Р Е Ш Е Н И Е
25.05.2021 г.
Номер
260054 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 21 (двадесет и първи) януари Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 241 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Й.И.М. ЕГН ********** и
адрес *** срещу Наказателно постановление №03230004/25.06.2020 г., издадено от Началника
на РУ гр.В.Преслав.
В
обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон. Освен сочените процесуални нарушения при описание на нарушението и
квалификацията на извършеното, жалбоподателката счита, че осъщественото
нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Поради изложеното
моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява.
Въззиваемата
страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 11.06.2020 г. около 22.15 часа в гр.*** непълнолетната Д. Н. се
разхождала, заедно с други непълнолетни лица и не била придружена, нито от
родител, нито от пълнолетно лице. След установяване на горното и разкриване на
извършителите на престъплението на жалбоподателката, в качеството й на родител
на непълнолетното дете за административно нарушение по чл.8, ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето бил съставен АУАН. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното
НП, с което на жалбоподателката за нарушение по чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗДетето и на основание чл.45, ал.3 от
същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.
Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от показанията
на свидетелите Д.Ч. и М.Д..
При така
установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното
НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и въз
основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
От събраните доказателства - показанията на свидетелите Д.Ч. и М.Д., които съдът кредитира изцяло, т.к
същите са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и няма индиция за тяхната
незаинтересованост, нарушението е установено по несъмнен начин, а административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционна норма. Съдът кредитира показанията на свидетелите
изцяло, същите са последователни, логични, кореспондират както помежду си, така
и с писмените доказателства и няма индиция за
тяхната заинтересованост.
Отговорността на жалбоподателката е
ангажирана за това, че в качеството й на родител - лице, което полага грижи за
дете – навършило 14 години, но не навършило 18 години, на процесната дата и
място не го е придружил на обществено място след 22,00 ч., нито е
осигурила пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител. Следва
да се отбележи, че закрилата на децата е основен приоритет както на национално,
така и на международно равнище. В този смисъл императивните норми на ЗЗД
предписват задължителни правила за поведение, като сред тях особено място заема
правната повеля на чл. 8, ал. 3 и 4 от ЗЗДетето.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателката за допуснати съществени проицесуални нарушения
при описанието на нарушението и посочване на приложимата
административнонаказваща норма. Задълженията
по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДетето не се намират в отношение на
алтернативност, а на отрицателна връзка на евентуалност. Основното задължение
на родителя/настойника е това по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето. Ако изпълнението на
това задължение по отношение на непълнолетно лице е невъзможно /законодателят
не ограничава източника на невъзможността до обективни причини/, негов сурогат
е задължението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД за осигуряване на пълнолетен дееспособен
придружител на детето, т.е. предпоставка за отговорността на родителя на
непълнолетния е неизпълнението на задълженията по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗДетето.
Майката не е придружила своето
непълнолетно дете, но е била длъжна да знае къде се намира то след 22.00 часа и
да му осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място. Нарушението
е извършено виновно при форма
на вина небрежност по смисъла на чл. 11 ЗАНН
вр. чл. 11, ал.3 пр.1 НК, като
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. От събраните по делото доказателства се установи, че извършено административно
нарушение е при форма на вина непредпазливост. Изправени
сме в производство по ЗАНН, където не се прилага чл. 11, ал.4 НК
при субсидиарност непредпазливите деяния да са наказуеми само в предвидените от
закона случай. В конкретния случай нарушението е непредпазливо, тъй като касае
не упражнен родителски контрол в една от проявените му форми за незнание, че
непълнолетното дете посещава обществени места след 22.00 часа в нарушение на чл. 45, ал.3
ЗЗДетето. Съгласно чл. 7, ал.2 ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случай. За
конкретното нарушение по чл. 45, ал.3 от
Закона за закрила на детето във вр. с чл.8, ал.3 и 4 ЗЗДетето ограничение за ненаказуемост на
непредпазливодеяние по закона не съществува.
Поради изложеното съдът счита за
неоснователни възраженията на жалбоподателката в тази насока.
Предвид
че със ЗЗДетето се уреждат обществените
отношения гарантиращи правата, принципите и мерките за
закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие
при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на
юридически лица и физически лица в такива дейности, настоящият състав счита, че извършеното от жалбоподателката
административно нарушение не е маловажен случай. Държавата защитава и
гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа,
социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закона за закрила на детето,
"Дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години". Поради
което по отношение на същите законът допуска закрилата на техните права да се
осъществява с изчерпателно изброените в чл. 4 от ЗЗД
мерки. Като основната цел при прилагането на тези мерки е да се постигне и
основаната цел на закона - да бъдат защитени интересите на детето и неговото
психическо и физическо здраве. За нарушаване на целите, залегнали в закона,
законодателят е предвидил и санкционната норма на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
С
оглед всичко изложено, съдът намира, че наказващият орган е доказал с
допустимите от закона доказателствени средства извършеното нарушение, личността
на нарушителя и неговата вина.
При определяне размера на наказанието “глоба”
административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния
предвиден в административнонаказателната разпоредба, действаща към момента на
извършване на нарушението. Съдът не разполага с правомощия да определи
наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че
преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното
наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне
целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо
не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е
представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган -
ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която
следва да се присъди в тежест жалбоподателя.
Съдът намира, че сторените разноски в размер на 8.55 лева
за заплащане на пътни разноски за явяване на свидетел, следва да се възложат на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №03230004/25.06.2020 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав
издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав, с
което на Й.И.М. ЕГН ********** и адрес *** за нарушение
по чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗДетето и на
основание чл.45, ал.3 от същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА Й.И.М. ЕГН ********** и адрес *** да заплати на ОД на МВР със седалище и адрес на управление ***
направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
ОСЪЖДА Й.И.М. ЕГН ********** и адрес *** да заплати по сметка на
РС-Велики Преслав сумата от 8.55 лева за заплащане на пътни разноски за явяване
на свидетел.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: