Решение по дело №47/2015 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 92

Гр. Видин, 19.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Трети административен състав

в публично заседание на

двадесет и първи октомври

през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:

Николай Витков

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Николай Витков

Административно дело №

47

по описа за

2015

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Образувано е по жалба на Г.С.М., действаща чрез пълномощника си С.С.М., против решение № 106/12.03.2015 г., постановено по пр. № 442/2013 г. на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД), с което е установено, че Р.Ф., като управител на „Байер България” ЕООД и Р.Д., като директор на отдел „Човешки ресурси” в „Байер България” ЕООД не са извършили дискриминация по признаци „увреждане” и „гражданство” срещу жалбоподателя.

Подадена е и допълнителна жалба, която е приета за съвместно разглеждане в настоящия процес, против решение № 141/26.03.2015 г. по същата преписка на КЗД, с която е допълнено първото постановено решение, в смисъл, че дружество „Байер България” ЕООД не са извършили дискриминация по признаци „увреждане” и „гражданство” срещу жалбоподателя.

Твърди се, че атакуваните решения са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с неговата цел. Иска се да бъдат отменени основното и допълнителното решение, описани по-горе.

Ответникът Комисия за защита от дискриминация, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Заинтересованата страна Р.Ф., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва основната и допълнителната жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Заинтересованата страна Р. Христофорова Д., редовно уведомена, чрез процесуалния си представител оспорва основната и допълнителната жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: жалбоподателката Г.С.М. е работила по трудово правоотношение с фирма „Байер България” ЕООД, на длъжност „специалист бизнес услуги и контролинг безрецептурни продукти”, което е било прекратено поради съкращение на щата, със заповед № 3/15.01.2014 г. на управителя на дружеството работодател.

Жалбоподателката е сезирала КЗД с жалба вх.№ 14-30-165/28.11.2013 г., с която е поискала да бъде открито производство за установяване наличие на дискриминация спрямо нея по следните признаци: гражданство, увреждане, незачитане закрилата на представител на служителите в Европейски работнически съвет, тормоз и неравностойно третиране по повод прекратяване на трудово правоотношение. В жалбата се твърди, че дискриминацията е извършена от лицата Р.Ф., управител на „Байер България” ЕООД и Р.Д., директор на отдел „Човешки ресурси” в същото дружество.

С разпореждане № 985/10.12.2013 г. на председателя на КЗД е прието, че жалбата е допустима и е образувана процесната преписка № 442/2013 г. по описа на комисията. В същото са посочени следните страни в производството: Г.С.М., Р.Ф. и Р.Д. (лист 92).

С доклад-заключение на членът на петчленния състав на КЗД София Йовчева е приела, че страни в производството по преписка № 442/2013 г. са Г.С.М., Р.Ф. и „Байер България” ЕООД (лист 606-608).

На лицата Р.Ф. и „Байер България” ЕООД са изпратени уведомления по чл.59, ал.3 от ЗЗДискр., в качеството им на страни в производството (лист 564 и 565), като им е дадена възможност да се запознаят с преписката и да посочат нови доказателства. По преписката липсват доказателства такова уведомление да е изпращано на лицето Р.Д.. Последната е призована в качеството на свидетел, видно от приложената призовка на лист 585.

Според протокол от открито заседание, проведено на 14.05.2014 г. по преписката, страни в производството пред КЗД са Г.С.М. (жалбоподател), Р.Ф. и „Байер България” ЕООД (ответни страни). Лицето Р.Д. е записана като свидетел, но не е разпитана в това заседание (лист 609-610).

Видно от протокол от открито заседание, проведено на 10.09.2014 г. по преписката, страни в производството са жалбоподателя Г.С.М. и ответниците Р.Ф. и „Байер България” ЕООД. Р.Д. отново е описана като свидетел, без да бъде разпитана (лист 369-371).

Видно от протокол от поредното открито заседание, проведено на 10.11.2014 г. по преписката, страни в производството са жалбоподателя Г.С.М. и ответниците Р.Ф. и „Байер България” ЕООД. Р.Д. отново е описана като свидетел, в каквото качество е била разпитана (лист 917-937).

На 02.12.2014 г. е проведено следващо открито заседание на съставът на КЗД, в което отново като страни са посочени жалбоподателя Г.С.М. и ответниците Р.Ф. и „Байер България” ЕООД, а Р.Д. не е присъствала (лист 789-795).

На 12.12.2014 г. е проведено последното открито заседание по преписка № 442/2013 г. по описа на КЗД, в протоколът от което отново са посочени страните Г.С.М. (жалбоподател), Р.Ф. и „Байер България” ЕООД (ответни страни), Р.Д. е описана и разпитана като свидетел.

На 12.03.2015 г. е постановено решение № 106 по преписка № 442/2013 г., с което е установено, че Р.Ф. и Р.Д. не са извършили дискриминация по отношение на Г.С.М., по признаците „гражданство” и „увреждане” и е оставена без уважение предявената жалба (лист 1048-1052). Препис от решението е изпратено на оспорващата, видно от приложеното известие за доставяне на лист 1056. Това известие е връчено срещу подпис на 24.03.2015 г., но не е описано лицето, което е получило преписа от решението.

С молба вх.№ 16-20-302/24.03.2015 г. пълномощникът на Р.Ф. и „Байер България” ЕООД е поискал да бъде допълнено така постановеното решение по преписката, тъй като липсва произнасяне по отношение самото дружество „Байер България” ЕООД (лист 1057).

В резултат на тази молба КЗД е постановило решение № 141/26.03.2015 г., с което е допълнен диспозитива на решение № 106/12.03.2015 г., като е установено, че дружество „Байер България” ЕООД не е извършило дискриминация по отношение Г.С.М. по горепосочените признаци и е оставена без уважение жалбата на същата. Това допълнително решение е изпратено на Г.С.М., видно от приложеното съобщение на лист 1059. От приложеното известие за доставяне не става ясно кога точно е връчено на адресата, тъй като посочената дата на доставяне е поправяна и не е четлива (вижда се цифрата 0, но не и посоченото след това число), а само месецът (04, т.е. април) и годината – 2015 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: жалбите са допустими, като подадени от процесуално легитимиран субект, участник в производството пред КЗД, чрез надлежно упълномощен представител и в рамките на законния срок. Възражението за просрочие на жалбите против основното и допълнителното решение са неоснователни по следните съображения: в известието за доставяне на основното решение № 106/12.03.2015 г. (лист 1056) не е посочено лицето, на което е връчен препис от този акт. Липсата на основен реквизит прави това връчване нередовно, поради което преклузивният срок за обжалване не е започнал да тече. По отношение жалбата против допълнителното решение № 141/26.03.2015 г. отново е налице нередовност на връчването, тъй като посочената дата на доставяне е нечетлива, ясен е само месецът и годината. Най-късната възможна дата на връчване е 09.04.2015 г., а допълнителната жалба е постъпила в съда на 23.04.2015 г., т.е. в рамките на законоустановения 14 дневен срок за оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила при издаването му и съответства ли на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Настоящата съдебна инстанция счита, че оспорените решения са издадени от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосновават тяхната отмяна.

Пасивната процесуална легитимация в процеса се определя от ищеца (жалбоподателя в административното производство) с исковата молба, респ. с жалбата. Съответно решаващият орган е обвързан от посочените като ответник/ответници. В първоначалната жалба, инициирала производството пред КЗД жалбоподателят е посочил, че насочва своята жалба срещу лицата Р.Ф., в качеството му на управител на „Байер България” ЕООД и срещу Р.Д., в качеството й на директор „Човешки ресурси” в същото дружество. Това са процесулно легитимираните ответници в производството, които е следвало да бъдат конституирани по преписка № 442/2013 г. по описа на КЗД. При доклада на преписката обаче е прието, че ответници са Р.Ф. и „Байер България” ЕООД. Именно това са ответниците, на които са изпратени уведомления по чл.59, ал.3 от ЗЗДискр., като им е дадена възможност да се запознаят с преписката и да посочат нови доказателства. На лицето Р.Д. не е давана такава възможност. Последната е призовавана и разпитвана единствено в качеството на свидетел.

Атакуваното решение № 106/12.03.2015 г. е постановено по отношение лицата Р.Ф. и Р.Д., а с решение № 141/26.03.2015 г. е допълнен диспозитива на решение № 106/12.03.2015 г. и по отношение дружество „Байер България” ЕООД.

Така описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, първо защото КЗД е конституирала в производството ответник, който не е посочен от жалбоподателя – дружество „Байер България” ЕООД, и второ, защото в административното производство не е конституиран надлежния ответник Р. Христофорова Д. и на същата не е дадена възможност да се запознае с преписката, да ангажира доказателства, да вземе становище по жалбата и да се защити по предявените твърдения за извършена дискриминация. На следващо място, недопустимо е в производството да бъде разпитан като свидетел лице, което изначално е притежавало качеството на страна. По аргумент от чл.176 от ГПК, тя е можело да даде обяснения, но не и да бъде свидетел, на чиито показания са основани основното и допълнително решения по преписка № 442/2013 г. по описа на КЗД.

На следващо място, налице е непълнота при произнасянето на състава на КЗД по повдигнатите в жалба вх.№ 14-30-165/28.11.2013 г. на Г.С.М. твърдения за наличие на дискриминация спрямо нея по следните признаци: гражданство, увреждане, незачитане закрилата на представител на служителите в Европейски работнически съвет, тормоз и неравностойно третиране по повод прекратяване на трудово правоотношение. Налице е произнасяне само по два от посочените признаци, а именно „гражданство” и „увреждане”.

Допуснатите нарушения са съществени, тъй като ако не бяха допуснати е възможно да се стигне до различен правен резултат по повдигнатия спор. Същите не могат да бъдат отстранени на настоящия етап от административното производство, което налага връщането на преписката на административния орган.

Поради изложеното настоящата инстанция счита, че оспорените решения № 106/12.03.2015 г. и № 141/26.03.2015 г., двете по преписка № 442/2013 г. по описа на КЗД представляват незаконосъобразни индивидуални административни актове, които са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила. Същите следва да бъдат отменени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което административният орган следва да се съобрази с дадените в настоящето решение задължителни указания относно тълкуване и прилагане на закона.

При новото произнасяне административният орган следва да се произнесе и по отношение направените от жалбоподателя и нейния пълномощник разноски, с оглед направеното искане за това.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 106/12.03.2015 г., постановено по преписка № 442/2013 г. по описа на КЗД, като незаконосъобразно.

ОТМЕНЯ допълнително решение № 141/26.03.2015 г., постановено по преписка № 442/2013 г. по описа на КЗД, като незаконосъобразно.

След влизане в сила на настоящето решение преписката да се изпрати на КЗД, за ново произнасяне съобразно гореизложените указания.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните.

Административен съдия: