РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.02.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Е. Попова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5365 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове
по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата Е.Д.П. твърди, че на 22.04.2013 г. е пътувала с товарен автомобил „Фолксваген“ LT 35 с ДК№******* собственост и управляван от В.
Г.Д., на предна дясна седалка, като в един момент водачът отклонил автомобила
вляво и навлязъл в насрещното движение, където е реализирал пътнотранспортно
произшествие с товарен автомобил „МАН19.464 ФЛ“, с ДК № ********. Твърди, че
след това в безпомощно състояние е закарана в СО – Ловеч, като след обработка и
консулт с неврохирург е приведена в клиника по неврохирургия в болницата в гр.
Плевен, където са извършени множество прегледи и консулти е различни
специалисти, в периода от 22.04.2013 г. до 01.05.2013 г. Изписана е с диагноза
контузио капитис ет корпорис генерализата; контузио церебри; хеморагия суб.
посттравматика. На 10.06.2014 г. е извършена рентгенография на торако-лумбални
прешлени в две проекции, като е налице: дясноконвексна сколиоза; значително подчертана гръдна кифоза с компресионна
Фрактура на th-5, компресиопна фрактура на л-2; прешленен деформитет първа
степен на ниво л-4; разредена костна структура; торако – лумбална спондилоза и
спондилартроза; междупрешленна остеохондроза л-4-л-5, л-5-s-1. На 21.10.2014г. е извършено ЯМР на
главния мозък в МБАЛ „С.М.“ ЕАД, Варна, със следното заключение: енцефапомалатични зони в кортекса
с перифокална глиза, резултат от стари посттравматичви корови хеморагични
контузии (една по-голяма в окципито-темпоралните
гири вляво, две малки фронтално двустранно по нонвекситета и една в ляво
паркетално парасагитално); лекостепенна
хронична съдова левкоенцефалопатия. На 12.03.2014 г. е подала молба за
освидетелстване пред ТЕЛК, като на 10.03.2015г. с решение на ТЕЛК, е определен 62% НР-пожизнено с водеща диагноза: травма на главния мозък и общо заболяване: дифузна травма на главния мозък. травматична енцефалопатия средна степен; посттравматична субрахноидална хеморагия. ХБ-I ст. Умерена степен, сърдечна форма. ХАНК-І и ІІ ст. десен долен крайник. Поддържа, че в резултат уврежданията е била в невъзможност да се придвижва и обслужва сама, от жизнена и работоспособна жена, се е превърнала в инвалид за цял живот, изпитва чувство на вина пред близките си, за това, че им е в тежест; изпитвам страх, когато се вози в автомобил. Във връЗ.а с лечението ищцата е направила разходи за лекарствени продукти и изследвания, като претендира и стойността на описаните подробно по пера разходи възлиза на сумата от 1089.84 лв.
Предвид изложеното, моли съда да осъди
ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
сумата от 120 000 лв., частичен иск от общо дължимото обезщетение в размер на
300 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания, ведно със
законната лихва от 30.07.2012 г., както и за обезщетение за забава върху сумата
от 60000 лв. (главница, платена в хода на процеса)
за периода 22.04.2013 г. до 30.10.2015 г., както и сумата от 1089.84 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди. Претендира разноски.
Ответникът З. „У.“ ЕАД оспорва иска по основание
и размер, като излага, че Постановлението на Окръжна прокуратура Ловеч не се
ползва с последиците на чл. 300 ГПК по отношение на обстоятелствата дали е
извършено деянието, неговата противоправност и вината на водача В. Д.. Поддържа,
че описаните в исковата молба заболявания касаят хронични такива, датиращи
преди датата на произшествието, както и такива макар и диагностицирани след
това, но нямащи връЗ.а с него. Счита, че размерът на претенцията за
неимуществени вреди е завишен. Признава иска за неимуществени вреди за сумата
от 60000 лв., които е изплатил по банков път на 30.10.2015 г. на ищцата. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на
деликвента като автомобилист за вреди при управление на процесното МПС.
За станалото пътно-транспортно произшествие е
образувано досъдебно производство № 212/2013 г. по описа на РУП - Ловеч, пр.пр.
828/2013 на ОП – Ловеч, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“ НК вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, което е
спряно с Постановление за спиране на наказателното производство от 31.01.2014 г.,
с оглед обстоятелството, че В. Д. е с тежки изменения от претърпяната травма и
не може да участва в наказателното производство. Приет е протокол за оглед на
местопроизшествието от 22.04.2013 г., съставен от дознател при РУП - Ловеч,
както и др. документи, съдържащи се в ДП № 212/2013 г.
Приети са като доказателство по делото епикриза на Е.Д. П.,
изписана на 01.05.2013 г., издадена от УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД, гр. Плевен, резултат
от рентгенография на торако-лумбални прешлени от 10.06.2014 г.; искане за ЯМР от 07.10.2014 г. и резултат от
образно изследване от 21-10.2014 г. МБАЛ „Св. М.“ ЕАД, Център по образна
диагностика;
Приети са като доказателства документи за
закупуване на лекарствени продукти и изследвания – фактури и касови бонове (39-60 л.),
на обща стойност 1089.84 лв.
От показанията на П.Н.С. се установява, че състоянието
на ищцата след произшествието е било много тежко, обслужвана е от съпруга й,
както по време на престоя и в болница, така и след изписването. Свидетелката
сочи, че е била на легло в продължителен период и все още не е в състояние да
се обслужва, изпитва силни болки, като състоянието й тежи, тъй като преди това
е била жизнен човек.
Въз основа на използваните данни от протокола за оглед, се установява
следният механизъм на произшествието, в приета автотехническата експертиза,
която съдът кредитира:
На
22.04.201Зг. по първокласен път І-4 в посока София - Варна, км 52+200, в
землището на с. Абланица, Ловешка област се е движил товарен автомобил бус „Фолксваген"
LT 35“ с per. №*******
управляван от В. Г.Д. със скорост около 92 км/ч. По
неизвестни причини водачът Д. на 61 - 62 м преди мястото на удара е предприел
завиване на ляво и маневра за навлизане в лентата за насрещното движение. В
същото време в обратната посока от Врана към София се е движил товарен
автомомобил „МАН 19.464 ФЛ" с peг. № *******, със скорост около 93 км/ч. Водачът на товарния
автомобил „МАН“ е възприел завиването на насрещния бус и е реагирал
своевременно от разстояние около 31 м. преди удара,
но при опасна зона за спиране 127 м., при действителната си скорост 93 км/ч и
при опасна зона за спиране 80 метра при допустима скорост 70 км/ч въпреки, че е
задействал спирачките своевременно не е могъл да спре преди мястото на удара за
времето от 2,4 сек. Водачът на товарния автомобил „Фолксваген“
не е преустановил престрояването си в лявата лента и е навлязъл изцяло в
лентата на товарния автомобил „МАН“,
където е настъпил челен удар между предните леви части на двата автомобила на
около 39 м след помощния ориентир. След удара и големите деформации и двата
автомобила са продължили напред, като товарния автомобил „Фолксваген“,
поради по-малката си маса и ексцентрицитета на удара е придобил и ротация в
посока обратна на часовниковите стрелки се е преобърнал на дясната си страна и
плъзгайки се е спрял в мястото, където е намерен и както е показано на горните
фигури. Товарният автомобил „МАН“, най-вероятно
поради увреждане на окачването на предно ляво колело е влязъл в траектория
завиваща наляво след удара и спирайки е достигнал левия банкет, навлязъл е в
тревната площ вляво от пътя и след като е достигнал ската с
денивелация надолу е започнал да се преобръща наляво и е паднал на лявата си
страна, като спускайки се по ската надолу се е спрял в
мястото, където е намерен при огледа.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът на товарния автомобил „Фолксваген" LT 35“ с per. №******* който е нарушил правилото на чл. 8, ал. 1 и 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, поради което е настъпил челен удар с насрещно движещия се товарен автомобил. Поведението на водача В. Д. е противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Няма спор между страните, че към датата на пътното произшествие – 22.04.2013 г. е действащ договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица № 05112002100630 за посочения по – горе автомобил.
От заключението на изготвената съдебно - медицинска експертиза се установява, че при процесното пътнотранспортно
произшествие на 22.04.2013 г. ищцата Е.Д. П.
е получила следните травматични телесни увреждания: тежка черепномозъчна травма
с оценка по GCS (Глазгоу степен за изход) 8 точки; обща
контузия на главата и тялото; контузия на мозъка - средно тежка степен; травматичен
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; контузионно-кръвоизливни огнища на мозъчното
вещество двустранно слепоочно-базално; мозъчен оток; раЗ.ъсно-контузна рана в
дясна челна област; насинявания на цялото тяло и крайниците.
Причинената в
резултат на нея мозъчна контузия е средно тежка по степен, с наличие на
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и контузионно-кръвоизливни огнища
двустранно слепоочно-базално. При пострадалата е извършена хирургична обработка
и шев на раната в дясната челна област на главата, като не предстоят други
интервенции, пряко свързани с претърпяната черепномозъчна травма.
Възстановителният период продължава най-малко 12 месеца.
Според вещото
лице са налице трайни и необратими травматични увреждания на мозъчното
вещество, потвърдени с двукратно извършена магнитно резонансна томография. При черепно
мозъчна травма с характер на процесната, поради увредата на мозъка от
хеморагични, исхемични и некротични промени рядко може да настъпи пълно възстановяване
на мозъчните функции, като пълно анатомично и функционално възстановяване е
невъзможно. Важно е да се отбележи също така, че травмата е получена и протича
на фона на значими съпътстващи заболявания - хипертонична болест I-II ст., исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, остеопороза след
менопауза, тежки дегенеративни промени на гръбначния стълб. Три години след
травмата ищцата е възстановена до състояние на умерена инвалидност, с водеща
клинична диагноза травматична енцефалопатия - средна степен, обуславяща 60% намалена
работоспособност. Вследствие на получените травмени увреди при процесното ПТП
ищцата е търпяла интензивни болки и страдания в продължение на три месеца,
значителни до 12 месеца и умерени до момента. Предвид дефинитивния характер на
остатъчните следтравмени увреждания, болките и страданията на пострадалата ще
продължат и занапред. Трайните последици за здравословното състояние на пострадалата
се изразяват в описаната по-горе посттравмена енцефалопатия - средна степен.
Съгласно
заключението, направените разходи в пряка връЗ.а с
лечението на получените при ПТП увреждания са били необходими. Лекарствените
средства, посочени в представените фактури и рецепти, се отнасят както за
лечение на последиците от черепномозъчната травма, така и за лечение на
съпътстващите и придружаващи заболявания, а някои от тях са чисто
симптоматични. Описаните в исковата молба лекарства, или значителната част от
тях, са във връЗ.а с лечение на описаните в исковата молба увреждания, респ. тяхното закупуване
е било необходимо.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер
са получените травматични увреждания, съгласно медицинската експертиза, и по –
конкретно причинената тежка мозъчночерепна травма с кръвоизлив, контузия на
мозъка - средно тежка, търпените значителни болки в период от три месеца и
умерени една година,трайните последици
за здравословното състояние. Като съобрази освен това и дефинитивния характер на остатъчните
следтравмени увреждания - посттравмена енцефалопатия - средна степен, възрастта
на пострадалата - 64 г., икономическите условия към
датата на увреждането, като съдът намира, че сумата от 100 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от произшествието. От тази сума следва да бъде приспадната платената доброволно от
ответника сума от 60 000 лв. на 30.10.2015 г. (ищцата признава плащането и
е представено платежно нареждане от с.д.), или искът следва да бъде уважен за
сума в размер на 40 000 лв., ведно
със законна лихва от деликта до плащането, съответно отхвърлен за горницата над
40 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., частичен иск от общо дължимото обезщетение от
300 000 лв. Основателна е и претенцията за
заплащане на обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва,
върху изплатената главница в хода на
процеса от 60 000 лв., за периода от 22.04.2013 г. до 30.10.2015
г.
Въз основа на представените
разходно-оправдателни документи и заключението на медицинската експертиза, като
действително ищцата има и сторени разходи за съпътстващи заболявания, но
доколкото същите са се влошили вследствие на уврежданията от произшествието
според заключението, съдът намира за основателна претенцията на имуществени
вреди изцяло. Следва да бъде присъдено обезщетение за сторени разходи за
лечение във връзка с процесното произшествие, в размер на 1089.84 лв.
При този изход на спора на процесуалния
представител на ищеца – адв.Н. С.В. ***, следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА в размер на 2183.33 лв.
На ответника на основание чл.78, ал.3, вр.
ал. 8 от ГПК, ред. ДВ бр. 8/2017 г. следва да бъдат присъдени възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 200 лв. и разноски за експертиза в размер на 44.44 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 4000
лв., представляваща държавна такса, както и разноски за експертизи в размер на 277.78 лв., съразмерно с уважената
част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК„ У.“АД, ***, да заплати на Е.Д.П., ЕГН **********,***, на основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 40 000 лв. (четиридесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 22.04.201З г. по първокласен път І-4 в посока София -
Варна, км 52+200, в землището на с. Абланица, Ловешка област, по вина на В. Г.Д.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на товарен автомобил „Фолксваген"
LT 35“ с per. №*******, към тази дата е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2013 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 120 000 лв., частичен иск от общо дължимото обезщетение в
размер на 300 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ***, да заплати на Е.Д.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, законната лихва върху платената от ответника в хода на процеса сума
от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода
22.04.2013 г. до 30.10.2015 г.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ***, да заплати на Е.Д.П., ЕГН **********,***, на основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 1089.84 лв. (хиляди
и осемдесет и девет лева и осемдесет и четири ст.),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи
за лечение в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ***, да
заплати на адв. Н.С.В. ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 2183.33 лв. –
адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от
иска, при предоставена на ищцата безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА Е.Д.П., ЕГН **********,***
да заплати на ЗК „У.“АД, ***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал. 8 от ГПК сумата
от 200 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт и сумата от 44.44 лв.,
разноски за експертизи, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „У.“АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 4 000 лв. - държавна такса, както и сумата 277.78
лв. – разноски за възнаграждение за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно
на уважената срещу ответника част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: