№ 318
гр. Ямбол, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. К. Т. от гр.*****, подадена от
пълномощника адв.В.К. от АК-*****, против Решение №90/11.08.2022г. на Елховския
районен съд, постановено по гр.д. №409/2021г., в частта, с която е допусната делба между Т.
Г. М. и Т. К. Т. по отношение на Поземлен имот с идентификатор 27382.500.2122 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 103 от
28.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр. Елхово, ул.
„Беласица“ №16, с площ от 847 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, с номер по предходен
план:2122, квартал 111, парцел IX, при съседи на имота: 27382.500.2114, 27382.500.7092,
27382.500.7096 и 27382.500.2125, при квоти за съделителите: 2/3 ид.ч. за Т. Т. и 1/3 ид.ч. за
Т. М..
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция
в обжалвана част, с която до делба е допуснат поземления имот с идентификатор
№27382.500.2122, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, и е необосновано. Изтъква, че съгласно чл. 38 ЗС общите части не могат да се делят,
като при сгради, в които етажи или част от етажи принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите
външните стени... Въззивникът поддържа, че двата етажа от жилищната сграда са в режим
на етажна собственост, а дворното място, т.е ПИ с идентификатор№27382.500.2122, е обща
част по смисъла на чл.38 ЗС и не подлежи на самостоятелно поделяне. Счита, че 1/2 ид.ч. от
дворното място, която е собственост на въззивника Т. Т., въобще не е следвало да бъде
допусната до делба, с оглед на факта, че неговият първи етаж от жилищната сграда не е
предмет на делбата. Другата 1/2 ид.ч. от дворното място, собственост на наследниците на Я.
К. М., според въззивника неоснователно и незаконосъобразно е била допусната до делба
като самостоятелен обект, тъй като същата е прилежаща част към втория етаж- обект на
етажна собственост.
По тези съображения и позовавайки се на цитирана практика на ВКС,
въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение на ЕРС в оспорената му част,
1
като бъде постановено ново решение от въззивния съд, с което до делба да бъде допуснат
втория жилищен етаж от построената в ПИ с идентификатор 27382.500.2122 по
кадастралната карта на гр.Елхово, с административен адрес гр.*****ул.******№**, сграда с
идентификатор №27382.500.2122.1 със застроена площ от 97.00кв.м., брой етажи 2, ведно с
1/2 ид.ч. от дворното място, съставляващо Поземлен имот с идентификатор
№27382.500.2122 по кадастралната карта на гр.Елхово с площ от 847кв.м., при квоти 2/3
ид.ч. за Т. М. и 1/3 ид.ч. за Т. Т., като се прекрати производството по делото в частта
относно допуснатата до делба 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор №27382.500.2122,
собственост на Т. К. Т., прилежаща част към първия етаж от жилищната сграда, която не е
предмет на делбата. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата Т. М. от гр.*****, чрез процесулания представител – адв. П. Б. от
АК-*****, е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като
неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд. Моли ЯОС да остави без
уважение въззивната жалба и да постанови решение, с което да потвърди съдебното решение
на ЕРС в оспорената му част, с присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски по делото, вкл. и адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. въззивникът се представлява от адв.К., която пледира за уважаване на
жалбата и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Въззиваемата Т.М., чрез пълномощника адв.Б., в о.с.з. оспорва въззивната жалба и
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като също
моли за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства
и приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.
Пред ЕРС ищецът Я. К. М. от гр.***** е предявил срещу ответника Т. К. Т. от
гр.***** два обективно съединени иска - иск за делба на дворно място с площ от 847
кв.метра - Поземлен имот с идентификатор 27382.500.2122 по КК и КР на гр.Елхово,
одобрени със заповед № РД- 18- 103 от 28.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адм.адрес гр.*****, ул.******№**, при равни квоти между страните - по 1/2 ид.част и
негаторен иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови всички действия,
които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, като ответникът отстрани и
почисти всички вещи, които е натрупал пред входната врата на етажа на ищеца, както и
отстрани натрупаните ненужни вещи в дворното място и приведе в нормално функционално
състояние входната врата на имота.
С Определение №225 от 29.06.2021г., постановено по настоящото дело,
районният съд е разделил производството, като е образувал ново дело - гр.д. № 415/2021г.
по описа на ЕРС с предмет предявения от ищеца против ответника иск с правно основание
чл.109 от ЗС.
С подадения отговор на исковата молба ответникът Т. Т. е оспорил иска за делба
на недвижимия имот като недопустим и неоснователен, с твърдения, че дворът е обща част
за всички собственици от етажната собственост и делбата му е в противоречие с чл. 38, ал. 3
от ЗС.
Фактическата обстановка по делото правилно е изяснена от районния съд въз
основа на анализ на събраните доказателства, същата не е спорна между страните и
настоящата инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.
Установено е, че първоначалните страни по делото - Я. М. и Т.Т. са братя, които
по силата на договор за дарение, сключен приживе с родителите им К. Т. М. и С. Я. М.,
обективиран в нотариален акт № 128, том III, нот. дело №900 от 1993г. по описа на РС–
Елхово, са придобили по 1/2 ид.част от процесното дворно място с площ 847 кв.м. и всеки от
двамата е получил в изключителна собственост по един етаж от построената в имота
масивна двуетажна жилищна сграда, както следва: Я. М. е придобил в изключителна
собственост втория етаж от сградата, а Т. Т. - първия етаж от построената в имота сграда.
На 08.12.2021г., в хода на висящото делбено производство е настъпила смъртта
на Я. К. М., при което с Определение №161 от 20.04.2022г. на основание чл.227 от ГПК ЕРС
2
е конституирал ката страна в процеса, на мястото на починалия ищец неговата преживяла
съпруга Т. Г. М., а другият наследник по закон на Я. М. е вече конституирания като страна -
ответник, братът Т.Т. .
От приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е
установено, че Я. К. М. и Т. Г. М. са сключили граждански брак на 17.09.2008г. По делото
липсват твърдения и не са представени доказателства от брака си Я. М. и Т. М. да имат
родени деца. Сключеният между тях граждански брак е прекратен със смъртта на съпруга на
08.12.2021г., като същият е с продължителност над 10 години. При тези данни, безспорно е,
че след смъртта на ищеца Я. М., същият на основание чл.9, ал.2 ЗН е бил наследен от
съпругата си Т. М. и от брат си Т. Т., които са получили от наследството му - 2/3 ид.части
Т.М. и 1/3 ид.част Т.Т..
След конституиране на Т.М. като съделител по делото, по нейно искане в
предмета на делото за делба е включен и втория жилищен етаж от двуетажната жилищна
сграда в дворното място - ПИ с идентификатор 27382.500.2122, както и още един недвижим
имот - лозе - ПИ с идентификатор 27382.101.208, находящ се в м."Лозята" с площ от 2 961
кв.м.
При тези данни, с постановеното по спора решение ЕРС е допуснал делбата на
трите имота - на втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в ПИ с
идентификатор 27382.500.2122 при квоти 2/3ид.части за Т.М. и 1/3ид.част за Т.Т., на лозето -
ПИ с идентификатор 27382.101.208, находящ се в м."Лозята" с площ от 2 961 кв.м., при
квоти 2/3 ид.части за Т.Т. и 1/2 ид.част за Т.М., като с решението в обжалваната му част е
допуснал делбата и на ПИ с идентификатор 27382.500.2122 по КК и КР на жр.Елхово, с
площ от 847 кв.м., при квоти за съделителите - 2/3 ид.ч. за Т.Т. и 1/3 ид.ч. за Т.М..
За да допусне делбата на поземления имот, съдът е приел, че в конкретната
хипотеза ПИ с идентификатор 27382.500.2122 не е обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 от
ЗС и подлежи на делба. Посочил е, че дворното място е обща част и не подлежи на делба
само в случаите, в които в съсобствен парцел има сграда, в която етажи или части от етажи,
заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни
собственици (когато е образувана етажна собственост). Разяснил е, че се има предвид
хипотеза, при която всички съсобственици на дворното място притежават отделни обекти на
собственост в сградата, но в разгреждания случай, макар дворното място да е съсобствено
между съделителите и единият от тях - съделителят Т.Т. да притежава отделен обект на
собственост в сградата - първия жилищен етаж, двамата съделители притежават идеални
част от правото на собственост върху другия обект в жилищната сграда- втория жилищен
етаж. По този начин съделителката Т.М. не притежава отделен обект на собственост в
сградата, поради което и дворното място не представлява обща част по смисъла на закона и
следва да бъде допуснато до делба.
Решението на първата инстанция в оспорената му част, с която е допусната
делбата на дворното място, е валидно, допустимо и правилно, като съображенията са
следните:
С ППВС №2/82г., т.1, б.”д” е прието, че е недопустима делбата на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. В такъв случай се приема, че
поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. С практиката на ВКС -
Решение № 40 от 18.05.2018г. по г.д. № 2201/2017г. на ІІ г.о., Решение №476/12 от
07.03.2013г. по гр.д. № 52/2012г. на І г.о., Решение № 87 от 07.07.2011г. по гр.д. №
825/2010г. на ІІ г.о., Решение №137 от 29.11.2018г. по гр.д. № 4874/2017г. на ІІ г.о., Решение
№106 от 5.11.2018г. по гр. д. №3161/2017г. на I г.о., Решение №51/03.07.2020г. по гр.д.
№2387/2019г. на ВКС, второ г.о. и др. е дадено тълкуване, че застроен терен /урегулиран
поземлен имот/ е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да
обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават
самостоятелна сграда. Когато някой от съсобствениците в дворното място не притежава
отделна сграда или самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, делбата на
съсобственото дворно място би била недопустима, само когато съсобственикът може да
получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл.183,
ал.4 ЗУТ. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен
обект в сграда етажна собственост или отделна сграда, нито право на строеж, реализируемо
при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не
3
е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова делбата му е допустима.
Съобразявайки даденото с практиката на ВКС разрешение на правния въпрос,
който е приложиямият в случая, не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед
естеството или предназначението на застроения недвижим имот, тъй като не всички
съсобственици на терена притежават сграда, респ. самостоятелен обект в сграда в режим на
етажна собственост. Първоначално искът за делба на дворното място е бил недопустим, тъй
като двамата братя - съсобственици на поземления имот, са притежавали самостоятелни
обекти в построената в дворното място сграда в режим на етажна собственост и съгласно
практиката на ВКС в този случай дворът се явява обща част и делба не е била допустима.
Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, при което ЯОС отчита, че след
смъртта на ищеца Я. М., вторият етаж от сградата, от изключителна собственост на Я. М., е
станал съсобствен между наследниците му по закон – преживялата съпруга Т.М. и брат му
Т.Т.. При това положение правилно ЕРС е приел, че тъй като съделителката Т. М., която е
съсобственик с 1/3 ид.част от поземления имот, не притежава отделен обект на собственост
в сградата и по отношение на тази съделителка не са налице данни за предпоставките за
изпълнение на чл.183, ал.4 от ЗУТ, даващи възможност за извършване на застояване без
съгласието на останалите съсобственици, то поземленият имот няма характер на обща част
по смисъла на закона. Затова няма пречка да се допусне делба на този поземлен имот.
С оглед изложеното съдът приема, че делбата на процесния поземлен имот е
допустима, доколкото един от съсобствениците на терена не притежава индивидуална
сграда или самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и поземленият
имот няма характер на обща част.
Като е достигнал до същите правни изводи и е допуснал делбата на спорния
недвижим имот при квоти 2/3 ид.ч. за Т. Т. и 1/3 ид.ч. за Т. М., първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази обжалвана част.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноски за тази
инстанция има въззиваемата страна, на която следва да се присъдят разноски в размер на
400лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №90/11.08.2022г. на Елховския районен съд,
постановено по гр.д. №20212310100409 по описа за 2021г., в частта, с която е допусната
делба между Т. Г. М. и Т. К. Т. от гр.***** по отношение на Поземлен имот с
идентификатор 27382.500.2122 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД- 18- 103 от 28.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр.****, ул.*****№**, с площ от 847 кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, с номер по
предходен план:2122, квартал 111, парцел IX, при съседи на имота: 27382.500.2114,
27382.500.7092, 27382.500.7096 и 27382.500.2125, при квоти за съделителите: 2/3 ид.ч. за Т.
Т. и 1/3 ид.ч. за Т. М..
В останалата му част решението на ЕРС, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4