Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 21.06.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на петнадесети
май две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
582 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 15, ал.5 от ЗПРПМ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците С.Х.Г. с ЕГН ********** и Г.И.Г. с
ЕГН **********,*** твърдят, че по време на трудовата си дейност в ответното
дружество, в съавторство с други специалисти, през 1993 г. създали проект на
ново изделие: кумулативно-осколочна граната *****за нов противотанков изстрел *****към
гранатомети тип *****, а впоследствие разработили специално за него
модернизиран пиезоелектрически взривател модел ***** с инерционен ликвидатор,
сглобяван с гранатата *****в единно цяло. Разработеният от авторския колектив
нов изстрел *****бил приет на въоръжение като изделие с военно предназначение
от група Б (за износ) и внедрен с тяхно участие в редовното производство с цел
обновяване и разширяване на търговската листа на дружеството. На изделието били
присвоени наименование „Изстрел противотанков *****с кумулативно- осколочна
граната ***“ и граждански номер в производствената номенклатура на дружеството
„***“, а на модернизирания пиезоелектрически взривател – „*****с дънна част ****“
и граждански номер „****“. Кумулативно-осколочната граната *****на изстрела *****и
взривателят за нея като техническа новост били заявени за патентоване със
заявки съответно рег. № *** от 24.01.1994 г. и рег. № *** от 29.06.1995 г., въз
основа на които на дружеството били издадени секретни служебни патенти за
изобретения № *** и № ****. Двамата ищци имали 57% дялово участие в създаването
на двете изобретения и изделията на тяхна основа - 43% за ищеца С.Г. и 14% за
ищцата Г.Г.. При влизане в сила, считано от 09.11.2006 г., на Закона за
патентите и регистрацията на полезните модели (нататък - ЗПРПМ), секретните
патенти били действащи, със заплатени годишни такси съответно до 24.01.2007 г.
за патент № *** и до 29.06.2007 г. за патент № **** (съответно за 13-та и 12-
та патентни години). Съгласно чл.24 от ЗПРПМ патентите като секретни са
продължили действието си и след горепосочените дати без патентопритежателят им
да плаща годишни такси за поддържането им. Публикации за издаването на
разсекретени патенти под същите номера били поместени в бр. 6/2012 г. на
Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Съгласно чл.33 във връзка с чл.51 и
чл.53 от ЗПРПМ условие за такива публикации било задължителното заплащане на
годишна такса за следващата след разсекретяването им патентна година
(календарната 2013г.), т.е. тези публикации удостоверявали продължаване на
действието на двата патента за още един годишен период. В този и следващите
броеве на Официалния бюлетин на Патентното ведомство нямало публикации за това
двата вече разсекретени патента да са прекратили действието си. По силата на
чл. 16 от ЗПРПМ 20-годишният срок на действие за патент № *** бил до 24.01.2014
г., а за патент № *** -до 29.06.2015 г. Съдейки по търговските реклами на
дружеството в уебсайта *****g, в раздела
„Боеприпаси за ръчна противотанкова гранатохвъргачка *****“, показите на
изложението „Х.“ и следващите, а и в медиите, изделието *****фигурирало в
търговската листа на дружеството, което предполагало неговата пазарна
реализация за периода 2011 г. – 2015 г. и определени финансови приходи в
съответна валута за дружеството. До момента В. ЕАД, като дружество-активен
патентозаявител и притежател на патенти за служебни изобретения, не изпълнило
задълженията си, произтичащи от клаузите на чл.15 от ЗПРПМ, състоящи се в това
да определи и изплати на ищците авторски възнаграждения за използване през
съответните години на двете изобретения, съставляващи в неразделна съвкупност
техническата същност и изпълнението на изделие *****(изд. 917). Изделието *****не
можело да бъде реализирано и практически използвано по предназначение без
съвместното използване на двете изобретения в състава му. Съгласно чл.31 и
чл.45 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), чл.65 от Закона за експортния контрол на
продукти свързани с отбраната, изделията и технологиите с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ),
чл.50 и чл.51 от Правилника за неговото прилагане и разпоредбите на Закона за
счетоводството, в дружеството следвало да са налични регистри и документи,
съдържащи цялата необходима производствена, търговска и финансово- счетоводна
информация за количеството на произведената и реализирана продукция от изделие *****(изделие
917), гранатата *****и взривателя ** (изделие 929) по години, осчетоводените
финансови приходи от отделните сделки (продажби) при цени в съответната валута
и разходите за производството и реализацията на тези изделия, като част от
основната дейност на дружеството. Въз основа на тези данни можело да се
определи печалбата от отделните сделки (продажби) и сумарната печалба от
реализацията на изделията за всяка от годините 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015
(до 29.06.2015г.). Като не им платило полагащото се авторско възнаграждение за
горепосочените години на съответния падеж, дружеството-длъжник изпаднало в
забава от следващия падежа ден по всяко едно от задълженията за плащане на авторско
възнаграждение за съответната година, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД
им дължало и обезщетение за забавено плащане в размер на мораторната лихва,
считано от деня на забавата по всяко плащане до датата на подаване на исковата
молба - 27.04.2017г.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което:
1) Осъди „В.“ ЕАД да заплати на С.Х.Г.,
възнаграждение за използване на изобретение peг. № ***/24.01.1994г., служебен
патент № 61020, и изобретение peг. № ***/29.06.1995г., служебен патент № ***,
съставляващи в неразделна съвкупност техническата същност и конструктивното
изпълнение на изделие ***, както следва: сумата от 825 лева, представляваща
дължимо авторско възнаграждение за календарната 2011 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.04.2017г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 825 лева, представляваща дължимо авторско възнаграждение за
календарната 2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 750 лева,
представляваща дължимо авторско възнаграждение за календарната 2013г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2017г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 750 лева, представляваща дължимо авторско
възнаграждение за календарната 2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 28.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
750 лева, представляваща дължимо авторско възнаграждение за календарната 2015
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2017г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 100 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 825 лева за периода от 01.05.2012г. до
27.04.2017г.; сумата от 90 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 825 лева за периода от 01.05.2013г. до 27.04.2017г.; сумата от 50
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 750 лева за периода
от 01.05.2014г. до 27.04.2017г.; сумата от 40 лева, представляваща обезщетение
за забава върху сумата от 750 лева за периода от 01.05.2015г. до 27.04.2017г.; сумата
от 30 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 750 лева за
периода от 01.05.2016г. до 27.04.2017г.
2) Осъди „В.“ ЕАД да заплати на Г.И.Г.
възнаграждение за използване на изобретение peг. № ***/24.01.1994г., служебен
патент № 61020, и изобретение per. № 99757/29.06.1995г., служебен патент № ***,
съставляващи в неразделна съвкупност техническата същност и конструктивното
изпълнение на изделие ***, както следва: сумата от 275 лева, представляваща
дължимо авторско възнаграждение за календарната 2011г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.04.2017г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 275 лева, представляваща дължимо авторско възнаграждение за
календарната 2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 250 лева,
представляваща дължимо авторско възнаграждение за календарната 2013г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2017г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 250 лева, представляваща дължимо авторско
възнаграждение за календарната 2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 28.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
250 лева, представляваща дължимо авторско възнаграждение за календарната 2015
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2017г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 60 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 275 лева за периода от 01.05.2012г. до
27.04.2017г.; сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 275 лева за периода от 01.05.2013г. до 27.04.2017г.; сумата от 40
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 250 лева за периода
от 01.05.2014г. до 27.04.2017г.; сумата от 30 лева, представляваща обезщетение
за забава върху сумата от 250 лева за периода от 01.05.2015г. до 27.04.2017г.; сумата
от 20 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 250 лева за
периода от 01.05.2016г. до 27.04.2017г.
Претендират за разноските по делото.
Ответникът „В.“ ЕАД оспорва иска. Признава факта,
че по време на трудовите си договори с „В.” ЕАД, авторски колектив с
ръководител инж. Х. Г., в който е работила и Г.Г., участвали в създаването на
проект за ново изделие, а именно: „Изстрел *****с кумулативно-осколочна граната
***” и „Дънен пиезоелектрически взривател модел *****”. За „Изстрел *****с
кумулативно- осколочна граната ****“ бил издаден служебен секретен Патент за
изобретение под № *** по заявка за изобретение peг. № *** от 24.01.1994 г., а
за „Дънен пиезоелектрически взривател модел *****” бил издаден служебен
секретен Патент за изобретение под № *** по заявка за изобретение peг. № 99757
от 29.06.1995 г. Ответното дружество, чрез представителите си счита за напълно
неоснователни претенциите на ищците за авторски възнаграждения за периода от
2011 г. до 29.06.2015 г., тъй като както и те самите твърдели, че дружеството е
длъжно да заплаща на авторите на изделията възнаграждение за всяка календарна
година за времето на действие на патента. Патент № ***и Патент № *** били
регистрирани като служебни такива, а в същото време и като секретни. Съгласно
разпоредбите на чл. 24, ал.9 от Закона за патентите и регистрацията на
полезните модели, когато нивото на секретност се премахне, компетентния орган
уведомява Патентното ведомство за това. Ведомството съобщава на притежателя и
му предоставя тримесечен срок за заплащане на таксите по чл. 53, както и на
таксата за поддържане действието на патента по чл.33, ал.4. След заплащане на
таксите патентът се вписвал в регистъра на патентите и се извършвали
публикациите по чл.51. С писма на Патентното ведомство от 11.05.2012 г. peг. № ***/ИХ,
патент № ***/ИХ и peг. № ***/ИХ, патент № ***/ИХ, същото уведомило ответника,
че по заявка за секретен патент за изобретение peг. № *** от 24.01.1994 г., въз
основа на която бил издаден патент № ***и по заявка за секретен патент за
изобретение peг. № 99757 от 29.06.1995 г., въз основа на която бил издаден
патент № *** е премахнато нивото на класификация. С тези писма ответното
дружество било уведомено, че последната платена годишна такса от „В.“ за патент
№ **** била за 13-та патентна година - до 24.01.2007г., а за патент № *** била
заплатена годишна такса за 12-та патентна година — до 29.06.2007г., поради
което и двата патента се считали угаснали от съответните дати. Съгласно
разпоредбите на закона след като на патента бъдело премахнато нивото на
класификация, за същия се дължала годишна такса за поддържане действието на
патента. Дори да липсвали тези писма, патентите прекратили своето действие и на
законово основание, а именно чл. 26, ал.1, т.3 от ЗПРПМ, по силата на който
патентът прекратявал действието си при неплащане на такси за поддържането му в
сила от датата на изтичане на срока по чл.33, ал.3 от ЗПРПМ. Действието на
патентите за в бъдеще време било прекратено автоматично по силата на закона,
без да е необходимо произнасяне на компетентен орган или вписване в регистъра и
в официалния бюлетин на Патентно ведомство. Считано от тази дата процесните
патенти следвало да се считат за „угаснали”, прекратили действието си. В
подкрепа на твърденията си, предоставя съдебна практика - Решение №2891 от
20.03.2006г. на ВАС по адм. д. №6658/2005г. и Решение №534 от 18.03.2015г. по
в.г.д. №3978/2014г. на Софийски апелативен съд. Всички тези обстоятелства
водели до извода, че патент № ***е прекратил действието си след 24.01.2007 г.,
тъй като заявка за секретен патент за изобретение с рег. № *** била подадена на
24.01.1994 г., от която дата започвала и патентната година съгласно
разпоредбите на чл.33, ал.1 от ЗПРПМ, а патент № ***прекратил действието си
след 29.06.2007 г., тъй като заявка за секретен патент за изобретение с рег. №
99757 била подадена на 29.06.1995 г., от която дата започвала и патентната
година. Напълно неоснователни били доводите на ищците, че публикациите за
издаването на разсекретени патенти под № ***и № ***поместени в бр.6 от 2012 г.
на Официалния бюлетин на патентното ведомство, както и на сайта „В.“ ЕАД,
представлявали действия, с които се констатират съществуващи права на субекти и
съответни задължения за други, които възникват „ех lege”. Невъзможно било нито
един правен субект, да констатира и предполага от публикации, че за него са
възникнали някакви права. „В.” ЕАД отправило искане за проверка на правен
статус на защитен патент № 61020, в отговор на което с писмо № СпИС-66 от
14.03.2017г. Патентното ведомство уведомило ответника, че е платена поддържаща
годишна такса за 13-та патентна година до 24.01.2007 г. и патентът е прекратил
действието си поради неплащане на годишни такси. Същото искане дружеството
отправило и за проверка на правния статус на защитен патент № ***, в отговор на
което с писмо № СпИС-67 от 14.03.2017 г. Патентното ведомство уведомило
ответника, че е платена поддържаща годишна такса за 12-та патентна година до
29.06.2007 г. и патентът е прекратил действието си поради неплащане на годишни
такси. Претенциите за изплащане на ищците като членове на авторския колектив за
„Изстрел *****с кумулативно-осколочна граната ***” за всяка календарна година
за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. било погасено и по давност на основание
чл. 111, буква „в” от Закона за задълженията и договорите. Възнаграждението за
2011 г. било погасено по давност на 24.01.2014 г., за 2012 г. било погасено на
24.01.2015 г., за 2013 г. било погасено на 24.01.2016 г., а за 2014 г. било
погасено на 24.01.2017 г.. Исковата молба била подадена на 27.04.2017 г.
Претенциите им за изплащане на авторско възнаграждение за „Дънен
пиезоелектрически взривател модел *****” за всяка календарна година за 2011 г.,
2012 г. и 2013 г. било погасено и по давност на основание чл.111, буква „в” от ЗЗД. Възнаграждението за 2011 г. било погасено по давност на 29.06.2014 г., за
2012 г. било погасено на 29.06.2015 г., а за 2013 г. било погасено на
29.06.2016 г. Възнаграждението било уговорено като периодично плащане, според
Тълкувателно решение от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на Върховен
касационен съд, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, буква „в”
от ЗЗД се характеризирало с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и веднъж.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
В ХОДА на процеса, на основание чл. 233 от ГПК, производството е прекратено частично както следва:
По исковете на С.Г.: За сумата от 750 лева,
представляваща дължимо авторско възнаграждение за календарната 2013 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 750 лева за 01.05.2014 г. до 27.04.2017 г. За сумата от
750 лева, представляваща дължимо авторско възнаграждение за календарната 2014 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 40 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 750 лева за 01.05.2015 г. до 27.04.2017 г.
По исковете на Г.Г.: За сумата от 250 лева,
представляваща дължимо авторско възнаграждение за календарната 2013г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 40 лева, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 750 лева за 01.05.2014г. до 27.04.2017г. За сумата от 250
лева, представляваща дължимо авторско възнаграждение за календарната 2014 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 30 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 750 лева за 01.05.2015 г. до 27.04.2017 г.
В ХОДА на процеса, на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размера исковете, като същите се считат предявени
както следва:
За ищеца С.Х.Г.:
1.Относно исковете за претендирано авторско
възнаграждение:
- Искът за 2011 г. да се счита предявен за
сумата от 119.16 лева;
- Искът за 2012 г. да се счита предявен за
сумата от 53.36 лева,
- Искът за 2015 г. да се счита предявен за
сумата от 11 527.05 лева.
2. Относно исковете за претендирано
обезщетение за забава да се считат предявени както следва:
- 60.55 лева- обезщетение за забава върху
сумата от 119.60 лева за периода от 01.05.2012 г. до 27.04.2017 г. ;
- 21.65 лева- обезщетение за забава върху
сумата от 53.36 лева за периода от 01.05.2013 г. до 27.04.2017 г.;
- 1158.22 лева- обезщетение за забава върху
сумата от 11 527.05 лева за периода от 01.05.2016 г. до 27.04.2017 г.;
За ищеца Г.И.Г.:
1. Относно
исковете за претендирано авторско възнаграждение:
- искът за 2011 г. да се счита предявен за
сумата от 38.80 лева.
- искът за 2012 г. да се счита предявен за
сумата от 17.37 лева.
- искът за 2015 г. да се счита предявен за
сумата от 3 752.99 лева.
2. Относно исковете за претендирано
обезщетение за забава да се считат предявени както следва:
- 19.45 лева- обезщетение за забава върху
сумата от 38.80 лева за периода от 01.05.2012 г. до 27.04.2017 г. ;
- 7.05 лева- обезщетение за забава върху
сумата от 17.37 лева за периода от 01.05.2013 г. до 27.04.2017 г.;
- 377.09 лева- обезщетение за забава върху
сумата от 3752.99 лева за периода от 01.05.2016 г. до 27.04.2017 г.;
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото се спори и се установява от
представените от страните патент за изобретение № ***от 25.07.2012 г., патент
за изобретение № ***от 25.07.2012 г., двата на патентно ведомство на Република
България, протокол от 24.06.1994 г. на авторски колектив и официален бюлетин на
патентно ведомство бр. 6/2012 г., че ищците, като по време на работата си ответното предприятие, са участвали в авторски
колектив при създаването на проект за ново изделие, а именно: „Изстрел *****с
кумулативно-осколочна граната ***” и „Дънен пиезоелектрически взривател модел *****”.
За „Изстрел *****с кумулативно- осколочна граната ***“ бил издаден служебен
секретен Патент за изобретение под № ***по заявка за изобретение peг. № *** от
24.01.1994 г., а за „Дънен пиезоелектрически взривател модел *****” бил издаден
служебен секретен Патент за изобретение под № ***по заявка за изобретение peг.
№ 99757 от 29.06.1995 г. С протокола от 24.06.1994г. е определен делът на
авторското участие, респективно – на евентуалното авторско възнаграждение, като
на ищеца Г. същият е в размер на 43%, а на ищцата Г. – в размер на 14%. С
протокол № 170/1995 г. е взето решение на Военен научно-технически съвет (ВНТС) изделията са приети на въоръжение в
българската армия. Установява от представените от ответника преписи от
официалните бюлетини на патентно ведомство, че двата процесни патента са
регистрирани като секретни.
Ответникът въвежда възражение, че не се
дължи на ищците възнаграждение, тъй като действието на патента е приключило на основание
чл. 24, ал. 9 от ЗПРПМ при премахване нивото на секретност, както следва: за
патент № ***– на 24.01.2007 г., за патент № ***– на 29.06.2007 г. В подкрепа на
това възражение ответникът представя съобщение изходящ номер 722 от 14.05.2012
г. и съобщение изходящ № 716 от 14.05.2012 г., както и два отговора за проверка
на правен статус на защитен документ с номерата на патентите. В двата документа
се сочи, че патентите са прекратили действието си поради наплащане на годишните
такси. Не е посочена датата на прекратяване на това действие. Липсват данни за
датата, на която е премахнато нивото на класификация за съответното изделие. В
конкретния случай посочването на момента на разсекретяване следва да се
установи, за да направи съдът преценка следва да се приложи разпоредбата
на § 75 ЗИДЗП, т.е. дали е необходимо за
поддържане на действието на патента да се заплаща такса – дължима за
разсекретените патенти или следва да се приложи §76 ЗИДЗП, т.е. не е необходимо
заплащането на такса, доколкото за поддържане на действието на секретен не се
изисква заплащане на такава. С разпоредбата на чл. 24, ал.9 от ЗПРПМ е уреден
процедурата при премахване нивото на класификация на съответния секретен
патент. Доказателства да е изпълнена процедурата по чл. 24 ал.11 от ЗПРПМ и чл.
7 от Наредбата за секретните патенти, приета с ПМС № 331 от 20.12.2008 г. (обн.
ДВ. бр.2 от 9 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2014г.) към посочените
от ответника дати - 24.01.2007 г. и
29.06.2007 г. не са ангажирани в процеса. Противно на твърденията му, двата
патента са публикувани в официалния бюлетин на патентно ведомство бр. 6/2012 г.
като разсекретени и действащи. Представено е и Интернет страницата на Патентно
ведомство за патенти с прекратено действие – също част от официалния бюлетин
(л.68), като в частта относно изобретенията, номерата на двата процесни не са
посочени. В тази връзка, съдът не възприема изявленията, че двата патента се
считат угаснали в представените писма и съобщения от патентно ведомство, както
и датите на прекратяване на действията посочени в тях. Поради изложеното съдът
приема, че двата процесни патента са били действащи през периода, предмет на
настоящия иск и действието им е прекратено с изтичане на двадесет годишния
срок, считано от подаване на заявката, установен в чл. 16 от ЗПРПМ, т.е. за
патент № ***до 24.01.2014г., а за патент № ***– до 29.06.2015 г.
При това положение и предвид разпоредбата
на чл. 15, ал.5 от ЗПРПМ, ответникът дължи авторско възнаграждение в справедлив
размер за времето на действие на патентите, независимо от липсата на договор. В
случаите на служебен патент, въпреки че изобретателят не е патентопритежател,
законът предвижда същият да бъде посочен като изобретател в заявката, патента и
в публикации относно изобретението, а при служебно изобретение законът
предвижда и правото на справедливо възнаграждение. На такова изобретателят има
право, дори и това да не е предвидено в съответния договор с работодателя,
какъвто е и настоящият случай. Правото на възнаграждение по ал. 5 на чл. 15 от ЗПРПМ
е безусловно, като посочените критерии
са от значение за определяне на конкретния му справедлив размер, който не може
да бъде нулев. Според чл. 15, ал. 5, изр. 2 ЗПРПМ при определяне на
справедливото възнаграждение се вземат предвид: печалбата, реализирана от
всички видове използване на изобретението по време на действието на патента,
ценността на изобретението приносът на работодателя. Систематичното тълкуване
на изр. 1 и изр. 2 на чл. 15, ал. 1 води до извода, че на изобретателя винаги
се дължи възнаграждение при използване на изобретението му, независимо дали от
това използване патентопритежателят е реализирал някаква икономическа полза.
Наличието на такава икономическа полза е само един от критериите за определяне
на размера на това възнаграждение (чл. 15, ал. 5, изр. 2, т. 1 ЗПРПМ), но липсата
на такава не означава, че на изобретателя не се полага никакво възнаграждение,
ако изобретението му е било използвано доколкото икономическият риск да
използва изобретение без печалба е за ползвателя.
При това положение условията за
основателност на иска са налице. Ищците са създадели (в авторски екип) на
изобретения, съставляващи служебен патент и двата патента са ползвани от
притежателят им – ответникът в процеса и бивш работодател на ищците. Ответникът
не е изпълнил задълженията си да заплати авторско възнаграждение в справедлив
размер и искът се явява основателен.
При преценката какъв да бъде конкретния
размер на авторското възнаграждение съдът отчита следното: ценността на
процесното изобретение е безспорна. Тя е призната от самия ответник с подадената
от него заявка за патентоване, както и с извършеното от ответника внедряване на
изобретението в предприятието му. Видно от представените рекламни брошури,
изделието се рекламира от собственика на патента – ответник в процеса. В
случай, че изделието не е било ценно за работодателя, не би било внедрено в
производството му, нито патентовано. Предназначението и техническата същност на
двете изобретения са пряко свързани с основната дейност на ответното дружество,
ползват се, въз основа на производството и продажбите им ответникът е
реализирал печалба, установена от експертите заключения на вещото лице.
Ценността на изобретението е обстоятелство, обуславящо по-висок размер на
справедливото възнаграждение. Приносът на работодателя, изразяващ се в
осигуряване на материална база, оборудване, условия, друг персонал, следва да
се отчетат като обстоятелства, които водят до определяне на по-нисък размер на
възнаграждението. Съдът ползва последната приета експертиза, като намира, че е
спазен стандартът за справедливост на авторското възнаграждение, определен в
размер на 8.5% от нетните продажби на изделието, поради което главните искове
следва да бъдат уважени в размерите, посочени в заключението от 09.95.2018 г.,
прието в открито съдебно заседание на 15.05.2018 г.
Съдът следва да се произнесе по
възражението за изтекла погасителна давност. Според настоящия съдебен състав
същото е неоснователно. По отношение на главните искове е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, като началото на давностния срок започва
да тече след приключване на годишния финансов отчет за предходната година, а
именно – считано от 01 май на следващата година. Поради което исковете по
отношение на претендираните главници са в рамките на общия петгодишен давностен
срок преди предявяване на иска – 27.04.2017 г. Основателно се явява
възражението на ответника за изтекла погасителна давност за претендираното
обезщетение за забавено плащане. Вземанията за лихви се погасяват с кратката
погасителна давност от три години съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, поради което исковете за обезщетения за забавено плащане за авторските
възнаграждения за 2012 г. и 2013 г. следва да се отхвърлят като неоснователни
поради изтекла погасителна давност.
Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца
С.Г. както следва:
Сумата от 119.16 лева, представляваща
авторско възнаграждение за двете процесни изобретения за 2011 г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на иска – 27.04.2017 г. до окончателното
плащане;
Сумата 53.36 лева, представляваща авторско
възнаграждение за двете процесни изобретения за 2012 г. ведно със законната
лихва считано от предявяване на иска – 27.04.2017 г. до окончателното плащане;
Сумата 11 527.05 лева, представляваща
авторско възнаграждение за двете процесни изобретения за 2015 г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на иска – 27.04.2017 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1158.22 лева, представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 11527.05 лева за периода от 01.05.2016 г. до 27.04.2017 г.
Исковете за сумата от 60.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 119.60 лева за периода от 01.05.2012 г. до 27.04.2017 г. и сумата от 21.65
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 53.36 лева за периода
от 01.05.2013 г. до 27.04.2017 г. следва да се отхвърлят като неоснователни.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищцата Г.Г. както следва:
Сумата от 38.80 лева, представляваща
авторско възнаграждение за двете процесни изобретения за 2011 г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на иска – 27.04.2017 г. до окончателното
плащане;
Сумата 17.37 лева, представляваща авторско
възнаграждение за двете процесни изобретения за 2012 г. ведно със законната
лихва считано от предявяване на иска – 27.04.2017 г. до окончателното плащане;
Сумата 3 752.99 лева, представляваща
авторско възнаграждение за двете процесни изобретения за 2015 г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на иска – 27.04.2017 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 377.09 лева, представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 3752.99 лева за периода от 01.05.2016 г. до 27.04.2017 г.
Исковете за сумата от 19.45 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 38.80 лева за периода от 01.05.2012 г. до 27.04.2017 г. и сумата от 7.05
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 17.37 лева за
периода от 01.05.2013 г. до 27.04.2017 г. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед
изходът от процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищците се следват
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 3017.18 лева. Ответникът
претендира разноски и такива му се следват, наа основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.8 вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300
лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника се следва
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 1.90 лева. Следва да се осъди ответника
да заплати на ищеца по компенсация направените по делото разноски в размер на
3015.28 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„В.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Й.Г.
да заплати на С.Х.Г. с ЕГН ********** *** авторско възнаграждение за използване
на изобретение peг. № ***/24.01.1994г., служебен патент № ***, и изобретение
per. № ***/29.06.1995г., служебен патент № ****, съставляващи в неразделна
съвкупност техническата същност и конструктивното изпълнение на изделие ***,
както следва:
- сумата от 119.16 лева (сто и деветнадесет
лева и шестнадесет стотинки), представляваща авторско възнаграждение за 2011
г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска – 27.04.2017 г. до
окончателното плащане;
- сумата 53.36 лева (петдесет и три лева
тридесет и шест стотинки), представляваща авторско възнаграждение 2012 г. ведно
със законната лихва считано от предявяване на иска – 27.04.2017 г. до
окончателното плащане;
- сумата 11 527.05 лева (единадесет хиляди
петстотин двадесет и седем лева и пет стотинки), представляваща авторско
възнаграждение за 2015 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на
иска – 27.04.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 158.22 лева
(хиляда сто петдесет и осем лева двадесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 11 527.05 лева за периода от 01.05.2016 г.
до 27.04.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от С.Х.Г. с ЕГН
********** за осъждане на „В.“ ЕАД, ЕИК ***да му заплати сумата от 60.55 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 119.60 лева за периода от 01.05.2012 г.
до 27.04.2017 г. и сумата от 21.65 лева, представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 53.36 лева за периода от 01.05.2013 г. до 27.04.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„В.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Й.Г.
да заплати на Г.И.Г. с ЕГН ********** *** авторско възнаграждение за използване
на изобретение peг. № ***/24.01.1994г., служебен патент № 61020, и изобретение
per. № 99757/29.06.1995г., служебен патент № ***, съставляващи в неразделна
съвкупност техническата същност и конструктивното изпълнение на изделие ***,
както следва:
- сумата от 38.80 лева (тридесет и осем
лева и осемдесет стотинки), представляваща авторско възнаграждение за 2011 г.,
ведно със законната лихва считано от предявяване на иска – 27.04.2017 г. до
окончателното плащане;
- сумата 17.37 лева (седемнадесет лева
тридесет и седем стотинки), представляваща авторско възнаграждение за 2012 г.
ведно със законната лихва считано от предявяване на иска – 27.04.2017 г. до
окончателното плащане;
- сумата 3 752.99 лева (три хиляди седемстотин
петдесет и два лева деветдесет и девет стотинки), представляваща авторско
възнаграждение за 2015 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на
иска – 27.04.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 377.09 лева
(триста седемдесет и седем лева и девет стотинки), представляваща обезщетение
за забава върху сумата от 3 752.99 лева за периода от 01.05.2016г. до
27.04.2017г.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Г.И.Г. с ЕГН **********
за осъждане на „В.“ ЕАД, ЕИК ***да
му заплати сумата от 19.45
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 38.80 лева за
периода от 01.05.2012 г. до 27.04.2017 г. и сумата от 7.05 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 17.37 лева за периода от 01.05.2013 г. до
27.04.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „В.“ ЕАД, ЕИК ***да заплати на С.Х.Г.
с ЕГН ********** и Г.И.Г. с ЕГН ********** разноски по компенсация в размер на
3 015.28 лева (три хиляди и петнадесет лева двадесет и осем стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.