване на СИЕ, по
което, както и по останалите съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание
след изслушване на страните, отделяне на
спорно от безспорно и формулиране на ясни въпроси, относими към очертания
предмет.
Следва да
се прецизира и искането за допускане на гласни доказателства във връзка с
обстоятелствата, които ще се установяват.
По доказателствената тежест:
Ищецът има
главното доказване да установява факта на валидно договорно правоотношение
между страните, по което той е изправна страна; претърпяната загуба, нейното
основание и размер. Ответникът доказва, че е изправна страна по договора, както
и възраженията си, включително и за симулативност на споразумението от
18.11.2014 г. Ответникът оспорва представени частни документи, които не носят
неговия подпис и които ищецът ще ползва. Съдът не открива производство по
оспорването им, като ще ги цени в контекста на целия събран по делото
доказателствен материал. Тежестта на доказване на оспорванията е върху ищеца,
който ги е представил в приложение на чл. 193, ал.3 ГПК.
По делото
липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155
от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът указва, че
съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните
факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между
тези факти.
Мотивиран
от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НЕ
ПРИЕМА за разглеждане инцидентен установителен иск.
НАСРОЧВА делото на 23.02.2017 г.
от 11.00 часа.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ
на страните преписи от настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца допълнителния отговор.
СЪОБЩАВА на страните проекта си
доклад по делото.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
НЕ ДОПУСКА доказателствата, които не са на
съдебния език.
ОБЯВЯВА произнасяне по други искания в съдебно заседание.
УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част.
УКАЗВА, че всяка страна е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :