№ 2057
гр. Варна, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501169 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. М. Д. срещу Решение № 488 от
28.02.2022г. по гр.д. № 11481/2021г. по описа на ВРС, ХIX-ти състав, с което на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 3879.67 лева, начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, *******, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 21.03.2021г. до
18.06.2021г., за която сума е издадена фактура № ********** от 21.06.2021г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението като постановено при несъобразяване на всички факти и
събрани по делото доказателства. Съдържа доводи, че по делото не е установена
законосъобразността на извършената проверка, нито спазването на уредената в ПИКЕЕ
процедура. Корекцията на сметка е извършена при неправилно приложение на две хипотези
– чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, вместо относимата с оглед характера на вмешателството
методология за корекция по чл. 51 от ПИКЕЕ. В констативния протокол от проверката не е
обективирана констатация за промяна на схемата на свързване, нито такава за липса на СТИ.
Периода на корекцията е определен неправилно. Същият следва да обхваща времето от
последния извършен отчет на СТИ до датата на констатиране на липсата на СТИ. В тази
връзка ВРС при постановяване на решението си не е съобразил в съвкупност
доказателствата и поддържаните от ищеца възражения; кредитирал е свидетелските
показания на свидетеля – служител на ответното дружеството, без да отчете възможната им
заинтересованост; не е съобразил установеното от показанията на свидетеля М.Ш., че не е
присъствал през цялото времетраене на проверката; не е съобразил оспорването, че за същия
1
кабел е извършена корекция на сметка на друг абонат и че по делото не е установено по
категоричен начин, по установения на място кабел да се е захранвала ел. инсталацията на
процесния обект; не е съобразено и оспорването, че в случая не е изпълнено изискването на
чл. 58 от ПИКЕЕ – при установено неправомерно присъединяване или намеса в
измервателната система мрежовият оператор да уведоми за това незабавно органите на
МВР. Всичко изложено опорочава корекционната процедура, която като противоречаща и
на принципа на защита интересите на потребителите се явява незаконосъобразно извършена.
Следователно претендираната на това основание искова сума е недължима от въззивника,
поради което отправил искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго,
с което искът да се уважи.
В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея.
Излага, че в конкретния случай е спазена процедурата по констатиране на неизмерване,
разписана в ПИКЕЕ/2019г., като преизчислението на сметката на абоната е законосъобразно
извършено. Вследствие установено неправомерно присъединяване към ЕРМ, осъществено с
медни проводници тип 3х6мм2, подземно към захранващи проводници на стълб ниско
напрежение, посредством токови клеми към първа, втора и трета фаза, от там подземно през
съседен имот влизащи в имота и захранващи електроинсталация на абоната и при измерен
моментен товар е проведена корекционна процедура при приложение на относимите
разпоредби на ПИКЕЕ. Моли решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
В жалбата са обективирани искания за събиране на доказателства – писмени и гласни
такива. Първите са КП № 5101211 от 18.06.2021г., обективиращ извършена проверка от
служители на „ЕРП Север“ АД на клиент М.П. Ш.а и за обект в гр. Варна, ***********;
Справка за корекция за този клиент от 21.03.2021г. и фактура от 21.06.2021г.; Протокол от
с.з. от 18.03.2022г. по гр.д. № 202113110112515 по описа на ВРС, обективиращ разпит на
свидетеля С.Т.Т. Искането за събиране на гласни доказателства е посредством разпит на
свидетеля С.Т.Т, свидетел № 1 положил подпис в КП № 5101212 от 18.06.2021г.,
обективиращ проверка в обекта на въззивника В.Д..
За да се произнесе съдът съобрази следното: разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК
урежда принципната забрана за посочване на нови факти и доказателства от страните във
въззивното производство, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. В случая представените с въззивната жалба писмени
доказателства, с които страната цели да установи, че служители на ответника са направили
идентична констатация за неправомерно присъединяване към ЕРМ за съседния на неговия
2
имот, са преклудирани с оглед етапа на развитие на процеса, както и неотносими към
предмета на доказване по делото, поради което искането за приемането им като писмени
доказателства следва да бъде оставено уважение.
Искането за допускане на гласни доказателства посредством разпит на втори
свидетел, подписал се на КП е направено пред ВРС и е оставено без уважение. Фактите, за
установяване на които се иска събирането на допълнителни гласни доказателства са
идентични с тези, за които са събрани допуснатите такива – установяване на обстоятелствата
по извършване и документиране на проверката на СТИ. В този смисъл и доколкото в
жалбата липсват твърдения за наличие на хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК
допълнителните гласни доказателства за установяване на същите факти и обстоятелства са
не необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, поради което искането следва да
се остави без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 21.06.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК обективираните в
жалбата доказателствени искания за приемане на писмени доказателства на представените
заверени преписи от документи, както следва: КП № 5101211 от 18.06.2021г., обективиращ
извършена проверка от служители на „ЕРП Север“ АД на клиент М.П. Ш.а и за обект в гр.
Варна, ***********; Справка за корекция за този клиент от 21.03.2021г. и фактура от
21.06.2021г.; Протокол от с.з. от 18.03.2022г. по гр.д. № 202113110112515 по описа на ВРС,
обективиращ разпит на свидетеля С.Т.Т, както и за събиране на гласни доказателства
посредством разпит на свидетеля С.Т.Т, свидетел № 1 положил подпис в КП № 5101212 от
18.06.2021г., обективиращ проверка в обекта на въззивника В.Д..
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3