МОТИВИ по Присъда № 8 от 02.05.2019
г. по нохд № 18/2019 г. по описа на Военен съд – гр. Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият *** (***)
*** Р.А.К., е на военна служба в БА от 01.07.2017 г. Завършил средно
образование. Във военно звание „*** ***“ е от 01.07.2017 г. Няма участие в
мисия извън страната. На заеманата длъжност *** (в.ф.) *** – ***, е назначен
със заповед № ЗСЛ-42 от 30.06.2017 г. на Командир на в.ф. *** – ***, по реда на
чл.78а НК (л.91 от д.п.). Със заповед №
ЗЛС-37 от 10.10.2018 г. на командира на в.ф. *** – *** му било наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение” и същият бил освободен от военна служба (л.75-80
д.п.).
Увод.
Всички военнослужещи са длъжни да изпълняват служебните си задължения при
условията и по реда, определени със Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария,
Устава за войсковата служба на въоръжените сили, наредбите, заповедите и
разпоредбите на командирите и началниците. Всички военнослужещи трябва да се
отнасят с чувство на отговорност към изпълнението на функционалните си
задължения. Не така изпълнявал задълженията си подсъдимия *** Р.К..
По време на службата си, извършил следното :
Работното време за военнослужещите от военно формирование *** – *** е 8
часа в работни дни при 5 дневна работна седмица, сутрин от 08:00 часа и след
обед до 17:00 часа.
За времето от 10.09.2018 г. до
14.09.2018 г. (петък) включително, подсъдимият *** К. бил в отпуск, поради
временна неработоспособност. На 12.09.2018 г., ротният командир св. *** А.А.,
изпратил св. *** К.К. да го потърси на домашния адрес в гр. ***, където не бил
намерен. Следващите няколко дни, също бил търсен отново без разултат.
Независимо от изтичане на отпуска
за временна неработоспособност, на 17.09.2018 г. (понеделник), *** К. не се
явил на работа във в.ф. *** – ***. Обадил се по мобилния телефон на св. *** И.И.
и му заявил, че имал работа и по-късно щял да се яви във военното формирование,
но до края на работния ден, не се явил. За този ден, *** К. не е представил
оправдателен документ. За неявяването му на
работа, *** И. докладвал в докладната книга.
Подсъдимият *** К. не се явил отново на работа
и на следващия ден – на 18.09.2018 г., като не отговарял на телефонните позвъняванията
на св. *** И.. За този ден, *** К. не е представил оправдателен документ. Отново
бил докладван за неявяване на работа в докладната книга.
На 18.09.2018 г. била извършена
служебна проверка, при която взел участие св. *** А.К., като комисията
предложила на *** К. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ (л.38-42 д.п.).
Подсъдимият *** К. не се явил на
работа във в.ф. *** – *** и на следните дати: на 19.09.2018 г., на 20.09.2018
г., на 21.09.2018 г., на 25.09.2018 г., на 26.09.2018 г., на 27.09.2018 г., на
28.09.2018 г., на 01.10.2018 г., на 02.10.2018 г., на 03.10.2018 г., на 04.10.2018
г., на 05.10.2018 г., на 08.09.2018 г., на 09.10.2018 г., на 10.10.2018 г. и на
11.10.2018 г., като за всичките си неявявания на работа, бил докладван в
докладната книга.
На 12.10.2018 г., се явил във
формированието и на *** К., била връчена заповед № ЗЛС-37 от 10.10.2018 г. на
Командир в.ф. *** – ***, с която му било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и бил освободен от кадрова военна служба.
По гореописания начин, като не се
явявал безпричинно на служба във в.ф. *** – ***, за периода от 17.09.2018 г. до
11.10.2018 г. включително, *** Р.К., систематически се отклонявал от
изпълнението на задълженията по военна служба, както следва: на 17.09.2018 г.,
на 18.09.2018 г., на 19.09.2018 г., на 20.09.2018 г., на 21.09.2018 г., на
25.09.2018 г., на 26.09.2018 г., на 27.09.2018 г., на 28.09.2018 г., на 01.10.2018
г., на 02.10.2018 г., на 03.10.2018 г., на 04.10.2018 г., на 05.10.2018 г., на
08.09.2018 г., на 09.10.2018 г., на 10.10.2018 г. и на 11.10.2018 г.
Горното, по безспорен начин се
установява от направените от *** К. самопризнания
по време на съдебното следствие, от показанията на свидетелите, от писмените
доказателства: протоколи за беседи, заповеди, служебна характеристика, кадрова
справка, служебен картон, справка съдимост и от останалите доказателства по
делото.
ПРИЧИНИ : ниска лична дисциплина,
липса на отговорност
МОТИВИ : да не се явява на работа
Спор по фактическата обстановка и
правна квалификация няма.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия *** К.. Изтъква,
че същият признава изцяло вината. Акцентира, че фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт, се е доказала изцяло. Счита, че подсъдимия следва
да бъде признат за виновен и наказан за извършеното от него престъление.
Подсъдимият *** К. се признава за виновен по предявеното му
обвинение и дава обяснения. Солидарен е със становището на прокурора и
защитника си. По отношение на наказанието моли за най-лекото такова – пробация.
Съдът,
за да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия *** К., взе предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства : чистото съдебно минало, направеното
самопризнание, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина по
делото, критичното отношение към извършеното, младата му възраст, към настоящия
момент е трудово ангажиран в частна фирма, баща му починал преди две години,
както и обстоятелството, че е уволнен от кадрова военна служба и по тази начин
е лишен от възможността отново да извърши подобен род престъпление и отчасти
добрите характеристични данни.
Съдът,
при преценка на горните обстоятелства намира, че в конкретния случай, по
отношение на *** К., са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се окаже
несъразмерно тежко, и като взе предвид предвиденото от закона за това престъпление
наказание, стигна до извода, че наказанието лишаване от свобода, следва да бъде
заменено с пробация.
При определяне на конкретните
пробационни мерки, както и при тяхната индивидуализация за престъплението,
съдът съобрази изброените по-горе смекчаващите обстоятелства намира, че на
подсъдимия *** К. следва да бъдат наложени следните пробационни мерки,
определени към минимума :
-
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител не
по-малко от два пъти седмично;
-
„задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от шест месеца.
Съдът,
след като призна подсъдимя *** Р.К. за виновен намира, че на основание чл.189,
ал.3 от НПК, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Военен съд гр. Пловдив, направените от съда деловодни
разноски, в размер на 25,83 лева, представляващи пътни разходи на свидетел,
както и при липса на доброволно изпълнение, сумата от 5,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, въз основа на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства, въз основа на закона и
по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :
(полк. С. Спасов)
гр. Пловдив,
14.05.2019 г.