Р Е Ш Е Н И Е
№ 260585, 21.12.2020
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 01.12.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ДИАНА ПЛАЧКОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 717 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Ищцата Н.К.М.-М. с ЕГН **********,***, твърди, че на ***
г., по време на брака си с Д.А.М., починал на *** г., чиито наследници по закон
са тя и синът й Е.Д.М., сключила с третото лице „ИКАР 95“ ООД договор за
покупко-продажба на право на строеж във формата на Нотариален акт № 26, том
III, рег. № 3180, дело № 396/2011 г. на С.З. - *** рег. № *** на регистъра на Нотариалната
камара върху следния
недвижим имот : АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се на четвъртия етаж от жилищна сграда
с магазини, *** и подземен гараж, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор
№ 56784.531.528, с административен адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, с площ от
442 кв. м., на кота + 9.00 м., със застроена площ от 50.20 кв.м., състоящ се от
коридор, дневна, спалня, баня-тоалетна и две тераси, ведно с 2.37 % ид.ч. от
общите части на сградата, равняващи се на 6.68 кв. м. от общите части на
сградата, при граници: на изток - външен зид - калкан, на запад - ателие № 13
коридор и ап. № 15, на север - външен зид, на юг - външен зид, отгоре - ап. №
20 и отдолу - ап. № 8, ведно с ИЗБА № 9 с площ от 3.10 кв. м., ведно с 0.15 %
ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 0.41 кв.м. при граници: от
изток: паркомясто № 9, от запад- коридор, от север - коридор, от юг - изба № 10
и отгоре – проход, който обект след реализиране на правото на строеж на цялата
сграда, което е документирано в Акт обр. 14/28.09.2017 г. е заснет по
кадастралната карта на гр. *** и вписан като нейна собственост по кадастралния
регистър както следва : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - АПАРТАМЕНТ с ИД №
56784.531.528.3.14 по КК на ***,
намиращ се в сграда № 3, разположена в ПИ с ИД № 56784.531.528, с адрес: гр. ***,
район „***“, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. № ***, с предназначение на СО -
жилище, апартамент, със застроена площ от 50.20 кв. м., ведно с прилежащите към
обекта: изба № 9, с площ от 3.10 кв.м., както и 2.37 % ид. части + 0.15% ид. ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания ПИ, при
съседни СО : на същия етаж: СО с ИД № 56784.531.528.3.15; 56784.531.528.3.13;
Продължение на решение по гр. д. № 717/20 г. на ОСПд –
стр. 2/8
под
обекта: СО с ИД № 56784.531.528.3.8 и СО с ИД №56784.531.528.3.7; над обекта:
56784.531.528.3.20.
Ответниците А.Г.А. и М.Н.А. са първоначалните собственици на гореописания
поземлен имот № 56784.531.528, като с Нотариален акт № 21, том ІІІ, рег. №
3163, н. д. № 391/27.06.2011 г. на С.З. - *** рег. № *** на регистъра на Нотариалната
Камара на Република България те учредили възмездно и безсрочно в полза на
третото лице „ИКАР 95“ ООД право на строеж върху описани в акта обекти от
предвидената за строеж сграда в поземления имот, като запазили за себе си
правото на строеж върху определени обекти в същата сграда. Въз основа на
одобрени проекти и издадено Разрешение за строеж № 37/29.03.2011 г. третото
лице „ИКАР 95“ ООД започнало строителството на предвидената за построяване в
поземлен имот № 56784.531.528 жилищна сграда, но през 2012 г. строежът й бил
преустановен на фаза изградена трета плоча /плочата на втория жилищен етаж от
сградата/. През периода 2013 г. до 2015 г. ищцата съвместно с други физически
лица - купувачи на отделни обекти в сградата, поради притежаваните от тях права
на строеж на обекти в сградата, които вече били заплатили, започнали да търсят
начини строежът на сградата да бъде завършен, във връзка с което се обръщали за
съдействие към ответниците, в качеството им на собственици на дворното место,
установили контакти с други строителни фирми и инициирали срещи с техни
представители и с ответниците в търсене на общо решение за довършване на
сградата, но всички техни предложения и оферти срещали категоричен отказ от
страна на ответниците, които дори в разменена писмена кореспонденция започнали
да твърдят, че ищцата не притежава нищо в сградата, тъй като правото й на
строеж е погасено с изтичането на 5-годишна давност, считано от датата на
придобиването на вещното право. Това я принудило и тя предявила искова молба
срещу тях с искане да се установи, че правото й на строеж върху процесния обект
не е погасено по давност, по която искова молба е образувано гр. дело № 1931 по
описа на Окръжен съд – Пловдив, І гр. с. за 2017 г. По последното е постановено
решение, влязло в сила, в решаващите мотиви на което е прието, че правото на
строеж на ищцата не е погасено по давност,
но тъй като в хода на
производството се установило, че сградата е покрита, то правото на строеж е
реализирано и се е трансформирало в право на собственост върху съответните
обекти, поради което искът й е отхвърлен.
Въз основа на влязлото в сила решение ищцата отправила искане до
ответниците да я допуснат до собствения й обект, но те отново й дали познатия й
от години отговор, че не притежава нищо в тази сграда, като въобще не я
допускат в същата, респективно в собствения й обект, с оглед на което с
настоящата искова молба тя моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответниците да й предадат собствеността и
владението върху : самостоятелен обект в сграда идентификатор №
56784.531.528.3.14 по КККР на ***, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г.
на ИД на АГКК, с адрес на имота : гр. ***, район „***“, ул. „***“ № ***, ет. ***,
ап. ***, който обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.531.528; предназначения на самостоятелния обект : жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1;, посочена в документа площ: 50,20 кв. м.;
прилежащи части : изба 9 с площ 3,10 кв. м. (2,37+0,15) ид. ч. от общите части на сградата; ниво: 1; съседни
Продължение на решение по гр. д. № 717/20 г. на ОСПд –
стр. 3/8
самостоятелния обекти в сградата: на същия етаж: 56784.531.528.3.15, 56784.531.528.3.13;
под обекта: 56784.531.528.3.8, 56784.531.528.3.7; над обекта:
56784.531.528.3.20, от правото на собственост върху който имот тя притежава
¾ ид. ч. въз основа на реализирано право на строеж, а също и по наследство
от покойния си съпруг. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 108, ал. 1 Закон за
собствеността.
Ответниците А.Г.А. с ЕГН **********, и М.Н.А. с ЕГН **********,***,
не оспорват, че : с Нотариален акт № 90/27.06.2011 г. на Служба по вписванията
– *** като собственици на терена са учредили на третото лице „ИКАР 95“ ООД
права на строеж на определени самостоятелни обекти от предвидената за строеж
сграда в собствения им поземлен имот описан в исковата молба и че на същата
дата - 27.06.2011 г., „ИКАР 95“ ООД е прехвърлило на ищцата по време на брака й
с Д.А.М. права на строеж на гореописаните обекти; на 28.09.2017 г. е съставен
Акт образец 14, удостоверяващ изграждането на сградата в груб строеж и е налице
идентичност между обектите, върху които
на ищцата е учредено право на строеж и тези изградени в сградата, както и че
ответниците упражняват фактическа власт върху тях, но последните намират
предявените искове за неоснователни, тъй като : придобитите от ищцата права на
строеж не са осъществени в петгодишния давностен срок по чл. 67 Закон за
собствеността, считано от 27.06.2011 г., с което към 27.06.2016 г., т. е. преди
изграждане на сградата в груб вид /края на месец септември 2017 г./, са
погасени в полза на собствениците на терена -ответниците по делото, които са се
позовали на тази давност и в тази връзка са отправили нотариални покани съответно
от 08.07.2016 г. до ищцата и от 02.05.2107 г. до пълномощника й адвокат А.;
ответниците са учредили като собственици на терена на третото лице „ИКАР 95“
ООД права на строеж на определени самостоятелни обекти от предвидената за
изграждане сграда в собствения им поземлен имот срещу поето от дружеството
задължение да завърши изцяло за своя сметка строителството на сградата в срок
до двадесет месеца от датата на издаване на протокола за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на обекта, но
сградата не е била построена до степен груб строеж в уговорения срок –
27.06.2016 г., поради бездействието на строителя, а не поради
„недобросъвестността“ на ответниците; в началото на 2017 г. последните са
предприели действия по изпълнение на строителството на сградата за своя сметка
и на 28.09.2017 г. е съставен Акт образец 14, удостоверяващ изпълнението на
сградата в груб строеж, на 29.01.2020 г. е подписан Акт образец 15 и на
05.03.2020 г. от Община ***, район „***“ е издадено удостоверение за въвеждане
в експлоатация на строежа, като поради обстоятелството, че през цялото време от
погасяване на правото на строеж на ищците за процесните обекти на 27.06.2016 г.
до датата на подаване на отговора на исковата молба в съда ответниците са
упражнявали владение върху обекта, той им принадлежи по силата на чл. 92 Закон
за собствеността, с оглед на което
Продължение на решение по гр. д. № 717/20 г. на ОСПд –
стр. 4/8
молят
съда да отхвърли предявения иск и да им присъди направените по производството
разноски.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира следното :
Предпоставките за уважаване на ревандикационния иск по
чл. 108, ал. 1 Закон за собствеността са : ищецът да е собственик на имота;
ответникът да владее/държи имота; липса на основание за това владение/държане,
като за успешното му провеждане в тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е
да установи, че е собственик на имота на соченото от него основание и че същият
се владее/държи от ответника.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че :
- на 21.09.2010 г. А.Г.А., в качеството му на
учредител, и третото лице „ИКАР 95“ ООД, в качеството му на приемател, са
сключили Предварителен договор, заверен препис на който е приет като
доказателство по делото, имащ за предмет учредяване на право на строеж върху
определени обекти от предвидената за строеж сграда в поземлен имот с
идентификатор 56784.531.528, находящ се в гр. ***, на ул. „***“ № ***, целият с
площ от 442 кв. м., а също и продажба на идеални части от гореописания поземлен
имот срещу задължение на приемателя да финансира, проектира и построи за своя
сметка сам или чрез възлагане на трети лица цялата сграда и да предаде на
учредителя обектите, за които последният си е запазил правото на строеж;
на 27.06.2011 г. ответникът А. и съпругата му М.А.
като собственици на посочения поземлен имот са сключили с третото лице „ИКАР
95“ ООД окончателния договор във формата на Нотариален акт № 21, том ІІІ, рег.
№ 3163, н. д. № 394/11 г. на С.З. – ***, вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 179, с район на действие – Районен съд – *** /листове 49 – 54 от
делото/, посредством който А.са учредили възмездно и безсрочно на „ИКАР 95“ ООД
права на строеж върху множество обекти от предвидената за изграждане сграда в
горния поземлен имот, в това число и върху : АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се на
четвъртия етаж от жилищна сграда с магазини, *** и подземен гараж, предвидена
за изграждане в ПИ с идентификатор № 56784.531.528, с административен адрес –
гр. ***, ул. „***“ № ***, с площ от 442 кв. м., на кота + 9.00 м., със
застроена площ от 50.20 кв.м., състоящ се от коридор, дневна, спалня,
баня-тоалетна и две тераси, ведно с 2.37 % ид.ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 6.68 кв. м. от общите части на сградата, при граници: на изток
- външен зид - калкан, на запад - ателие № 13 коридор и ап. № 15, на север -
външен зид, на юг - външен зид, отгоре - ап. № 20 и отдолу - ап. № 8, а също и
върху ИЗБА № 9 с площ от 3.10 кв. м., ведно с 0.15 % ид. ч. от общите части на
сградата, равняващи се на 0.41 кв.м. при граници: от изток: паркоместо № 9, от
запад- коридор, от север - коридор, от юг - изба № 10 и отгоре – проход;
Продължение на решение по гр. д. № 717/20 г. на ОСПд –
стр. 5/8
- по-късно през същия ден, в който е сключен договорът
за учредяване на права на строеж срещу задължение за строителство, третото лице
„ИКАР 95“ ООД се е разпоредило с част от учредените му права, като е продало на
ищцата по време на брака й с Д. А.М., починал на *** г., чиито наследници по
закон са тя и синът му Е.Д.М., правото на строеж върху следните обекти :
АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се на четвъртия етаж от жилищна сграда с магазини,
заведение за производство и продажба на тестени изделия и закуски и подземен
гараж, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор № 56784.531.528, с
административен адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, с площ от 442 кв. м., на кота
+ 9.00 м., със застроена площ от 50.20 кв.м., състоящ се от коридор, дневна,
спалня, баня-тоалетна и две тераси, ведно с 2.37 % ид.ч. от общите части на
сградата, равняващи се на 6.68 кв. м. от общите части на сградата, при граници:
на изток - външен зид - калкан, на запад - ателие № 13 коридор и ап. № 15, на
север - външен зид, на юг - външен зид, отгоре - ап. № 20 и отдолу - ап. № 8, а
също и върху ИЗБА № 9 с площ от 3.10 кв. м., ведно с 0.15 % ид. ч. от общите
части на сградата, равняващи се на 0.41 кв.м. при граници: от изток: паркомясто
№ 9, от запад- коридор, от север - коридор, от юг - изба № 10 и отгоре –
проход, като договорът е сключен във формата на Нотариален акт за продажба на
права на строеж върху недвижим имот № 26, том ІІІ, рег. № 3180, дело № 396 от
2011 г. на С.З. – ***, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 179, с
район на действие – Районен съд – *** /листове 8 и 9 от делото/;
- на 31.07.2017 г. в Служба „Регистратура“ на Окръжен
съд – *** е подадена искова молба от осем ищци, сред които е и ищцата по
настоящото дело /листове 108111 от делото/, с която всеки от тях е предявил
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на А.Г.А. и на М.Н.А. и в частност, че Н.К.М.-М. е собственик на
придобито от нея право на строеж върху : АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се на
четвъртия етаж от жилищна сграда с магазини, заведение за производство и
продажба на тестени изделия и закуски и подземен гараж, предвидена за
изграждане в ПИ с идентификатор № 56784.531.528, с административен адрес – гр. ***,
ул. „***“ № ***, с площ от 442 кв. м., на кота + 9.00 м., със застроена площ от
50.20 кв.м., състоящ се от коридор, дневна, спалня, баня-тоалетна и две тераси,
ведно с 2.37 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6.68 кв. м.
от общите части на сградата, при граници: на изток - външен зид - калкан, на
запад - ателие № 13 коридор и ап. № 15, на север - външен зид, на юг - външен
зид, отгоре - ап. № 20 и отдолу - ап. № 8, а също и върху ИЗБА № 9 с площ от
3.10 кв. м., ведно с 0.15 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на
0.41 кв.м. при граници: от изток: паркомясто № 9, от запад- коридор, от север -
коридор, от юг - изба № 10 и отгоре – проход, като по тази искова молба е
образувано гр. д. № 1931/17 г., по която е постановено решение № 953/06.07.2018
г., потвърдено с решение № 10/05.02.2019
г. на Апелативен съд – *** по гр. д. № 634/18 г. и влязло в сила на 19.03.2019
г., с което предявените искове са отхвърлени, тъй като на
Продължение на решение по гр. д. № 717/20 г. на ОСПд –
стр. 6/8
основание
чл. 235, ал. 3 ГПК е прието за установено, че в хода на производството сградата
е довършена в груб вид, поради което правото на строеж на ищцата е трансформирано
в права на собственост, като този правен извод на съда е възпроизведен и в
диспозитива на постановеното от първата съдебна инстанция решение, в който е
отразено, че исковете се отхвърлят като неоснователни „…поради реализиране на правото на строеж с изграждането в груб строеж на
сградата в поземлен имот с идентификатор 56784.531.528.“
Именно тази фактическа констатация на съдебните
състави разгледали предходния спор между страните е послужила на ищцата като
основание за предявяването на настоящата искова претенция, но тя се оспорва от
ответниците, които в настоящото производство се бранят само с правопогасяващо
възражение, основаващо се на твърдението им, че правото на строеж на ищцата е
погасено по давност поради неосъществяването му в петгодишния давностен срок по
чл. 67 Закон за собствеността, започнал да тече на 27.06.2011 г., в полза на
ответниците – собственици на терена, към 27.06.2016 г.
Допустимо ли е разглеждане на това възражение в
настоящия процес?
Съдебното решение по гр. д. № 1931 по описа на Окръжен
съд – *** за 2017 г. съставлява официален диспозитивен документ, доказващ
правосъдния акт и мотивите към него. Видно от мотивите на Решение №
953/06.07.2018 г. постановено по гр. д. № 1931 по описа на Окръжен съд – ***, І
гр. с. за 2017 г. и на Решение № 10/05.02.2019 г. постановено по в. гр. д. №
634 по описа на Апелативен съд – ***, ІІ гр. с. за 2018 г., в рамките на
висящия спор и двете съдебни инстанции, които са го разгледали, са обсъдили и
направено в установения в процесуалния закон преклузивен срок възражение от
страна на ответниците, че претендираните от ищците, в това число и от ищцата Н.М.-М.,
права на строеж са погасени по давност поради неупражняването им в продължение
на пет години, като то е прието за неоснователно.
С постановеното по гр. д. № 1931 по описа на Окръжен
съд – *** за 2017 г. решение е разрешен спорът относно съществуването в
правната сфера на ищцата на право на строеж върху описаните в исковата молба
обекти, като от момента на влизането му в сила съгласно чл. 297 и чл. 298, ал.
1 ГПК то е задължително не само за съда, който го е постановил, но и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България, а също и за страните по
делото, които занапред следва да съобразяват своето поведение със съдебно
установеното, а то е, че по това дело ищцата не е призната за собственик на
претендираното от нея право на строеж поради реализиране на правото на строеж.
От този момент, също така, всички възражения на ответниците по предявения иск
относно съществуването на правото на строеж на ищцата, включително и
възражението им, че то е погасено по давност поради неупражняването му в
предвидения в закона срок, са преклудирани от силата на пресъдено нещо, поради
което поредното разглеждане на последното в настоящото производство е
недопустимо съобразно чл. 299, ал. 1 ГПК.
Продължение на решение по гр. д. № 717/20 г. на ОСПд –
стр. 7/8
Ето защо и тъй като по разглеждания спор ответниците
не са навели други възражения по отношение на претендираното от ищцата право,
то базирайки се на задължителната сила на постановеното по гр. д. № 1931 по
описа на Окръжен съд – ***, І гр. с. за 2017 г. решение, на признатите от
страните обстоятелства и факти по делото : че ищцата по време на брака си с покойния
понастоящем Д.А.М. валидно са придобили право на строеж върху описаните в
исковата молба обекти от предвидената за строеж жилищна сграда в поземления
имот на ответниците; че сградата е изградена в груб вид към 28.09.2017 г.; че е
налице идентичност между обектите, върху които са учредени правата на строеж на
ищците и тези в построената жилищна сграда, които факти се установяват и от
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна
техническа експертиза, а също и на признанието на ответниците, че към датата на
приключване на съдебното дирене владеят имота, съдът приема, че ищцата доказа
при условията на главно и пълно доказване, че въз основа на реализирано право
на строеж и по наследство от съпруга си е собственик на ¾ ид. ч. от процесните
имоти, които имоти се владеят от ответниците без правно основание, поради което
са налице визираните в чл. 108 Закон за собствеността предпоставки за уважаване
на предявения иск, като ответниците следва да бъдат осъдени да предадат на
ищцата владението върху целия имот /в този смисъл решение № 774 от 10.02.2011
г. по гр. д. № 643 от 2009 г. на ВКС, ГК, ІV г. о./
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата от 1676.27 лева разноски
по производството., в това число 430.79 лв. държавна такса, 1000 лева
адвокатско възнаграждение, 43.08 лв. държавна такса за вписване на исковата
молба; 200 лв. депозитни разноски и 2.40 лв. банкова такса.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.А. с ЕГН **********, и М.Н.А. с ЕГН **********,***, че Н.К.М.-М. с ЕГН **********,***, е собственик на ¾
идеални части от следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.531.528.3.14 по КККР на гр. ***,
намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.531.528, с адрес: гр. ***, район „***“, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. № ***;
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; посочена в документа площ: 50.20 кв. м., ведно с прилежащите към
обекта: изба № 9 с площ от 3.10 кв. м., както и 2.37 % ид. части + 0.15% ид. ч.
от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 56784.531.528.3.15; 56784.531.528.3.13; под обекта: 56784.531.528.3.8,
56784.531.528.3.7; над обекта: 56784.531.528.3.20, по
Продължение на решение по гр. д. № 717/20 г. на ОСПд –
стр. 8/8
силата на реализирано право на строеж, придобито от Н.К.М.-М. по време на брака й с Д.А. М., посредством договор за продажба на права на строеж върху
недвижим имот, сключен с „ИКАР 95“ ООД във формата на Нотариален акт № 26, том
ІІІ, рег. № 3180, дело № 396/27.06.2011 г. на С.З. - *** рег. № *** по
регистъра на Нотариалната Камара, а също и по наследство от съпруга й Д.А.М.,
починал на *** г., чиито наследници по закон са Н.М.-М. и Е.Д.М..
ОСЪЖДА А.Г.А.
с ЕГН **********, и М.Н.А. с ЕГН **********,***, да
предадат на Н.К.М.-М. с ЕГН **********,***, владението върху : самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.531.528.3.14 по
КККР на гр. ***, намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.531.528, с адрес: гр. ***, район „***“, ул. „***“ № ***,
ет. ***, ап. № ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 50.20 кв. м., ведно с
прилежащите към обекта: изба № 9 с площ от 3.10 кв. м., както и 2.37 % ид.
части + 0.15% ид. ч. от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 56784.531.528.3.15; 56784.531.528.3.13; под обекта:
56784.531.528.3.8, 56784.531.528.3.7; над обекта: 56784.531.528.3.20.
ОСЪЖДА А.Г.А.
с ЕГН **********, и М.Н.А. с ЕГН **********,***, да
заплатят солидарно на Н.К.М.-М. с ЕГН **********,***, сумата от 1676.27
лв. /хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/
разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да
се връчат на страните.
СЪДИЯ :