№ 13439
гр. ..., 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110100677 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Ищецът С. Й. М. твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като изискванията за
образование за заемната от него длъжност „...““ при ответника не са изменяни, като
работодателят при възникване на трудовото правоотношение между страните се е съгласил с
притежаваните от него образование и квалификация, които се различават от тези,
предвидена в длъжностната характеристика за длъжността. Сочи, че последвалото
прекратяване на това основание е извършено при злоупотреба с права. Моли заповедта за
уволнение да бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност, както и да й бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останал без
работа, т.е. за периода от 06.11.2023 г. до 06.05.2024 г. в размер на 40810,50 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба - 03.01.2024 г., до окончателното
изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът ... твърди уволнението да е законосъобразно. Поддържа, че е взето решение
за промяна на изискванията за длъжността, заемана от ищеца, касателно притежаването на
необходимо образование, намерило израз и в променената длъжностна характеристика,
връчена на ищеца. Поддържа, че ищецът не отговаря на променените изисквания, доколкото
същият не притежава висше техническо или икономическо образование. Моли за отхвърляне
на исковете. Отправя евентуално възражение за прихващане, в случай че съдът признае
уволнението за незаконно и уважи осъдителната претенция на ищеца, със свои вземания
спрямо последния в размер на 6552,47 лева, прeтендирана като заплатено на ищеца
обезщетение за неспазен срок на предизвестие на осн. чл. 220, ал. 1 КТ, и в размер на
11913,60 лева, претендирано като заплатено на ищеца обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. на осн. чл. 224, ал. 1 КТ, доколкото по силата на
съдебното решение основанието за заплащането им ще отпадне и ищецът ще дължи
връщането им. Претендира разноски.
Съдът като съобрази становището на страните, приетите писмени доказателства и
1
приложимия материален закон, намери от фактическа и правна страна следното:
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед
№ ... г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„...““ при ответника – чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, и осъдителен иск за заплащане на сумата от
40810,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 06.11.2023 г. – 06.05.2024 г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
Приети са за съвместно разглеждане с първоначално предявените искове възражения за
прихващане, с които ответникът е релевирал, в случай на уважаване на първоначалните
искове, свои вземания с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД срещу ищеца за
връщане на платени обезщетения за неспазен срок на предизвестие и неизползван платен
годишен отпуск в общ размер на 18466,07 лева на отпаднало основание – отмяна на
извършеното уволнение.
Не се спори, а и от представените по делото писмени документи се установява, че
ищецът и ответникът са били страни по безсрочно трудово правоотношение за длъжността
„...““, код по НКПД ..., на основание трудов договор № ... г.
Правоотношението е било прекратено със заповед № ... г. В заповедта е отбелязано, че
същата следва да се счита за предизвестие, като работодателят е избрал да прекрати
трудовия договор преди изтичането на срока на предизвестието, като изплати обезщетение
за неспазването му, при което прекратяването е настъпило с връчването на заповедта на
работника, т.е. в настоящия случай на 27.11.2023 г., видно от отбелязването върху заповедта.
Изложеното е вярно, доколкото правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление
до адресата. Прекратяването на правоотношението е извършено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, доколкото работникът не притежава необходимото образование за изпълняваната
работа. Последното обстоятелство подлежи на проверка в настоящото производство.
Видно от диплома за образование с уникален идентификационен № ... и регистрационен
№ ... от ... г., издадена от ..., ищецът притежава висше образование по специалност „...“.
По делото е представена и приета като доказателство без да бъде оспорена длъжностна
характеристика за длъжността „...“, код по НКПД ..., при ответника към 03.09.2014 г. /л. 184
– л. 185 от делото/, от която се установява, че към датата на постъпване на работа от
ответника на посочената длъжност, по силата на трудовия договор от ... г., за тази длъжност
е предвидено равнище на образование: „...“. С изявление на ответника в открито съдебно
заседание, проведено на 27.06.2024 г., последният потвърждава, че не разполага с друга
длъжностна характеристика отпреди извършеното изменение, която да представи по делото.
По делото е представена – от л. 66 до л. 68, утвърдената нова длъжностна
характеристика, която следва да отрази въведения от работодателя нов образователен ценз и
направление за заеманата от ищеца длъжност. Видно от съдържанието й, за длъжността „...“,
код по НКПД ..., се предвижда „висше техническо или икономическо образование“.
При съпоставка на двете длъжностни характеристика, съдът установява, че не е
налице изменение на изискването за образование за изпълняваната от ищеца длъжност, тъй
като и по старата и по новата длъжностна характеристика то е „висше техническо или
икономическо образование“, поради което и ответникът не доказва основанието на
извършеното прекратяване. За пълнота следва да се посочи, че доколкото още при
възникване на трудово – правната връзка между страните ищецът не е отговарял на
изискванията за направление /специалност/, предвидено за длъжността, която заема,
въведени от самия работодател, последният се е съгласил с това обстоятелство, доколкото се
е запознал с представените му документи за завършено образование, счел е че са му
достатъчни, поради което сам се отказал от своеобразната гаранция, която му дават
поставените от него изисквания, така че последвало прекратяване на това основание е
2
всякога незаконосъобразно /работодателят не може да черпи благоприятни за себе си
последици от това свое поведение/.
От изложеното съдът приема, че с новата длъжностна характеристика не са въведени
изменения на изискванията за образователен ценз и направление за заемането на длъжността
„...“, които да са обосновали възникване на право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношението на правно основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ
С оглед установената по делото основателност на иска за отмяна на уволнението и
безсрочния характер на прекратеното трудово правоотношение, основателен се явява и
искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ
По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в резултат от
незаконното уволнение за процесния период, като в открито съдебно заседание, проведено
на 27.06.2024 г., е представил за сведение на съда в оригинал трудовата си книжка -
официален удостоверителен документ относно възникването и прекратяването именно на
такива правоотношения, от която се установява, че е останал без работа по трудово
правоотношение към момента на приключване на устните състезания пред настоящата
съдебна инстанция. Следователно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ подлежи
на уважаване до посочената дата в рамките на направеното искане. Брутното трудово
възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди
уволнението, е в размер на 6801,75 лв., която сума следва да бъде използвана при
определяне на размера на обезщетението за оставане без работа за периода от 27.11.2023 г.
/датата на прекратяването/ до 06.05.2024г. – съгласно искането /пет месеца и 3 работни дни/
или това е сумата 34985,08 лева /брутен размер/.
При този изход на правния спор, съдът следва да пристъпи към релевираното в процеса
в условието на евентуалност възражение за прихващане. Доколкото на ищеца е заплатено
обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 6552,47 лева,
с което се обезщетяват вредите от оставеното на работника без работа, както обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ, и уволнението бе признато за незаконосъобразно, възражението за
прихващане с това вземане на ответника се явява основателно. При заявено възражение за
прихващане, двете насрещни вземания се погасяват до размера на по – малкото от тях. В
случая е налице съдебно възражение за прихващане, направено при условие че предявеното
вземане на ищеца бъде уважено, поради което и установеното вземане на ищеца от 34985,08
лева /брутни/ следва да бъде намалено правилно и законосъобразно със сумата 6552,47 лева
/брутни/, при което искът се явява основателен до размера от 28432,61 лева след
извършеното прихващане. Искът с пр. кв. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да
бъде отхвърлен частично като погасен чрез прихващане с посоченото вземане на ответника
до заявения и установен размер на по-малкото от насрещните вземания, и до пълния
предявен размер от 40810,50 лева и за периода от 06.11.2023 г. до 26.11.2023 г. включително,
като неоснователен.
Възражението за прихващане на обезщетението при уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ с
изплатено от работодателя на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен
отпуск е неоснователно. По естеството си то е заместител на неползвания от уволненото
лице платен годишен отпуск за периода преди уволнението, но заплащането му не е
обусловено от неговата правомерност. С решението по конститутивните искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е
съществувало преди уволнението, но само за в бъдеще, каквото е и действието на
конститутивните съдебни решения. При успешно провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ, възстановяването на трудовото правоотношение е обусловено от явяването на уволнения
работник в срока по чл. 345, ал. 1 КТ да заеме длъжността, на която е бил възстановен, и ако
3
той не стори това, трудовото правоотношение се прекратява на осн. чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ.
Със заплащането на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ правото на работника реално да
ползва отпуска, който му е изплатен, се погасява, поради което и при евентуалното му
завръщане на работа, той не може да го ползва. Ето затова с отмяната на уволнението като
незаконно, изплатената сума не подлежи на връщане, а от там липсва активно вземане по
компенсацията от работодателя, годно за прихващане с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни.
На ищеца следва да се присъди сумата 4224,83 лева – представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете /съдът разделя
заплатеното адвокатското възнаграждение от 4700 лева на три равни части от 1566,67 лева,
като по уважените неоценяеми искове се дължи пълния размер на заплатеното
възнаграждение от 3133,33 лева, а по третия иск следващото се възнаграждения съдът
определя пропорционално на уважената му част./.
Ответникът има право на своевременно поисканите разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, за които е представил доказателства. Ищецът е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Съдът като
съобрази материалния интерес на делото и че то разкрива отчасти особена фактическа и
правна сложност /проведени са две съдени заседания, изслушани са свидетели, ангажирани
са множество писмени доказателства/, намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 5200,00 лева, при минимален размер на
адвокатското възнаграждение от общо 4847,84 лева, определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1
/933,00 лева/ и чл. 7, ал. 2, т. 4 /3914,84 лева/ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно с отхвърлената част на оценяемия
иск, като неоснователен, и с оглед уваженото възражение за прихващане, на ответника
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 525,72 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса в
размер на 1297,30 лева по уважените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на С. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ..., извършено на основание чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ със Заповед № ... г. на ... и ..., ЕИК ..., гр. ....
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. Й. М., ЕГН **********, с
адрес: ..., на длъжността „...““, код по НКПД ..., в ..., гр.....
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ..., ЕИК ..., гр. ..., ДА
ЗАПЛАТИ на С. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата 28432,61 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение от 27.11.2023 г. до
06.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.01.2024 г. до окончателното
изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер от 40810,50 лева ОТХВЪРЛЯ иска
както следва: за сумата 5825,42 лева и за периода от 06.11.2023 г. до 26.11.2023 г.
включително като неоснователен, и за сумата 6552,47 лева като погасен поради
прихващане с насрещно вземане на ..., ЕИК ..., гр. ..., за заплатено на отпаднало основание
обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ...,
4
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4224,83 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважените искове.
ОСЪЖДА С. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., гр. ...,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 525,72 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от оценяемия иск.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
1297,30 лева по бюджетната сметка на Софийския районен съд, представляваща държавна
такса по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК тече от 11.07.2024 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5