ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8605
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110124473 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ЗИ - Метрикс“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С.., против Ц. Н.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. С.., с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД с искане съдът да се
произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 500,00 лв., представляваща гланица по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 10840475 от 04.08.2023 г., ведно със законната лихва за периода от
23.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 28, 30 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 04.09.2023г. до 08.11.2023г., както и неустойка в размер
на 9,30 лв. за периода от 05.09.2023 г. до 23.11.2023 г.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение, че исковата
молба не отговаря на изискванията за редовност по см. на чл. 127 – 128 от ГПК доколкото
ищецът е предявил три отделни иска, а именно: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД като
в същото време е заплатил държавна такса в размер на 25, 00 лв. Навежда твърдения,
че съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК таксата по исковата молба е в размер на 4% върху цената на иска, но не по –
малко от 50,00 лв. Счита, че ищецът следва да довнесе дължимата държавна такса за
разглеждането на всички предявени искове- три в общ размер на 150, 00 лв.
Предвид изложеното съдът приема следното: В т.18 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, е прието, че държавна такса в
хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 422 във връзка
с чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК за всеки съединен иск в
1
размерите, посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в
заповедното производство.
В мотивите на цитираното ТР е посочено, че ако в заповедното производство са
били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на
повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на искове. Всеки от тях
има цена, определена по правилата на чл. 69 ГПК, която е от значение за родовата и
функционална подсъдност, а също и за размера на дължимата държавна такса.
Прието е също, че съгласно чл. 72, ал. 1, изр. 1 от ГПК при предявени с една
молба кумулативно съединени искове, без значение дали съединението е субективно
или обективно, се събира държавна такса по всеки иск, което значи по 4% върху
цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
След като за исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК няма специални правила за
определяне на цената им, нито относно начина, по който се изчислява размера на
дължимата държавна такса, приложение намират общите правила на чл.69 и чл.72 от
ГПК.
След постановяване на ТР обаче чл.72 от ГПК претърпя изменение /ДВ бр.86 от
2017 г./ и понастоящем е в следната редакция:
По ал.1:за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира
една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.
По ал.2: за предявените с една молба искове в защита на различни интереси
минималната такса се събира от всички интереси.
Посоченото изменение на чл.72 от ГПК постави в практиката въпроса кога е
налице един интерес и кога различни интереси. Съгласно определение №1379 от
07.12.2018 г. по в.ч.гр.д. №669/2018 г. на СОС например, когато обективно са
съединени искове от един и същи вид, ДТ се изчислява върху сбора от цените на
отделните искове, т.е. както в заповедното производство, без да се прилага правилото
минималната такса по чл.1 от ТДТГПК за всеки отделен иск. Аргументи са почерпени
от определение №469 от 09.10.2018 г. по ч.гр.д. №3147/2018 г. на ВКС, IV гр.о. Според
него, ако по делото се претендира едно благо – таксата е една, колкото и да са
основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го
претендират или от които това благо се претендира при наличие на общност на
основанието.
В случая се претендира установяване съществуването на вземания за главница,
договорна лихва и такса – всички произтичащи от един и същи договор за
потребителски кредит №10840475/04.08.2023 г., сключен между ищеца – „ЗИ -
Метрикс“ АД и Ц. Н. Г. и за които вземания е издадена една и съща заповед за
изпълнение, т.е. има общност на основанието. Предвид изложеното съдът приема, че
липсва основание, въз основа на което ищецът в настоящото производство да бъде
задължен да внесе държавна такса, била тя и минималната, за всяко отделно вземане,
поради което искането на ответника следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира, че доказателствените искания на страните са допустими, относими
и необходими за установяване на фактическите им твърдения и изясняване на спора от
правна страна.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
2
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от ответника искане за задължаване на ищеца
да внесе допълнителна държавна такса за разглеждането на предявените искове в общ
размер на 150, 00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в 1- седмичен срок от връчването му на ответника.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 1679/2024 г. по
описа на СРС, 154 състав.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата
писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.04.2025г. от 10.30 часа, за когато да
се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищщецът твърди, че на 04.08.2023 г. между страните бил сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 10840475 по реда на чл. 6 ЗПФУР. Поддържа,
че договорът бил оформен съгласно изискванията на общите условия, ЗЕДЕУУ и
ЗПФУР. Навежда довод, че на ответника била предоставена сумата от 500,00 лв., като
кредитополучателят се задължил да върне същата на 2 вноски за периода 04.09.2023 г.
– 04.10.2023 г., при размер на първата вноска от 264,15 лв. и на последната вноска от
264,15 лв. Съобразно условията на договора кредитополучателят дължал заплащането
и на договорна лихва, която за периода от 04.09.2023 г. до 08.11.2023 г. възлизала в
размер на 28,30 лв., при установен годишен лихвен процент от 45,00%. Поддържа, че
ответникът допуснал просрочие, тъй като не изпълнил задълженията си за погасяване на
кредита в договорените срокове, поради което на 17.11.2023 г. изпратил чрез
електронно съобщение покана за доброволно изпълнение до ответника. По
изложеното и предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
3
чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на ответника, ищецът навежда
за него да е налице правен интерес от предявяване на исковете, чрез които отправя
искане към съда да бъде поставено решение, с което спрямо ответника да бъдат приети
за установени вземанията на ищеца, произтичащи от процесния договор за кредит.
Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил
отговор от ответника чрез назначения му особен представител. Със същия счита
предявените искове за неоснователни. Твърди още, че липсва валидно подписване на
договора. Оспорва твърдението на ищеца, че соченият договор е подписан от
ответника с електронен подпис и е породил действие, поради нарушение на
изискванията на чл. 13, ал.3 от ЗЕДЕУУ. Счита, клаузата, придаваща на обикновения
подпис – стойността на саморъчен за недействителна и неравноправна по смисъла на
чл.143 от ЗПП. Твърди още, че липсвала валидно изразена воля от ответника за
сключване на договора. Оспорва създаването, регистрирането и използването на
посочената в исковата молба електронна поща от ответника. Намира исковите
претенции за заплащане на договорна лихва и неустойка за забава с идентични
функции. Счита, клаузата за неустойка в противоречие с добрите нрави,
добросъвестността и неравноправна съгласно чл. 143 ЗЗП. Иска от съда да отхвърли
предявените искове.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 86 и чл. 92 от
ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК). По делото не
са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които
също не подлежат на доказване.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 86 и чл.92 от ЗЗД в тежест на
ищеца по делото е да проведе пълно и главно доказване на следните предпоставки:
наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на
процесния договор за кредит № 10840475 от 04.08.2023 г., сключен между него и
ответника от разстояние при спазване на изискванията на ЗПК и ЗПФУР, по силата на
което е изпълнил задълженията си за предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникнало задължение за нейното връщане; настъпване на падежа на
задължението; наличието на уговорка за надбавка лихва; размера на претендираните
суми, както и наличието на валидно неустоечно съглашение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, възражението си за нищожност на
уговорените лихви и неустойка, евентуално – изпълнение на задълженията си по
договора в уговорените срокове.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Страните сочат доказателства и са направили доказателствени искания за
правнорелевантните факти.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5