Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.В., 09.02.2022г.
в името на народа
В.ският районен съд, граждански състав,
в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Пламен Петков
при секретаря: М.Владимирова,
като разгледа докладваното от съдия
Петков гр.дело № 593 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по
искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., П., рег.№ *********, чрез „БНП
П. П. Ф.с“ С.А., клон Б., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ж.к.”М. ”, Бизнес парк С., сгр.14, представлявано от законния
представител Д.Д.., против Е.С.Й. *** с ЕГН **********.
Предявен е от ищеца
установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от
които произтича исковата претенция, са: На 11.07.2016г. между ищеца и ответника
е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13619055 за отпускане от кредитора
на кредитополучателя на заем в общ размер на 12 000.00 лева за срок от 60
месеца, който да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски всяка от които в
размер на 323.59 лева. Сумата предмет на договора е преведена от
ищеца на ответника. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита
на 20.03.2017г. и към тази дата са погасени седем месечни вноски. Вземането е
станало ликвидно и изискуемо на 20.04.2017г. От кредитора е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
Районен съд–В. за следните дължими суми по договор за потребителския кредит –
11377,08лв. главница, 3743,32лв. възнаградителна лихва за периода от
20.03.2017г. до 20.07.2021г., 3991,56лв. мораторна лихва за периода от
20.04.2017г. до 16.11.2020г., законна лихва за забава от датата на завеждане на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Иска се с исковата
молба съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№ 2276/2020г. на РС-В.,
а именно: 11377.08 лева главница, 3743.32 лева възнаградителна лихва за периода
от 20.03.2017г. до 20.07.2021г., 3991.56 лева мораторна лихва за периода от
20.04.2017г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението в съда 30.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
присъждане на разноските.
В срока за отговор на
исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорват се изцяло
предявените искове, както по основание, така и по размер, като неоснователни.
Моли се за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените
искове, като неоснователни и недоказани. По делото са събрани писмени
доказателства. Съдът, като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и
по отделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 30.11.2020г. ищецът, в качеството си на
кредитор, е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и в реализираното заповедно производство по чл.410 и сл. от ГПК, за което
е образувано ч.гр.д.№ 2276/2020г. по описа на ВРС, приложено към настоящото дело,
му е издадена заповед за изпълнение № РЗ-201853/04.12.2020г.; заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
заявителят има правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване
на вземането си, което е сторил в едномесечния срок по чл.415 от ГПК, поради
което искът е допустим. Не се спори между страните и се установява от приетите
по делото писмени доказателства, че между тях са сключени твърдяните от ищеца договорни
отношения, поради което следва правният извод, че между страните е било налице
валидно облигационно правоотношение. На 11.07.2016г. между ищеца и ответника е
сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13619055 за отпускане от кредитора
на кредитополучателя на заем в общ размер на 12 000.00 лева за срок от 60
месеца, който да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски всяка от които в
размер на 323.59 лева. Сумата предмет на договора е преведена от ищеца на
ответника. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на
20.03.2017г. и към тази дата са погасени седем месечни вноски. Поради
изложеното и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска
изпълнение от длъжника. Задълженията
на ответника са станали изискуеми, тъй като изискуемостта настъпва по силата на
договора. Вземането е станало ликвидно и изискуемо на 20.04.2017г. Предвид
основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и искът за
заплащане на лихва за забава върху главницата за исковия период, размерът на
който не се оспорва от ответника.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца
разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 326,90 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, както и по заповедното
производство за държавна такса в размер на 326,91 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Е.С.Й. *** с ЕГН **********, че дължи на „БНП П. П. Ф.“ С.А., П.,
рег.№ *********, чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б, с ЕИК:, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк С., сгр.14, представлявано
от законния представител Д.Д.., изпълнение на парично задължение по договор за потребителски
паричен кредит №
PLUS-13619055/11.07.2016г.,
следните суми, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ РЗ-201853/04.12.2020г по ч.гр.д.№ 2276/2020г. по описа на ВРС: – 11377,08лв.
главница, 3743,32лв. възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017г. до
20.07.2021г., 3991,56лв. мораторна лихва за периода от 20.04.2017г. до
16.11.2020г., законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението в
съда 30.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е.С.Й. *** с ЕГН **********, да
заплати на „БНП П. П. Ф.“ С.А., Париж, рег.№ *********, чрез „БНП П. П. Фс“
С.А., клон Б., с ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Младост
4”, Бизнес парк С., сгр.14, представлявано от законния представител Д.Д.., направените
от ищеца разноски както
следва: 326,91 лева /триста двадесет и шест лева и деведесет и една стотинки/
разноски за платена държавна такса и 100 лева /сто лева/ за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, и 326,90 /триста двадесет и шест лева
и деведесет стотинки/ разноски за платена държавна такса и 50 лева /петдесет
лева/ за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2276/2020г.
на ВРС.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: