Решение по дело №11708/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 865
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20221110211708
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 865
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20221110211708 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, чрез адв. Л. К.,
със съдебен адрес ***, против наказателно постановление № 22-4332-014737/05.08.2022 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което са му наложени глоба в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се твърди, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, каквито се явяват липсата на описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и протИ.речие с правната норма,
посочена като нарушена. Застъпва се също, че фактическата обстановка, при която са
издадени АУАН и НП, не е изяснена. Прави се искане атакуваното НП да бъде отменено.
За проведеното на 14.02.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а
жалбоподателят А. се представлява от адв. К., която в дадения ход по същество прави
искане НП да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Поддържа, че не е
имало правно основание доверителят й да бъде спиран за извършване на полицейска
проверка и тестван с техническо средство, предвид липсата на външни признаци,
обуславящи необходимостта от последното. Счита за незаконосъобразно и задържането му
на място при проверката. Депозира писмена защита. Претендира присъждане в полза на
доверителя й на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
1
От фактическа страна се установи:
На 14.07.2022 г. около 15:33 ч. жалбоподателят А. се намирал в гр. София. Управлявал
лек автомобил „***“ с ДК № **, движейки се по ул. „***“, с посока от пл. „***“ към ул.
„***“. Срещу блок № 25 на ул. „***“ автомобилът бил спрян за извършване на полицейска
проверка от свидетелите Л. Е. и В. Д., полицейски служители при 03 РУ-СДВР. По време на
проверката на свидетелите направило впечатление, че поведението на А. се отклонявало от
нормалното, при което подали сигнал до дежурната част на 03 РУ-СДВР. За съдействие бил
изпратен екип на ОПП СДВР, в чийто състав бил свидетелят И. Д., младши автоконтрольор
при ОПП СДВР.
След пристигането на екипа на ОПП СДВР А. бил приканен от полицейските
служители да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство „Drug Test 5000“, фабричен № 0001. А. обаче отказал, поради което му
бил издаден талон за медицинско изследване № 086183/14.07.2022 г., и свид. Д. му съставил
АУАН серия GА № 701275/14.07.2022 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата
относно констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения АУАН без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения
срок. Издадена на място била и заповед за прилагане на ПАМ № 2052/14.07.2022 г.,
съгласно която регистрацията на управляваното от А. МПС била прекратена за срок от шест
месеца.
Във връзка със случая свид. Д. изготвила докладна записка до Началника на 03 РУ-
СДВР, в която изложила подробно обстоятелствата относно спирането на водача за
проверка.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена аналогична правна квалификация съобразно
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, Началник Група в СДВР, ОПП СДВР издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на А. кумулативно наказание
глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
- показанията на свидетелите И. Д., Л. Е., В. Д. и М. К., и писмени - талон за медицинско
изследване № 086183/14.07.2022 г.; ЗППАМ № 2052/14.07.2022 г.; докладна записка до
Началника на 03 РУ-СДВР; справка-картон на водач; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.;
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената полицейска проверка и
отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни
аналози с техническо средство, се установяват еднопосочно посредством показанията на
свидетелите Д., Д. и Е., издадения талон за медицинско изследване и изготвената по случая
докладна записка до Началника на 03 РУ-СДВР. Показанията на полицейските служители са
последователни, подробни, логически издържани и в корелация с писмените доказателства,
предвид което съдебният състав ги кредитира в цялост, намирайки релевантните по делото
факти са изяснени в пълнота. До опровергаване на последните не водят и показанията на
свид. К., който потвърждава, че първоначално на мястото на извършване на проверката се
намирал един полицейски екип, а впоследствие пристигнал и втори. Същевременно
съдебният състав не кредитира показанията му в частта относно външното състояние на
жалбоподателя, от една страна, доколкото е неотносимо, и от друга - доколкото самият К.
посочва, че е наблюдавал отстрани, без да се намесва, при което не би могъл да има
2
непосредствени впечатления относно състоянието, в което се е намирал жалбоподателят.
Материалната компетентност на свид. Д. по съставяне на АУАН и компетентността на
административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление следват
съгласно заеманите длъжностни качества и изводимите от тях правомощия, предоставени
им по силата на заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, в законоустановените ред и форма, и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя.
Налице е идентитет между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му
в АУАН и НП, в това число с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3
ЗДвП. Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени
съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
съдържа няколко самостоятелни състави на административно нарушение, един от които е
отказ за тестване с техническо средство /тест/ за установяване употребата наркотични
вещества и техни аналози от страна на водач в процес на управляване на моторно превозно
средство, като в този случай е без значение дали съответният водач е обективирал или не
воля да даде кръвна проба за химическо изследване. Предвид това неоснователно е
наведеното в жалбата твърдение, че правната квалификация на нарушението е неточна и
неясна. Напротив, в случая се касае до отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употребата
на наркотични вещества и техни аналози, като правната квалификация на нарушението е
точна, ясна и съответна на фактическото описание.
Останалите релевирани възражения също са неоснователни. На първо място, изцяло в
правомощията на полицейските органи е да преценят дали дадено лице да бъде изпробвано с
техническо средство за употреба на алкохол/наркотични вещества и/или техни аналози, като
няма ограничения относно продължителността на проверката. В случая жалбоподателят е
бил спрян от патрул на 03 РУ-СДВР, при което се е наложило изчакването на екип на ОПП
СДВР, който да осъществи евентуалното тестване. Предвид това, за времето от момента на
подаване на сигнала до ОДЧ, до пристигането на оправомощения да извърши тестването
полицейски екип, разпореждането лицето да остане и изчака на място, е било наложително
и законосъобразно.
Наличието или липсата на попълнен протокол-образец съгласно Приложение № 2 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. е ирелевантно, доколкото стои извън обективната съставомерност
на нарушението, което в случая се изразява в отказа на водача за бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа събраните в хода на
производството доказателства се установи по категоричен начин, че на инкриминираните в
АУАН и НП време и място жалбоподателят А., като водач на МПС, е отказал извършването
на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и
техни аналози, с което е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. При извършването му е действал с пряк
умисъл като форма на вината, доколкото в качеството на водач на МПС съзнателно е
отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества и техни аналози, което задължение му е изрично вменено с
3
инкриминираната законова норма.
Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е също дали е
бил употребил наркотични вещества и/или техни аналози, или не. Отказвайки да бъде
изпробван със съответното техническо средство, А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Чл. 174, ал. 3 ЗДвП императивно обвързва отказа на водачите на МПС да бъдат
изпробвани за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство с
налагане на глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управляват
МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, с оглед на което наложеното на А.
кумулативно наказание е правилно индивидуализирано в регламентирания от закона
абсолютен размер.
Основания за наличие хипотезата на маловажен случай не подлежат на изследване,
предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП, изключваща приложението на чл. 28
ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
Водим от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова
следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение. Респективно присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не се дължи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-014737/05.08.2022 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу П. К. А., ЕГН
********** за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което са му наложени
глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4