Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 16607/ 2019 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от В.Д. срещу З. “А.” АД, *** иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 7 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и
страдания от претърпени телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания
по двете колена, лява подбедрица, гръден кош, шия и фрактура на девето ребро вляво отзад и последвалия стрес в резултат на реализирано на 26.10.2014г. пътно - транспортно
произшествие на главен път I – 9, Варна- Бургас, около 192 км., Община Несебър,
причинени от П.Н., водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“,
рег. № *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в застрахователна полица № 11113002753839, с период на
застрахователно покритие от 13.12.2013г. до 12.12.2014г., ведно със законната
лихва от деня на увреждането – 26.10.2014г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът
В.Д. твърди, че на 26.10.2014г. е пътувал в лек автомобил марка „Хонда“, модел „CVR“, рег. № *****, стоейки на предната
седалка до шофьора, управляван от нейния баща З.Д. по главен път I – 9, Варна-Бургас.
Пътници в същия
автомобил са били и лицата С.Г.В., Н. Д. и Д.Н..
По време на движение по
главен път I – 9, Варна-Бургас, около 192 км., Община Несебър, лек автомобил
марка „Хонда“, модел „CVR“, рег. № *****, управляван
от З.Д. бил ударен челно от движещия се в противоположната посока Варна-Бургас
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, рег. № *****, управляван от П.Н..
В резултат на удара, В.Д.
претърпяла следните травматични увреждания, установени в деня на
произшествието, след приемането й в болнично заведение: фрактура на девето ребро вляво
отзад, кръвонасядания по лявото и дясно коляно, лява подбедрица и гръдния кош.
Виновният за произшествието водач лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, рег. №***** , е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 2036/2018г.
по описа на Районен съд – Несебър, изменена по ВНОХД № 130/2019г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, за това, че при управление на МПС е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, причинявайки по непредпазливост телесни повреди
на С.Г.В., Н.Д. и Д.Н., престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
2 НК.
Поддържа се, че за
период от около 4 месеца, ищецът е изпитвал силно главоболие и болки в цялото
тяло – шията, гръдния кош и долните крайници. Болки са изпитвани и при вдишване
и издишване с оглед фрактурата на деветото ребро. Ищецът не е могъл да спи,
връщайки се непрекъснато към травматичното събитие. Изпадал в депресивни
състояния, съпроводени с натрапчиви мисли, отразили се на съня и на апетита.
Преживените болки и страдания, както и стресът са попречили на ищеца да се яви
и вземе успешно изпитите си. Станал раздразнителен и нервен, което поведение се
отразило неблагоприятно на взаимоотношенията с приятели, колеги и членове на
семейството.
Поддържа се, че
виновният за ПТП водач, е застрахован при ответника по риска „Гражданска
отговорност” и отговаря за всички вреди пряка и непосредствена последица от
деянието, с оглед на което се настоява за уважаване на осъдителната претенция в
пълния й размер.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът З. “А.” АД, признава, че в периода на действие на договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, е настъпило пътно – транспортно
произшествие по главен път I – 9, Варна-Бургас, около 192 км., Община Несебър с
участие на Петър Наков, водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ
270“, рег. № .
Оспорват се твърденията
на ищеца, че същият се е намирал в управлявания от З.Д. лек автомобил марка „Хонда“, модел „CVR“, рег. № ***** към момента на настъпване
на произшествието, както и че е претърпял сочените увреждания.
Евентуално, в случай,
че В.Д. се е намирала в процесния автомобил в дясно от водача, то се поддържа,
че същата е била без обезопасителен колан в нарушение
на чл. 137 а, ал. 1 ЗДвП, с което бездействие е допуснала настъпване на
вредоносния резултат, както и че при управление на лек автомобил марка „Хонда“, модел „CVR“, рег. № *****, З.Д. е нарушил правилата
за движение по пътищата пресичайки пътна маркировка М 1 „Единична не прекъсната
линия“, с което е допуснал настъпване на произшествието.
В условие на
евентуалност, в случай, че се установят елементите от фактическия състав на
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, се оспорва
неговия размер, като прекомерно завишен, несъобразен с действително
претърпените болки и страдания и с икономическата обстановка в страната към
момента на настъпване на ПТП.
Въз основа на
изложеното, се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С решение №
39/15.08.2019г., постановено по ВНОХД № 130/2019г. по описа на Окръжен съд –
Бургас е потвърдена присъда № 49/20.12.2018г. на Районен съд – Несебър по НОХД
№ 2036/2018г., в частта, с която Петър Георгиев Накев
е признат за виновен в това, че на 26.10.2014г. около 15.00 ч., на главен път I – 9 Варна – Бургас около 192 – ри километър, Община Несебър при управление
на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „МЛ 270”, рег. № *****, собствен на Г.Г. в посока от гр. Варна към гр.
Бургас нарушил правилата за движение, уредени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП вследствие
на което допуснал пътно - транспортно произшествие с движещия се срещу него в
насрещната лента в посока гр. Варна, лек автомобил марка „Хонда”,
модел “CRV’, рег. № *****, управляван от собственика З.Д. и по непредпазливост
причинил средни телени повреди на три лица, както следва: З.Д., С.Г.В. и Н. Д.,
поради което и на осн. чл. 78 а, ал. 1 НК е освободен
от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2, алтернатива първа, б.”а”, предл.
2 вр. чл. 342, ал. 1, предл.
3 НК и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 500
лв.
Постановената присъда е
изменена, като е отменена в частта, с
която на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от осем месеца.
Безспорно е, че пътно –
транспортното произшествие е настъпило в периода на действие на договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, сключен между П.Н. и З. “А.” АД.
Доколкото подсъдимият е
признат за виновен за извършено престъпление по транспорта, при което са
причинени средни телесни повреди на три лица, измежду които не е В.Д., влязлото
в сила решение по чл. 78 а НК не е задължително за гражданския съд, съгласно
чл. 300 ГПК, поради което в тежест на ищеца е да установи всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност.
Първият спорен по
делото въпрос е дали към момента на настъпване на пътно – транспортното
произшествие ищецът В. Д. се е намирал в автомобила, управляван от нейния баща З.Д..
В рамките на
образуваното досъдебно производство № 66/2017г. по описа на Районна прокуратура
– Несебър, В. Д. е разпитана като свидетел /л. 51 от ДП, том I/, както и родителите й – З.Д.и Н. Д.. Отделно, същата е била обект на
съдебно - медицинска експертиза.
Протоколите за разпит в
ДП № 66/2017г. на РП – Несебър представляват недопустими доказателствени
средства в настоящото производство, събрани в разрез с принципа за
непосредственост в гражданския процес, поради което същите не са в състояние да
установят, че на 26.10.2014г. ищецът е претърпял пътно - транспортно
произшествие, в качеството на пътник в лек автомобил марка „Хонда”,
модел “CRV’, рег. № *****.
За установява, че към
момента на настъпване на произшествието ищецът се е намирал в управлявания от
своя баща лек автомобил на предната дясна седалка до водача, са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на З.Д., чиито показания, преценени при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК установяват следните релевантни за
делото факти: на 26.10.2014г. е настъпило пътно – транспортно произшествие
между автомобила, управляван от свидетеля и друго моторно превозно средство на
посоченото в присъдата място. Челният удар между двете МПС е причинил телесни увреждания
на всички пътници в лек автомобил марка „Хонда”,
модел “CRV’, вкл. и на В.Д., която пътувала на предна дясна седалка до водача с
поставен предпазен колан. Доколкото трима от пътниците били лекари те взели
решение да се придвижат до спешен център в гр. Варна, а не да бъдат отвеждани в
болнично заведение в гр. Несебър преценявайки компетентно получените травми и
състоянието си.
Съобразявайки така
събраните гласни доказателства, неразколебани от други доказателствени
средства, съдът приема, че към момента на настъпване на пътно – транспортното
произшествие - 24.10.2014г. на главен
път I
– 9 Варна – Бургас около 192 – ри километър, Община
Несебър В.Д. е пътувала в управлявания от нейния баща З.Д. лек автомобил марка
„Хонда”, модел “CRV’, рег. № ***** на предна дясна седалка до водача.
Следващият спорен
въпрос е дали ищецът е претърпял телесни увреждания, намиращи се в причинно –
следствена връзка с настъпилото произшествие.
Механизмът на
настъпване на произшествието следва да се счита установен от неоспореното от
страните заключение на допуснатата комплексна съдебно – автотехническа и
медицинска експертиза, което съдът кредитира в цялост. Произшествието е
настъпило при челен кос удар, т.е. челен сблъсък, при който ударът е в предните
леви части на автомобила в светлата част на денонощието при мъгла и слаб дъжд.
Скоростта на движение
на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „МЛ 270”, рег. № към момента на удара, настъпил в остър стръмен
десен завой, е била около 30 км.ч., а тази на лек автомобил марка „Хонда”, модел “CRV’, рег. № *****
около 40 км.ч.
За установяване
претърпените увреждания, в резултат на реализирано ПТП, са ангажирани писмени
доказателства и специалните знания на вещо лице
- специалист по съдебна медицина.
Съгласно заключението
на КСАТМЕ, изготвено въз основа на медицинските документи, В.Д. е посетила
спешното отделение на МБАЛ „СВЕТА МАРИНА” на 26.10.2014г. /л. 5/, в което
здравно заведение е установено счупване на девето ребро в ляво отзад /задно
странична лява повърхност/, кръвонасядане по предната
повърхност на дясното коляно и кръвонасядане на
лявата подбедрица в горна трета.
Според експерта,
счупването на деветото ребро, ведно с останалите травми са обусловили временно
разстройство на здравето не опасно за живота. Затруднението в движението на
снагата е незначително, но с възможност за периодична поява на болки на мястото
на счупването. Периодът на пълно възстановяване е около три седмици.
На 06.11.2014г., видно
от медицинско удостоверение № 1191/2014г., при преглед в отделение по Съдебна
медицина при МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД, е удостоверена контузия на гръдния
кош, счупване на девето ляво ребро, травматичен оток в същата област, кръвонасядания по предната повърхност на двете колене.
Експертът е
категоричен, че в резултат на удара не е настъпило усложнение по отношение на счупеното
девето ребро, тъй като не е засегнат нито един кръвоносен съд. Възможно е да
бъдат изпитвани периодични болки при смях или рязко вдишване, но само ако е
засегнат нерв. Разместване на фрагменти на ребрата, при което може да се
засегне нерв, експертът не е установил в издадената медицинска документация.
Експертите са
категорични, че травмите са резултат от удар в детайли от вътрешната част на
купето на автомобила при настъпилия челен удар, от чиито значителни инерционни
сили са получени сравнително леки увреждания. Вещите лица считат, че в момента
на инцидента В.Д. е била с предпазен колан, извод почиващ на съжденията, че
травмите биха били значително по-тежки, ако такъв не е бил поставен.
Фактът, че ищецът е
претърпял телесни увреждания в резултат на произшествието следва да се счита
установен и от показанията на З.Д., плод на преки и непосредствени впечатления,
неразколебани от други доказателства.
Болките в ребрата са
отшумели, според свидетеля за около 5 – 6 месеца, тази в шията от около 2 – 4
месеца, а раните по колената за повече от месец. Г-жа Д. се е възстановила
напълно през пролетта на 2015г.
Преди инцидента с оглед
младата си възраст /19 години/ и отсъствието на житейски опит, В.Д. е била
по-жизнерадостна, а след това по-вглъбена в себе си, страдаща от преживяната
болка, мнителна с усещане, че нещо лошо може да се случи. Инцидентът е създал
проблеми със съня, продължили между два и четири месеца, както и загуба на
апетит. Ищецът станал по-предпазлив, тъй като ползвал градския транспорт, а не
такси за придвижване. Ограничил социалните си контакти, оставяйки по-често в
дома си, без да се подготвя за изпити по медицина. Произшествието нарушило
обичайния ритъм на процеса по придобиване на висше медицинско образование, тъй
като ищецът не е могъл да посещава предстоящи колоквиуми и да се явява на
изпити. Ищецът по-трудно се съсредоточавал в подготовката за изпити. Отложил
няколко колоквиума, които взел по-късно. Към настоящия момент В.Д. по-рядко се
оплаква от болки в ребрата, които свидетелят отдава единствено на
произшествието.
С оглед така
ангажираните доказателства, съдът приема, че в резултат на виновното и противоправно поведение на П.Н., водач на лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „МЛ 270”, рег. № *****, застрахован при З. “А.” АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ищецът В.Д. е претърпял
следните травматични увреждания, изразяващи се в счупване на девето ребро в
ляво отзад /задно странична лява повърхност/, кръвонасядане
по предната повърхност на двете колена, кръвонасядане на лявата подбедрица
в горна трета, обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота,
провокирали болки, вкл. в шията и гръдния кош и стрес, намиращи се в причинно –
следствена връзка с реализираното пътно – транспортно произшествие, поради
което и искът по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е доказан по основание.
По отношение на размера
на заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди
На репариране подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968г.
понятието “справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства.
За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените от деликта
болки и страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, като се вземат предвид релевантните за определяне на обезщетението
обстоятелства, а именно характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията.
Съдът, като съобрази от
една страна получените травматични увреждания /счупване на девето ребро в ляво
отзад /задно странична лява повърхност/, кръвонасядане
по предната повърхност на двете колена, кръвонасядане на лявата подбедрица
в горна трета, обусловили временно разстройство на здравето не опасно за
живота/, продължителността на болките и страданията в коленете, гръдния кош и
шията, най-силни по отношение счупването на реброто, преминали за период от
около 3 седмици, разстройството в съня, потиснатостта, тревожността и нарушения
ритъм на живот, възстановен едва през пролетта на 2015г., възрастта на
пострадалия към момента на увреждането – на деветнадесет години и липсата на
остатъчни последици от травмите, намира, че съобразно изискването на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 5 000
лв. Така определеният размер съответства на обществения критерий за
справедливост и е достатъчен да овъзмезди
претърпените от В.Д. болки и страдания.
Съдът не кредитира
показанията на З.Д., в частта по отношение продължителността на претърпените
болки и страдания и рядко изпитваната болка към настоящия момент в областта на
ребрата, доколкото те следва да се считат опровергани от заключението на КСАТМЕ
и на ангажираните медицински документи, които не удостоверяват настъпили
усложнения след инцидента, обуславящи по-дълъг период на възстановяване от
обичайния, респ. остатъчни последици от травмите.
По възражението за
съпричиняване
Ответникът -
застраховател счита, че З.Д., в качеството си на водач на лек автомобил марка „Хонда”, модел “CRV’, рег. № *****,
в който се е движила неговата дъщеря В.Д., е допринесъл за настъпване на
произшествието пресичайки пътна маркировка М 1 „Единична не прекъсната линия“.
Така заявеното
възражение не е такова по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото не се твърди, че принос
за настъпване на увреждането има пострадалият пътик в
лекия автомобил, явяващ се и ищец по делото, поради което то не подлежи на
обсъждане, ведно със събраните във връзка с него доказателства.
Своевременно в срока по
чл. 131 ГПК ответникът е релевирал възражение за
съпричиняване, обосновано с твърдения, че ищецът е бил без поставен предпазен
колан към момента, в който двете превозни средства са се сблъскали челно.
В задължителната
практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 17/1963 г. /т.7/ и решения на ВКС,
а именно решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение №
45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 98/08.07.2010
г. по т. д. № 942/2009 г. на І т. о., решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. №
623/2010 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г.
на І т. о. и решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ІІ т. о. е
изразено становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Пряко
относими към поставения за разглеждане правен спор са разрешенията в решение №
206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, І т. о., според които само
обстоятелствата, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил,
управляван от пиян водач, и/или че не е ползвал предпазен колан не са
достатъчни, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД; В тези случаи
намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо
само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан или че пътувайки в управлявания от пиян водач лек
автомобил, е улеснил със свои действия или бездействия настъпването на
неблагоприятните последици.
С оглед правилото за
разпределение на доказателствената тежест, възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, поради непоставяне на предпазен колан, е
неоснователно. По делото в нито едно от приобщените писмени доказателства не се
съдържат данни дали по време на инцидента В.Д. е била с предпазен колан.
Напротив, твърденията, че не е била с предпазен колан, следва да се считат
опровергани от показанията на З.Д., които са преки и непосредствени и
неразколебани от други доказателства. Изводът, че ищецът е бил с предпазен
колан следва да се счита подкрепен и от заключението на КСАТМЕ, сочещо, че
получените травми са леки именно, поради поставения обезопасителен
колан към момента на челния удар.
При отсъствие на
категорични доказателства за причинно – следствена връзка между поведението на
пострадалия по време на произшествието и настъпилия вредоносен резултат,
обезщетението не подлежи на редуциране и следва да бъде определено съобразно
чл. 52 ЗЗД.
Следователно
предявеният иск е основателен до размера на сумата от 5 000 лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 24.10.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, съгласно чл. 84 ал. 3 ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото
увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „Гражданска
отговорност” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента.
За разликата над
присъдената сума до претендирания размер от 7 000 лв., предявеният иск
подлежи на отхвърляне, ведно със законната лихва.
При този изход на спора
в полза на ищеца В.Д. следва да се присъдят разноски за уважената част от
претенцията, възлизащи на 961, 43 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на
ответната страна не се присъждат поради липса на искане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “А.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на В.З.Д., ЕГН **********,***
сумата от 5 000 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
преживени болки и страдания от претърпени телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания по двете колена, лява подбедрица,
гръден кош, шия и фрактура /счупване/ на
девето ребро вляво отзад и последвалия стрес в резултат на реализирано на
26.10.2014г. пътно - транспортно произшествие на главен път I – 9, Варна-
Бургас, около 192 км., Община Несебър, причинени от П.Н., водач на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, рег. № ******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в застрахователна полица № 11113002753839, с период на
застрахователно покритие от 13.12.2013г. до 12.12.2014г., ведно със законната
лихва от деня на увреждането – 26.10.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 226, ал. 12 КЗ /отм./.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.З.Д., ЕГН **********,*** срещу З. “А.” АД, *** иск за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и
страдания от претърпени телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания
по двете колена, лява подбедрица, гръден кош, шия и фрактура /счупване/ на девето ребро вляво
отзад и последвалия стрес в резултат на реализирано на
26.10.2014г. пътно - транспортно произшествие на главен път I – 9, Варна- Бургас,
около 192 км., Община Несебър, причинени от П.Н., водач на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ 270“, рег. № , застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 11113002753839,
с период на застрахователно покритие от 13.12.2013г. до 12.12.2014г., ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 26.10.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 226, ал. 12 КЗ
/отм./.
ОСЪЖДА З. “А.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на В.З.Д., ЕГН **********,***
сумата от 961, 43 лв.
/деветстотин шестдесет и един лева и четиридесет и три ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: