№ 98
гр. Л., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря Ц.А БАЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20224300200263 по описа за 2022 година
Производството е по чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено ни удостоверение за признаване и
приемане за изпълнение на наложена финансова санкция от Кралство
Нидерландия. Изпратено ни е Решение на Politie Za Wa, Transactiemodule
влязло в сила на 04.01.2022 г. и приложеното към искането Удостоверение на
български език по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, като същото касае засегнатото лице С. И. С., роден на ********** г.
в гр.Л., с последен известен адрес по делото: гр. Л., ул. „*****“ № 41 А.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на 150 евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение, както и 9 евро разноски по
съдебното и административното производство или общия размер на
финансовата санкция е *** (*****) евро.
При направената справка (л.22) от Национална база данни „Население”
относно актуалния постоянен и настоящ адрес на лицето С. И. С., роден на
********** г. в гр.Л., с последен известен адрес по делото: гр. Л., ул. „*****“
№ 41 А, се установиха пълните данни за самоличност на засегнатото лице - С.
И. С., роден на ********** г. в гр.Л., ЕГН ********** с настоящ адрес по
делото : гр. Л., ул. „*****“ № 41 А, ет.1, ап.2.
1
В съдебното заседание прокурорът поддържа искането за признаване на
финансовата санкция.
Засегнатото лице С. И. С., нередовно призован, не се явява, като съдът
дава ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.4 буква „а“ от НПК във вр.
с чл. 16 ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС. С. се представлява от назначения му от
настоящата инстанция служебен защитник - адв. И. И. от АК-Л..
Защитата взема становище, че не следва да бъде признато решението на
несъдебния орган от Кралство Нидерландия, тъй като подзащитният му не е
бил уведомен за процесното решение.
Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното :
Удостоверението издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/
214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване
на финансови санкции е издадено въз основа на Решение на Politie Za Wa,
Transactiemodule, Кралство Нидерландия за прилагане на финансови санкции,
като същото е постановено на 23.11.2021 г. и е влязло в законна сила на
04.01.2021 година. Решението се отнася за деяние, представляващо
административно нарушение изразяващо се в поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл.30, ал.2, т.1,
предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна
наказуемост, същото се отнася за административно нарушение извършено на
територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на
изискванията по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции.
Същото е преведено на български език. Направен е и превод на решението на
български език (л.27-29), от който е видно, че удостоверението очевидно
отговаря на решението, каквото е изискването на чл.35, т.1, предл. 3 от
ЗПИИРКОРНФС. Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за
същото деяние в Република България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение
решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или
привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на
2
решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за
пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с
решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не
е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася
за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на ***
евро за извършеното административно нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на
Р. България или са били извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което
съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – по
чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. По отношение на
нарушението в удостоверението е посочено, че на 20 април 2021 г. в 23:10
часа, в населено място Заандам, община Заанстад, като водач на лек
автомобил с регистрационен номер 50 JGNR е извършил управление на МПС
с повредена или износена гума.
Деянието съставлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на
разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и
разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во
от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на
деянието.
Засегнатото лице - С. И. С. към момента на извършване на нарушението
е бил пълнолетен, носи административно - наказателна отговорност и
подлежи на административно - наказателно преследване за деянието,
обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение С. е бил
уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава ,
същото е постановено на 23.11.2021 г. и е влязло в законна сила на 04.01.2022
3
година. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение
за заплащане на парична сума в размер *** евро.
Официалния курс на еврото към българския лев е фиксиран с Решение
№ 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото
като официалния курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 1 /едно/ евро.
Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от
05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 г., като видно от чл.1 на този закон
считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1 000 стари
лева се заменят за нов 1 лев или официалният фиксиран курс на 1 евро е
1.95583 лева. От така посоченото е видно, че равностойността на *** евро
(глоба) по официалния фиксиран курс на БНБ към деня на постановяване на
решението – 04.01.2022 г. е била ** български лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на защитата
за това, че С. С. не е бил уведомен за постановеното спрямо него решение,
тъй като видно от представеното пред съда удостоверение, производството е
било писмено и наказващият орган потвърждава, че засегнатото лице е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично
относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.
При този изход на делото на основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС
направените разноски по настоящото производство са за сметка на
българската държава.
Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решениие на Politie Za Wa, Transactiemodule, Кралство
4
Нидерландия, за прилагане на финансови санкции, в сила от 04.01.2022 г., с
което по отношение на българския гражданин С. И. С., роден на **********
г. в гр.Л., ЕГН ********** с настоящ адрес по делото : гр. Л., ул. „*****“ №
41 А, ет.1, ап.2 е наложена финансова санкция в размер на 159 (*****) евро,
равностойни на ** лева, по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението – 23.11.2021 година.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на
решението, Националната агенция за приходите незабавно да уведоми
настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след
приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по
настоящото производство са за сметка на българската държава.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. В. Търново, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр.
последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5